Решение № 92 от 08.03.2022, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Враца, 08.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Искра П. Касабова при участието на секретаря Цветелина Ст. Цекова като разгледа докладваното от Искра П. Касабова Административно наказателно дело № 20211420201290 по описа за 2021 година Й. Б. Г., от гр.**** ул. Рашо Димитров №76, вх.Е, ет.1, aп.1 с ЕГН **********, на длъжност шофьор в „ДЛВ“ЕООД гр. **** е обжалвал НП №7515 от 30.11.2021г. на Началника на Отдел „Контрол по РПМ„ при Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол" към Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, с което му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 3000 лв., на основание чл.53, ал.1 от ЗП за извършено нарушение на чл.26, ал.2, т. 1, буква "а" от ЗП, във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и /или тежки ППС. В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на издадените от наказващият орган актове и се иска отмяна на наказателното постановление.

Ответника по делото Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, в придружителното писмо и в съдебно заседание чрез процесуален представител – юрисконсулт Младенова и в писмена защита навежда доводи за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на Наказателното постановление и присъждане на юрисконсултски разноски.

Производството по делото е по реда на чл.59 – 63 от ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното: Служителите на Агенция „Пътна инфраструктура”, свидетелите АДР. М. АНГ. и ИВ. ЦВ. ИВ. на 04.11.2021 г., в 14.37 ч. на път 1-1, км 6+500 на 1.5 км спрели за проверка 1 след кръгово кръстовище за гр. Враца, в посока гр.Монтана съчленено ППС, което превозвало зърно за сметка на търговско дружество „ДЛВ” ЕООД, с ЕИК 113561034, със седалище и адрес на управление: гр.**** ж.к.„Църква”, ул.„Кралевски път” №1. Същото било с 5 оси, както следва: - МПС с 2 оси марка Мерцедес, модел Актрос 1845 ЛС с peг. № **** и полуремарке с 3 оси марка Семи , модел Трайлер с peг. № ****.В процеса на проверката било установено, че водач на проверяваното МПС е лицето - Й. Б. Г. от гр.**** работещ на длъжност шофьор в гореспоменатото дружество. Било извършено измерване на натоварването на задвижващата ос с техническо средство ел. везна модел DFW-KR №118844, както и на и разстояние между осите с ролетка 1302/18 /5 м/ отразено в кантарна бележка приложена по делото, при което се установило, че са надвишени нормите на Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва:

Измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на ППС е 12.195 т., при максимално допустимо натоварване - 11.5 т., съгласно чл.7, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Наредбата.

При измерено разстояние между осите 1.32 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 25.845 т. при максимално допустимо натоварване на тройната ос - 24 т., съгласно чл.7, ал.1, т.3, буква „б“ от Наредбата.

С оглед направеното измерване и констатацията, че процесното ППС е тежко ППС по смисъла на Наредбата контролните органи изискали от водача да представи Разрешение за дейност от специалното ползване на пътищата/или квитанция за платени пътни такси/, за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл.3, т.2 на Наредбата, но водачът не могъл да представи поискания документ на длъжностните лица на АПИ, поради което и проверяващите приели, че водача осъществява превоза в нарушение на законовите изисквания и по конкретно тези на чл.26, ал.2, т.1, буква "а" от ЗП, във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и /или тежки ППС: „Водача осъществява движение на извънгабаритно пътно превозното средство /ППС/ без разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя /АПИ/.“ За констатираното нарушение гл.инспектор АДР. М. АНГ. и в присъствието на свид. ИВ. ЦВ. ИВ. съставил Акт №0008308 от 04.11.2021г., като акта ведно с кантарна бележка е предявен и връчен срещу подпис лично на жалбоподателя на същата дата, без възражения.

Последвало издаването на обжалваното Наказателно постановление №7515 от 30.11.2021г., на Началника на Отдел „Контрол по РПМ„ при Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол" към Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, в което дословно е пренесено текстовото и цифрово описание на нарушението от АУАН, като на основание чл.53, ал.1 от ЗП за извършено нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква "а" от ЗП, във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и /или тежки ППС, на жалбоподателя е наложена 2

ГЛОБА в размер на 3000 лв. за констатираното нарушение.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелите АДР. М. АНГ. и ИВ. ЦВ. ИВ., както и от приложената административнонаказателна преписка съдържаща: жалба, АУАН, придружително писмо, НП, разписка, Кантарна бележка №1980, копия от личните документи на водача, Заповед № РД-11-1232 от 28.10.2021 г. на И.Д.Председателя на УС на АПИ, и Заповед № РД-11-1267 от 17.10.2019 г. Председателя на УС на АПИ, пътен лист, пълномощни, декларация и Сертификати за съответствие за ролетката Протокол за годност на ел. везна модел DFW-KR №118844,Справка от АПИ и др.

Съдът намира жалбата за подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, разгледана по същество, същата е процесуално допустима и неоснователна по следните съображения:

Съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, които да опорочават атакуваното наказателно постановление и да налагат неговата отмяна въпреки наведените съображения в тази насока.От външна страна АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление са законосъобразни – съставени в законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Компетентността на актосъставителя произтича по силата на закона и заеманата длъжност, съгласно нормата на чл.56, ал.2, т.1 от ЗП, а на наказващия орган - по силата на чл.56, ал.3, т.1 от ЗП и изричното упълномощаване от председателя на УС на АПИ, като с Заповед № РД-11-1232 от 28.10.2021 г. на И.Д.Председателя на УС на АПИ, Я.

М.И., на длъжност началник отдел „Контрол по РПМ“, при дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ на АПИ, е упълномощен от председателя на управителния съвет, да издава наказателни постановления по АУАН съставени от длъжностните лица при АПИ.

Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата /ЗП/ за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Конкретните норми в тази насока са уредени в Наредба №11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, като разпоредбата на чл.3, т.1 и т.2 от същата визира, че тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл.6, както и натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл.7.

А според § 1, т.1 от цитираната Наредба № 11 от 03.07.2001 г. по смисъла на тази наредба „извънгабаритни ППС“ се наричат извънгабаритните ППС по чл.2 и/или тежките ППС по чл.3, както е в настоящият случай. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че по време на извършване на проверката, 3 жалбоподателят е управлявал товарен автомобил с 5 /пет/ оси, състоящо се от МПС марка Мерцедес, модел Актрос 1845 ЛС с 2 /две/ оси /първа и втора/, с peг. № **** и прикачено полуремарке марка Семи, модел Трайлер с 3 /три/ оси /трета, четвърта и пета/, с peг. № ****.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 3, б. ”а” от цитираната Наредба № 11 допустимата максимална маса на посочения вид ППС е 40 тона. Според нормата на чл.7, ал.1, т.3, б.”б” от същата наредба сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е над 1.3 метра е 24 тона, а съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.”а” от Наредба №11 максимално допустимото натоварване на единична ос – задвижваща на ППС при условията на чл. 6, ал. 1, т.2 и т.3 е 11.5 тона.

От материалите по делото и по-специално от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства чрез разпита на свидетелите АДР. М. АНГ. и И. Ц.И., се установи, че са осъществявали контрол на главен път І - І км 6+500 на 1.5 км в посока гр. Монтана при който са спрели за проверка състав на ППС, управляван от жалбоподателя, като ППС превозвало зърно за сметка на търговско дружество „ДЛВ” ЕООД, с ЕИК 113561034, със седалище и адрес на управление: гр.**** ж.к.„Църква”, ул.„Кралевски път” №1. При проверката било извършено измерване с калибрована р о л е т к а № 1302/18 /5м/, на разстоянието между осите и натоварването на задвижващата ос на превозното средство, като по делото са представени писмени доказателства (свидетелство за калибриране, сертификат за съответствие) за годността на измервателното средство - ролетка и ел. везна модел DFW-KR №118844, се установява по безспорен начин, че използваното техническо средство и ролетката са одобрени и въведени в експлоатация по съответния ред и че към датата на проверката са били технически изправни и годни за извършване на съответните измервания, което води до извод, че резултатите от измерването следва да бъдат напълно кредитирани.

Установено било, че разстоянието между осите и натоварването на задвижващата ос на ППС превиша максимално допустимите по закон.От приетата като писмено доказателство по делото Кантарна бележка №1980 от 04.11.2021г., отразяваща точното тегло на измереното ППС и установяваща, че към момента на извършване на проверката измереното разстояние между осите е било 1.32 м, измерената сума от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е била 25.845 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 24.00 тона, а измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на ППС е 12.195 т., при максимално допустимо натоварване - 11 . 5 тона. Т. е. по измерените параметри на управляваното от жалбоподателя ППС същото е тежко по смисъла на чл.3, т.2 от Наредба №11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.

Ето защо, поради изложеното, съдът приема, че жалбоподателят управлявайки 4

ППС с тегло над максимално допустимата маса и натоварване на ос е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б. ”а” от ЗП. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, съгласно която се наказват с „ глоба“ от 1 000 до 5 000 лева, ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбата на чл. 25, чл. 26, ал.1, т. 1, б. ”в” и „г”, т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършват или наредят да бъдат извършени конкретно изброени дейности, между които и движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Според настоящия съдебен състав именно жалбоподателят е извършил нарушението, доколкото именно той в качеството си на водач е осъществявал движението на посоченото ППС, поради което съдът намира, че правилно е била ангажирана неговата административно-наказателна отговорност.

Съдът не кредитира доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата, че административнонаказателната отговорност следва да бъде понесена от юридическото лице – неговия работодател. На първо място, това е така, защото съобразно разпоредбата на чл.53, ал.1 от Закона за пътищата едни от субектите на процесното нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. ”а” от Закона за пътищата /ЗП/ са физическите лица, т. е. шофьорите на тези пътни превозни средства, които могат да носят такава административно - наказателна отговорност извън тази на юридическото лице по чл.54 от същия закон. В случая административно – наказателната отговорност е правилно насочена именно към шофьора, който е извършил движение по републиканската пътна мрежа на съчленено пътно превозно средство.