Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 7442 от 11.11.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Наказателно от частен характер дело 6585/2021
Вид
Разпореждане № 7442
Подписан
11.11.2021
В сила
10.12.2021
Състав
Зорница Николова Тухчиева Вангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 182, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 24, ал. 5, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 250-252 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 250-252 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 250-252 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 81 · Наказателно-процесуален кодекс

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 7442 гр. Пловдив, 11.11.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева Вангелова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова Наказателно дело частен характер № 20215330206585 по описа за 2021 година след като се запознах с материалите по делото и в изпълнение на правомощията си по чл. 250-252 НПК намирам, че са налице условията на чл.

24, ал. 5, т. 2 НПК за прекратяване на наказателното производство, доколкото тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81 НПК и нередовностите не са отстранени в цялост в дадения от съда срок.

В тази връзка следва да се съобрази следното:

Производството е образувано по тъжба вх. № 58511/11.10.2021г., подадена от В. Д. С., чрез пълномощника й адв. С.И. срещу Й. ИВ. Б. с искане последният да бъде осъден за престъпление по чл. 182, ал. 2 НК, за което се твърди да е осъществено в периода от 16.10.2020 г. до 16.09.2021 г.

С разпореждане № 6714 на съдията - докладчик от 15.10.2021г. тъжбата е оставена без движение, като на тъжителката са дадени указания в седемдневен срок от връчване на съобщението за оставяне на тъжбата без движение да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 12 лева по сметка на РС-Пловдив; да конкретизира датата на постановяване на посочената спогодба, съответно влизането в сила на определението с което е одобрена, така че в обстоятелствената част на тъжбата еднозначно да е описан акта постановен по посоченото гр. дело № 12641; да конкретизира постигнатата спогодба какво касае – упражняването на родителски права или режим на лични контакти с детето; да конкретизира кога се твърди да е извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 НК, като ясно посочи дати/ периоди в които детето не е било при майката; да конкретизира твърди ли се продължавано престъпление и ако да, кои са деянията включени в него; да 1 конкретизира мястото на осъществяване на твърдяното престъпление; да конкретизира коя от двете форми на изпълнителното деяние се твърди да е осъществена и чрез какви действия и/или бездействия.

Съобщението до тъжителката за оставяне на тъжбата без движение е връчено чрез повереника й адв. И. на 04.11.2021г. От текста на същото е видно, че в него изрично са възпроизведени указанията на съда, включително е посочено, че на тъжителя се предоставя седемдневен срок да отстрани недостатъците на тъжбата в цялост, приложен е препис от разпореждането.

Съдържа се указание, че тъжбата ще бъде върната при неизпълнение на указанията на съда в посочения срок.

Въпреки това, указанията на съда не са изпълнени в цялост.

С молба вх. № 66665/ 08.11.2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, пълномощникът на тъжителя адв. И. е изложила уточнения във връзка с дадените от съда указания. Така, в частта в която й е било указано да конкретизира коя от двете форми на изпълнителното деяние се твърди да е осъществена и чрез какви действия и/или бездействия, е посочено, че бащата не е изпълнил постигната спогодба относно режима на лични контакти с детето, като деянията от негова страна са с действие и бездействие.

След това е посочено, че от датата на постигане на спогодбата /посочена в т. 1 от уточняващата молба като 24.10.2017 г./ майката е вземала детето, но е била принуждавана да го връща по – рано от определения в спогодбата режим на лични контакти и то от страна на дядото по бащина линия.

В последната точка на уточняващата молба е акцентирано, че изпълнителното деяние по чл. 182, ал. 2 от НК се осъществява чрез действие или чрез бездействие – неизпълнение или осуетяване по какъвто и да било начин изпълнението на съдебното решение. В тази връзка е посочено, че подсъдимият Б. е бездействал по отношение на постигнатата спогодба, като не е предавал детето съгласно нея на майката в определения срок.

След анализ на другата форма на изпълнителното деяние, е посочено, че са осъществени действия от страна на дядото на детето, който осуетява режима на лични контакти на детето с неговата майка, поради което се аргументира извода, че са осъществени и двете форми на изпълнителното деяние.

Съдът намира, че така изложените допълнителни доводи в уточняваща 2 молба не изпълват критериите за отстраняване в пълнота на дадените от съда указания. В тази връзка следва да се посочи, че макар и повереника на тъжителката да е посочила конкретни дати на които счита, че е осъществен състава на престъплението по чл. 182, ал. 2 НК, то липсва ясно и пълно описание на конкретните действия и/ или бездействия, осъществени от Б. по отношение на всяко едно от деянията включени във веригата на продължаваното престъпление. Принципното посочване, че Б. е осъществил действия и бездействия, без да се опише конкретното му поведение по неизпълнение на постиганата между него и тъжителката съдебно спогодба относно всяко едно от деянията, съставлява съществен пропуск свързан с фактическата рамка на обвинението. Освен това, прави впечатление, че в уточняващата молба, въпреки посочването в точка три, че деянията на Б. са осъществени чрез действие и бездействие, в последната точка е акцентирано единствено, че е бездействал, като не е предавал детето съгласно спогодбата на тъжителката. Неяснотата както относно формата на изпълнителното деяние и конкретните действия и/или бездействия, с които е осъществено всяко едно от твърдените деяния, така и относно субекта на твърдяното престъпление се задълбочава и от нововъведените твърдения, че е осъществена и форма на изпълнителното деяние – осуетяване от страна на дядото на детето /без да са посочени индивидуализиращи белези/, който /неясно с какви конкретни действия и кога/ е осуетявал режима на лични контакти на детето с неговата майка. Недопустимо е с уточняващата молба да се разширява кръга на лицата срещу които се подава тъжбата, като за първи път се въвеждат твърдения за неясно от кого, кога и по какъв начин да е осъществен състава на престъплението по чл. 182, ал. 2 НК. Коментираната неяснота поставя и въпроса за това самостоятелно ли са били осъществени или в условията на съучастие инкриминираните деяния.

По изложените съображения съдът намира, че тъжбата следва да бъде върната, а образуваното по нея наказателното производство прекратено.

С оглед гарантиране в максимална степен правото на защита на тъжителката на същата следва да й се укаже, че връщането на тъжбата и прекратяването на образуваното по нея наказателно производство не я лишава от възможността отново да подаде същата тъжба, по която да се образува ново дело след внасяне на нова държавна 3 такса, стига да не е изтекъл 6-месечния срок по чл. 81 НПК от узнаване на деянието, предмет на тъжбата.

Така мотивиран

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВАМ НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО по НЧХД №

6585 по описа за 2021 г. на Пловдивски районен съд, образувано по тъжба вх.

№ 58511/11.10.2021 г., подадена от В. Д. С., ЕГН **********, чрез адв. С.И. срещу Й. ИВ. Б., ЕГН **********.

Разпореждането подлежи на обжалване по реда на глава XXI НПК в петнадесет дневен срок от връчване на препис от него пред Окръжен съд Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4