Решение № 7033 от 15.06.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 7033

Пловдив, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - IV Състав, в съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

При секретар СТАНКА ЖУРНАЛОВА като разгледа докладваното от съдия АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА административно дело № 20267180701305 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на „**** ЕООД срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-203-0223967 от 16.03.2026 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която на „**** ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. *, представлявано от управителя С. Н. С., е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин „***“, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от „**** ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 30 дни.

Според дружеството-жалбоподател заповедта е незаконосъобразна поради нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните норми, включително чл. 50 от Хартата на основните права в ЕС и решение на Съда на ЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноските по делото.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от заповедта, в 14-дневния преклузивен срок от съобщаването на решението на директора на дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, постановено в производството по обжалване по административен ред на заповедта, извършено на 21.04.2024 г. Жалбата е против заповед за налагане на принудителна мярка, която съгласно чл. 186, ал. 4 ЗДДС подлежи на обжалване по реда на АПК. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения:

От представената административна преписка се установява, че при извършена на 10.02.2026 г. контролна покупка на краставици на стойност 1,80 евро, заплатени в брой от Т. Г. Г. – проверяващ, на М. Т. П. – продавач-консултант в дружеството, преди легитимация, не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Изведен е дневен финансов отчет от фискалното устройство, извършен е опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката (л.22-гръб). За установените факти е съставен протокол за извършена проверка серия АА № 0223967 от 10.02.2026 г. (л.21-22). Направен е извод, че неиздаването на документ за продажба по реда на чл. 118 ЗДДС съставлява нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., както и че същото е повторно по смисъла на § 1, т. 35 ДР ЗДДС, тъй като с наказателно постановление № 864626-[рег. номер] от 27.11.2025 г., влязло в сила на 17.12.2025 г., дружеството е наказано за същото по вид нарушение.

Въз основа на констатациите от проверката е издадена оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-203-0223967 от 16.03.2026 г. – предмет на настоящото съдебно производство, като е преценено, че наличието на административно нарушение по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС за прилагане на принудителната административна мярка запечатване на търговски обект.

В хода на съдебното производство не са ангажирани нови доказателства, поради което съдът приема, че между страните няма спор относно фактите. Съответно безспорно доказано се явява административното нарушение по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., тъй като констатацията на контролните органи не се оспорва от дружеството-жалбоподател и не се ангажират доказателства, установяващи издаване на касов бон за извършената контролна покупка.

При така установените факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна.

Съгласно чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

В изпълнение на чл. 118, ал. 4 ЗДДС министърът на финансите е издал Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, чийто чл. 3, ал. 1 установява задължение за всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. А когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118.

При тази правна регламентация и с оглед липсата на издаден при проверката фискален бон за контролната покупка следва да се приеме, че в настоящия случай са налице всички елементи от хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” ЗДДС за налагане на принудителната административна мярка запечатване на обект. Неиздаването на фискален бон за извършената контролна покупка е безспорен факт, който жалбоподателят не обори при негова доказателствена тежест. Впрочем, същият се установява и от собственоръчно изписаното от служителя в предприятието на търговеца в описа на паричните средства в касата към момента на започване на проверката (л.22-гръб). Съставеният при проверката протокол по определение е официален документ (чл. 179 ГПК, приложим в настоящото производство съгласно препращащата норма на чл. 144 АПК), който официален документ се ползва с материална доказателствена сила и е доказателство за извършените от и пред органа по приходите действия и изявления и установените факти и обстоятелства (чл. 179 ГПК и чл. 50, ал. 1 ДОПК). В този смисъл нарушението се явява безспорно доказано.

След като е осъществен фактическият състав на административно нарушение по чл. 185 ЗДДС, административният орган налага принудителната административна мярка по чл. 186 ЗДДС, като действа в условията на обвързана компетентност. Т.е., административният орган не разполага с правомощие да преценява дали да наложи мярката или да извърши друго действие, съответно да издаде друг акт, а задължително следва да наложи принудителната административна мярка, защото преценката относно целесъобразността и законосъобразността на мярката, е направена от самия законодател при създаване на правната норма.

Налагането на принудителната административна мярка запечатване на обект е основание за прилагане на втората принудителна административна мярка по чл. 187, ал. 1 ЗДДС – забрана на достъпа до обекта. Нормата е императивна, органът по приходите действа отново в условията на обвързана компетентност, като няма право на преценка относно необходимостта от прилагането на мярката по чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Тази преценка е извършена предварително от законодателя и затова при налагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС следва да бъде наложена също и мярката по чл. 187, ал. 1 ЗДДС.

При съобразяване на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6 АПК, правилно е определен 30-дневен срок на мярката, съответстващ на тежестта на нарушението и последиците от него и съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца, промяна на начина на извършване на дейността, правилно отразяване на оборота, спазване на отчетността на относимите документи и предаване на изискуемите данни към НАП, като не се допуска вреда за фиска. При определяне на срока, за който се налага мярката, административният орган е взел предвид още местоположението на търговския обект – на оживено място в [населено място] и възможността за реализиране на високи приходи от продажби предвид локацията и непрекъснатия поток от хора и вида на обекта – магазин за насипни подправки, ядки, плодове, зеленчуци, перилни и почистващи препарати, доказаното неотчитане на продажби чрез касовия апарат, неиздаване на касови бонови и констатирана при проверката положителна касова разлика от 36,75 евро. Изводът на административния орган е правилен, защото съгласно чл. 187, ал. 4, пр. 3 ЗДДС при повторно нарушение, каквото е налице и за което не се спори между страните, не се разрешава отпечатване на обекта преди изчитането на един месец от запечатването му.

Посочените от административния орган обстоятелства в своята съвкупност налагат извод, че накърнените обществени отношения във връзка с отчитане на реализираните от дружеството обороти не се свеждат само до стойността на контролната покупка, тъй като установената положителна касова разлика свидетелства за системност на нарушения от този вид. При тези факти определеният срок на мярката от 30 дни съответства на целта на закона и е съобразен с принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК – да се преустанови извършването на други нарушения на фискалната дисциплина, водещи до неправилно отчитане на приходи в бюджета, и в този смисъл засягането на интересите на търговеца, като е препятствана възможността да се извършва търговска дейност в конкретния търговски обект за срок от 30 дни, е необходимо, за да се организира работата в обекта по начин, отговарящ на изискванията на закона. В този смисъл неоснователно и недоказано е възражението на жалбоподателя за неправилно определен срок на мярката и за нарушение на принципа на чл. 6 АПК.

Нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда отделно от налагането на имуществената санкция или глоба и налагането на принудителна административна мярка – запечатване на обект за срок до 30 дни. Касае се за две отделни и независими едно от друго производства по реда на ЗАНН и по реда на АПК, всяко от които приключва с издаването на самостоятелен административен акт, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол, поради което на нито един етап от производството по издаване на оспорената заповед правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено.

Възможността по чл. 187, ал. 4 ЗДДС за прекратяване на принудителната административна мярка при заплащане на санкцията ясно говори, че мярката вече е наложена и се изпълнява. Т.е., противно на застъпеното от жалбоподателя становище, законът не свързва издаването и влизането в сила на заповедта за налагане на принудителната административна мярка с предварително издаване на наказателно постановление за налагане на административно наказание за установеното административно нарушение. В този смисъл са неоснователни възражения за нарушение на чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз (2016/C 202/02), съгласно който никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона.