Решение № 233 от 01.03.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Бургас, 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20232100502099 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на ОД на МВР- Бургас БУЛСТАТ 129009742 чрез гл. ю.к. Г.Владимирова с адрес: гр.Бургас, ул.“Хр.Ботев „ 46 против Решение №2026/06.10.23г. по гр.д.№1487/23г. по описа на БРС, отменящо като незаконосъобразна Заповед №25з-362/23.01.23г. на Директора на ОДМВР Бургас, с която на лицето Ж. К. Б.- на длъжност „системен оператор в група РОППСС към сектор Пътна полиция“ в отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Бургас, е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ и работодателят е осъден да й заплати деловодните разноски за първоинстанционното производство в размер на 580 лв.

Решението се сочи за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Конкретните съображения са следните:

Възразява се срещу изводите на съда, че не е налице твърдяната небрежност от страна на Б. при изпълнение на служебните й задължения- осъществена проверка на процесния документ – свидетелство, т.к. за установяването на неговата подправка били необходими специални технически средства, с които тя не разполагала.

Поддържа се, че дисциплинарното наказание на служителката е наложено не за онези белези, които не могат да се установят с просто, невъоръжено око, а за тези, които е могло да бъдат установени и само при външния преглед на документа- разлика в цветове и шрифт, имитацията на водните знаци при отпечатване.

Неправилно според страната съдът е приел и че работното място на Б. не е било снабдено с 1 необходимата за проверката апаратура по вина на работодателя.Твърди се, че това работно място не следва да разполага с такива специални технически средства

Неправилно било изтълкувано и съдържането на писмо рег.№769р-226/06.01.23г. на началник на сектор „Пътна полиция“ досежно необходимите технически средства във вр. с идентификацията на МПС или документи ( съобразно т.4 от същото).

Неправилно е според страната възприетото от първата инстанция за обективна невъзможност ищцата да изпълни задълженията си за идентификация на автомобила поради липсата на обучение във вр. с установяване на отличителните знаци и евентуални интервенции върху оригиналните свидетелства за регистрация, както и заради липсата на актуална версия на базата данни Еu VІD. Да се счете, че тя не е била обучавана въобще, означавало да се приеме, че изобщо не е разбирала как да изпълнява длъжностните си задължения.По делото не се е твърдяло и това, че ищцата е следвало да бъде запозната с базата данни Еu VІD.

Тя е следвало да познава Информационната база данни за различните видове документи DOCIS 2021, като достъпът до същата е свободен и не се изисква ползването на специална парола, не е било необходимо запознаването на Б. с нея срещу подпис, т.к. не става дума за специален софтуер.Освен това всеки служител разполагал с персонална парола за работа, която осигурява и достъп до посочената информационна система, за да изпълнява основните си длъжностни задължения във вр. с регистрацията на автомобилите.Излагат се и допълнителни съображения в тази връзка.

Според въззивника е неоснователен и изводът на първата инстанция за недоказаност на извършеното от ищцата конкретно нарушение, предвид събраните в процеса доказателства и нормативната база, уреждаща нейните служебни задължения, с чието естество тя е била запозната.

В обобщение се моли за отмяна на атакуваното съдебно решение и за постановяването на ново, с което заявената по делото претенция да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.Дирят се и разноски за две инстанции.При отхвърляне на жалбата се прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Не се ангажират нови доказателства.

В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба , подаден от адв. Ст.Кралев, като процесуален представител на Ж. Б. от гр.Бургас, с посочен адрес на последната по месторабота: гр.Бургас, ул.“Янко Комитов“№34 и съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Раковски“ №2.

В отговора жалбата се сочи за неоснователна, като се споделят изцяло изводите на съда, че макар формално да е допуснала нарушение на трудовите си задължения, Б. не е била виновна както под формата на умисъл, така и на небрежност за това, т.к. от данните по делото се установя, че на работното й място няма налични образци на регистрационни документи, служещи за съпоставка и сравнителен анализ с представените от собствениците за регистрация такива, няма образци с посочени отличителни белези на тези документи, нито за начините за установяване на защитите на оригиналните свидетелства за регистрация, за евентуални подправки или интервенции върху тях, с които служителите да се запознават периодично или при необходимост, липсвали са и технически средства за проверка на защитите и отличителните белези на свидетелствата за регистрация чрез УВ осветление или по др. начин.

Съответният инспектор, извършващ контрол над документите също не е открил нередовност в процесното свидетелство за регистрация. Следователно обективно невъзможното установяване неистинността на документа не представлява нарушение на трудовата дисциплина, обуславящо налагането на второто по тежест наказание за неспазването на трудовата дисциплина.

2

Министърът на вътрешните работи(дисциплинарно наказващият орган в случая), в друго производство против инспектор от същата група, в която работи Б., е възприел горните съображения, за да постанови прекратяване на предприетото дисциплинарно производство.

В обобщение се моли за потвърждаване на правилното и законосъобразно съдебно решение, постановено от първата инстанция. Не се ангажират нови доказателства. Дирят се съдебно- деловодни разноски за производството.

Извършената от БОС проверка на жалбата по чл.267 от ГПК , с Определение №21/ 03.01.24г., я е посочила за редовна и допустима, а служебната проверка, извършена по чл.269 от ГПК, определя като валидно и допустимо обжалваното съдебно решение на БРС.

По съществото на спора, с оглед оплакванията във въззивната жалба по правилността на съдебното решение, след съвкупна преценка на събраните в процеса доказателства и в приложение на действащото право, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по претенция с правно основание чл.357, ал.1, вр. чл.188, т.2 от КТ, по иска на Ж. К. Б. от гр.Бургас за отмяна на наложеното й от работодателя със Заповед № 251з-362/23.01.2023 г. на директора на ОД на МВР – гр. Бургас дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“за „неизпълнение на възложена работа, неспазване на техническите и технологичните правила“ и „неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове от КТ“ в нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1, вр. ал. 5 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. и Технологичния ред № 769р-13967/15.10.2020 г., като е заверила на 22.03.2022 г. Заявление № 220769010209/ 22.03.2022 г. за първоначална регистрация в страната на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ланд Круизер“ и е приела предоставеното за оригинално свидетелство за регистрация на същия, издадено от властите на Р Италия с № DA0413220, както и изскуемите документи по чл.12а от горепосочената наредба, като е проявила небрежност и не е констатирала наличието на несъответствия в свидетелството, установими визуално-разлика в цветовото изпълнение, разлика в шрифта и имитация на водни знаци.

В исковата молба е описано, че ищцата и ответникът са в трудово правоотношение, по силата на което от 13.02.17г. ищцата заема длъжността „Системен оператор група РОППСС“ към сектор „Пътна полиция“ при отдел „Охранителна полиция““ при ОДМВР – Бургас и че на 24.01.23г. й е връчена обжалваната заповед за дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение“, наложено за гореописаното дисциплинарно нарушение.

Ищцата възразява срещу наказанието, т.к. не е провеждала курсове за обучение и занятия в областта на установяване на преправяния и интервенции върху оригиналните документи за регистрация и за установяване на видовете защити на същите, както и за отличителните белези на превозните средства, регистрирани в държави членки на ЕС, ЕИП или в Конфедерация Швейцария.

Умения и знания в тази насока била придобила в резултат от собствен опит, лични усилия, самообучение и взаимопомощ между колегите, заемащи същата длъжност.

Доказало се е при изследването на оригинала на посоченото свидетелство за регистрация на описания автомобил, регистриран в сектор ПП при ОДМВР-Бургас с № *** , че е неистинско, но това станало с помощта на подробно изброени технически средства от специалист и при сравнение с Каталога с образци от документи, с които ищцата не е била обучавана да работи и не разполага на работното си място.Работодателят не е обезпечил работното място на Б. нито с Каталог с 3 образци за сравнение, нито с използваните при експертната проверка на документа технически средства.

Твърди също, че е научила, че може да използва мрежата за пренос на данни в МВР на вътрешен електронен сайт на Пътна полиция с различни рубрики, вкл. и за чуждестранни регистрационни документи, от които да разпечата образци, едва след връчването на заповедта за наказанието. Пак тогава й било показано как да работи с този сайт.

Намира за изпълнени задълженията си за проверка на представените документи за регистрация, т.к. според чл.5, ал.3 от цитираната наредба, проверката им е за достоверност на същите, на данните за собственика, както и за произхода на превозното средство.

В заповедта били посочени за неспазени различни разпоредби на Наредбата, без да се посочват фактическите обстоятелства, обуславящи прилагането й. Едва в цитирания по- горе Технологичен ред било вписано, че служителят на работно място 3(РМ 3), което тогава е заемала ищцата, дължи преглед на регистрационния документ за извършвани поправки в него, дали МПС е отчислено в държавата, която го е издала и в случай на съмнение се проверяват оригиналните документи за придобиването на собствеността.Ищцата била извършила първата проверка, но не и тази за отчисляването,т.к. не разполагала с оторизиран достъп до тази информационна система.

Възразява и срещу адекватността на наложеното й второ по степен на строгост дисциплинарно наказание, т.к. не били съобразени обстоятелствата, при които е допуснато нарушението, неговата тежест(обективната невъзможност да се установи истинността на документа за регистрация не можела да се приеме за дисциплинарно нарушение) и поведението й на работното място до този момент – тя е нямала наложени наказания и е била седем пъти награждавана.Следвало да се отчетат и изключително тежките условия, при които работела ищцата- високо напрежение, натоварване и стрес, при липса на техническа обезпеченост за извършване на необходимите документни проверки.

Молила е за уважаване на заявената претенция и за присъждане на сторените деловодни разноски.

В постъпилия своевременно отговор на исковата молба от работодателя на ищцата, искът се сочи за допустим, но неоснователен.

Поддържа се, че ищцата не е спазила изискванията на длъжностната си характеристика при осъществената проверка на Регистрационното свидетелство(РС), т.к. както ЗДвП, така и Наредбата целят да не се допусне регистриране на МПС с подменен, заличен или повреден идентификационен номер, поставен от производителя.Поддържа се,че несъответствията по документа могат да се установят и при визуален оглед и да породят съмнение относно достоверността му.

Оспорват се като неверни фактическите твърдения, че в Сектор ПП не са налични образци на регистрационни документи, служещи за съпоставка и сравнителен анализ с представените от собствениците за регистрация такива, както и обстоятелството, че ищцата не разполага с достъп до мрежата за пренос на данни на вътрешен електронен сайт. Иначе можело да се заключи, че на работното си място тя изобщо не извършвала дейности, свързани с изпълнението на трудовите й задължения.