Решение № 3077 от 12.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3077 гр. София, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. КИРИМОВ при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно наказателно дело № 20251110200215 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Е. Е. Е., ГН **********, срещу наказателно постановление № 25-4332-019978 от 26.08.2024 г. издадено от началник група към СДВР, Отдел "Пътна полиция", с което на жалбоподателя на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3000 (три хиляди) лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт, поради което се претендира отмяната му. Сочи се, че в НП е неправилно възприета фактическата обстановка и същата не отговаря на обективната действителност, доколкото жалбоподателят не е осъществил „дрифт“.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Д., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата. Защитникът намира, че обвинението не е безспорно установено, доколкото действително е имало леко занасяне на автомобила, но в никакъв случай не може да се възприеме, че става въпрос за умишлено ползване на пътищата не по тяхното предназначение. По тези причини моли НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна – Началник група ОПП-СДВР, редовно призована, не се явява, представлява се от юрк. М., която оспорва жалбата. Моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

На 06.06.2024 г., около 02.52 часа, жалбоподателят Е. Е. Е. бил паркирал лек автомобил „,,***''“ с рег. № ,,***'', в гр. София, в най-дясната част на пътно платно до десния тротоар на бул. „Акад. Борис Стефанов“, с посока на 1 движение от ул. „Атанас Манчев“ към ул. „8-ми декември“, до магазин на ИЗИПЕЙ. Пътната настилка била прашна и покрита с пясък, тъй като на тротоара, непосредствено намиращ се до пътното платно се извършвал ремонт. Заедно с жалбоподателя били и св. К.С.К. и В.Г.П., като същите отишли да си напазаруват в близкия магазин. След като приключили с пазаруването тримата се върнали в лекия автомобил, като жалбоподателят заел мястото на водача, св. К. седнал на предна дясна седалка, а св. П. отзад.

Жалбоподателят стартирал двигателя, подал ляв мигач за включване в движение, предприел маневра малко по-рязко, при което задно дясно колело превъртяло един оборот, след което Е. изправил задната част на лекия автомобил и се включил в движението. Движението на превозното средство било възприето от Н. и В. - служители на О „ПП“ СДВР, които подали сигнал спрямо жалбоподателя Е. да спре.

Свидетелят Б. съставил срещу жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение серия GA, бл. № 1236122. В Акта било прието за установено, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил „,,***''“ с рег. № ,,***'', в гр. София, по ул. „Акад. Борис Стефанов“, с посока на движение от у л . „Атанас Манчев“ към ул. „8-ми декември“, като използва пътища, отворени за обществено ползване не по предназначение, изразяващо се във форсиране на двигателя, превъртане на задни задвижващи колела и поднасяне на задната част на МПС-то по посока на движението си – на ляво и след това на дясно, като с тези си действия застрашава останалите участници в движението – нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

При идентично словесно описание и правна квалификация на нарушението, началник група към ОПП-СДВР, издал оспореното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото доказателства – обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетелите К.С.К. и В., частично показанията на св. Н. и В., справка картон на водача, Заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г., Заповед рег.

№ 513з-8182/23.09.2022 г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., писмо от Столична община – РАЙОН „Студентски“ и приложения към нея.

По делото са събрани две групи гласни доказателствени средства – обясненията на жалбоподателя и показанията на св. К. и С. от една страна и показанията на св. Б. и С. от друга, в които се съдържа противоположна информация относно значимите факти от предмета на доказване. В обясненията и показанията на първата група се излагат факти, че действително е имало превъртане на задна дясна гума от страна на жалбоподателя, но впоследствие лекият автомобил е бил овладян и не се стигало до занасянето му в различни посоки, форсиране на двигател и т.н.

Показанията на св. Б. са неинформативно, доколкото няма конкретен спомен за случая.

Св. С. излага по-подробен спомен като говори за посочения лек автомобил, сочи, че същият се е движил, двигателят е бил форсиран и задницата е поднасяла няколкократно наляво и надясно, минимум 3 пъти.

2

Съдът като подложи на внимателен анализ двете групи гласни доказателствени средства, намира, че следва да кредитира първата такава относно релевантните фактически положения, доколкото същите са непротиворечиви, взаимно се допълват помежду си, а и кореспондират с останалия доказателствен материал, доколкото видно от справка от СО – район „Студентски“ действително се потвърждава версията, че в процесния участък е бил извършван ремонт на тротоарната настилка, поради което и логично е пътното платно да е замърсено, което и да е спомогнало за превъртането на задна дясна гума. В същото време от показанията на тази група доказателствени източници се установява, че незабавно след превъртането на задна дясна гума, жалбоподателят е изправил задницата му като не се стигнало до занасянето му в каквато и да е посока, съответно не е имало и форсиране на двигател. В същото време показанията на св. С. останах изолирани, същите не се подкрепят от останалия доказателствен материал, още повече, че същият говори за най-малко трикратно занасяне на автомобила на ляво и на дясно, обстоятелство, което дори не е намерило отражение в АУАН.

Воден от горното съдът намира, че не са налице достатъчно доказателства, от които по категоричен начин да се установи, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил чрез реализирането на маневри, с които умишлено и преднамерено е извел даденото превозно средство извън контрол.

Съдът кредитира приложените заповеди, от които са установява материалната и териториална компетентност на актосъставителя и наказващия орган.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата срещу процесното НП е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

АУАН и НП са изготвени от материално и териториално компетентни органи, съобразно чл. 189, ал. 1 и ал. 12 ЗДвП. Актосъставителят и наказващият орган са надлежно оправомощени.

При съставянето им е спазена предвидената от закона писмена форма и съдържание, предвидени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Контролните органи са организирали дейността си съобразно сроковете по чл. 34 ЗАНН. правото на защита на санкционираното физическо лице.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, с която се регламентира забрана за водач на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Административнонаказващият орган е възприел, че жалбоподателят е осъществил т. н. „дрифт“, понятие което е възприето в практиката като умишлено, дръзко и демонстративно управление на МПС, чрез което съзнателно се губи контрол върху автомобила чрез форсиране на двигателя, което води до загуба на достатъчно сцепление на задните колела на МПС, 3 промяна на траекторията му – напречно спрямо пътя, под влиянието на тежестта.

Категорично се установи, че в конкретния случай жалбоподателят е предприел маневра за включване в движението, след като е бил спрял, като е превъртяла задна дясна гума. Не бяха обаче събрани доказателства, от които да се достигне до обоснован извод, че загубата на контрол върху МПС е предизвикана умишлено от жалбоподателя с цел управление на лекия автомобил по път за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. Не се установява същият преднамерено да е извел МПС извън контрол чрез форсиране на двигателя или поднасяне на задната част на автомобила на ляво и на дясно. .

Действията на жалбоподателя биха могли да бъдат подведени под друга норма, доколкото същият не е упражнил достатъчен контрол спрямо МПС и не се е съобразил с пътната обстановка, но за такова нарушение не е ангажирана отговорността му, а съдът не би могъл едва в настоящото производство, съществено да измени обстоятелствата, при които е осъществено нарушението и неговата правна квалификация, тъй като би ограничил правото на защита на жалбоподателя и възможността му за защита пред две инстанции по фактите.

По изложените съображения, съдът достигна до извод, че приложението на материалния закон разкрива формален подход на контролните органи, тъй като описаните в оспореното наказателно постановление факти, не са надлежно обезпечени с безспорни доказателства и доказателствени средства, поради което и не може да се извърши проверка дали съответстват на действителното фактическо положение.

При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН въззиваемата страна, следва да бъде осъдена да заплати, направените от жалбоподателя разноски, но доколкото такива не се претендират, а и не се установяват да са направени, не се дължат.

При тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-4332-019978 от 26.08.2024 г. издадено от началник група към СДВР, Отдел "Пътна полиция", с което на Е.

Е. Е., ГН **********, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3000 (три хиляди) лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - гр. София в 14 дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4

5