Определение № 645 от 03.12.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 645 гр. Велико Търново, 03.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500523 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 129, ал. 3, във връзка с чл. 274 и чл. 278 от ГПК.

С Определение № 1341/16.09.2025 година по гр. д. № 681/2025 година на Окръжен съд Плевен е отменено Определение № 1338/15.09.2025 година на основание чл.

253 от ГПК.

С посоченото определение е прекратено производството по гр. д. № 681/2025 година на Окръжен съд Плевен по предявения иск с правно основание чл. 439 от ГПК от С.

К. Т., представляван от адвокат В. М., против „ЕОС Матрикс“ ЕООД за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответника сумите, предмет на изпълнително дело № 482/2025 година по описа на частен съдебен изпълнител Ц. Н., с рег. № 756 при НК, с район на действие – Окръжен съд Плевен, съставляващи разноски, начислени в изпълнителното производство, на основание чл. 130 от ГПК.

Със същото определение на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е върната исковата молба, ведно с приложенията към нея на ищеца, чрез неговия пълномощник адвокат В. М., в останалата част и е прекратено производството по гр. д. № 681/2025 година на Окръжен съд Плевен поради неотстраняване на нередовностите по движение на исковата молба, свързани с цената на предявените искове по чл. 439 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от адвокат В. М. – пълномощник на С. К. Т., против Определение № 1341/16.09.2025 година по гр. д. № 681/2025 година на Окръжен съд Плевен в частта, с която е върната исковата молба и е прекратено производството по посоченото гражданско дело поради неотстраняване на нередовностите по исковата молба.

Процесуалният представител на С. К. Т. изразява становище, че изцяло е изпълнил 1 указанията на първостепенния съд по Определение № 1239/26.08.2025 година и Определение № 1281/2.09.2025 година, изложил е подробни и конкретни обяснения за вземанията, предмет на производството, посочени поотделно за всеки един от изпълнителните листове. Неправилна е констатацията на първостепенния съд за липса на индивидуализация на вземанията – още с първото заявление вземанията са ясно разграничени и описани отделно; с последващото заявление са дадени отговори прецизно и изчерпателно на всички въпроси, поставени от съдията, в съответствие с дадените указания.

Заключението на състава на Окръжен съд Плевен противоречи на процесуалното поведение на адвокат В. М..

Формирано е искане да се отмени Определение № 1341/16.09.2025 година по гр. д. № 681/2025 година на Окръжен съд Плевен в обжалваната част и делото да се върне на първостепенния съд за ново разглеждане от друг състав.

Апелативен съд Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частна жалба.

Производството по гр. д. № 681/2025 година по описа на Окръжен съд Плевен е образувано въз основа на предявени от адвокат В. М. – процесуален представител на С. К.

Т., искове против „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

Формулирано е искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на страните, че С. К. Т. не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумите, предмет на изпълнително дело № 482/2025 година по описа на частен съдебен изпълнител Ц. Н., с район на действие – Окръжен съд Плевен, поради липса на легитимация на взискателя като носител на вземанията, доколкото не е доказано наличие на валидно извършена цесия, противопоставима на С. К. Т., „или при алтернативност:“ при приемане наличието на валидно прехвърляне на вземанията чрез цесия в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД – да приеме за установено, че правото на взискателя да търси вземанията по изпълнителните листове е погасено по давност на основание чл. 117 от Закона за задълженията и договорите. В исковата молба се сочи, че спрямо С. К. Т. са издадени изпълнителни листове по ч. гр. д. № 5804/2010 година на Районен съд Плевен и по ч. гр. д.

№ 580/2010 година на Районен съд Плевен въз основа на заповеди за изпълнение в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД. Ищецът няма данни за прехвърляне на вземанията на „ЕОС Матрикс“ ЕООД (не е надлежно уведомен). Изброяват се сумите, визирани в поканата за доброволно изпълнение. Излагат се съображения за погасяване на правото на принудително изпълнение по изпълнителните листове поради изтичане на давностния срок по чл. 117 от Закона за задълженията и договорите. Цитира се Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 година на ОСГТК.

Направено е искане съдът да определи дължимата държавна такса, както и 2 подходящ срок за нейното внасяне.

С Определение № 1239/26.08.2025 година по гр. д. № 681/2025 година на Окръжен съд Плевен на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК исковата молба е оставена без движение и е даден едноседмичен срок на ищеца от връчване на определението с писмена молба, с препис за другата страна, да отстрани нередовностите по исковата молба, визирани в обстоятелствената част на съдебния акт – да посочи размера на присъдените вземания по всеки от изпълнителните листове; образувани ли са изпълнителни дела въз основа на тях; извършвани ли са плащания доброволно или принудителлно; какъв е конкретния размер на вземанията по всеки от тях, който счита за недължим към момента, и по какъв начин е формиран; налице е неяснота дали ищецът иска да се отрекат със сила на пресъдено нещо вземанията на частния съдебен изпълнител за такси и разноски в изпълнителното производство, посочени в поканата за доброволно изпълнение в общ размер на 33 611.35 лева, и ако е така – на какви обстоятелства се основава този иск, кой е ответник по същия, респективно в какво се състои искането към съда. Указани са последиците при неотстраняване на нередовностите по исковата молба в срок.

Препис от определението е връчен на адвокат В. М. – пълномощник на С. К. Т., на 1.09.2025 година.

Депозирана е Молба с вх. № 9723/2.09.2025 година от адвокат В. М. – процесуален представител на С. К. Т., в която изброява сумите по всеки един от изпълнителните листове

(главница, лихва, държавна такса, юрисконсултско възнаграждение); сочи изпълнително дело № 482/2025 година по описа на частен съдебен изпълнител Ц. Н., с район на действие – Окръжен съд Плевен; заявява, че няма информация дали са образувани други изпълнителни дела, С. К. Т. не е извършвал плащания; спори вземанията на частния съдебен изпълнител спрямо ищеца – по отношение на него взискателят търси вземане, което не дължи. Направено е искане, идентично с това, обективирано в исковата молба.

С Определение № 1281/2.09.2025 година по гр. д. № 681/2025 година на Окръжен съд Плевен на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК исковата молба е оставена без движение повторно и е даден едноседмичен срок на ищеца от връчване на определението с писмена молба, с препис за другата страна, да отстрани нередовностите по исковата молба, визирани в обстоятелствената част на съдебния акт. Съдът е заключил, че нередовностите по исковата молба не са отстранени с Молба с вх. № 9723/2.09.2025 година, подадена от адвокат В. М. – пълномощник на С. К. Т. – не е ясно какво е искането към съда – дали се претендира отричане със сила на пресъдено нещо на правото на взискателя да осъществи принудително изпълнение на описаните като дължими суми по всеки от изпълнителните листове и сумата по всеки от тях съставлява цената на отделните искове или се иска отричане със сила на пресъдено нещо на правото на взискателя на принудително изпълнение на визираните като дължими суми в представената покана за доброволно изпълнение, в която макар и да са описани същите изпълнителни листове, се визират различни суми; съществува неяснота какъв е правният интерес на ищеца да предяви иск по чл. 439 от ГПК за суми, които не се 3 търсят за плащане от него; същевременно от приложения препис от изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 5804/2010 година на Районен съд Плевен, е видно, че задължението е намалено със сумата 74 325.60 лева съгласно постановление за възлагане от 10.11.2011 година, което противоречи на твърдените от ищеца обстоятелства; не се установява предявен ли е иск срещу частния съдебен изпълнител, с каква цена, в какво се състои искането към съда, на какви обстоятелства се основава претенцията.

Препис от определението е връчен на адвокат В. М. на 5.09.2025 година.

Подадена е Молба с вх. № 10018/10.09.2025 година от адвокат В. М. – пълномощник на С. К. Т., в която твърди, че доверителят му не дължи търсената от ответника сума в размер на 18 000 лева, респективно не дължи 33 611.35 лева – разноски по изпълнителното производство; не е извършвал плащания нито доброволно, нито принудително; не предявява иск против частния съдебен изпълнител. Формулирано е същото искане, както по Искова молба с вх. № 9249/18.08.2025 година.

С Определение № 1338/15.09.2025 година по гр. д. № 681/2025 година на Окръжен съд Плевен на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК исковата молба е оставена без движение повторно и е даден едноседмичен срок на ищеца от връчване на определението да представи доказателства за внасяне по сметка на съда на държавна такса в размер на 2 082.69 лева за образуване на делото, определена при условията на чл. 70, ал. 3 от ГПК.

С Определение № 1341/16.09.2025 година по гр. д. № 681/2025 година на Окръжен съд Плевен е отменено Определение № 1338/15.09.2025 година на основание чл.

253 от ГПК. С посоченото определение е прекратено производството по гр. д. № 681/2025 година на Окръжен съд Плевен по предявения иск с правно основание чл. 439 от ГПК от С.

К. Т., представляван от адвокат В. М., против „ЕОС Матрикс“ ЕООД за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответника сумите, предмет на изпълнително дело № 482/2025 година по описа на частен съдебен изпълнител Ц. Н., с рег. № 756 при НК, с район на действие – Окръжен съд Плевен, съставляващи разноски, начислени в изпълнителното производство, на основание чл. 130 от ГПК. Със същото определение на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е върната исковата молба, ведно с приложенията към нея на ищеца, чрез неговия пълномощник адвокат В. М., в останалата част и е прекратено производството по гр. д. № 681/2025 година на Окръжен съд Плевен поради неотстраняване на нередовностите по движение на исковата молба, свързани с цената на предявените искове по чл. 439 от ГПК. Първостепенният съд е формирал извод, че е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 439 от ГПК за установяване несъществуване на изпълняемо право на ответника по конкретно изпълнително дело; обстоятелството, че за принудителното изпълнение на всяко от вземанията е образувано общо изпълнително дело и спрямо всяко от вземанията ищецът основава правото си на института на погасителната давност, не обуславят наличието на един иск с обща цена, съизмерима със сбора на сумите от главница и лихва. Цената на всеки един от обективно съединените искове се определя на основание чл. 69, ал. 1, точка 1 от ГПК от размера на вземането, чиято недължимост се цели да се установи в процеса, а произходът на 4 вземането – от главница, респективно лихва, изпълнението спрямо което се оспорва на основание факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, обуславя самостоятелност в преценката по чл.

439 от ГПК и самостоятелност на отделните искове за главница и лихва. Цитира се съдебна практика. Съставът на Окръжен съд Плевен е заключил, че по отношение на вземанията за главници по двата изпълнителни листа ищецът поддържа, че са в общ размер на 18 000.13 лева (така, както са посочени в поканата за доброволно изпълнение), ведно със законната лихва върху тази сума от 12.05.2025 година до нейното окончателно изплащане, но въпреки дадените указания в Определение № 1239/26.08.2025 година и Определение № 1281/2.09.2025 година не посочва поотделно вземанията за главница по двата изпълнителни листа, чието принудително изпълнение се търси; не е уточнил какви съдебни разноски се претендират от него по всеки от изпълнителните листове, които съставляват отделни вземания, респективно са предмет на отделни искове по чл. 439 от ГПК и очевидно не биха могли да са в размер на 33 611.35 лева – ищецът сам посочва, че в изпълнителните листове тези разноски са в значително по-нисък размер.