Решение № 7816 от 28.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7816 гр. София, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110146890 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на ********************, ЕИК:

**************, със седалище и адрес на управление: ******************, срещу М.Н.П.К., ЕГН: **********, с адрес: **************************************, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника съответно за сумата в размер на 334,79 евро, с равностойност в лева от 654,80 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от м.05.2022г. до м.04.2024 г. за топлоснабден имот, находящ се в **************************************, сумата в размер на 22,12 евро, с равностойност в лева от 43,27 лв. – главница, представляваща неплатена цена за услугата дялово разпределение, за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законна лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 15.05.2025 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 86,01 евро, с равностойност в лева от 168,22 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, за периода от 16.07.2022 г. до 29.04.2025 г., и сумата в размер на 5,38 евро, с равностойност в лева от 10,52 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, за периода от 16.07.2022 г. до 29.04.2025 г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 09.06.2025 г. по ч.гр.д. № 28319/2025 г. по описа на СРС, 45-ти състав.

В исковата молба ищецът навежда твърдения за наличието на облигационно отношение с М.Н.П.К., произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. В качеството си на клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и поради обстоятелството, че не е упражнил правото си в 30-дневен да предложи специални условия, ответникът бил обвързан от общите условия за продажба на топлинна енергия. Ищецът поддържа, че през процесния период за имота е доставяна топлинна енергия, поради което ответникът дължи цената за нея, платима съгласно общите условия месечно в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася задължението. Твърди, че задължението за предоставената топлинна енергия за горепосочения период не е погасено. Сочи, че собствениците в етажната собственост, в която се намира и топлоснабдения имот на 1 ответника, имат сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с **************, поради което е дължима в полза на ищеца и стойността за тази предоставена услуга. За дължимите суми за неплатената стойност на доставената топлинна енергия, на услугата за дялово разпределение и за лихвите за забава върху тези суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която поради възражение от страна на ответника не е влязла в сила. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва дължимостта на претендираните суми с доводи, че с Решение на ВАС е отменена Методиката за изчисления на топлопотребление от Наредба № Е-РД-04-01 от 12.03.2020г. Релевира възражение, че всички отоплителни тела от сградната инсталация в топлоснабдения имот са демонтирани, а вертикалните тръби са част от сградната инсталация, вградени са по проект и не отопляват имота. Твърди, че процесните притезания са заплатени. Моли за отхвърляне на исковите претенции.

В съдебно заседание ищецът ********************, редовно призован, не се представлява. С молба с вх. № 76111/11.03.2026г. поддържа, че процесното задължение е погасено, като моли съда да постанови решение съобразно плащането. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

В съдебно заседание ответникът М.Н.П.К., редовно призован, явява се лично, като моли съдът да отхвърли исковете поради извършено плащане.

Третото лице помагач, конституирано на страната на ищеца ************, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следваше да докаже фактите, от които произтича вземането му. В тежест на ищеца бе да докаже основанието, което поражда претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответника има качество „потребител“ на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, както и положителният факт на плащането.

Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 28319/2025г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК след подадено възражение от ответника в срока по чл. 414 от ГПК.

Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към процесния период са общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1 от 27.06.2016г. Приложима с оглед процесния период е и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването.

С разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ се предвижда, че продажбата на топлинна енергия на потребителите за битови нужди, включително за общите части в сгради – етажна собственост се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното дружество и одобрени от ДКЕВР. Съдържанието на ОУ е типизирано, без индивидуално разискване на договорните клаузи между страните, което е обусловено от 2 характера на обществените отношения в определени сфери на пазара като доставка на електрическа и топлинна енергия, за вода и др., където индивидуалното разискване на договорните клаузи е трудно осъществимо на практика. Съдът намира, че от така представените писмени доказателства се установи, че между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия, в рамките на процесния период за конкретния топлоснабден имот, тъй като условие на това е наличие на решение на ОС на ЕС, а това от своя страна е израз на волята на мнозинството в ЕС, което се установи по делото. Задължен за заплащане на вземанията за доставена топлинна енергия е собственикът/ползвателят на имота.

Установи се от приетия по делото договор за дарение на апартамент, обективиран в Натариален акт за дарение на апартамент № 153/27.01.1997г. на ********** С.П., че М.П.К. е пълноправен собственик на процесния имот, а и това обстоятелство не се оспорва в производството. По изложеното М.П.К. е единствено пасивно материално легитимирана да отговаря по така предявените искове.

Съобразно възраженията на ответника, съдът намира, че ответницата не оспорва количеството на доставената в имота топлинна енергия и размера цената й. Относно възраженията за приложимост на Методиката за изчисления на топлопотребление в имота по реда на Наредба № Е-РД-04-01 от 12.03.2020г., съдът намира за яснота, че следва да изложи следното: При изчисляване на стойността на извършената доставка се установява, че е ползвана формула за определяне на енергия, отдадена от общите части на сградата по т.

6.1.1. от Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020г. за топлоснабдяването, действаща в процесния период. С Решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. д. № 746/2021 г. на ВАС, II отд., потвърдено с Решение № 1037/10.02.2025 г. по адм. д. № 85/2024 г. на ВАС, 5- членен състав, II колегия, е отменена т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020 г. на Министъра на енергетиката, § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба №Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020 г. на Министъра на енергетиката, която урежда формулата за определяне на количеството ТЕ, отдадена от сградна инсталация и включените в нея компоненти. Прието е, че с разпоредба на т. 6.1.1 от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020 г. незаконосъобразно и в противоречие с разпоредби на ЗЕ са въведени допълнителни критерии за отчитане на количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация. Същевременно с Решение от 23.10.2025 г. по дело C-760/23 e прието, че член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. В мотивите на решението се посочва, че математическата формула, посочена в точка 6.1.1 от методиката, не отчита определен брой параметри, свързани с действителното функциониране на отоплителната инсталация и подобна формула би следвало по-специално да отчита специфичните характеристики на сградата.

Така изложените мотиви от цитираното преюдициално решение мотивират извод за неприложимост на посочената формула при изчисляване на дължимата цена на топлинната енергия, отдадена от сградата инсталация, но не и за изначална недължимост на тази част от цената на предоставената топлинна енергия от доставчика. Следователно размерът на задължението в тази му част ще се определи от съда по реда на чл. 162 от ГПК на база 3 наличните данни по делото. В производството и в неговия ход се установи, че с платежни нареждания от 25.11.2025г. и 09.03.2026г. ответницата е заплатила процесниите суми в цялост. Това обстоятелство индикира, че тя не оспорва приложените и приети по делото фактури № 1026914040 от 31.07.2023г. и № 1033077898 и сумите за доставена топлинна енергия посочени в тях, което е достатъчна индикация за съда да приеме, че стойността на процесните суми не се оспорва и не следва да се определя от съда по реда на чл. 162 от ГПК.

Следователно иска за доставена в имота топлинна енергия е доказан по основание и размер.

Съобразно разпоредбите на горепосочената наредба и Общите условия на договорите между ******************** и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост, таксите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което, от своя страна, заплаща цената за извършените услуги на дружеството за дялово разпределение. Иска за такси за дялово разпределение съдът намира за доказан по основание и по размер, а и задължението е също заплатено от ответника в хода на производството.