Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 164 от 11.03.2025, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Административно наказателно дело 186/2025
Вид
Решение № 164
Подписан
11.03.2025
В сила
29.12.2025
Състав
Дария Иванова Митева Маринова

Цитирани разпоредби

  • чл. 179, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т. 4 и т. 9 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т. 4 и т. 9 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 9 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 9 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.123 · Закон за движението по пътищата
  • чл.123, ал.1,т.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.123,ал.1,т.3, б. "В" · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.179,ал.1,т.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 25,ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • §6, т.30 · Закон за движението по пътищата
  • чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. П., 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дария Ив. Митева Маринова при участието на секретаря Поля Г. Видолова като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова Административно наказателно дело № 20254430200186 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0938-004376 от 13.11.2024г. на Началник група в ОД на МВР- П., СПП- П., с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 179, ал.2 вр.чл.179,ал.1,т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 200/двеста/ лева на А. Б. Б. гр. П., ул. „***, ЕГН********** за нарушение на чл. 25,ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 200/ДВЕСТА/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месец за извършено нарушение на чл.123,ал.1,т.3, б. „В“ от ЗДвП.

Жалбоподателят А. Б. Б. редовно призован, в съдебно заседание не се явява лично, депозирал е жалба и е изтъкнал подробно съображенията си,моли да се отмени НП като неправилно и незаконосъобразно.

Административно-наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не се представлява и не излага становище по жалбата .

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Атакуваното наказателно постановление е издадено против жалбоподателя А.

Б. Б. за това, че на 29.10.2024 г. в 11:15 часа в град П. улица“ Даме Груев“ до номер 4 управлява лек автомобил Фолксваген Туран с регистрационен номер *** лична собственост, като извършва маневра на заден ход, за да излезе от граж, след което потегля напред с маневра завой на ляво, качва се на тротоара, като не се съобразява със седналия на пейка на горепосочения адрес П.В.В. от град П. /пешеходец / и го удря с предна дясна част в долния десен 1 крайник.Велков отказва преглед от медицински преглед . Водачът реализира ПТП с материални щети и напуска мястото на произшествието без да уведоми съответната служба за контрол на МВР обслужваща района. Водачът е установен в 12:18ч.в град П. улица Климент Охридски, като му е извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр номер ARNJ 0085, като пробата е отрицателна с номер 4084.

В АУАН е отбелязано, че жалбоподателят е извършел следните нарушения:

1.

ПРЕДПРИЕМАЙКИ МАНЕВРА, СЪЗДАВА ОПАСНОСТ ЗА

УЧАСТНИЦИТЕ В ДВИЖЕНИЕТО, БЕЗ ДА СЕ СЪОБРАЗЯВА С ТЯХ.ПТП,с което виновно е нарушил/а чл.25 ал. 1 от ЗДвП;

2.

ПРИ НАЛИЧИЕ НА РАЗНОГЛАСИЯ ОТНОСНО ОБСТОЯТЕЛСТВАТА

ЗА ПТП ГО НАПУСКА, НЕ УВЕДОМЯВА СЛУЖБАТА ЗА КОНТРОЛ,

КАКТО И НЕ ИЗПЪЛНЯВА УКАЗАНИЯТА Й., с което виновно е нарушил/а чл.123 ал. 1 т.З б.В от ЗДвП;

Наказателното постановление е издадено въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение

/АУАН/, бланков номер

1414874 от 29.10.2024г. съставен от свидетел М. Н. – на длъжност мл.автоконтрольор при ОД на МВР П., сектор „Пътна полиция“ и в присъствието на свидетеля М. П. Ц. - служител при ОД на МВР П., сектор „Пътна полиция“, в който по идентичен начин е описано нарушението посочено в издаденото АУАН.

В съставения АУАН не е посочено какви имуществените вреди са причинени .Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, подписан от него и другите посочени в акта лица. На датата на съставянето му е връчен препис от него на жалбоподателя. Като в седмодневният срок жалбоподателят е упражнил правата си по чл44 от ЗАНН и е депозирал възражение,като в него се навеждат доводи че не е съгласен с отразените в АУАН факти и отрича да е настъпило въпросното ПТП.

Издаденото НП е връчено на жалбоподателя на 09.01.2025г. Поради несъгласие с посоченото като нарушение и наложеното наказание в срок пред РС П. било обжалвано издаденото НП с жалба от 20.01.2025г.

В съдебно заседание разпитан като свидетел актосъставителят М.Н. , който сочи, че заедно с неговия колега Ц. са посетили въпросното ПТП след подаден сигнал от дежурния при ОД на МВР-П.. Твърди, че с колегата си не са очевидци на реализираното ПТП и на мястото са пристигнали на 29.10.2024г. в 11:15ч. На място е имало и други хора- очевидци на произшествието. На посочената дата с колега Ц. изпълнявали служебните си задължения. Отишли на място, където установили едно лице. Мисли, че бил с жена си на една пейка и заявил, че водач на еди кой си автомобил, като извършвал маневра да излиза от гаража, излиза назад и при маневра да продължи напред, наляво, удря лицето от мъжки пол, което е седнало на пейката. Разменили са си някакви реплики и водоча на въпросният автомобил си е продължил движението.

Установили лицето малко по-късно на ж.к.Дружба. Върнахме се на място и за констатираното нарушение съставихме акт на водача.

Твърди ,че пострадалото лице се намирало на пейката, където е станало произшествието 2 и седял.На въпрос на съда,дали е бил пешеходец ,актосъставителят отговаря ,че е седял на пейката преди да бъде ударен.Имало настъпили материални щети твърди актосъставителят по автомобила от пейката и на самата пейка имало охлузване.

Съдът е ПРЕДЯВЯВА на актосъставителя протокол за ПТП, находящ се на л.14 от преписката АКТОСЪСТАВИТЕЛ отговаря,че той го съставил. Водача на автомобила е причинил материални вреди. След като установили водача, на място съставили акта.

В тази насока напълно идентични са показанията на другият служител на пътна полиция св.Ц. ,които също не е очевидец на ПТП.

Поради липса на основание за критика, съдът кредитира показанията на свидетелите,доколкото същите установяват отчасти установената и описана от тях в АУАН и НП фактическа обстановка.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото доказателства – гласни: показанията на разпитаните свидетели, както и на писмени такива жалба с вх.№316000-3101/22.01.2025г./оригинал, пощенски плик-оригинал; АУАН №ОА 1414874/29.10.2024г./оригинал; справка за нарушител, съпроводително писмо за връчване на НП;, НП №24-0938¬0043 76/13.11.2024г./; писмо №316000-47848/21.11.2024г.; справка № 316р-41475/21.11.2024г./; възражение № 316000-5377/04.11.2024г.; протокол за ПТП № 1880772/29.10.2024г.; Сведение от П. Б.а; сведение от З.В.; сведение от Пламен Велков; сведение от мл. автоконтрольор М. Ц.; сведение от М. Н.; заповед № 8121 з-1632/02.12.2021г., съдържащи се в приложената административно наказателна преписка.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Същественото при производството от административно наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта, за установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални 3 нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Районен съд П. намира, че атакуваното наказателно постановление е съставено при особено съществено нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на АУАН и съответно този акт не може да се ползва с установената в чл.189, ал.2 от ЗДвП доказателствена сила.

Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства и от свидетелските показания на свидетелите Н. и Ц. не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателя нарушения.

Съдът намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка на извършеното ПТП. От свидетелските показания на актосъставителя Н. и св.Ц. се установява, че АУАН е съставен от неочевидци , а вписания като свидетел по акта Ц. е полицейски служител и също не е очевидец,въпреки че на място е имало други свидетели които са очевидци.

Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци /които обаче не са участници в ПТП/, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая актосъставителя не е очевидец на нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта.

Посочения в акта свидетел е служител на Пътна полиция П. ,който не е очевидец,което води до липса на свидетели при съставянето на АУАН, а липсата на свидетели се явява съществено нарушение на административно наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно.

Съдът стигна до извода, че не се доказа от обективна и субективна страна, жалбодателят да е извършил нарушението по чл.25 ал.1 от ЗДвП. Така описаната в АУАН и НП фактическа обстановка и по-конкретно обстоятелствата, въз основа на които се основава то, не отговарят на обективната действителност. АУАН е съставен от лица ,които не са очевидци 4 на извършеното нарушение.В тази посока са и показанията на актосъставителя Хайтов, който заявява,че на място са установили само единия автомобил, а другият водач на МПС е извикан по телефона да се върне на място.

Действително по делото се установи, че е настъпило ПТП, че единият водач е участвал в него, че са нанесени щети, не се доказа безспорно обаче нито механизмът на сблъсъка, нито че жалбоподателят е извършител нарушение по чл.25 ал.1 от ЗДвП.

АУАН и НП са пълни с противоречия, не става ясно какво е приел наказващия орган - дали, че е налице ПТП с пострадал или ПТП с материални щети и какви са те, както и този пострадал дали е седял или е пешеходец ,което води до противоречиво и неясно описване механизма на самото ПТП ,което от своя страна засяга правото на защита на жалбоподателят.

Следва да се отбележи, и че посочената като санкционна норма - чл. 179, ал.

2 във връзка с ал. 1, т. 5 от ЗДП предвижда, че се наказва с глоба във фиксиран размер от 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление, онзи който поради движение с несъобразена скорост, не спазване на дистанция или нарушение по ал. 1, причини ПТП /чл. 179, ал.2/.

В случая са налице множество хипотези, но доколкото е извършено препращане към ал. 1, т. 5 следва да се приеме, че релевантната хипотеза е нарушение по ал. 1.

В разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДП е предвидено наказание глоба в размер на 150 лева за този, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението.