Решение № 1224 от 11.04.2022, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 14209/2021
- Вид
- Решение № 1224
- Подписан
- 11.04.2022
- В сила
- 11.05.2022
- Състав
- Кристина Янкова Табакова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 380, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 128 · Наказателен кодекс
- чл. 129 · Наказателен кодекс
- чл. 130 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1224 гр. Пловдив, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20215330114209 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от П. Д. СТ., ЕГН **********, против „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл.
52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът на 04.01.2021 г., около 17.30 ч., в гр. П. **** и бул. С.П., се предвижвал по пешеходната пътека, заедно с приятелката си, когато лек автомобил „БМВ 530“, с рег. № ****, управляван от Д.К.П., движейки се по ул. „Л.Т.“, не го пропуснал да премине по пешеходната пътека, а лекият автомобил стъпил на пешеходната пътека с предната си част и го ударил в областта на левия крак. Вследствие на ПТП – то получил травматични увреждания, а именно: контузия на лявото коляно, оток на лява колянна става, с палпаторна болезненост, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК. Твърди, че на 05.01.2021 г. посетил УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, където му направили рентгенографии, било му предписано лечение, както и му бил издаден болничен лист с диагноза „контузия на коляното“, за което му бил предписан 14 дни домашен отпуск по болест. Били му извършени и последващи прегледи.
Вследствие на пътнотранспортното произшествие, освен описаните травматични увреждания, преживял и силен стрес. Било необходимо доста дълъг период от време за пълното му възстановяване от преживяното.
Тъй като към датата на пътнотранспортното произшествие за управлявания от виновния водач Д.К.П. лек автомобил „БМВ 530“, с рег. № **** имало сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответното дружество „БУЛ ИНС“ АД за ищеца възниквал правен интерес от предявяването на настоящия иск, за да му бъдат заплатени причинените му неимуществени вреди.
Ищецът отправил към застрахователя „БУЛ ИНС“ АД писмена застрахователна 1 претенция, съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1 КЗ, като представил необходимите документи. С писмо с изх. № **** г., застрахователя „БУЛ ИНС“ АД му предложил споразумение за сумата от 800 лева за причинените на ищеца неимуществени вреди, която сума била крайно недостатъчна. Споразумение за неимуществени вреди не било подписано, като за ищецът възниквал правен интерес да поиска по исков ред сумата от 6000 лева неимуществени вреди, вследствие на настъпилото застрахователно събитие, изразяващи се в болки, страдания и неудобства, в резултат на травматични увреждания – контузия на лявото коляно, оток на лява колянна става, с палпаторна болезненост, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, силен стрес и уплаха.
Сочи, че на водача на лекия автомобил „БМВ 530”, с peг. № **** – Д.К.П. е съставен АУАН № ****/03.02.2021г. Лек автомобил „БМВ 530”, с peг. № **** е имал към 03.02.2021 г. задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със ЗК „БУЛ ИНС“ АД.
Поради това се иска да бъде осъден ответника да заплати сумата от 6000 лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в болки, страдания и неудобства, в резултат на травматични увреждания – контузия на лявото коляно, оток на лява колянна става, с палпаторна болезненост, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, силен стрес и уплаха, претърпени в резултат на ПТП на 04.01.2021 г., около 17.30 ч., в гр. П. **** на пешеходна пътека на кръстовището на ул.
„Л.Т.” и бул. С.П., ведно със законна лихва, считано от 04.01.2021 г. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове само по размер.
Не оспорва изложената в исковата молба от ищеца, фактическа обстановка относно настъпването на ПТП, участниците в него и механизма на настъпване на ПТП.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на л.а. „БМВ 530“, с рег. № **** към датата на настъпване на ПТП, управляван от Д.К.П.
Относно претендираното обезщетение за неимуществени вреди, сочи, че от описаното в представената медицинска документация води до извода, че понесената травма при процесното ПТП е причинила на пострадала временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Счита, че възстановителният период е около две до три седмици, като по смисъла на чл. 130 НК представлява лека телесна повреда. Затова счита, че сума от около 800 до 1000 лева е напълно адекватна на тежестта на травмата и може в пълна степен да обезщети пострадалата ищца. Затова счита, че предявеният размер за неимуществени вреди е прекомерен.
На следващо място, оспорва периода, за който се претендира лихва за забава от ищцата – 04.01.2021 г., т.е. от датата на ПТП. В тази връзка сочи, че претенцията за лихва от 04.01.2021 г. е неоснователно, тъй като не е съобразена с разпоредбите на чл. 380 КЗ и чл.
497 КЗ. Освен това, твръди, че след предявяване на претенцията от страна на ищеца, ответникът му е определил обезщетение от 800 лева, като е поканил ищцата да представи банкова сметка, по която да бъде платено обезщетението. Въпреки полученото писмо от ищцата, банкова сметка не му била представена, поради което счита, че ищцата е изпаднала в забава да окаже необходимото кредиторово съдействие за плащане на определеното й обезщетение, което от своя страна освобождавало ответника от забава за плащане. Затова счита, че предявеният иск за мораторна лихва е изцяло неоснователен и моли да същият да се отхвърли.Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и 2 правна страна, следното:
За основателността на прекия главен иск в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от описаните в исковата молба травматични увреждания и психически травми, като установи същите, както и размера на вредите.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже твърденията си в отговора, а – при установяване на горните елементи от фактическия състав на вземанията от ищеца – следва да докаже, че е погасил претендираното обезщетение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира следното:
На основание чл. 153, вр. с 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че на 04.01.2021 г., около 17.30 ч., в гр. П. **** е настъпило ПТП, при което ищцата П.С., предвижвайки се по пешеходната пътека, на ул.
„Л.Т.” и бул. С.П. е била ударена от лек автомобил „БМВ 530“, с рег. № ****, управляван от Д.К.П., в резултат на което ПТП, ищцата е получила травматични увреждания; че гражданската отговорност на лек автомобил „БМВ 530” с рег. № **** е застрахована при ищцовото дружество З Д „Бул Инс“ АД по силата на валидна застраховка “Гражданска отговорност”, сключена застрахователна полица № ***** /виж Определение от закрито съдебно заседание от 21.12.2021 г./.
Между страните по делото не се спори и, че ищецът е предявил в срок писмена претенция към застрахователя за изплащане на обезщетение, в резултат на което ответника ЗД „Бул Инс“ АД е предложил на ищцата сумата от 800 лева – за причинените й неимуществени вреди, но плащане от ответника ЗД „Бул Инс“ АД не било извършено.
Следователно, съдът приема, че към датата на произшествието – 04.01.2021 г., е налице валидно застрахователно правоотношение между делинквента - собственик на лек автомобил „БМВ 530” и ответника ЗД „Бул Инс“ АД, което е покривало съответния риск за причинените неимуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП.
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите доказателства.
Настъпването на ПТП не е спорно. Относно механизма на събитието, вредите и последващите действия на участниците в произшествието, са събрани писмени доказателства и доказателствени средства.
Съставен е Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица № ***** г., съставен от пол. инспектор, дежурен ПТП при ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ /л.7/, в който е отразен механизмът му – участник 1 /МПС – л.а. „БМВ 530“, с рег. № ****, управляван от собственика му – Д.К.П., при движение в гр. П. **** по ул. „Л.Т.“, на пешеходната пътека с кръстовището с бул. С.П., не пропуска пешеходеца П. Д. СТ.
/ищцата/, пресичаща по пешеходна пътека, при което допуска ПТП с пострадали лица, на която е посочено, че е леко ранена – контузия – оток на долни крайници.
На виновния водач – Д.К.П., е съставен АУАН № АА ****/03.02.2021 г. /л.59/, че е нарушил чл. 119, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП, при следните обстоятелства: на 04.01.2021 г., около 17.15 ч., на пешеходната пътека на изхода от бензиностанция „Инса Ойл“, находяща се в кръстовище на бул. С.П. и ул. „Л.Т.“ в гр. П. **** при управление на личния си л.а. „БМВ“, с рег. № ****, не пропуска пешеходец, пресичащ по пешеходна пътека, вследствие на което допуска ПТП с п. П. Д. С., която е леко ранена. Посочено е още, че не изпълнява задълженията си, като участник в ПТП с пострадали лица – не 3 уведомява компетентната служба на МВР и не остава на мястото на произшествието, а впоследствие е издадено и Наказателно постановление № ***** от 24.02.2021 г. от ОДМВР Пловдив, с-р Пътна полиция, на Д.К.П., с което му е наложена глоба в общ размер на 250 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.
Относно механизма на произшествието:
Протоколът за ПТП е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на инцидента. По отношение на възприетите от съставителя факти, а именно разположението на МПС в пространството, участниците и видимите щети по МПС и видимите увреди на пострадалите лица, документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило обстоятелства, които лично е възприело при посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална доказателствена сила.
По делото е приета и административната преписка от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив.
Относно механизма на произшествието, по делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на св. М. Б. С. /без родство/ - очевидец. Свидетелят завява, че на 04.01.2021 г. били заедно с ищцата П.С., когато последната я блъснала кола. Твърди, че отивали заедно на изпит в тяхна колежка, който щял да се провежда дистанционно, предвид пандемията в страната. Сочи, че се случило на една б. в гр. П. **** където имало кола, а на изхода на б. имало пешеходна пътека. Колата била спряла и затова тръгнали да пресичат.
Били на средата на пешеходната пътека, когато колата тръгнала и ударила ищцата, която била отляво на свидетелката. Колата я ударила ниско долу. Ищцата изохкала, свила се и се облегнала на свидетелката. Последната се паникьосала. След това седнали отстрани на бордюра. С. се хванала за крака и й казала, че много я боли. Свидетелката твърди, че шофьорът на колата им казал нещо обидно, изпсувал ги, но след като я ударил, спрял и предложил да ги закара. Свидетелката се съгласила, защото С. не можела да ходи, а отивали при тяхна колежка за изпит. Изпитът минал бързо, но С. започнало много да я боли, кракът й се подул, подуло се коляното, на капачката. Ищцата не била много спокойна, била уплашена, изпитвала болки, боляло е, била притеснена. Извикали такси да я закара у тях.
Показанията следва да бъдат ценени като пълни, непротиворечиви и последователни.
Същата възпроизвежда свои преки впечатления за случилото се, като казаното от нея се подкрепя и от останалите доказателства.
Разпечатката съдържа 40 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/67f13d20-1835-4ac9-8ad2-7b463b6f4c1b