Решение № 1302 от 22.04.2025, Административен съд - Велико Търново
- Съд
- Административен съд - Велико Търново
- Дело
- Административно дело 841/2024
- Вид
- Решение № 1302
- Подписан
- 22.04.2025
- В сила
- 22.04.2025
- Състав
- Росен Буюклиев
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 145 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6, ал.1 и ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6, ал.1 и ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.7 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.16а, ал.2, т.5 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.19, ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.194, ал.2, т.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 195, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.197, ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.200, ал.1, т.12 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.200, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.205, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 205, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.206, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.206, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.211 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 188, т. 1 и 2 · Кодекс на труда
- чл. 188, т. 1 и 2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 1302
Велико Търново, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административния съд Велико Търново - VI състав, в съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия:
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретар С.А. като разгледа докладваното от съдия РОСЕН БУЮКЛИЕВ административно дело № 20247060700841 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл.211 от ЗМВР.
Делото е образувано по жалба на Д. Т. М. от [населено място], чрез адвокат Д. П. от ВТАК, против заповед №Л - 1516/23.10.2024 г. за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца, издадена от Началника на областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Велико Търново при ГДИН.
Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена при съществено нарушаване на административно производствените правила и при неправилно прилагане на материалния закон. Поддържа се, че дисциплинарно наказващият орган не е имал правомощие да работи с техническо средство, което установява наличие на употреба на алкохол, а и няма доказателства за извършване на проверката и по отношение на кои служители е следвало да се извърши. Освен това се сочи, че не е доказано извършване на дисциплинарно нарушение, доколкото са събрани доказателства, които опровергават констатираното наличие на употреба на алкохол от жалбоподателя. Не са съобрази и допустимите отклонения според техническите характеристики на техническото средство, с което е установена употребата на алкохол. Посочено е и, че не е обоснован размера и вида на наказанието, доколкото не е съобразен текста на чл.206, ал.2 от ЗМВР. В представената по делото писмена защита се поддържа извън горните оплаквания и, че видно от събраните доказателства, липсва компетентност за ДНО да извършва проверка за употреба на алкохол с техническо средство, налице е несъвместимост на органа, извършил проверката и издал оспорената заповед, проверката е извършена с чуждо техническо средство, което няма данни да е калибровано и изпитано надлежно. С тези и други аргументи моли за отмяната на заповедта , като претендира и сторените разноски.
Ответникът по жалбата, Началникът на областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Велико Търново, чрез процесуалния си представител отрича основателността й. Претендира разноски.
Жалбата е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, за която оспорената заповед е неблагоприятна и срещу акт, който подлежи на съдебно оспорване.
По същество жалбата е неоснователна по изложените по долу съображения.
Заповедта е валиден административен акт, като издадена от компетентен по материя и степен дисциплинарно-наказващ орган. Според разпоредбата на чл.16а, ал.2, т.5 от ЗИНЗС „Началникът на областна служба "Изпълнение на наказанията разрешава отпуски и командирова служители от областната служба в страната, награждава служителите с награди по чл. 30, ал. 2, т. 1 от този закон и налага дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи и по чл. 188, т. 1 и 2 от Кодекса на труда;“. В процесният случай определеното дисциплинарно наказание е „порицание“, което попада в хипотезата на чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР, като става въпрос за служител в системата на ОС“ИН“ - Велико Търново, което обуславя и териториалната компетентност на ДНО.
Какво показват установените от съда факти съобразно представената преписка:
Според констативен протокол за извършена проверка за употреба на алкохол от служители на ОС“ИН“ – В. Т. връзка с чл.16, т.4 от ЕКДСГДИН, на 25.07.2024 година от 10.15 до 11,15 часа е извършена от ответника проверка за употреба на алкохол по указания от И. Г. с техничедко средство Дрегер Алкотест 6810, който е със срок на авлидност до месец 9.2024 година, като единствено на жалбоподателя те отчетено количество от 0,23, 0,24 промила, а на останалите служители тестът е отрицателен. Тестът е извършен пред двама инспектори, в качеството им на свидетели.
Съставена е докладна записка до Главния директор на ГДИН – София с №2362 от същата дата, като е докладвано, че въз основа на данните от направеният тест служителят е временно отстранен от служебни задължения на въпросната дата, като е приложена и заповедта за временното отстраняване.
Съответно, със заповед №Л-938/29.07.2024 година на ответника за изясняване на предварителните данни за констатирана употреба на алкохол от жалбоподателя е наредено да се направи проверка на постъпилите данни по докладната записка, според които жалбоподателят е употребил алкохол, установено с две проби през пет минути, първата от която дава резултат 0,24 промила, а втората от 0,23 промила. Разпоредено е да се установи дали е налице поведение, което да съставлява дисциплинарно нарушение, представляващо нарушаване на правилата на Етичния кодекс за поведението на държавните служители в ГДИН. Определена е и комисия в тричленен състав, която да установи въпросните обстоятелства.
Пред комисията жалбоподателят дава обяснение /лист 204 от делото/ според което е възможно приемът на препарати за кардиологично, дентално и репродуктивно здраве да са повлияли на резултата от взетата му проба.
Посочено е, че служителят не се е чувствал неадекватен, нито е нарушавал някакви правила, а е изпълнявал нормално служебните си задължения. Изразено е съжаление за допуснатия инцидент. Приложена е справка за кръвно изследване изследване, направено на 25.07.2024 година.
След като се е запознала с всички събрани доказателства, включително и представените от жалбоподателя, назначената от ответника комисия е изготвила писмена справка, в която са описани всички установени обстоятелства, вкл.и фактът, че наличие на употреба на алкохол при проверката е констатирана единствено при жалбоподателя. Посочено е, че проверката няма за цел да установява медицинският статус на служителя, а се базира на обективни данни, представляващи такива за употреба на алкохол. Посочено е, че не са събрани данни, които да сочат, че отчета за наличие на алкохол се дължи на медицински причини. Най – сетне комисията е приела, че по безспорен начин е установено, че устройството е функционално годно да се ползва в периода, през който е установена употребата на алкохол от служителя. Посочено е и, че в случая е налице нарушение по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР вр. с чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, доколкото е налице неспазване на Етичния кодекс, и по конкретно на разпоредбата на чл.16, т.4 от него. Предвид всички обстоятелства, вкл.и спри съобразяване с критичното отношение на служителя към извършеното от него е предложено наказанието „порицание“ да е със срок от 6 месеца.
На.11.09.2023 година до служителя е изпратена покана за запознаване с писмената справка и материалите по проверката, като му е указано в че в рамките на 24 часа след запознаване с писмената справка, може да депозира писмени обяснения или възражения до ДНО. Поканата е връчена на същата дата, видно от съдържанието и.
Едва на 22.10.2023 година е депозирано обяснение от служителя, в което се преповтаря аргументацията му за прием на препарати, които може да са повлияли на резултатите от проверката, като е споменато, че е правен тест на кръвта в МЛ „Рамус“, като са установени чернодробни проблеми, които са показали трудност/невъзможност за преработката на алкохол, приет в минало време. Сочи, че не е употребявал алкохол нито по време на работа, нито 11 часа преди това.
Съответно, на 23.10.2024 година до служителя е изпратена покана да се яви на 23.10.2024 година в 14,30 часа, за да се запознае с резултатите от производството, поканата е надлежно връчена. На същата дата е издадена и заповедта, като освен възприетите мотиви на комисията в обобщената справка, ответникът е допълнил аргументацията си, като е възпроизвел тезата на жалбоподателя, развита във обяснението му от 22.10.2024 година. Заповедта е връчена на датата на издаването и, видно от изявлението върху нея, направено от жалбоподателя.
По делото е събрано като писмено доказателство ръководството за работа с Дрегер Алкотест 6810.
Според изслушаната от съда съдебномедицинска експертиза представените от служителя лабораторни изследвания показват данни за смутена ензимна функция на черния дроб при значително увеличени стойности, които забавят или задържат разграждането и елиминацията на алкохола в организма във времето след неговото приемане. Според ВЛ пробата не е доказателствена, а само ориентировъчна, тъй като и други летливи вещества могат да дадат същия резултат. Количественото изследване става по газохроматографския метод, като ВЛ сочи и, че лекарствените препарати, които се твърди да е употребявало лицето, не влияят на концентрацията на алкохол в кръвта. В открито заседание ВЛ потвърждава извода си за смутени ензимни функции, които задържат резорбирането на алкохола в кръвта и показват, че назад във времето лицето може и да е употребило алкохол. За да се появят обаче въпросните данни в кръвните изследвания, то няма начин да няма и алкохол, като пробите са ориентировъчни.
Според свидетеля Г. Г., който е служител на ГДИН, ролята му при въпросната проверка е била да присъства на мястото на извършването /това лице е вписано като свидетел в констативния протокол/ и да сверява показанията на дисплея на уреда. НЕ си спомня каква е била стойността, която е показал уреда при пробата на жалбоподателя, но не е била нулева. Сочи, че жалбоподателят е подписал протокола, а той го е подписал като свидетел. Проверявали са и други служители, както и самия него,като това е ставало по инициатива на ответника. Извършвани са няколко пъти такива внезапни проверки, като за разлика от ЗДвП според него в нормативните документи пише, че не трябва да си употребил алкохол. Според него уредът е функционирал нормално. Устройството не е на ОСИН. Сочи, че по принцип тези проверки следва да бъдат извършвани от служител, притежаващ сертификат за това, какъвто той има и който е представен като доказателство по делото.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Заповедта е издадена при спазване на всички съществени дисциплинарно - производствени правила, като съдът не споделя оплакването на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на същите.
Съгласно разпоредбата на чл. 205, ал.2 от ЗМВР „За изясняване на постъпилите данни и/или установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение дисциплинарно наказващият орган може да разпореди извършване на проверка, като определя срок за нейното приключване. Проверка не може да се разпореди по постъпил анонимен сигнал, освен в случаите, в които в него се съдържат достатъчно данни относно времето, мястото и деянието, от които може да се направи обоснован извод, че служител на МВР е извършил дисциплинарно нарушение.“. Посочената разпоредба е спазена, доколкото е издадена заповед №Л-938 от 29.07.2024 година, с която е разпоредена проверката по данните за налично нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл.206, ал.1 от ЗМВР „Дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.“. Тази императивна разпоредба е спазена, тъй като е депозирано писмено обяснение на наказаното лице, като не са представени доказателства или твърдения, извън вече дадените в хода на проверката по чл.205, ал.2 от ЗМВР.
Спазени са изискванията на разпоредбите на чл.9, 10, 13, ал.1, т.1, и ал.3, ал.7 и на разпоредбите от Раздел 1 и 2 от Глава втора на ИНСТРУКЦИЯ № 8121з-877 от 6.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи.
Съобразно чл. 206, ал. 2 от ЗМВР при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание е взета предвид тежестта на нарушенията и настъпилите от тях последици, обстоятелствата, при които са извършени, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, за което са изложени мотиви. Дисциплинарната отговорност е реализирана в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, обратно на твърдяното в жалбата. Спазена е и нормата на чл.205, ал.6, доколкото производството е приключило преди изтичането на този инструктивен по природата си срок.
Разпечатката съдържа 34 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/67f09033-0d3b-4ede-8221-138aacfce20b