Определение № 11114 от 17.12.2021, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 34776/2021
- Вид
- Определение № 11114
- Подписан
- 17.12.2021
- В сила
- 17.12.2021
- Състав
- ДИАНА КИРИЛОВА ХАДЖИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.127, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 8, ал. 4 · Закон за наследството
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11114 гр. С. 17.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14* СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: ДИАНА К. ХАДЖИЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело № 202111101*4776 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от АНГ. Н. В., ЕГН **********, Б. Й. Б., ЕГН **********, Й. ХР. Н., ЕГН **********, М. Н. АВД., ЕГН
**********, Т. ХР. Н., ЕГН **********, всички чрез адвокат Е.Т. - САК, в качеството й на пълномощник, съдебен адрес гр. С. ул, (АДРЕС), тел. ********** против Н. К. Ф. с ЕГН **********, с настоящ адрес гр. С. ул. (АДРЕС).
След проверка на исковата молба по аргумент от разпоредбата на чл.129 ал.2 от ГПК, съдът е приел, че същата отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК и с нея е заявена допустима искова претенция с правна квалификация чл.2**, ал.1, изречение първо от Закона за задълженията и договорите, която подлежи на разглеждане по реда на Глава двадесет и пета „БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО“ от ГПК – по аргумент от разпоредбата на чл.***, ал.1 т.2 от ГПК.
На ответника е връчен препис от исковата молба и са указани последиците от неподаване на отговор на исковата молба.
По делото на 14.12.2021 година, изпратен с куриер на 2.12.2021 година и докладван на съдията на 16.12.2021 година е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва заявения иск като неоснователен, по съображенията изложени в отговора на исковата молба.
След проверка редовността и допустимостта на предявената претенция, както и другите искания на страните, съдът следва да се произнесе с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата /чл.*12, ал.1, т.4 ГПК/, които са относими, необходими и допустими, и по аргумент от същата разпоредба във връзка с чл.146 от ГПК, съдът с настоящето определение следва да направи проекта си за доклад по делото, както и да напъти страните към спогодба и им разясни другите способи за доброволно уреждане на спора.
По смисъла на чл.*12 ал.1 т.2 от ГПК проектът за доклад по делото е следния:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищците твърдят, че са наследници на Р.В.В. с ЕГН **********, който е починал на 12.05.2020 г. в гр. С. и са приели наследството.
Твърди се, че наследодателят Р.В. е притежавал следния придобит по наследство от родителите си /В.А.В. и В.И.В./ недвижим имот: жилище, находящо се в гр. С. ул. (АДРЕС), партерния етаж, състоящо се от две стаи, едната с вход от към стълбището, в дясно при съседи: апартамент на н-ци на Йо.В., сълбище, двор, от горе апартамент на М.З. и от долу избени помещения и втора стая с вход от към двора при съседи: двор, И.К. и стълбище, от горе - апартамент на И.З. и от долу - избени помещения, заедно с мазе и клозет в същото, 1 цялото от 6,50 кв.м., при съседи: н-ци на Йо.В., коридор, двор и коридор, от горе апартамент на н-ци на Йо.В. и второ мазе /приспособеното банско помещение/ при съседи: от две страни коридори на избените помещения, стълбището на избата и двор, от горе стаята на В.В. заедно с идеални части от общите части на сградата и дворното място с площ от 6*4, 80 кв.м., съставляващо парцели ** и ** от квартал *** по плана на гр. С. местността „Ц.“.
Твърди се, че имотът е бил придобит от В.А.В. и В.И.В. в съпружеска имуществена общност и след смъртта на В.А.В. е останал в собственост на ВВ.И.В. и Р.В.В., а след смъртта на ВВ.И.В. е станал собственост на Р.В.В..
Сочи се от ищците, че след смъртта на Р.В.В. имотът се наследява от неговите първи братовчеди: АНГ. Н. В., ЕГН **********, Б. Й. Б., ЕГН **********, Й. ХР. Н., ЕГН **********, М. Н. АВД., ЕГН **********, Т. ХР. Н., ЕГН **********.
Твърди се, че наследницата А.Б.Х., посочена в т. 1.1.1 в удостоверение за наследници № РОК**-***-***/*/ от 07.06.2021 г. се е отказала от наследството и отказът е вписан в особената книга на СРС под ** ****/11.09.20 г., видно от представеното съдебно удостоверение. Твърди се, че вписаният под т. 2.*.1 в удостоверение за наследници Йо.Б.Йо.
/който е съпруг на М.Йо., която е сестра на майката на Р.В. - В.В./ не е наследник на Р.В.В. по силата на разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от Закона за наследството и Тълкувателно решение № */1994 г. на ОСГК на ВС.
Твърди се, че наследството е прието.
Твърди ес, че Р.В.В. е сключил договор за наем на 19.06.2018 г. с ответника Н. К. Ф. с ЕГН ********** относно част от недвижимия имот, описан в т. 1 от настоящото, а именно:
„стая от 12 кв.м. - ул. (АДРЕС)“. Описва се, че обект на наема е едната стая с вход от към стълбището, като се сочи, че договорът за наем не е вписан.
Твърди ес, че на 29.10.2020 г. ищците са отправили нотариална покана до наемателя – отвентика Н. К. Ф., съдържаща писмено изявление, с което на основание чл. *, точка *.*., буква „в“ от договора за наем от 19.06.2018 г. са го прекратили едностранно.
Твърди се, че поканата е надлежно връчена по реда на чл. 47, ал. 2 от ГПК на К.Ф.К.Х.
- баща на наемателя на 27.01.2021 г. от нотариус В.Б. с peг.№ *02 на НК, район на действие PC С.. Твърди се, че едномесечното предизвестие е изтекло на 27.02.2021 г., следователно, считано от 28.02.2021 г. договорът за наем от 19.06.2018 г. е прекратен, като се сочи, че въпреки това, наемателят отказва да напусне имота и да го предаде на собствениците му.
Твърди се, че договорът за наем от 19.06.2018 г. няма достоверна дата, като се сочи, че дори да се приеме, че има - едногодишният срок по смисъла на чл. 2*7, ал. 2, изр. първо от ЗЗД е изтекъл на 12.05.2021 г.
Сочи при алтернативност, че дори договорът за наем от 19.06.2018 г. да не е едностранно развален с нотариална покана на 28.02.2021 г. или при условията на евентуалност - да не е изтекъл на 12.05.2021 г., то срокът, уговорен в договора изтича на 19.06.2021 г. /или на 21.06.2021 г./.
С исковата молба се прави и едномесечно предизвестие за прекратяването му.
Сочи се в исковата молба, че по силата на устна договорка, Р.В.В. е предоставил на Н.
К. Ф. за послужване и другата стая в имота, а именно: втора стая с вход от към двора ведно с мазе и клозет и второ мазе /приспособеното банско помещение/.
Твърди се, че ищците са упълномощили М.А. и Б.Б. да се срещнат с г-н Н.Ф.. Твърди се, че на 16.10.2020 г. в 17 часа двете отишли на място в имота, за да разговарят с него, като го намерили в имота и го предупредили, че те желаят той да освободи взетата за послужване стая ведно с мазе и клозет и второ мазе и останалите помещения и да им ги предаде, като отново му посочили едномесечен срок. Твърди се, че на тази среща присъствали и други хора. Сочи се, че ответникът категорично отказал да напусне и заявил, че той никога няма да се изнесе, като не го е направил и до момента.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника Н. К.
Ф. да опразни и освободи наетите и заетите за послужване помещения, и да предаде държането на помещенията на ищците.
Прави се искане за присъждане на разноски.
Прави се искане за допускане на предварително изпълнение на решението по делото.
С отговора на исковата молба се оспорва претенцията на ищците.
2
Ответникът твърди, че липсва идентичност между помещенията, сочени като собственост на ищците в представения от тях нотариален акт и сочената в Договора за наем стая. Твърди се, че в Договора е посочено единствено, че стаята е 12 кв.м., без да е записано, че става дума за две стаи и, че в договора за наем не се сочи кои стаи от целия жилищен блок се отдават под наем.
Оспорва се от ответника, че помещението, което обитава е собственост на ищците.
С отговора на исковата молба се оспорва твърдяното от ищците за устна уговорка за послужване от ответника на втора стая с вход от към двора, ведно с мазе и клозет и второ мазе /приспособено банско помещение/.
Оспорва се от ответника ищците - наследници на Р.В.В., да са приели наследството.
Твърди се, че не са налице основанията за допускане на предварително изпълнение на решението и се иска съдът да отхвърли това искане.
2. Правна квалификация на правата претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:
В производството е предявен иск с правно основание чл.2**, ал.1, изречение първо от Закона за задълженията и договорите.
*.Кои права и кои обстоятелства се признават – такива няма.
4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване –такива няма.
5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти – Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
За ищеца е доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК – валидно наемно правоотношение, заемането от имота на ответника, като следва да докаже в кумулативност следните предпоставки на иска: наемен договор, предмет на договора, прекратяване на договора; неизпълнение на задължението на наемателя за връщане на наетата вещ.
За ответника е доказателствената жест да установи точно изпълнение.
Предвид гореизложеното и в изпълнение на разпоредбата на чл.*12 ал.1 т.* от ГПК, съдът намира, че следва да прикани страните към спогодба, която същите могат да представят в съдебно заседание в писмен вид, и която следва да съдържа обективираното им съгласие по спорните въпроси, като следва да не противоречи на закона и морала, за да бъде одобрена от съда.
При постигането на спогодба, одобрена от съда производството по делото ще бъда прекратено, като страните ще заплатят в половин размер /половината от дължимите разноски по воденето на настоящето производство - държавна такса, евентуално разноски за вещи лица и др.под., както и ще спестят време и отсъствия от работното си място по повод на явяванията си в съдебни заседания.
В случай, че страните извънсъдебно уредят взаимоотношенията си, могат да подадат молба, с която да искат прекратяване на производството поради оттегляне на иска.
Представените с исковата молба писмени доказателства са относими и допустими, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Допустими, необходими и основателни са направените от сраните доказателствени искания за събиране на доказателства.
На следващо място, съдът указва на страните, че доказателствената тежест в процеса, относно подлежащите на доказване факти се разпределя между страните според твърдяното от тях в хода на процеса, като следва да имат предвид изложеното по-горе относно доказателствената тежест, която всяка от страните в това производство носи, така както е указана от съда.
Мотивиран от горното и на основание чл.*12 от ГПК, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА, като доказателства по делото приложените към исковата молба писмени доказателства, като не допуска като доказателство като неотносимо – приложената към отговора на исковата молба епикриза.
ДОПУСКА до разпит в режим при довеждане и на страната на ищеца – двама свидетели.
УКАЗВА на страните, че всяка от тях носи доказателствена тежест за установяване на фактите, на които основава направените от нея твърдения и възражения, и съгласно указаното в обстоятелствената част на настоящето определение в сторения проект за доклад, като обявява на страните проекта за доклад по делото, съгласно обстоятелствената част на настоящето.