Решение № 3700 от 06.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3700 гр. София, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора И. при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Теодора И. Въззивно гражданско дело № 20221100505867 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищцовото дружество „Топлофикация София“ ЕАД, срещу решение № 20024207 от 23.03.2022 г. по гр.д. № 61152/2020 г. на СРС, 53 състав, с което са отхвърлени предявените в условията на разделност от дружеството срещу П. Б. С. и С. И. С. искове за осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца сумата 119,74 лв. (по 59,87 лв. всеки от тях), включваща: 1/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ сумата 98,55 лв. (по 49,27 лв. всеки от тях) представляваща цена на доставена за периода 01.05.2017 г. - 30.10.2017 г., от дружеството, топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******, ведно със законната лихва от 09.12.2020 г. до окончателното й изплащане; 2/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 21,19 лв. (по 10,59 лв. всеки от тях) обезщетение за забава за периода от 15.09.2018 г. до 25.11.2020 г., върху главницата по т. 1.

Поддържа се неправилност на първоинстанционното решение поради постановяването му в противоречие с чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Твърди се, че в случая процесните вземания не са погасени по давност с оглед датата на издаване на общата фактура – 31.07.2018 г. и датата на подаване на исковата молба – 09.12.2020 г. Иска отмяна на решението и уважаване на исковете. Претендира се присъждане на разноски по делото, включително и юрисконсултско възнаграждение.

С отговора на въззивната жалба, подаден от ответниците П. Б. С. и С. И. С., чрез 1 назначения им особен представител адв. М. И., се поддържа първоинстанционното решение и се иск неговото потвърждаване. правилност на

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По съществото на спора настоящият състав намира следното:

Претенциите са предявени срещу всеки от ответниците при условията на разделност, независимо от възможността да се иска солидарното им осъждане на основание чл. 32, ал. 2 СК. Солидарността е предвидена в интерес на кредитора и няма пречка същият да не се възползва от това право, а да претендира разделно осъждане на всеки от длъжниците.

Предявеният иск с правно основание на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 149 ЗЕ за осъждане на ответниците да заплатят на ищцовото дружество сумата 98,55 лв. (по 49,27 лв. всеки от тях) представляваща цена на доставена за периода 01.05.2017 г. - 30.10.2017 г., от дружеството, топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, следва да бъде уважен за сумата 16,43 лв. (по 8,22 лв. всеки ответник) - неплатена цена на доставена от ищеца топлинна енергия за периода 01.10.2017 г. – 30.10.2017 г., за процесния топлоснабден имот, поради частичното му погасяване по давност.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в чл. 149 и сл. ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

Страна по това неформално правоотношение е собственикът или титулярят на вещното право на ползване (съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), или облигационният ползвател на имота, в случай че между последния и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот (съгласно задължителните разясненията, направени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г., ОСГК на ВКС.) Тоест, потребител (клиент) на топлинна енергия, е всеки собственик на имота, титуляр на вещно право на ползване на имота или ползвател по силата на облигационно право на ползване на имота в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези 2 отношения се презумират от закона (в този смисъл решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК). Клиентът на топлинна енергия е длъжен да монтира средство за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба (чл. 153, ал. 1 ЗЕ).

В случая страните са обвързани от действително неформално договорно правоотношение, по силата на което ищецът - енергийно предприятие се е задължило да предоставя топлинна енергия, а ответникът - потребител се е задължил да заплаща цената на същата, при договорените условия и срокове. Не се спори, че процесният недвижими имот – апартамент в сграда в режим на етажна собственост е бил топлоснабден от „Топлофикация София“ ЕАД. Ответниците П. Б. С. и С. И. С. в процесния период са били собственици на процесния имот, видно от данните, съдържащи се в представените и неоспорени по делото нотариален акт за продажба на самостоятелен обект в сграда № 121/ 02.11.2017 г. по описа нотариус Н.Л., нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 39/19.08.2008 г. по описа на нотариус И. Д. и нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 196/19.12.2003 г. по описа на нотариус К. Б.. Няма данни в исковия период друго лице да е било титуляр на вещното право на ползване на имота или да е бил ползвател на облигационно основание, със сключен с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

В спорния период (01.05.2017 г. - 30.10.2017 г.) са действали общите условия, публикувани на 11.07.2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.08.2016 г. По делото няма данни и твърдения въззивникът – ответник, в срока и по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, да е възразила срещу ОУ и да е подписано индивидуално споразумение за доставка на топлинна енергия между страните.

Налице е изправност на ищеца – доставяне, в процесния период, на топлинна енергия в процесния имот. От протокол от 27.11.2001 г. от общото събрание на собствениците и наемателите в бл. 313, находящ се в гр. София, ж.к. „*******“, се установява, че ап. 70, аб.

№ 189096, е бил топлоснабден, като в същия е имало монтирани 4 броя радиатори, 4 броя разпределители и 4 броя термостатични вентили. От съобщение към фактура № **********/ 31.07.2018 г. и справка за аб. № 189096 се установява стойността на доставената в имота и неплатена топлинна енергия – 119,74 лв.

Налице е виновно неизпълнение на задължението на ответниците за заплащане цената на доставената топлоенергия – по делото няма наведени твърдения за плащане на дължимите суми, нито са доказани такива плащания. Горното налага извод за дължимост от ответниците по иска на сумата 98,55 лв. (по 49,27 лв. всеки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******, за периода 01.05.2017 г. - 30.10.2017 г.

Възражението на ответниците, направено в отговора на исковата молба, за погасяване по давност на вземането на ищеца, е основателно за периода 01.05.2017 г. – 30.09.2017 г., за който период се дължи общо сумата 82,12 лв. Според разясненията, дадени с Тълкувателно 3 решение № 3/18.05.2012 г., по тълкувателно дело № 3/2011 г., на ОСГТК на ВКС, процесните вземания представляват периодични плащания и се погасяват с изтичане на тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Изискуемостта на вземанията, които в случая са възникнали при действието на ОУ от 2016 г. е настъпила, съответно давността е започнала да тече, с изтичане на 45 дни след месеца, за който е възникнало задължението (чл. 114, ал. 1 ЗЗД). Това е така, защото съгласно чл. 33, ал. 1 ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, тоест падежът на тези задължения е определен.

Искът е предявен на 09.12.2020 г., към който момент тригодишният погасителен давностен срок е изтекъл за вземанията, дължими за периода 01.05.2017 г. – 30.09.2017 г., възлизащи на 82,12 лв. – цена на доставена топлинна енергия.

Неоснователно е оплакването на въззивника, че в случая процесните вземания не са погасени по давност с оглед датата на издаване на общата фактура – 31.07.2018 г. и датата на подаване на исковата молба – 09.12.2020 г. Началото на течението на погасителния давностен срок е обусловено от изтичане на посочения в чл. 33, ал. 2 ОУ от 2016 г. 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а не от волята на ищцовото дружество за издаване на обща фактура за всички непогасени месечни задължения.

Поради частична основателност на възражението за изтекла погасителна давност, искът за заплащане на цената на доставена топлинна енергия следва да бъде уважен за сумата 16,43 лв. (по 8,22 лв. всеки ответник) – цена на доставена топлинна енергия за периода 01.10.2017 г. – 30.10.2017 г. и отхвърлен за разликата между тази сума и пълния предявен размер от 98,55 лв. (по 49,27 лв. всеки ответник), която разлика възлиза на 82,12 лв. (41,06 лв. за всеки ответник).

По отношение на претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата 21,19 лв. (по 10,59 лв. за всеки ответник) – обезщетение за забавено плащане в периода 15.09.2018 г. – 25.11.2020 г. на дължимите суми за цена на доставена топлинна енергия съдът намира следното:

Съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Ето защо претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е неоснователна за погасената по давност част от главницата за доставена топлинна енергия, която част възлиза на 82,12 лв.

За забавено плащане на непогасената по давност част от главницата – 16,43 лв., дължима за периода 01.10.2017 г. – 30.10.2017 г., се дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В този период между страните са действали ОУ от 2016 г., според чл. 33, ал. 4 от които, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва за задълженията за заплащане на доставена топлинна енергия, ако не са заплатени в 45-дневния срок след изтичане на периода, за който са начислени. Обезщетението за забавено плащане в периода от 15.09.2018 г. – 25.11.2020 г. на месечната дължима вноска от 16,43 лв. възлиза на 3,57лв.

(1,79 лв. всеки ответник).

4

С оглед на горното искът по чл. 86, ал.1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забавено плащане на признатите за дължими суми за цена на доставена топлинна енергия следва да бъде уважен за сумата 3,57лв. (1,79 лв. всеки ответник) и отхвърлен за разликата между тази сума и пълния предявен размер от 21,19 лв. (по 10,59 лв. за всеки ответник), която разлика възлиза на 17,62 лв. (8,81 лв. всеки ответник).

Възражението за погасяване по давност на вземането, направено в отговорите на исковата молба, е неоснователно с оглед разпоредбата на чл. 111 ЗЗД и предвид датата на подаване на исковата молба – 09.12.2020 г.

Поради частично съвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ са отхвърлени за сумата16,43 лв. (по 8,22 лв. всеки ответник) – цена на доставена топлинна енергия за периода 01.10.2017 г. – 30.10.2017 г. и в частта, с която исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за забавено плащане в периода 15.09.2018 г. - 25.11.2020 г. на главниците за топлинна енергия са отхвърлени за сумата 3,57лв. (1,79 лв. всеки ответник).