Решение № 1050 от 15.07.2026, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 466/2026
- Вид
- Решение № 1050
- Подписан
- 15.07.2026
- В сила
- 15.07.2026
- Състав
- Стела Дянкова Бъчварова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1050 гр. Русе, 15.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря М.В.Б. като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20264520100466 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид:
Производството е с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „ЛЕНДИВО“ ООД, ЕИК 203811241 твърди, че на 22.01.2025 г. между дружеството, като кредитор и П. В. Й., в качеството му на кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски кредит № ***********. Твърди, че по силата на Договора за заем, заемодателят е предоставил на заемополучателя парична сума в размер на 500 лева. Страните са сключили Договора за заем по реда на Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние след като ответникът е отправил искане за сключване на договор за заем между него и ,,Лендиво“ ООД. Искането било попълнено собственоръчно от заемателя посредством сайта на заемодателя www.lendivo.bg. Твърди, че заемната сума била предоставена на ответника по посочена от него банкова сметка. Твърди, че след усвояване на главницата, заемополучателят не е изпълнил задължението си и не е платил дължимата вноска по Договора за заем на датата на падежа – 21.02.2025 г. Вземанията на ищеца са станали изискуеми с оглед настъпването на краен падеж, като към момента на исковата молба задълженията не били погасени.
1
Твърди, че дружеството подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК и било образувано ч.гр.д.
№***********/2025 г. по описа на Районен съд – гр. Русе, срещу заемополучателя П. В. Й., за сумите: 500 лева – главница, 15 лева – възнаградителна лихва, както и разноски по заповедното производство.
Твърди, че на основание подаденото заявление била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
***********/01.08.2025 г. за сумите от: 500 лева - главница, 15 лева възнаградителна лихва, 25,00 лева- държавна такса и 240 лева - адвокатско възнграждение, дължими във връзка с Договора за заем. Съдът е констатирал редовно връчване по реда на чл.47, ал. 5 от ГПК и дал указания на ищцовото дружество да предяви иск.
Прави изявление, че предявява иска само за сумата от 499,00 лева, равняващи се на 255,64 евро.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че П. В. Й., ЕГН ********** дължи на „ЛЕНДИВО“ ООД, ЕИК 203811241 сумата от 255,64 евро, равняваща се на 499,99 лева –главница по договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №***********/22.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. Претендира направените съдебни разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника по иска.
В проведеното съдебно заседание, ищецът не се представлява. В писмено становище по делото преди съдебното заседание моли съдът да постанови неприсъствено решение. Претендира разноски.
В съдебно заседание ответника редовно призован, не се явява и не взема становище по иска.
Съгласно чл. 239 от ГПК съдът се произнася с неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание, и когато искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, или е вероятно неоснователен с оглед депозираните възражения и подкрепящите ги доказателства.
В настоящия случай съдът, като взе предвид събраните по делото 2 доказателства и предвид направеното от процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238, ал. 1 от ГПК, намира, че са налице предпоставките на чл.
239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по следните съображения: С разпореждане на съда, постановено по реда на чл.
131 ГПК на ответника са указани последиците от неподаването в срок на отговор на исковата молба и неявяването му в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. След изтичане на едномесечния срок за отговор такъв не е постъпил, не е направено искане делото да се гледа в отсъствие ответника. В съдебно заседание ответника не се яви, въпреки редовното му призоваване, не е представил и доказателства за уважителни причини за неявяването си, както и не е направил искане да се гледа делото в негово отсъствие.
Съдът намира, че налице е и втората кумулативна предпоставка - искът е вероятно основателен. Представените в подкрепа на твърденията на ищеца писмени доказателства, обоснова извода, че правото, претендирано с иска вероятно съществува.
С оглед изложеното и поради факта, че при неприсъствено решение съдът не се мотивира по същество, тъй като са налице предпоставките по чл.
239, ал.1 от ГПК, съдът следва да постанови неприсъствено решение.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение №4 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство. Ответникът следва да бъде осъден да заплати направените разноски в хода на заповедното производство в размер 135,49 евро за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат и направените от ищеца разноски в настоящото производство в размер на 133,85 евро, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК по отношение на П. В. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.Русе, ул. *********** 2, вх.5, ет.6, 3 ап.12, че дължи на „ЛЕНДИВО“ ООД, ЕИК 203811241, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. Оборище 13Б, сумата от 255,64 евро, равняваща се на 499,99 лева –главница по договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №***********/22.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда 20.06.2025 г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № № ***********/01.08.2025 г. по ч.гр. д. № ***********/2025 г. по описа на РСРусе.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, на П. В. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.Русе, ул. *********** 2, вх.5, ет.6, ап.12 да заплати на „ЛЕНДИВО“ ООД, ЕИК 203811241, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул.
Оборище 13Б, сумата от 135,49 евро, направени разноски в заповедното производство и сумата от 133,85 евро, направени разноски в исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Препис от решението да бъде връчен на страните, като на ответника се укаже, че при наличието на основанията по чл. 240, ал. 1 от ГПК има право да търси неговата отмяна.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4