Решение № 729 от 29.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 729 гр. София, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20241000503040 по описа за 2024 година взе предвид, че с решение № 4114 от 09.07.2024 г. по гр.д.4055/2023 г. Софийски градски съд, ГО, четвърти състав ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДА ЗАПЛАТИ на отец П. А. П. - П. сумата 10000,00 /десет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на повдигнато му обвинение за извършване на престъпление по чл. 201 НК, за което впоследствие е оправдан с присъда № 260001/05.11.2021 г., постановена по НОХД № 134/2019 г. на РС Своге, влязла в сила на 23.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 23.11.2021 г., до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 40000.00 /четиридесет хиляди/ лв., която е разлика над присъдените 10000.00 /десет хиляди/лв. до пълния предявен размер от 50 000.00 /петдесет хиляди/лв., ведно със законната лихва, считано от 23.11.2021 г., до окончателното и изплащане, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Производството пред настоящата инстанция е образувано по въззивни жалби на ищеца и на ответника. Поддържа се неправилно приложение на материалния закон поради занижено, съответно завишено обезщетение за неимуществени вреди. Отправено е доказателствено искане от страна на ищеца за приемане на нови писмени доказателства за новонастъпили усложнения в здравословното състояние, разпит на един свидетел за преживявванията на и влошените му отношения със Светия синод, както и допълнителна съдебно-медицинска експертиза, която като разгледа новите доказателства и след разпита на свидетеля, да отговори на слендите въпроси: представляват ли проявилите се актуални здравословни проблеми , ищеца продължаване или дори влошаване на здравословното му състояние , установено с наличната по делото СМЕ? Дължат ли се тези заболявалия на усложненията на здравословното му състояние, предизвикано от стресова ситуация , негативни преживявания? Подлежат ли на излекуване тези болести и какви мерки като продължителност и интензитет следва да бъдат предприемани за поддържане на здравния статус на ищеца? Предпоставят ли тези заболявалия повишен риск от усложнения или други болести и какви?

1

Въззивните жалби са подадени в срок и са допустими. Подаден е отговор от страна на ищеца на въззивната жалба на Прокуратурата. В свое становище Прокуратурата намира за неоснователни доказателствените искания на ищеца.

Въззивният съд е дал възможност на въззивния жалбоподател-ищец на коя хипотеза от чл. 266 от ГПК се позовава при искането си за разпит на един свидетел, след което с определение от з.з. на . Искането за приемане на медицинските документи като писмени доказателства е уважено, тъй като са за нововъзникнали обстоятелства, за които ищецът твърди, че са в причинна връзка с воденото срещу него наказателно разследване. Приети са представените с въззивната жалба на ищеца писмени доказателства: епикриза за периода 02.10.2023 г - 09.10.2023 г, резултати от лабораторни изследвания от 07.11.2023 г., документ за разчитане на образна диагностика от 30.01.2024 г., епикриза за периода 24.01.2024 27.01.2024 г., епикриза за периода 08.07.2024 г - 12.07.2024 г., документ за разчитане на образна диагностика от 29.07.2024 г. и медицинско направление за това изследване диагностика от 29.07.2024 г.

Искането за допълнителна СМЕ е преценено като основателно, за да се анализират представените доказателства и е назначено вещото лице, работило пред СГС за основното заключение.

В с.з. от 27.03.2025 г. е изслушано и прието заключение на допълнителна съдебномедицинска експертиза, изготвено от д-р А. Н. по следните въпроси: 1. Представляват ли проявилите се актуални здравословни проблеми, ищеца продължаване или влошаване на здравословното му състояние, установено с основното заключение на СМЕ? 2. Дължат ли се тези заболявалия на усложненията на здравословното му състояние, предизвикано от стресова ситуация, негативни преживявания? Подлежат ли на излекуване тези болести и какви мерки като продължителност и интензитет следва да бъдат предприемани за поддържане на здравния статус на ищеца? В същото с.з. като доказателства са приети епикриза от 06.12.2024 г. и магнитно-резонансно изследване от 06.12.2024 г., които са с дата след подаване на въззивната жалба и оставено без уважение искането за приемане на останалите медицински документи към молба от 19.12.2024 година.

В с.з. от 15.05.2025 г. е разпитан Х. К. Д. относно последиците за ищеца от неоснователното воденото наказателно дело във връзка с работа, здраве, семейство, ограничения върху правата на ищеца. В пледоариите си двете страни поддържат заявените до момента позиции.

Процесуалният представител на ищеца не се е възползвал от възможността да представи писмена защита в предоставения срок.

Предмет на разглеждане в производството е и частна жалба на Прокуратурата срещу определение на СГС 603 от 13.01.2025 г., постановено след връщане на делото от САС за произнасяне по доводите във въззивната жалба за прекомерност на адвокатския хонорар.

Постъпил е отговор на частната жалба от адв. Г..

Софийският апелативен съд, след като съобрази твърденията и възраженията на страните и направи самостоятелна преценка на представените по делото доказателства, приема следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционното производство е образувано по иск на П. А. П. - П. за присъждане на обезщетение за претърпени вреди от повдигане на обвинение срещу него за извършено престъпление от общ характер. Наказателното производство е приключило с оправдателна присъда, което е основание да бъде ангажирана отговорността на съответния правозащитен орган – Прокуратурата на Република България. Съобразно общите разпоредби за разпределение на доказателствената тежест ищецът по иск за неимуществени вреди следва да установи основанието на иска си, а размерът на претърпените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост.

От събраните от първата инстанция доказателства, включително приложеното НОХД 2

№ 134/2019 г. на РС Своге заедно с ДП 77/2018 ( 4 тома), се установява следното:

В периода 25.06..2013г. - 25.02.2014 г. П. П. е били.д. игумен на манастир „Седемте престола – Рождество Богородично“ край с.Осеновлак, община Своге. Със заповед 08 от 21.02.2014 г. на Софийска света митрополия той е освободен от тази длъжност и от качеството материалноотговорно лице на манастира и му е възложено на 25.02.2014 г. да се яви на проверовъчен кандидат свещенически изпит пред Епархийското ръководство, след което да премине 40-дневен богослужебен стаж в столичния катедрален храм „Света Неделя“ (л. 96, том първи от ДП). По повод назначаването на нов и.д. игумен на манастира от Софийска света митрополия е проведена финансова ревизия, след която и.д. игумен В. Т. е подал жалба в Прокуратурата по повод липсващ лек автомобил „Хюндай санта фе“, чийто собственик съгласно документацията е манастирът. По повод тази жалба през 2014г. РП Своге е образувана пр.пр. 658/2014 г., в рамките на която г-н П. е дал обяснения на 13.05.2014 г. и на 07.08.2014 г. (л. 100 -101 и л. 102 от ДП 77/2018, том първи). С постановление от 26.02.2015 г. прокурор при РП Своге е отказал да образува досъдебно производство поради липса на данни за престъпление от общ характер. След жалба от В. Т. с постановление от 06.03.2017 г. прокурор от СОП е отменил отказа и е върнал преписката на РП Своге да извършване на допълнителна проверка. РП Своге е събрало нови сведения от няколко лица, между които новият игумен, финансовият ревизор към Софийската света митрополия и П. П. – на 04.04.2017 и на 20.04.2017 г. (л. 54-56, том първи от ДП). С постановление от 26.06.2017 г. след направените допълнителни проверки прокурор при РП Своге отново е отказал да образува досъдебно производство поради липса на данни за престъпление от общ характер. Този отказ е отменен с постановление на СОП от 16.03.2018 г. Междувременно е образувана пр.пр. 493/2017 на РП Своге по повод постъпили материали от Софийска света митрополия във връзка с пр.пр. 658/2014. С постановление от 20.04.2018 г. двете преписки са обединени в пр.пр. 658/2014. С постановление на РП Своге от 06.07.2018 г. е образувано досъдебно производство – 77/2018 за престъпление по чл. 201 НК, извършено от П. П.. С постановление от 09.04.2019 г. г-н П. е привлечен като обвиняем и му е взета мярка за неотклонение подписка. По повдигнатото обвинение е образувано НОХД № 134/2019г. на РС Своге, по което е постановена оправдателна присъда № 260001/05.11.2021г., влязла в сила на 23.11.2021г.

При тези факти първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице фактическият състав на отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Решението е обжалвано във всичките му части, но няма наведени оплаквания от ответника срещу приетото наличие на деликт. Ето защо, спорно пред настоящата инстанция е какъв е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди от воденото наказателно призводство.

Съгласно установената практика на ВКС е нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване (Решение № 388 от 2.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК). Не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка. (Решение № 253 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о., ГК).

От значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди е естеството на повдигнатото обвинение срещу пострадалото лице. На ищеца е повдигнато обвинение за извършено тежко умишлено престъпление по чл. 201 от НК, за което се предвижда наказание с лишаване от свобода до осем години. Това предполага и претърпени значителни страдания от страна на ищеца.

Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя на първо място според вида и характера на 3 упражнената процесуална принуда - колко и какви процесуални действия са извършени с участието на пострадалия, как са извършени действията, в продължение на колко време, проведено ли е ефективно разследване в разумен срок и др.

По повод продължителността на делото съдът излага следите съображения.

Наказателното производство срещу ищеца е започнало с привличането му като обвиняем с постановление от 09.04.2019 г. В рамките на ДП 77/2018 г-н П. е разпитван като свидетел на 03.08.2018 г. и на 26.09.2018 г. Когато досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпление, което единствено ищецът би могъл да извърши, в този случай той търпи вреди от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние /реш.

№.1200/2.12.08 по г.д.№.3517/07, ІІІ ГО, реш.№.187/13.06.12 по г.д.№.1215/11, ІІІ ГО, реш.

№.341/5.10.12 по г.д.№.1310/11, ІV ГО, реш.№.425/1.12.15 по г.д.№.3143/15, ІV ГО, реш.№ 51/11.03.21 по г.д.№.2340/20, IV ГО, опр.№. 277/9.04.20 по г.д.№.880/20, III ГО и др./. Ето защо, в периода на наказателното производство срещу ищеца следва да се включат и разпитите му като свидетел през август и септември 2018 г. Във връзка с даваните от г-н П. сведения през 2014 г. и през 2017 г., от които ищецът твърди, че е неправомерно засегнат, от значение е следното. След предаването на имуществото на новия и.д. игумен и при жалба от него до Прокуратурата, проверката и последвалото събиране на сведения от ищеца през 2014 г. са закономерна последици и при тях ищецът е изпълнявал гражданския си дълг да съдейства на Прокуратурата. Ето защо, вреди от даване на сведения през 2014 г. съдът счита, че не следва да се обезщетяват. Основателни са обаче въззивните доводи, че в резултат на проточилото се няколко години разследване и даването многократно на обяснения за едни и същи обстоятелства, ищецът е придобил усещане за безнадежност. По тази причина за повторно даваните сведения през 2017 г., макар и да не е образувано досъдебно производство, ищецът следва да бъде обезщетен. Вредите в този период обаче не са така интензивни, както след образуването на ДП през 2018 г. и разпитите като свидетел след август 2018 г. Следва да се отчете, че и даването на противоречиви сведения от самия ищец за произхода на средствата за закупуване на лекия автомобил (от една страна, че са от спонсори и лични спестявания, а от друга страна – че са дадени на заем от кръщелницата му), както и липсата на отговор защо този автомобил е бил закупен и регистриран на името на манастира, а не на физическото лице г-н П., наред с другите обстоятелства, свързани с лошата организация в Прокуратурата, са довели до това продължително разследване.