Решение № 260117 от 17.01.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 261/2021
- Вид
- Решение № 260117
- Подписан
- 17.01.2023
- В сила
- 08.05.2024
- Състав
- АНЕЛИЯ ЗДРАВКОВА МАРКОВА, ВАНЯ НИКОЛАЕВА ИВАНОВА, ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,
17.01. 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав, в публично съдебно заседание на втори ноември През две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ ИВАНОВА
Мл.с. ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
При секретаря Юлиана Шулева
И прокурора сложи за разглеждане докладваното от съдия Маркова в.гр.дело № 261 по описа за 2021 г. , за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 19540 от 25.11.2016 г. по гр.д. № 36329 по описа за 2013 г. на СРС, Второ ГО, 53-ти състав се : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422 ГПК, предявени от "И.К." ЕАД, срещу Р.Ж.Б., че ответника ДЪЛЖИ на ищеца, сумата от 12 350, 20 евро - непогасена главница по Договор за кредит № 0020625/02.02.2010 г., ведно със законната лихва от 19.12.2012 г. до окончателното изплащане на задължението; както и сумата 180, 45 евро - лихва за забава при изплащане на главницата, дължима за периода от 07.11.2012 г. до 13.12.2012 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от по ч.гр. д. № 61002/2012 г. по описа на СРС, ГО, 60 състав. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, разноски в исковото производство в размер на 3 772, 51 лв., както и разноски по заповедното производство от 460, 16лв.
С решение № 732 от 01.02.2019 г. на СГС, Второ А въззивен състав, по в.гр.д.№ 2958 по описа за 2018 г. се: ОТМЕНЯ Решение № 19540 от 25.11.2016 г., постановено по гр. дело № 36329/2013 г. по описа на Софийски районен съд /СРС/, IІ-ро ГО, 53-ти състав в частта му, в която е уважен предявеният от "И.К.
" ЕАД ( със сегашно наименование А.К." ЕАД ) срещу Р.Ж.Б., положителен установителен иск с правно основание чл. 422, вр. чл.
415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за разликата над 10 311, 84 евро до пълния предявен размер от 12 350, 20 евро, представляваща непогасена главница по Договор за Кредит № 0020625/02.02.2010 г., както и в частта, в която ответникът е осъден да плати на ищцовото дружество разликата над 3158, 84 лв. до 3772, 51 лв. - разноски за първоинстанционното производство, както и разликата над 385, 31 лв. до 460, 16 лв. - разноски за заповедното производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ положителният установителениск на "И.К. " ЕАД ( със сегашно наименование А.К." ЕАД ) срещу Р.Ж.Б., с правно основание чл. 422, вр. чл.
415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за разликата над 10 311, 84евро до пълния предявен размер от 12 350, 20 евро, представляваща непогасена главница по Договор за К. № 0020625/02.02.2010 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 19540 от 25.11.2016 г., постановено по гр. дело № 36329/2013 г. по описа на Софийски районен съд /СРС/, IІ-ро ГО, 53-ти състав, в останалата обжалвана част.
Настоящето производството е образувано в изпълнение указания на ВКС, дадени в отменителното решение № 125 от 04.01.2021 г., постановено по търг.д.№ 2842 по описа за 2019 г. на ВКС, ТК, Първо ТО. Със същото решение е обезсилено решение № 732/01.02.2019 г. по в.гр.д.№ 2958 по описа за 2018 г. на СГС в частта, с която е потвърдено решение № 19540/25.11.2016 г. по гр.д.№ 36329/2013 г. на СРС.
За да стори това, ВКС е приел, че исковата молба е била нередовна. Посочено е, че от ищеца били неясно формулирани фактически твърдения за дължимост на глобално посочената сума от 12 350,20 евро, което затруднявало защитата на ответника, както и невъзможност съда да изпълни задължението си за произнасяне досежно наличието на неравноправни клаузи.
Затова и делото е върнато за ново разглеждане на настоящия състав.
В изпълнение на указанията на ВКС в горецитираното отменително решение, съдията – докладчик с разпореждане № 261937 от 15.01.2021 г. е дал указанията на ищеца да конкретизира по размер и период какви вземания включва сумата в размер на 12 350,20 евро, както и да изложи фактически твърдения относно дължимостта на тази сума.
В изпълнение указанията на настоящата инстанция с молба от 23.02.2021 г., подадена по пощата, „А.К.“ АД /предишно наименование „И.К.“ ЕАД / е посочил, че сумата в размер на 12 350, 20 евро включва усвоения и непогасен от ответника – Р.Ж.Б. револвиращ кредит, усвоен в периода от 02.02.2010 г.- датата на сключване на договора за кредит № 0020625 до 07.11.2012 г.- датата на настъпване на предсрочната изискуемост на целия усвоен кредит като са посочени конкретните пера /л.2-10 от молбата/. Позовава се и на заключенията на допуснатите пред СРС съдебно-счетоводни експертизи. Излага се и становище за липса на неравноправни клаузи.
Настоящата инстанция като взе предвид указанията на ВКС в отменителното решение счете, че направеното от ищеца /пред СРС/ уточнение с молба от 23.02.2021 г., следва да бъде прието.
Същевременно съдът указа на страните, че ще се произнесе във връзка с доводите за наличие на неравноправни клаузи при съобразяване с ТР № 3/2019 от 23.02.2022 год. тълкувателно дело № 3 по описа за 2019 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС.
Доколкото решение № 732 от 01.02.2019 г. на СГС,
Второ А въззивен състав, по в.гр.д.№ 2958 по описа за 2018 г. в частта в която е било отменено първоинстанционното решение № 19540 от
25.11.2016 г. по гр.д. № 36329 по описа за 2013 г. на СРС, Второ ГО, 53-ти състав и предявяният иск по чл.422 ГПК е бил отхвърлен за разликата над 10 311, 84 евро до пълния предявен размер от 12 350, 20 евро, не е било предмет на инстанционен контрол, същото следва да се счита за влязло в сила. Затова и настоящата инстанция счита, че не следва да се произнася за сумата в размер на 2033,56 евро, представляваща неустойка за предсрочна изискуемост. Това произтича и от обстоятелството, че ВКС е обезсилил първото въззивно решение само в частта в която е потвърдено първоинстанционното решение.
Затова и съдът при новото разглеждане ще се произнесе относно правилността на първоинстанционното решение № 19540 от 25.11.2016 г. по гр.д. № 36329 по описа за 2013 г. на СРС, Второ ГО, 53-ти състав, в частта в която се: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422