Решение № 348 от 28.01.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. София, 28.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ИВАН АЛ. СТОИЛОВ при участието на секретаря Стефани М. Матoва като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно наказателно дело № 20211110212188 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН

С НП № 170/29.06.2021 г., издадено от директор на РИОСВ - София, на ***********, ЕИК 121283500, за това, че *********** превишава заложените индивидуални емисионни ограничения в издаденото Разрешително за ползване на воден обект за заустяване на отпадъчни води в повърхностни води № 13720004/01.12.2008 г., продължено с **********, изменено с Решение № *********, издадени от директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ (БДДР) за обект инсталация за сорбционна очистка на замърсени с уран руднични води (ИСОЗУРВ) „Чора“ на Сеславско рудно поле, в землището на гр. Бухово, Столична община, район „Кремиковци“, област София, с което не поддържа необходимото качество на водата, зауствана в повърхностен воден обект дере, приток на р. Воден Бик, поречие Искър. С горното *********** нарушило чл. 48, ал. 1, т. 3 от Закона за водите (ЗВ), като нарушението било извършено на 28.09.2020 г. на обект ИСОЗУРВ „Чора“ на Сеславско рудно поле, в землището на гр. Бухово, Столична община, район „Кремиковци“, област София, поради което, на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ, на *********** е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева.

Постановлението е обжалвано в срок от ***********, чрез процесуален представител, който моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

В жалбата и в с. з. се изтъква, че в АУАН не била посочена длъжността на актосъставителя.

Деянието, за което дружеството било привлечено към административно-наказателна 1 отговорност, било несъставомерно по чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗВ. За да е съставомерно деянието, необходимо било да бъдат нарушени кумулативно както нормативните изисквания за качеството на водите, така и условията по разрешителното, а в случая в НП били изложени аргументи единствено за нарушаване условията на разрешителното. Поради тази причина се касаело за неточно посочване на нарушената нормативна разпоредба, което било в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Отделно от горното, АУАН бил издаден за изследване на руднични води, а дружеството било титуляр на Разрешително за ползване на воден обект за заустяване на отпадъчни води. Законът правил разлика между „руднични“ и „отпадъчни“ води, като двете понятия имали различна правна същност. Неправилно била посочена и датата на нарушението като 28.09.2020 г. Това било не денят на замърсяването, а денят, в който пробите били постъпили за изследване в ЦНИЛ към **********. Не било установено кога било настъпило изпускането на водите. Неправилно била приложена и санкционната разпоредба на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ, доколкото в случая относима била тази по чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ.

Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

1. По допустимостта на жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

2. Относно нарушението на процесуалния закон.

Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на процедурата по издаването им по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на нарушенията, както и на приложената правна квалификация; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (съобразно разпоредбите на чл. 201, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ и видно от приложени по преписката заверени копия от заповед № РД-8/10.01.2011 г. на министъра на околната среда за компетентността на директорите на РИОСВ да издават НП за нарушения на чл. 200 от ЗВ и заповеди №№ РД-839/29.10.2019 г. и РД-154/28.02.2019 г. на министъра на околната среда относно компетентността на актосъставителя Г.И. Ш.Атанасова); АУАН и НП са издадени в съответните срокове на чл. 34, ал. 1 и ал.3 от ЗАНН, тоест не се констатират нарушения по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са налице противоречия между АУАН и НП в текстовата им част.

Налице е известно разминаване между АУАН и НП в описаните показатели на измереното ниво на арсен (в АУАН е посочено 0,26 ± 0.02 mg/dm3, а в НП - 0,22 ± 0.02 mg/dm3), но посоченото разминаване не води до драстично по своя характер вътрешно противоречие, ограничило правото на защита. Същото е отчетено и коригирано от АНО по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.

3. Относно приложението на материалния закон. от фактическа страна:

По делото е установено като безспорно следното:

*********** било титуляр на Разрешително за ползване на воден обект за заустяване на отпадъчни води в повърхностни води № 13720004/01.12.2008 г., продължено с 2

**********, изменено с Решение № *********, издадени от директора на БДДР за обект ИСОЗУРВ „Чора“ на Сеславско рудно поле, в землището на гр. Бухово, Столична община, район „Кремиковци“, област София. В посоченото Разрешително за заустяване били заложени индивидуални емисионни ограничения (ИЕО) за показателите, включени в него по места на заустяване.

На 16.11.2020 г. в деловодството на РИОСВ – София постъпило писмо с вх. № ***********, ведно с копие на Протокол за изпитване ********** г. на Централна научноизследователска лаборатория (ЦНИЛ) към **********, съдържащ резултати от проведен собствен мониторинг по компонент „Води“ на ИСОЗУРВ „Чора“ на Сеславско рудно поле, в землището на гр. Бухово, Столична община, район „Кремиковци“, област София, стопанисвано от ***********. Водните проби за извършване на физико-химичен анализ постъпили в ЦНИЛ към ********** на 28.09.2020 г. и били взети от Поток № 1 – Пречистени руднични води след ИСОЗУРВ „Чора“, Пункт № 5 – изход тръбопровод, непосредствено преди заустяване във водоприемника.

След преглед на резултатите от физико-химичния анализ от представения Протокол за изпитване ********** г., св. Г.Ш.-Атанасова (на длъжност старши експерт „Контрол на компонентите и факторите на околната среда“, дирекция „Контролна и превантивна дейност“ при РИОСВ-София) установила следните отклонения в Поток № 1 – Пречистени руднични води след ИСОЗУРВ „Чора“, Пункт № 5 – изход тръбопровод от заложените ИЕО в Разрешително за ползване на воден обект за заустяване на отпадъчни води в повърхностни води № 13720004/01.12.2008 г., продължено с **********, изменено с Решение № *********, издадени от директора на БДДР:

Арсен – отчетен резултат 0,22 ± 0.02 mg/dm3, при норма 0.1 mg/dm3;

Обща алфа активност – отчетен резултат 616 ± 64 mBq/dm3, при норма 500 mBq/dm3. от правна страна и по доказателствата:

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното производство гласни доказателства - показанията на свидетеля, осъществил непосредствено проверката по документи, в лицето на св. Г.Ш.-Атанасова, които са в достатъчна степен последователни, логични, и вътрешно непротиворечиви, поради което Съдът ги кредитира изцяло.

Фактическата обстановка се доказва и от наличните по преписката неоспорени писмени доказателства във вид на заверени копия: Разрешително за ползване на воден обект за заустяване на отпадъчни води в повърхностни води № 13720004/01.12.2008 г. от директора на БДДР; **********; Решение № *********; писмо с вх. № *********** и Протокол за изпитване ********** г. на ЦНИЛ към **********. Посочените писмени доказателства кореспондират помежду си и в съвкупност с кредитираните гласни доказателства доказват по категоричен начин гореустановената фактическа обстановка.

Последната не се опровергава или поставя под съмнение от нито едно гласно или писмено доказателство.

3

При така установената фактическа обстановка, безспорно доказано е, че *********** е било водоползвател-титуляр на Разрешително за ползване на воден обект за заустяване на отпадъчни води в повърхностни води № 13720004/01.12.2008 г., продължено с **********, изменено с Решение № *********, издадени от директора на БДДР за обект ИСОЗУРВ „Чора“ на Сеславско рудно поле, в землището на гр. Бухово, Столична община, район „Кремиковци“, област София, в което били заложени ИЕО за показателите, включени в него по места на заустяване. По силата на посоченото разрешително дружеството е било задължено да осъществява постоянен мониторинг и замерване на показателите на ИЕО, както и да предоставя резултатите от изследванията в РИОСВ – София. В изпълнение на задълженията си по Разрешителното, на 28.09.2020 г. дружеството представило за физикохимичния анализ в ЦНИЛ към ********** проби от Поток № 1 – Пречистени руднични води след ИСОЗУРВ „Чора“, Пункт № 5 – изход тръбопровод, непосредствено преди заустяване във водоприемника – обект, изрично подлежащ на мониторинг съгласно Разрешителното.

Видно от Протокол за изпитване ********** г. на ЦНИЛ към **********, установени са отклонения в два от показателите на ИЕО: Арсен – отчетен резултат 0,22 ± 0.02 mg/dm3, при норма 0.1 mg/dm3 и Обща алфа активност – отчетен резултат 616 ± 64 mBq/dm3, при норма 500 mBq/dm3.

В този смисъл, правилен се явява изводът, че *********** е осъществило формално нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗВ („Водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да: …3. поддържат необходимото качество на водата в съответствие с нормативните изисквания и условията на разрешителните“). Текстът на посочената разпоредба не оставя съмнение, че всяко отклонение от условията на разрешителното е съставомерно обстоятелство, водещо до отклонение и от нормативните изисквания, част от които са спазването на условията на разрешителното. Правилно е установена като дата на нарушението и 28.09.2020 г., която е датата, на която задълженият да осъществява постоянен мониторинг на ИЕО водоползвател *********** е предоставило проби от отпадъчните си води за физико-химичен анализ. Поне по преписката няма данни за друга дата, която да постави под въпрос датата на осъщественото нарушение. Горните изводи не се променят от посоченото в протокола, че са изследвани „руднични води“, доколкото обектът на изследване (Поток № 1 – Пречистени руднични води след ИСОЗУРВ „Чора“, Пункт № 5 – изход тръбопровод, непосредствени преди заустяване във водоприемника) е изрично посочен и подлежащ на мониторинг в Разрешителното за ползване на воден обект за заустяване на отпадъчни води. Следва да се има предвид също, че за „руднични води“ действително има самостоятелна дефиниция в § 1, т. 100 от ДР на ЗВ, но съобразно специалната дефиниция за „отпадъчни води“ в § 1, т. 6 от ДР на НАРЕДБА № 2 от 8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване („"Отпадъчни води" са водите, в т. ч. и дъждовни, замърсени от извършването на производствена, стопанска, земеделска и битова дейност, както и водите от канализационните системи на населените места, селищните и курортните образувания“), същата издадена на основание чл. 135, ал. 1 т. 13 от ЗВ, във връзка с реда за 4 издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване, „рудничните води“ са елемент и част от „отпадъчните води“.

Съобразно горните изводи за нарушение на материалния закон, АНО правилно е наложил административно наказание по относимата санкционна разпоредба на чл. 200, ал. 1 т. 6 от ЗВ („Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което:… 6. изхвърли отпадъчни води във водните обекти и канализационната система, като наруши емисионните норми и изисквания - от 1000 лв. до 5000 лв.“). Това е така (с оглед твърдението на жалбоподателя, че относима била санкционната разпоредба на чл. 200, ал. 1 т. 2 от ЗВ), доколкото специалната административно-наказателна разпоредба чл. 38, ал. 2 от Наредба № 2 изрично сочи, че административно наказание по чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ се налага за ползване на водни обекти без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното, и в частност при: 1) заустването на отпадъчни води без разрешително освен в случаите, предвидени в ЗВ; 2) заустването на отпадъчни води в нарушение на посочените условия в издаденото разрешително за заустване. Съответно, ал. 3 на същия текст сочи, че по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ за нарушаване на емисионните норми се счита неспазването на определените в разрешителното за заустване индивидуални емисионни ограничения (ИЕО), какъвто е и процесния случай. В тази връзка следва да се цитира и императивната разпоредба на чл. 7, ал. 2 от ЗНА, съгласно която наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен.