Решение № 475 от 27.10.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 475 гр. София, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело № 20261001000722 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава двадесет и първа ГПК във вр. с чл. 25, ал.

4, изр. второ ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба вх. № 29282/20.10.2026 г. по описа на САС, депозирана от „Арка Инвест“ ЕООД против решение № 1158/01.09.2026 г. по т.д. № 1530/2026 г. на СГС, VI-23 състав с което е оставена без уважение жалба против отказ на ДЛР при АВ № 20260707115058/16.07.2026 г. по заявление с вх. № 20260707115058 за вписване увеличаване капитала на дружеството. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна и тази на потвърдения с него отказ, като бъдат дадени указания на АВ да извърши исканото вписване по заявление вх. № 20260707115058. Сочи, че е неправилно приетото от съда, че вземането за връщане на допълнителна парична вноска , макар да е парично, представлява непарична вноска (материално право, оценимо в пари), поради което следва да намери приложение чл. 72 ТЗ. Изложени са доводи, че с решението за увеличаване на капитала чрез допълнителни парични вноски фактически настъпва ликвидиране на дълг на дружеството чрез предоставяне на съдружника кредитор на дял от основния капитал. Налице била една сделка, която съдържа в себе си две търговски операции: изплащане на дълга и придобиване на дял от капитала на дружеството. Позовава се на Решение № 467 от 16.07.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1866/2003 г., I т. о. Представени били доказателства за взето решение за допълнителни парични вноски, както и за реалното им внасяне в дружеството.

Становището за необходимост паричната вноска да бъде оценявана па реда на чл. 72 ТЗ противоречала на закона. Законът не изисквал оценка на паричните вноски. Парите не подлежали на оценка, тъй като тяхната номинална стойност съвпадала с икономическата им стойност. При паричните вноски липсвал и риск капиталът да бъде формиран чрез имущество с изкуствено завишена стойност. Изискването за назначаване на вещи лица по реда на чл. 72, ал. 2 ТЗ представлявало недопустимо 1 разширително тълкуване на закона и въвеждане на условие, което законодателят не е предвидил. С извършването на преценка относно необходимостта от оценка на паричната вноска по реда на чл. 72 ТЗ и 73 ТЗ, както и с навлизането в материалноправни въпроси ДЛР излязло извън пределите на своите правомощия, а съдът изобщо не разгледал горепосочените възражения.

Съдът, след като разгледа жалбата, събраните писмени доказателства и след служебна справка в Търговския регистър, намира следното от фактическа и правна страна:

Със заявление А 4 с вх. № 20260707115058, подадено от упълномощения адвокат С. Д., са заявени за вписване промени в обстоятелствата по партидата на „Арка Инвест“ ЕООД, а именно увеличение на капитала до 122 455 евро. В подкрепа на заявеното искане за вписване пред ДЛР са представени: протокол от решение на едноличния собственик на капитала за увеличаване капитала на дружеството посредством направени допълнителни парични вноски на обща стойност 122455 евро; седем ПКО и извлечения от сметка от 2022 г. за внесени допълнителни парични вноски; пет протокола от решения за направата на допълнителни парични вноски; баланс на дружеството към момента на решението за увеличаване на капитала; актуален дружествен договор, декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, адвокатско пълномощно и доказателство за платена държавна такса.

На 16.07.2026 г. ДЛР е отказал да впише заявеното обстоятелство, като се е мотивирал с това, че в случая капиталът се увеличава с апорт на вземане към дружеството и е следвало първо да бъде оценено от три вещи лица по реда на чл. 72, ал. 2 ТЗ. Освен това дружественият договор е следвало да съдържа името на вносителя, пълно описание на непаричното вноска, паричната й оценка и основанието на правата на вносителя, съобразно чл. 73, ал. 3 ТЗ

СГС е постановил обжалваното решение като е изложил мотиви, сходни по смисъл с мотивите на ДЛР.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е подадена против обжалваем съдебен акт и в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице – заявителя в производството пред Агенция по вписванията, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предвид дължимата от длъжностното лице по регистрация проверка по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, преди да разпореди вписване на заявените обстоятелства или обявяване на представените актове следва да провери дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред и дали към заявлението са представени изискуемите документи, удостоверяващи подлежащото на вписване обстоятелство и дали последните удостоверяват съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона.

В настоящото производство съдът извършва самостоятелна проверка за спазване на изискванията за вписване на заявените обстоятелства и обявяване на заявените актове.

В случая едноличният собственик на капитала е взел решение за увеличаване на капитала по реда на чл. 148, ал. 1 т. 2 ТЗ – чрез записване на нови дялове. По аргумент от чл. 119, т. 5 ТЗ, за да бъде вписано увеличаване на капитала, увеличението на 2 капитала следва да е внесено. Това внасяне може да бъде в пари или чрез непарична вноска. Сочи се увеличение на капитала за сметка на направени по-рано допълнителни парични вноски. След внасянето им в дружеството същите стават част от имуществото на дружеството, а вносителят придобива вземане за връщане на предоставените допълнителни парични вноски, които представляват своеобразно кредитиране на дружеството и ако е уговорено – за лихва. Следователно, към момента, в който едноличният собственик на капитала е взел решение за увеличаване на капитала, той е имал вземане към дружеството за връщане на допълнителните парични вноски, което вземане няма пречка да бъде апортирано в капитала на дружеството под формата на непарична вноска. Именно като непарично вноска третира вземането законът – чл. 73, ал. 3 ТЗ, като внасянето му става с дружествения договор. На общо основание вземането като непарична вноска подлежи на оценка по реда на чл. 72 ТЗ.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че такава не се дължи, тъй като номиналната стойност на паричната вноска съвпадала с икономическата й стойност. В случая не се внасят пари, защото внесените по-рано на друго основание пари вече не са собственост на вносителя, а на дружеството, а вносителят е станал носител на вземане за връщането им. Това вземане може да увеличи капитала чрез апорт, в качеството му на непарична вноска. Вземането се внася по пазарната му стойност, а тя не зависи само от паричната му равностойност, а и от други фактори, какъвто основно е неговата събираемост, която от своя страна зависи от имущественото състояние на дружеството. Ето защо оценка по чл. 72 ТЗ е необходима.

Вярно е от друга страна, че няма пречка съдружниците да решат да приемат нещо друго вместо връщане на допълнителната парична вноска от дружество, включително дружествени дялове от неговия капитал. Доколкото обаче това става при увеличение на капитала и предвид неговото предназначение да служи като гаранция на задълженията към кредиторите, тук на общо основание важи изискването капиталът да е най-малко равен на имуществото на дружеството, т.е., увеличението на капитала не може да бъде по-голямо от действителната стойност на вноската. Тази вноска следва и да е налична към момента на увеличението, предвид което е и изискването на чл. 20, т.

2 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел да се представи документ за внесена сума в банка – при парична вноска и доказателство за правата на вносителя – при непарична вноска. След като от внасянето на допълнителните парични вноски в случая са изминали четири години, то към момента на увеличаването на капитала не може отнапред да се приеме, че внесените суми са още налични у дружеството и че с тази наличност може да се покрие увеличението на капитала. Възможно е те да са вече изхарчени и срещу тях да няма придобито имущество. Предвид посоченото по-горе относно действителната (пазарна) стойност на вземането за връщане на допълнителните парични вноски, същото би имало стойността на внесените суми само към момента на предоставяне на допълнителните парични вноски, защото само тогава те са налични у дружеството. Това и налага оценка на вземането към момента на увеличението на капитала. В цитираното от жалбоподателя решение на ВКС не се приема друго, тъй като там е разглеждан само въпросът допустимо ли е увеличение на капитала за сметка на допълнителни парични вноски, но не и въпроса по какъв ред следва да стане това.

Ето защо законосъобразно и ДЛР и СГС са приели, че за вписване на исканото увеличение на капитала е необходима оценка на вземанията на едноличния собственик на капитала по реда на чл. 72 ТЗ, от която да се прецени дали увеличението е покрито от тези вземания. След като такава не се установява, а и не се твърди да е правена, то вписване не може да бъде извършено.

Обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

3

Воден от изложеното Апелативен съд – София

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1158/01.09.2026 г. по т.д. № 1530/2026 г. на СГС, VI-23 състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4