Решение № 167 от 18.07.2024, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 22/2024
- Вид
- Решение № 167
- Подписан
- 18.07.2024
- В сила
- 31.08.2024
- Състав
- ГАЛЯ МАРИНОВА, ИРЕНА КОЛЕВА, МАЯ ПЕЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258, ал. 1, предложение второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 380, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 137а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, 51 и 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, 51 и 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, 51 и 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 106, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 338, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 380, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 429 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 1, точка 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2, точка 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1, точка 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 492, точка 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, точка 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 494, точка 10 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 383, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 167 гр. ВЕ.ко Търново, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕ.КО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА
Членове:
М. ПЕЕВА
ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20244000500022 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.
С Решение № 329/5.07.2023 година по гр. д. № 421/2022 година на Окръжен съд ВЕ.ко Търново „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД е осъдено да заплати на М. Б. Д. сумите: 60 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, пряка последица от транспортно произшествие на 1.10.2020 година в село Мерданя на улица „И.“, на изхода за гр. Златарица, причинило фрактура на дясното бедро и мозъчно сътресение; 2 052.98 лева – обезщетение за имуществени вреди, пряка последица от същия транспортен инцидент, състоящи се в разходи за лечение и рехабилитация, ведно със законната лихва по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите върху всяко от вземанията, считано от 8.03.2022 година до окончателното им заплащане, на основание чл.
432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 45, 51 и 52 от Закона за задълженията и договорите.
С посоченото решение „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД е осъдено да заплати по сметка на съда сумите: 2 546.24 лева – държавна такса върху присъдените суми; 639 лева – авансирани от съда разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Със същото решение „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и 1 здраве“ АД е осъдено да заплати на адвокат Е. Д. от гр. ВЕ.ко Търново сумата 5 614.24 лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
С Определение № 950/27.09.2023 година по гр. д. № 421/2022 година на Окръжен съд ВЕ.ко Търново е отхвърлено искане на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД, с което по реда на чл. 248 от ГПК претендира изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като неоснователно.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД, представлявано от юрисконсулт И. С., против Решение № 329/5.07.2023 година по гр. д. № 421/2022 година на Окръжен съд ВЕ.ко Търново. Във въззивната жалба се сочи, че решението е постановено при допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и е необосновано.
Изтъква се, че първостепенният съд е приложил неправилно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите – отсъдил е обезщетение в завишен размер. Липсват данни сумата 2 052.98 лева да е била необходима за провеждане на лечението на пострадалата.
Съставът на Окръжен съд ВЕ.ко Търново не е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, разгледал е част от тях едностранчИ. и в полза на ищцата, като е игнорирал установените по делото обстоятелства. В нарушение на процесуалните правила първостепенният съд не е допуснал доказателства за установяване на твърдяното съпричиняване от страна на пострадалата. Относно претендираната законна лихва от 8.03.2022 година се излагат съображения, че и до настоящия момент М. Б. Д. не е представила валидна банкова сметка, на която е титуляр; няма надлежно упълномощаване.
Направено е искане да се отмени Решение № 329/5.07.2023 година по гр. д. № 421/2022 година на Окръжен съд ВЕ.ко Търново и да се постанови друго такова, с което да се отхвърлят предявените искове, при условията на евентуалност – да се намалят присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, съответно разноските, включително адвокатско възнаграждение и държавна такса при съобразяване наличието на съпричиняване. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба от другата страна.
В съдебно заседание процесуалният представител на М. Б. Д. оспорва въззивната жалба.
В законния срок е постъпила частна жалба от „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД, представлявано от адвокат И. Ц., против Определение № 950/27.09.2023 година по гр. д. № 421/2022 година на Окръжен съд ВЕ.ко Търново. В частната жалба се изтъкват аргументи за приложимост на разпоредбите на Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения в 2 редакцията им към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие.
Направено е искане да се отмени Определение № 950/27.09.2023 година по гр. д.
№ 421/2022 година на Окръжен съд ВЕ.ко Търново.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на частната жалба от другата страна.
В съдебно заседание пълномощникът на ответницата оспорва частната жалба.
Апелативен съд ВЕ.ко Търново, след като разгледа жалбите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваните съдебни актове, съобразно правомощията си, приема за установено следното:
Производството по гражданско дело № 421/2022 година на Окръжен съд ВЕ.ко Търново е образувано въз основа на предявени от адвокат Е. Д. – пълномощник на М. Б. Д., против „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД искове с посочено правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди дружествотозастраховател да заплати на М. Б. Д. сумите: 60 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди; 2 052.98 лева – обезщетение за имуществени вреди, в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 1.10.2020 година по вина на Д. С. Ц., ведно със законната лихва от 8.03.2020 година до окончателното изплащане на сумите, направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 1.10.2020 година в село Мерданя, ул. „И.“, изхода за гр. Златарица при управление на товарен автомобил марка „Ивеко“, модел „Дейли“, с рег. № РВ 39 **** Д. С. Ц. нарушил правилата за движението по пътищата: чл.
20, ал. 1 и 2; чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движението по пътищата, вследствие на което изгубил контрол над автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение, блъснал се в насрещно движения се лек автомобил марка „Пежо“, модел „106“, с рег. № ВТ 82 **** и реализирал пътнотранспортно произшествие. В резултат на инцидента на М. Б. Д. са причинени закрито счупване на дясната бедрена кост с разместване на фрагментите, довело до трайно затрудняване на движението на десен долен крайник над 30 дни със срок на лечение и възстановяване не по-малък от десет месеца; мозъчно сътресение, съпроводено със загуба на съзнание и липса на спомен за случилото се, главоболие и виене на свят; други увреждания, изброени в исковата молба. Описва се проведеното лечение на пострадалата, сочат се претърпените от нея болки и страдания. Изтъква се, че до настоящия момент тя не е възстановена напълно; произшествието е оставило сериозен отпечатък върху нейната емоционална сфера – притеснява се да пътува с автомобил, често си спомня за катастрофата и последствията от нея. Изброяват се извършените разходи във връзка с лечението на получените от ищцата увреждания. Заявява се, че за товарния автомобил към датата на 3 пътнотранспортното произшествие е налице договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:
ЖИ.т и здраве“ АД. В съответствие с чл. 380, ал. 1 от ГПК ищцата отправила писмена застрахователна претенция, получена от дружеството-ответник на 8.03.2022 година. В регламентирания от закона срок не е постигнато споразумение между страните за дължимите обезщетения.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД, представлявано от адвокат И. А., с който оспорва исковете по основание и размер, излага подробни съображения в подкрепа на изразеното становище. Навежда възражение за съпричиняване – при настъпване на удара пострадалата е била без обезопасителен колан или с неправилно поставен такъв. Изтъква аргументи за недължимост на лихва за забава – не е посочена банкова сметка на пострадалото лице, не е представено пълномощно, съответстващо на изискванията на чл. 338, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
Пред първостепенния съд процесуалният представител на дружеството-ответник оспорва исковете.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:
Решение № 329/5.07.2023 година по гр. д. № 421/2022 година на Окръжен съд ВЕ.ко Търново е валидно и допустимо.
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът смята, че предявените от М. Б. Д. против „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД искове за присъждане на обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени вреди са с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от Кодекса за застраховането. При наличие на непозволено увреждане увреденият може да търси обезщетение за причинените му вреди от застрахователя или от застрахования по свой избор.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят – в случая „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД, се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие – чл. 429, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането. В застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред 4 увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 от Кодекса за застраховането (чл. 429, ал. 2, точка 2 от Кодекса за застраховането).
Със споразумение, одобрено с определение по Протокол № 33/17.05.2022 година по НОХД № 163/2022 година по описа на Районен съд Горна Оряховица, Д. С. Ц. е признат за виновен в това, че на 1.10.2020 година в село Мерданя, ул. „И.“ – изхода за гр. Златарица, при управление на товарен автомобил „Ивеко“, модел „Дейли“, с рег. № РВ 39 ****, нарушил правилата за движението по пътищата – чл. 20, ал. 1 и ал. 2; чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движението по пътищата, вследствие на което изгубил контрол над автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение, блъскайки се в насрещно движения се лек автомобил марка „Пежо“, модел „106“, с рег. № ВТ 82 ****, при което реализирал пътнотранспортно произшествие и причинил по непредпазлИ.ст средна телесна повреда на повече от едно лице, включително на М. Б. Д. – закрито счупване на дясна бедрена кост, довело до трайно затруднение в движението на десен долен крайник над тридесет дни, със срок на лечение и възстановяване не по-малък от десет месеца.
Одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда – чл. 383, ал. 1 от НПК. Последната е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата протИ.правност и виновността на дееца (чл. 300 от ГПК). Влязлата в сила присъда на наказателния съд няма задължителен характер за гражданския съд относно съпричиняването на общественоопасните последици от страна на пострадалия, освен ако то представлява елемент от състава на престъплението.
Не е спорно, че за товарен автомобил „Ивеко“, модел „Дейли“, с рег. № РВ 39 **** е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД, валидна към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие.