Решение № 35 от 05.05.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. гр. Д., 05.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър П. Монев

Членове:

Калина Т. Д.

Атанас М. Каменски при участието на секретаря Сибел Бедел в присъствието на прокурора Р. Д. Ж. като разгледа докладваното от Калина Т. Д. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223200600020 по описа за 2022 година

Производството е по чл.313 и сл. от НПК.

С Присъда № 24 от 11.11.***г., постановена по н.о.х.д. № 1157/***г. Районен съд гр.Д.

ПРИЗНАЛ подсъдимата Р. Х. А., ЕГН - **********, родена на ** в с.Ц., област Д., ***;

За ВИНОВНА в това, че: На 30.08.***г. в гр.Д., при *** е отнела чужди движими вещи – пари, сумата от 260 лева, 2 броя ваучери за храна на стойност 20 лева и кожен портфейл на стойност 25.00 лева, от владението на Г.А.Т. от гр.Д., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на осн. чл.196 ал.1 т.1 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.„а“ и б.„б“ във вр. с чл.58а ал.1 във вр. с чл.54 ал.1 от НК, ОПРЕДЕЛИЛ наказание *** за срок от ТРИ ГОДИНИ, като НАМАЛИЛ така определеното наказание с една трета и НАЛОЖИЛ на подсъдимата наказание „лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

На основание чл.57 ал.1 т.2 буква „б“ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, ДРС ОПРЕДЕЛИЛ първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наложеното наказание.

На осн. чл.59 ал.1 от НК, ПРИСПАДНАЛ от размера на така определеното наказание, времето през което по отношение на подс.Р. Х. А. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” по настоящото производство, считано от датата на първоначалното фактическо задържане от 31.08.***г. до влизане в сила на присъдата.

Вещественото доказателство – 1 брой преносима флаш памет „Maxall 16 GB“ със 1 запис от видеонаблюдение от дата 30.08.***г. е постановено да остане в кориците на делото и да бъде съхранявано до нормативно установения срок за съхранение на делото в архив, след което да се унищожи

На основание чл.189 ал.3 от НПК, подсъдимата Р. Х. А. е осъдена да заплати направените по делото разноски в размер на 605.67 лева по сметка на Първо РУ на МВР – гр.Д..

В срока по чл.319 от НПК е подадена жалба от подс.Р. Х. А., чрез служебния си защитник, в която се излагат съображения за неправилност на постановения съдебен акт.

Предвид обстоятелството, че не се оспорва фактическата обстановка и квалификацията на извършените деяния, се иска присъдата да бъде изменена в частта на наложеното наказание "***“, като размера на това наказание бъде намалено под минималния предвиден размер с приложението на чл.55 НК.

В съдебно заседание пред Въззивната инстанция, жалбоподателката се явява лично и чрез служебния си защитник поддържа жалбата, като счита, че са налице предпоставките за приложението на чл.55 от НК, съгласно който текст, наложеното наказание да бъде намалено.

Подсъдимата се придържа към заявеното от адвоката и иска да бъде намалено наложеното наказанието.

Представителят на Окръжна прокуратура – Д. счита присъдата на ДРС за правилна и законосъобразна, включително и по отношение на наложеното наказание. Сочи се, че не са налице предпоставките на чл.55 от НК - не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината обстоятелства, тъй като деянието е извършено при ***.

Настоява се за потвърждаване на присъдата.

Жалбата е подадена в срок и е неоснователна по следните съображения: допустима, но разгледана по същество е

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, съобразявайки се с изложените в жалбата обстоятелства, становищата на страните в съдебно заседание, събраните по делото доказателства, мотивите на атакувания съдебен акт и след цялостна проверка на присъдата съгласно чл.314 ал.1 от НПК, констатира следното:

Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по повод обвинителен акт, с който Районна прокуратура – гр.Д. е повдигнала обвинение на Р. Х. А., ЕГН ********** за това, че: На 30.08.***г. в гр.Д. при *** е отнела чужди движими вещи – пари, сумата от 260 лева, 2 броя ваучери за храна на стойност 20 лева и кожен портфейл на стойност 25.00 лева, от владението на Г.А.Т. от гр.Д., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.„а“ и б.„б“ от НК.

Производството пред първата съдебна инстанция е преминало по реда на съкратеното 2 съдебно следствие, като подсъдимата е заявила, че признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласна да не се събират доказателства за тях.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна, събраните по надлежния процесуален ред доказателства удовлетворяват критериите, установени в чл.102 от НПК, като правилно е установена фактическата обстановка. Същото е протекло по съкратената процедура по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, поради категорично изразеното желание на подс.Р. Х. А. и нейния адвокат. В съд. заседание на 11.11.***г. пред ДРС, подсъдимата се е признала за виновна, признала е всички факти и обстоятелства изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласила да не се събират нови доказателства за тези факти Предвид обстоятелството, че фактическата обстановка по делото не се оспорва, настоящата съдебна инстанция счита, че същата не следва да бъде преповтаряна. При изцяло изяснена фактическа обстановка, правилно първоинстанционният съд е констатирал, че подсъдимата е нарушила цитираните по - горе текстове от закона за които са й наложени и съответните наказания.

Фактическата обстановка по делото, Районен съд гр.Д. е установил след внимателен анализ на всички събрани и проверени по надлежния процесуален ред доказателствени материали, както и приобщените към делото, по предвидения процесуален ред писмени доказателства и при спазване на процесуалните изисквания за събирането и проверката им.

Събраните по делото доказателствени материали са безпротиворечиви, взаимно допълващи се и установяват по несъмнен начин релевантните за отговорността на подсъдимата обстоятелства. Въз основа на събраните доказателства в първата инстанция Окръжният съд намира, че направените фактически изводи са правилни. Първоинстанционният съд е събрал доказателствата по предвидения в НПК ред, като след задълбочената им преценка обосновано и законосъобразно е стигнал до извода, че подсъдимата е извършила виновно деянието предмет в обвинителния акт. Тези изводи на решаващия съд са подкрепени от всички приложени по делото доказателства. Изводите и заключенията относно фактите и обстоятелствата включени в предмета на доказване са направени без да са тълкувани превратно доказателствените материали и при спазване изискванията на чл.305 ал.3 от НПК. Във връзка с казаното по-горе са изложени убедителни съображения, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав и не е нужно да бъдат преповтаряни.

Първоинстанционният съд след спазване изискванията на разпоредбата на чл.116 от НПК е извършил обстоен анализ на релевантните за предмета на доказване обстоятелства и на тази база е постановил своя съдебен акт. С присъдата от 11.11.***г. е даден отговор на кръга от въпроси, включени в чл.301 ал.1 от НПК, като приетата за установена фактическа обстановка напълно се подкрепя от събрания доказателствен материал.

Безспорно установено е по делото, че с действията си на 30.08.***г. в гр.Д. подс.Р. А. е осъществила фактическия състав на престъпление по чл.194 ал.1 от НК – кражба, като престъплението е било извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на 3 чл.29 ал.1 б.„а“ и б.„б“ НК. Видно от приложената по делото справка за съдимост е, че подс.Р. А. е ***, като е извършила процесното деяние, след като е била ***, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е била *** От субективна страна – подсъдимата е извършила престъплението при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1-во от НК, като е съзнавала обществено опасния му характер, предвиждала неговите общественоопасни последици и е искала и целяла настъпването на тези последици. Подс.Р. А. е съзнавала, че с действията си отнема чужди движими вещи от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като е целяла постигането на именно този престъпен резултат.

Причините за извършване на престъплението безспорно се свеждат до ниската правна култура на подсъдимата, ниската степен на гражданско правосъзнание, елементарни морални и човешки задръжки, желанието за набавяне на средства и лесно облагодетелстване по престъпен начин, превърнало се и в начин на живот, незачитане на установения правов ред в РБ..

При определяне на наказанието, правилно районният съд е преценил степента на обществена опасност на деянието и на дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Видно от приложената към делото Справка за съдимост подсъдимата Р. Х. А. е ***

Установява се, че превеса на отегчаващите вината обстоятелства: *** /** брой/, като не без значение е факта, че наказанието по последното й ** по н.о.х.д. № 315/**г. на ДРС /вл. в сила на **г./, в размер на ** „***“ е изтърпяно от 09.03.**г. до 09.07.***г., а деянието по настоящата присъда е извършено само след около месец и половина на 30.08.***г. Това води до извод, че степента на обществена опасност на подсъдимата е завишаваща се, тъй като са налице утвърждаващи се престъпни навици. Степента на обществена опасност на деянието съдът също приема, че е висока с оглед неговата масовост и все по-голямо увеличаване. И макар, че обществената опасност като цяло е висока, наказанието на подсъдимата е определено под средния размер предвиден в закона, като по този начин правилно съдът е отчел, че биха се постигнали целите на индивидуалната и генералната превенция. Правилно ДРС е отчел, че липсват многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а тези по делото нито са изключителни, нито многобройни за да се стигне до приложението на чл.55 от НК, т.е. липсват материалноправните предпоставки за неговото приложение. Всички тези обстоятелства са били взети предвид от решаващия съд и намаляването на наказанието по размер или замяната му с друго, различно от “***” би довело до явната му несправедливост. Приетият обем наказателна принуда по отношение на подсъдимата е необходим за постигане целите на наказанието, за поправянето и превъзпитанието й, както и да й се отнеме възможността да извършва други престъпления.

ДОС счита, че прилагането на условно ** би било несъобразено с изразените в НК цели на наказателната политика, предвид предишните ** с които явно не е постигнато целяното с тях превъзпитание на подсъдимата, поради което настоящият въззивен състав приема, че целите на чл.36 от НК могат да се изпълнят само като подсъдимата изтърпи е*** 4 наказание. Не на последно място правилно е определен и режима на изтърпяване на наложеното наказание, а ***

У подсъдимата се наблюдава липсата на каквото и да било уважение към нормите, въздигнати от законодателя като общовалидни правила за поведение. Обществената опасност на подсъдимата е висока с оглед склонността на същата да нарушава законите на Р Б.. Въз основа на горното, преценявайки степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, районният съд правилно, законосъобразно и обосновано е наложил наказание „***“ под средния размер, а именно – за срок от три години. Наказанието е ефективно, тъй като по отношение на подсъдимата поради наличието на *** не може да бъде приложен института на условното **. Налице е превес на отегчаващите вината обстоятелства, съставлявани от множеството ***, които определят подсъдимата като деец с висока обществена опасност. Самопризнанията на подс.Р. А., както и нейното изрично волеизявление за признаване на фактите и обстоятелствата, отразени в обвинителния акт, са процесуално основание за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, което от само по себе си води до редуциране на наказанието с една трета съобразно разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК. Самопризнанията обаче, при дела, протекли по този особен ред, не могат да бъдат разглеждани като смекчаващи вината обстоятелства и следователно не могат да имат роля при индивидуализацията на наказанието.

Разпечатката съдържа 36 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/67f354d2-df52-44a3-8607-816088e8774d