Определение № 32701 от 09.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32701 гр. София, 09.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20241110176695 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Съдът е сезиран с молби от двете страни за изменение на Решение № 12478 / 23.06.2026г. постановено по гр.д. № 76695/2024г. по описа на СРС, в частта му относно разпределението на разноските по производството. Всяка от молбите е размернена с другата страна, като се вземат становища за тяхната неоснователност.

Молбите са подадени в срока за обжалване на решението съгл. разпоредбата на чл.248 ал.1 от ГПК, поради което са процесуално допустими и следва съдът да се произнесе по тяхната основателност.

Като взе предвид изложеното от страните, съдът намира, че молбата с правно основание чл.248 ,ал.1 от ГПК се явява частично основателна, а молбата на ответника следва да бъде оставена без уважение.

1. По отношение на възнаграждението на процесуалния представител на ищцата съдът намира, че действително при определянето му не е съобразил обстоятелството, че е следвало да определи възнаграждение по отделните искови претенции /с изключение на оставените без разглеждане/. Това е така, тъй като е налице отделен преюдициален спор /индидентен установителен иск/, както и главен иск по чл.439 от ГПК, по всеки от които следва да бъде определено дължимото адвокатско възнаграждение, предвид на различния обем на осъществена процесуална защита по всеки от исковете. Съдът намира, при преценка на относимите критерий при оценка на размера на възнагражденията по посочените искови претенции - материален интерес, обем на осъществена процесуална защита, изразяващ се не само и единствено в процесуална такава /явяване при провеждане на о.с.з. по делото/, но и в отправените доказателствени искания, респ. ангажирани доказателства, че следва възнаграждението на процесуалния представител на ищцата да се определи в общ размер на общо 399,74 евро, от които 245,42 евро, дължими по уважения иск за нищожност на договора, както и сумата от 154,32 евро за уважената част от иска по чл. 439 ГПК.

Възраженията на ответника по делото за прекомерност на адвокатското възнаграждение, преповторени и в молбата му по чл.248, ал.1 от ГПК, за изменение на постановеното съдебно решение в тази му част, съдът намира за изцяло неоснователни, доколкото присъдените размери на дължимото адвокатско възнагражение, са определени от посочените по-горе и относми според настоящия съдебен състав, критерий и се явяват справедливи, като присъждането им в по-голям размер от общо 399,74 евро би нарушило необосновано този принцип при разпределението на отговорността за разноски между страните.

2. По отношение на частта от решението, с която съдът е осъдил ищцата на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати в полза на съда разноските за държавна такса и за вещи лица, от които е била освободена, съдът намира, че действително неправилно е осъдил ищцата по 1 делото да ги заплати, вместо ответника, поради което последният следва да бъде осъден да го стори.

3. По искането осъждането на ищцата за заплати разноски на ответника в размер на 28,46 евро, да бъде отменено, респ. присъденото да бъде намалено, съдът намира, че възнаграждение в полза на ответника се дължи, с оглед частичното отхвърляне на иска по чл.439 от ГПК, като намира, че присъденият размер е неправилно изчислен и постановеното решение следва да бъде изменено в тази му част. Общият материален интерес на разгледаните искове е в размер на 951,81 лв., като отхвърлената част от тях е за главницата в размер на 197,77 лв., или изчислено съобразно с отхвърлената част от исковете, сумата в размер на 15,93 евро/31,16 лв.

По отношение на основателността на молбата на ответника с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК, съдът намира че не следва да преповтаря съображенията си, изложени в т.1 от настоящото определение, поради което следва да я остави без уважение като неоснователна.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 12478 / 23.06.2026г. постановено по гр.д. № 76695/2024г. по описа на СРС, в частта му относно определеното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата, както и по отношение на възложените на основание чл.78, ал.6 от ГПК, разноски и разноските възложени в тежест на ищцата, КАТО:

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., “Еос Матрикс” ЕООД с ЕИК 131001375, да заплати на адв. П. В. Й., ЛИЧЕН НОМЕР: 4200231910, Софийска адвокатска колегия, адрес на адвокатска кантора: *-***** сумата в общ размер на общо 399,74 евро, съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на на основание чл.78, ал.6 от ГПК, Еос Матрикс” ЕООД с ЕИК 131001375, да заплати по сметка на Софийския районен съд, сумата в размер на 272,56 евро, съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, К. К. Д. с ЕГН **********, да заплати на “Еос Матрикс” ЕООД с ЕИК 131001375, сумата в размер на 15,93 евро/31,16 лв., юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския градски съд.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2