Решение № 1784 от 16.12.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1784 гр. Русе, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Галя М. Георгиева като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20234520101632 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 415 във връзка с чл. 422 от ГПК от „Първа Инвестиционна Банка“ АД ЕИК: 831094393 гр. София против С. М. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Р., ул.Ф. С. №., вх..., ет.., ап...,.

И щ е ц ъ т твърди, че с ответницата е сключен Договор № 012LD-R009445/04.01.2021 г. за банков кредит, в размер на 14 600.00 лева, с падеж 25.12.2030г.

Отпуснатият кредит е изцяло усвоен еднократно от Кредитополучателя на 04.01.2021г. по банкова сметка с IBAN BG70F1NV91501017505586, открита на името на кредитополучателя в Банката. Кредитът е бил в просрочие считано от 25.01.2021 г. По кредита са били просрочени 6/шест/ броя погасителни вноски съгласно Договора за кредит и Погасителен план- Приложение № 1 към него, които са били дължими на следните дати: 25.01.2021 г.; 25.02.2021 г.; 25.03.2021 г.; 25.04.2021 г.; 25.05.2021 г.;

25.06.2021 г.

Въпреки поетите задължения, Длъжникът не извършвал плащане на задължението си по Договора за кредит, а извършените действия и усилия от страна на ищеца за доброволно уреждане на задължението се оказали безуспешни. Изпратена била покана за доброволно изпълнение - изх.№ 287-281/29.06.2021г. до кредитополучателя, но плащане за погасяване на просрочените задължения не последвало. Предвид това и на основание т.10.1.2. б."а" от Общите условия на ПИБ АД за кредити на физически лица към Договора за кредит, същият бил обявен за изцяло предсрочно изискуем на 12.07.2021г.,за което кредитополучателят бил уведомен с писмо изх.№ 287-311/14.07.2021г., a на основание чл.60 ал.2 от Закона за кредитните 1 институции, пред ищеца се породил правен интерес да пристъпи към принудително събиране на вземането си от Длъжника. Задължението по кредита към Банката към 08.09.2021 г. вкл., е било в размер на 15 572.51 лева и представлявало: —14 600.00 лева - просрочена главница, 553.74 лева -непогасена възнаградителна лихва, начислена съгласно т.4 от Договора за кредит за периода от 25.01.2021 г. до 11.07.2021 г. включително ; 24.75 лева - обезщетение за забава на просрочени плащания, начислени съгласно т.15 от Договора за кредит за периода от 25.01.2021 г. до 11.07.2021 г. включително; 239.28 лева - начислена законова лихва за периода 12.07.2021 г. до 08.09.2021 г. включително дължима на основание ТР на ВКС от 28.03.2019г. ; 34.74 лева - дължима премия по застраховка живот съгласно т.20 от договора за кредит;

120.00 лева - разноски за връчване на покана и уведомително писмо.

На основание Заявление по чл.417 от ГПК, подадено в РС гр. Русе с рег.№ 17003/09.09.2021г. било образувано ч.гр.д. № 5055/2021г. по описа на РС- град Русе, по което дело срещу С. М. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Р., ул.“Ф.С.“ № ., вх.., ет.., ап.., била издадена Заповед за изпълнение № 2602/13.09.2021г. и изпълнителен лист № 1496/13.09.2021г. за посочените в заявлението суми, както и за законна лихва от датата на подаване на заявлението в Районния съд гр.Русе — до изплащане на вземането, както и за разноските държавна такси и юрисконсултско възнаграждение. Срещу издадената Заповед за незабавно изпълнение е било подадено възражение по реда на чл.414 от ГПК. Заявените във възражението твърдения са бланкетни и не са налице конкретни наведени такива. Договорът за кредит не съдържа неравноправни клаузи, а възникналото облигационно правоотношение между Банката и Кредитополучателя не може да бъде повлияно от противоправни действия на трети страни.

На основание чл.415 ал.1, във вр. с чл.422 от ГПК, ищеца моли съдът да постанови съдебен акт, с който да признае за установено, че С. MИTKOBA Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Р., ул.Ф. С. №., вх..., ет.., ап..., дължи към 08.09.2021 г. включително на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, със седалище и адрес на управление гр.София, ЕИК 831094393, сумите както следва: 14 600.00 лева просрочена главница, 553.74 лева -непогасена възнаградителна лихва, начислена съгласно т.4 от Договора за кредит за периода от 25.01.2021 г. до 11.07.2021 г. включително; 24.75 лева - обезщетение за забава на просрочени плащания, начислени съгласно т.15 от Договора за кредит за периода от 25.01.2021 г. до 11.07.2021 г. включително; 239.28 лева - начислена законова лихва за периода 12.07.2021 г. до 08.09.2021 г. включително дължима на основание ТР на ВКС от 28.03.2019г.; 34.74 лева — дължима премия по застраховка живот съгласно т.20 от договора за кредит;

120.00 лева - разноски за връчване на покана и уведомително писмо, законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПK 09.09.2021 г., до окончателното изплащане на дълга. Претендират разноски и за двете 2 поизводства.

Ответникът, чрез проц.си представител адв.Н.Б. е депозирал отговор, оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение, че договора е унищожаем, тъй като е сключен при заплашване и крайна нужда от страна Д.. Същата е била принудена от трето лице да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх и й била оказана принуда за склюмчване на сделката. Счита, че сключения договор следва да се прогласи като унищожаем при условията на чл.З0 от ЗЗД. С оглед на гореизложеното се моли да се постанови решение, с което да бъде отхвърлен предявения от ищеца иск като неоснователен. Претендира направените по делото разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Страните не спорят, че въз основа на заявление по чл. 417 от ГПК е образувано ч.гр.д. №5055/2021 год. на Русенски районен съд е издадена заповед № 2602/13.09.2021г., с която се разпорежда длъжникът С. М. Д. да заплати на кредитора ПИБ АД сумите: 14 600.00 лева - непогасена възнаградителна лихва, начислена съгласно т.4 от договора за кредит за периода от 25.01.2021 г. до 11.07.2021 г. включително в размер на 553.74 лева - обезщетение за забава на просрочени плащания, начислени съгласно т.15 от договора за кредит за периода от 25.01.2021 г. до 11.07.2021 г. включително в размер на 24.75 лева - начислена законова лихва за периода 12.07.2021 г. до 08.09.2021 г. включително дължима на основание тр на вкс от 28.03.2019г. в размер на 239.28 лева - дължима премия по застраховка живот съгласно т.20 от договора за кредит в размер на 34.74 лева - разноски за връчване на покана и уведомително писмо в размер на 120.00 лева - законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПK - 09.09.2021 г., до окончателното изплащане на дълга. Длъжникът е депозирал възражение срещу издадената заповед с вх. № 3226/30.01.2023 год. Подаденото възражение обуславя правния интерес на ищеца да предяви настоящия иск за установяване на вземането си.

Страните по делото не спорят, че по силата на договор за банков кредит от 04.01.2021г. банката е превела по банкова сметка, открита н а името на ответника цялата заемна сума. Срока за погасяване на задължението за връщане на сумата е уговорен до 25.12.2030г. Уговорено е погасяването на кредита да става с месечни погасителни вноски с падеж двадесет и пето число на всеки месец, считано от 25.01.2021г.при размер на всяка една вноска от 172,92лв. Съгласно чл.2 от договора сумата се отпуска в заем на ответника за погасяване на съществуващи задължения към трети лица и за текущи нужди.

От заключението по допуснатата СИЕ, което съдът цени и кредитира като доказателство по делото, се установява, че отпуснатата заемна сума е в размер на 14600,00 лв. е преведена по сметка на кредитополучателя на 04.01.2021г. и усвоена изцяло от него на същата дата. Установява се, че по кредита няма погасени вноски от 3

Д . . Експерта заключава, че към датата на предявяване на иска задълженията на ответника по договора за кредит са както следва: 14 600.00 лева - просрочена главница, 553.74 лева -непогасена възнаградителна лихва, за периода от 25.01.2021 г. до 11.07.2021 г. включително, 24.75 лева -обезщетение за забава на просрочени плащания, за периода от 25.01.2021 г. до 11.07.2021 г. включително, 239.28 лева начислена законова лихва за периода 12.07.2021 г. до 08.09.2021 г. включително , изчислена върху неиздължения кредит от 14600 лева; 34.74 лева -дължима на премия по застраховка живот. Предмет на иска е установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, поради което в това производство могат да се направят всякакви възражения срещу дължимостта и изискуемостта на вземането, по които съдът дължи произнасяне по съществото на делото.

Неоснователно е възражението на ответника за унищожаемост на договора за кредит от 04.01. 2021г., поради сключването му при заплашване. Текстът на чл. 30 от ЗЗД изисква страната по договора да е била принудена да сключи договора от другата страна или от трето лице, чрез възбуждане на основателен страх. По делото не се събраха нито писмени, нито гласни доказателства, които да подкрепят твърденията на ответника за сключването на договора под заплаха. От показанията на св.М. Й. Д. става ясно, че дъщеря му се е запознала с мъж на име С., с когото „започват да дружат и той я убеждава че за по-добър живот трябва да изтеглят пари и да си купят жилище“. В тази връзка според свидетеля се стига до сключване на процесния договор за кредит и отпускане на сумата. По време на усвояване на самите средства, отпуснати по кредита ответицата е била със С. и друга жена, на която Д. е дала парите, а жената от своя страна ги е предала на С.. В материалите по преписка №77/23 г. по описа на РОП също не се съдържат данни и не се установява Д. да е била принуждавана или заплашвана от лицето С. Б., напротив, в Постановление от 30.06.2026г. на зам.окр.прокурор в РОП Борислав Велков е прието за установено от фактическа страна, че през 2020г. С. Д. се е запознала със С. Б. и по негова молба тя е изтеглила няколко банкови кредита на обща стойност около 75000 лв., като получените пари тя му ги е дала. С. Д. е била безработна и не е можела да обслужва кредитите си. Б. й предложил да отиде в Германия заедно с други лица, като той щял да им осигури работа там. В саморъчно написаното сведение самата ответница обяснява, че при една от срещите си със С. той поискал от нея да изтегли кредит, като й обяснил че има проблем и му трябват пари. Д. се съгласила да му направи „тази услуга“, тъй като си мислела че с него са „вече приятели“ и че той ще й върне парите, които му е дала. Няма никакви твърдения и доказателства относно това мъжът, който е получил парите от Д.- С. Б. да е отправял заплахи или по друг начин с думи и действия да е предизвикал основателен страх у ответницата, което прави несъстоятелни твърденията й за отправяни заплахи от това лице или от трети лица.

4

По делото се установи, че ответницата С. М. Д., по собствена инициатива, без да е заплашвана от страна на С. Б. или трето лице за сключване на договор е сключила на 04.01.2021г. процесния договор за банков кредит с „ Първа Инвестиционна Банка“ АД.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявения иск е доказан по основание и размер, поради което следва да се уважи изцяло, като се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 15572.51 лева, както следва: 14 600.00 лева - просрочена главница, 553.74 лева -непогасена възнаградителна лихва, начислена съгласно т.4 от Договора за кредит за периода от 25.01.2021 г. до 11.07.2021 г. включително; 24.75 лева - обезщетение за забава на просрочени плащания, начислени съгласно т.15 от Договора за кредит за периода от 25.01.2021 г. до 11.07.2021 г. включително; 239.28 лева - начислена законова лихва за периода 12.07.2021 г. до 08.09.2021 г. включително дължима на основание ТР на ВКС от 28.03.2019г. ; 34.74 лева — дължима премия по застраховка живот съгласно т.20 от договора за кредит; 120.00 лева - разноски за връчване на покана и уведомително писмо, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 09.09.2021г. до окончателното й изплащане, по издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.3 от ГПК по ч.гр.дело № 5055/2021г. по описа на РРС.