Решение № 260093 от 23.11.2020, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И

Е №

260093/23.11.2020 г.

20.11.2020г., гр. Варна.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на трети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

НИКОЛИНА ДАМЯНОВА при участието на секретаря Ели Тодорова., като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 474 по описа на ВнАпС за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на „ГЛОБО ЕНЕРДЖИ“ ЕООД - гр. София, ЕИК *********, подадена чрез адв. Р. М. от САК, срещу решение № 214/06.03.2020г., постановено по т. д. № 1730/2018г. по описа на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивника обективно съединени осъдителни искове срещу „Енерго-Про Продажби” АД – гр. Варна, ЕИК *********, с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ и чл. 86 ЗЗД за присъждане на сумата 91 043.33лв., представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ „Глобо Енерджи“ с обща инсталирана мощност от 4000 КВ, находяща се в ПИ №*** в землището на с. Храброво и ПИ 36453.29-25 в землището на с. Карвуна, Община Балчик, Област Добрич, произведена през м. септември 2015г., на основание Договор за изкупуване на електрическа енергия № 195 от 24.02.2012г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата 26 686.86лв.- обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 30.11.2015г. до 29.10.2018г.

В жалбата са инвокирани конкретни оплаквания за неправилност на решение. Оспорва се правилността на изводите на първоинстанционния съд за промяна механизма на заплащане на производителите на ВяЕЦ с измененията на ЗЕВИ. Релевират се съображения за неправилно приложение на последиците от отмяната на Решение № СП– 1/31.07.2015г., твърди се липса служебно произнасяне по валидността на това решение, както и за постановяване на атакуваното съдебно решение при процесуална пречка по смисъла на чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението изцяло и уважаване на исковете. Претендира се и присъждане на съдебно- деловодни разноски за две инстанции.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.

Въззиваемото дружество „Енерго Про

Продажби“ АД - гр. Варна представя отговор по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, чрез адв. А. Т. от САК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата с подробно изложени доводи и съображения. Не са направени доказателствени искания.

Претендират се съдебно – деловодни разноски за въззивна инстанция.

Становището на „НЕК“ ЕАД, което е с процесуалното качество на трето лице помагач на страната на ответника, е за неоснователност на жалбата.

В съдебно заседание жалбата и отговорът се поддържат.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС взе предвид следното:

В обхвата на служебната проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба, и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран.

Варненският окръжен съд е бил валидно сезиран с осъдителни искове с правно основание чл.

79, ал. 1, предл. 1 във вр. чл. 31, ал. 1 от ЗЕВИ и чл. 86 ЗЗД, предявени от „ГЛОБО ЕНЕРДЖИ“ ЕООД - гр.

София срещу „Енерго Про

Продажби“ АД- гр. Варна, основани на твърдения за дължими непогасени парични задължения на ответника към ищеца за заплащане преференциална цена на продадена през месец септември 2015г. електрическа енергия, произведена от възобновяем източник чрез енергиен обект на ищеца. Претендира се присъждане на сумата от 91 043.33лв. по дебитно известие № **********/31.10.2015г., издадено към фактура № **********/12.10.2015г. Ищецът твърди, че след като през м. септември 2015г. ВяЕЦ е надминала 2 250 часа ефективна работа, при надхвърлен праг от 1 907 МWh/ инсталиран 1 kW мощност, ответникът дължи заплащане на цена по т.

2.7 от Решение № СП-1/31.07.2015г. Сочи се, че тъй като в т. 7 на Решение № Ц-18/20.06.2011г. е определена цена от 191 лв./MWh за вятърни електрически централи, работили до 2 250 часа, а в т. 8 е определена цена от 173.06лв./MWh за вятърни електрически централи, работили над 2 250 часа, производителите на електрическа енергия от вятърни електрически централи, в това число и ищецът, следва да фактурират произведената от тях електрическа енергия по преференциалната цена, определена в т. 7 от Решение Ц-18 до достигане на 2 250 ефективни годишни часове работа на единица инсталирана мощност, а след достигането на 2 250 ефективни годишни часове - по преференциална цена, определена в т. 8 от Решение № Ц-18 за единица инсталирана мощност. Изтъква се, че такава била и трайната практиката в отношенията между ищеца и ответника, продължила повече от 5 години, както и в отношенията на последния с други производители. Предявени са и акцесорни претенции за мораторна лихва до датата на предявяване на иска за сумата 26 686.86 лв., както и за законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на искова молба до окончателно изплащане на задълженията.

Страните не спорят по установените от първоинстанционния съд факти и обстоятелства, съставляващи фактическо основание на предявените искове, а именно:

„Енерго-Про

Продажби” АД е краен снабдител на електрическа енергия и титуляр на лицензия за дейността крайно снабдяване с електрическа енергия №Л-139-11/13.08.2004г. издадена от ДКЕВР, допълнена с последващо Решение №

И1-Л-139/09.12.2013год. на ДКЕВР.

Търговското дружество – ищец е производител на електрическа енергия от възобновяем източник чрез енергиен обект: ВяЕЦ „Глобо Енерджи“ с обща инсталирана мощност от 4000 КВ / два генератора от по 2000 КВ/, находяща се в ПИ №*** в землището на с. Храброво и ПИ 36453.29-25 в землището на с. Карвуна, Община Балчик, Област Добрич. Енергийният обект е присъединен към електроразпределителната мрежа, по силата на сключен с „Енерго-Про Мрежи“ АД Договор за присъединяване на обект на независим производител на ел.енергия № 3054-2008-П-Д10-173-23.08.2010 от 02.09.2010г. За изкупуване на произведената енергия е сключен с ответника Договор за изкупуване на електрическа енергия № 195 от 24.02.2012г., с който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на преференциална цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-018/20.06.2011г., и съобразно разпоредбите на ЗЕВИ и Наредба № 1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия.

Произведената през месец септември

2015г. ел. енергия от енергийния обект на ищеца е изкупена от ответника, същата е продадена на “НЕК” ЕАД, в изпълнение на задълженията по чл. 94 от ЗЕ, и е получена от обществения доставчик. Между страните е разменена кореспонденция досежно начина на изчисляване стойността на произведената енергия и относно прилагането на Решение № СП-1/31.07.2015г., по което е изразено становище и от "НЕК " ЕАД.

По издадената от ищеца фактура №

**********/12.10.2015г. за сумата 8 372лв., с ДДС, представляваща стойност на изкупена ел. енергия в размер на 751.71 МWh по цена за излишък на свободен пазар, е направено пълно погасяване на задължението от ответника. Сумата от сумата 91 043.33лв. по дебитно известие № **********/31.10.2015г. не е заплатена.

Съгласно чл. 16 от

Договора цената за продажба на електрическа енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР. Към момента на сключване на договора, цената, по която производителят продава на купувача произведената ел. енергия е тази по т. 7 от Решение № Ц - 18 от 20.06.2011г. на ДКЕВР.

На основание чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ в процесния период тази преференцална цена е била дължима до достигане размер на нетното специфично производство /НСП/ на електрическа енергия, определен с Решение № СП-1/31.07.2015г. на ДЕКВР, а за количествата, надхвърлящи размера на НСП, се заплаща цена по цена за излишък на балансиращия пазар. В хода на процеса обаче, с влязло в сила решение на АССг е отменено Решение № СП-1/31.07.2015г. на ДЕКВР в частта му по т. 2.7 и т. 2. 8, на които ищецът основава твърденията си за дължимост на друг размер преференциална цена за изкупените количества ел. енергия до достигане на втори праг на нетно специфично производство, приложим за ВяЕЦ, работещи над

2 250 часа.

Също в хода на процеса, с Решение № СП – 1/15.10.2020г. и Решение № СП-2/15.10.2020г. на КЕВР са определени идентични с отменените т. 2.7 и т. 2. 8 от Решение № СП-1/31.07.2015г. на ДЕКВР размери на нетно специфично производство на електрическа енергия съответно за ВяЕЦ с характеристиките на процесната, работещи до и над 2 250 часа.

Тъй като тези обстоятелства са новонастъпили по смисъла на чл. 235, ал. 3 и чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК съдът следва да съобрази направеното от въззивника в тази инстанция искане за осъществяване на инцидентен контрол по валидността на административните актове, на основание чл. 17, ал. 2 ГПК.

Съгласно

§ 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ / обн. ДВ бр. 56 от 2015/ за комисията съществува законовото задължение да приеме решение, с което да установи нетното специфично производство на електрическа енергия за съответните категории енергийни обекти, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните нейни решения, приети до влизането в сила на ЗЕВИ.

Обстоятелството, че Решение № СП-1 от 31.07.2015г. в съответните части е отменено с влязъл в сила съдебен акт, е породило необходимостта регулаторът да изпълни вменените му със закон задължения и отново да установи нетното специфично производство на електрическа енергия за преференциалните цени по Решение № Ц-18 от 20.06.2011г. на КЕВР за двете категории енергийни обекти, за които са приложими отменените разпоредби. Следователно Решение № СП – 1/15.10.2020г. и Решение № СП-2/15.10.2020г. на КЕВР са валидни административни актове, постановени от административен орган, който е единственият легитимиран от закона за определяне на НСП са всички категории енергийни обекти, за които е предвидено изкупуване на ел енергия по преференциални цени.

Тъй като през месеците до 08.2015г., които са преди процесния период, ищецът е фактурирал продаваната на ответника ел. енергия на преференциална цена в размер на 191лв. за МWh, която се дължи съгласно т. 7 от Решение № Ц-018/20.06.2011г. за ВяЕЦ, работещи до 2 250 часа, това поведение съставлява за признание за принадлежност на енергийния обект на производителя към групата на производителите по т. 2.7 от отмененото № СП-1/31.07.2015г. и съответно по заместващото го Решение № СП – 1/15.10.2020г. на КЕВР. В случай, че производителят считаше своя енергиен обект са принадлежащ към тези по т. 2.8 от Решение № СП-1/31.07.2015г., то би следвало да фактурира цялото произведено количество ел. енергия през годината по преференциална цена по т. 8 от Решение № Ц-018/20.06.2011г. за ВяЕЦ, работещи над 2 250 часа. В тази връзка, неоснователно е съображението на въззивника, обосновано с трайна практика в търговските отношения, тъй като посоченият административен акт не е бил постановен и не би могъл да се прилага преди м. 08.2015г.

Спорният въпрос между страните е дали една централа, след изменението на разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ и приемане на решение от КЕВР за определяне на нетно специфично производство за различните категории енергийни обекти, за един енергиен обект е възможно да се прилагат два прага на нетно специфично производство и обектът да попадне последователно през една календарна година в две ценови категории, определени със съответни решения на КЕВР.

Пазарните отношения по повод производство и изкупуване на ел. енергия се регулират от специфични норми, поставящи рамка на свободата на договаряне в обществен интерес – аргумент от чл. 2 ЗЕ. При започването на производството на енергия от процесния възобновяем източник е действал Законът за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогорива (отменен 03.05.2011 г.), който е предвиждал в срок от 15 години изкупуване на цялото производство по преференциални цени, формирани от 80% от средните на пазара, с добавка за стимулиране на този вид производство, определяна периодично от ДКЕВР по критерии в зависимост от вида на първичния енергиен източник. Новият Закон за енергията от възобновяеми източници, Обн.