Решение № 135 от 25.05.2023, Районен съд - Провадия

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. ****, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ****, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Стоилова при участието на секретаря Е.К.А като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20223130101631 по описа за 2022 година

Производството се води по искова молба от Р. Г. С., ЕГН ********** с адрес: ***** срещу: К. Г. Г., ЕГН ********** с адрес: *****.

В исковата молба се твърди, че страните са наследници на майка си Т.М.

Г., починала на 15.05.2017 год.

По наследство от покойната си майка, при квоти по 1/2 ид.ч., страните са придобили следният недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 18, находят се в *****, с площ от 70,80кв.м., състоящ се от две стаи, кухия и сервизни пометения, ведно с избено помещение № 3 с площ от 6,84 кв.м., както и 3.0968% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавни дворно място, съставляващо парцел I, кв. 36 по плана на гр. ****, одобрен със Заповед 3440/11.12.1979 год.

Майката на страните придобила процесния имот въз основа на съдебна делба, приключила с Решение от 18.02.1991 год., постановено по гр.д. № 248/1990 год. по описа на P C - **** и Решение от 13.05.1991 год., постановено по в.гр.д. № 536/1991 год. по описа на Варненски Окръжен съд.

Твърди се, че след смъртта на наследодателя процесното жилище е в еднолично владение на ответника и същата отказва на ищеца възможността да се ползва от правото си на собственост върху 1/2 ид.ч. от апартамента.

Ищеца е искал да му бъде предоставен ключ от имота, но ответника отказва.

1

Страните не успяват доброволно да се споразумеят и поделят помежду си процесния апартамент.

Иска се съда да допусне до делба АПАРТАМЕНТ № 18, находящ се в гр.

****, ул. „****“ № 5, бл.I, ет. 1. с площ от 70.80кв.м„ състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с избено помещение № 3 с площ от 6.84 кв.м., както и 3,0968% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място, съставляващо парцел Г, кв. 36 по плана на гр. ****, одобрен със Заповед 3440/11,12.1979 год., при квоти: 1/2 ид.ч. за ищеца Р. Г. С., ЕГН ********** с адрес: с. *****, общ, ****, обл, ****. м-ст „Припек“ 249 и 1/2 ид.ч. за ответника К. Г. Г. ЕГН *** с адрес: гр.

****, кв. **** бл. I, вх. А, ет. 5, ап. 13

На основание чл. 344, ал. 2 ГПК се иска съда да определи привременни мерки ответницата К. Г. да ползва еднолично процесното жилище до окончателното приключване на делото като заплаща на ищеца по 150 лева месечно за това ползване.

В законоустановения срок на основание чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна.

В него се твърди, че иска е допустим, но неоснователен.

Т. Г. е майка на страните. Родителите на страните са прекратили брака си през 1990г. като ищеца е живял със своя баща, а ответницата със своята майка. Между родителите на страните имало постигнато неформално споразумение, че имотите който притежава бащата на страните ще останат за ищеца, а имотите който притежава майка на страните ще останат за ответницата. Това било причината ответницата да не предяви претенции към имотите, находящи се в гр. **** и с.*****, който са притежавани от нейният баща Г. С. Г..

След 1990г. ищеца никога не посещавал процесното жилище и майка си.

Същият не е контактувал с майка си и сестра си. Ответницата е живяла в жилището предмет на делото за делба. Правила е ремонти на жилището, когато е била жива майка й и след нейната смърт. Същата е упражнявала фактическа власт спрямо жилището и го счита за собствено придобити въз основа на добросъвестно давностно владение. Ответницата своила имота предмет на настоящото дело като е демонстрирала явно и еднозначно пред ищеца, че оспорва неговото право на собственост върху имота. Този факт на 2 отричане на правата на ищеца е демонстрирано както преди смъртта на майката на страните така и към настоящият момент повече от пет години.

Поради това ответницата е придобила по силата на давностно владение процесния недвижим имот.

Ищецът не е предприел никакви действия по оспорване владението на ответницата.

По отношение на направеното искане за заплащане на обезщетение за ползване на имота същото било неоснователно, тъй като процесния имот бил собственост на ответницата въз основа на давностно владение.

В условията на евентуалност заявява, че размерът на претендирания наем е завишен.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалните си представители поддържа предявения иск за делба при квоти по 1/2 ид.част за ищцата и за ответната страна. Прави намаление на размера на претенцията си по чл.344, ал.2 от ГПК от 150 лева месечно на 110 лева месечно.

Ответната страна чрез процесуалния си представител моли за уважаване на претенцията й за придобиване на имота по давност, пояснява, че тя владее имота от 1995г. още приживе на майка си до момента на провеждане на осз от 03.05.2023г. Моли за отхвърляне на иска за делба и на искането по чл.344, ал.2 от ГПК.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

От Решение на Провадийски районен съд от 1991 г.; Решение на Варненски окръжен съд от 1991 г.; Удостоверение за наследници с изх. № ГР17 – 751/1/ от 15.12.2022 г.; Удостоверение с изх. № УТ03 – 120/-1/ от 22.12.2022 г. се установява, че е допусната съдебна делба с решение на ПРС от 10.07.1990г. и е извършена съдебна делба на недвижими имоти между родителите на страните Т.М. Г. и Г. С. Г., като с решение на РС **** от 18.02.1991г. по извършване на делбата, влязло в сила на 13.05.1991г., делбения АПАРТАМЕНТ № 18, находящ се в гр. ****, ул. „****“ № 5, бл.1, ет.1, вх.Б. с площ от 70.80 кв.м. състоящ се от две стаи, кухня и сервизни 3 помещения, ведно с избено помещение № 3 с площ от 6.84 кв.м., както и 3,0968% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място, съставляващо парцел I-ЖК, кв. 36 по плана на гр.

****, одобрен със Заповед 3440/11.12.1979 год. е поставен в дял на Т.М. Г..

Т. Г. е починала на 15.05.2017г. като е оставила за свои наследници децата си страните по делото Р. С. и К. Г..

От разпита на св.С. Х., чиито показания съдът кредитира като обективни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че тя познава Р. от 30 години и до преди 2-3 месеца е живяла с него на семейни начала. След развода на родителите на страните ответницата К. останала да живее с майка си в процесния апартамент до сключването на гражданския си брак в началото на 90-те години на миналия век. След като сключила брак ответницата заживяла със съпруга си в друго жилище. В процесния апартамент останала да живее само майката на страните. След смъртта на майката на страните процесния апартамент се ползвал само от ответницата, която не позволявала на ищеца да влиза в него и не му давала ключ от жилището. Ответницата посочвала като причини затова си поведение, че е на работа, че изважда свои вещи от жилището. По този повод отношенията между страните били влошени. През годините ищецът поддържал отношения с майка си, посещавал я е в процесното жилище и давал пари за ремонт.

От разпита на св.О., чиито показания съдът кредитира частично като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че след развода на родителите на страните Р. останал да живее с баща си, а в процесното жилище останала да живее майката на страните.

Съдът не кредитира показанията на св.О., че ответницата не е живяла с майка си след развода в процесното жилище, тъй като това противоречи на показанията на св.Х. кредитирани от съда, че след развода на родителите на страните К. останала да живее в процесното жилище заедно с майка си и живяла в него до сключването на гражданския си брак в началото на 90-те години на миналия век. Видно от представените решения за съдебна делба между родителите на страните е, че на 10.07.1990г. е допусната такава.

Съответно родителите на страните са се развели преди това. Ответницата К.

4

Г. е била вероятно на 14-16 години при развода на родителите си и като непълнолетна е живяла заедно с майка си в процесното жилище.

Ищецът поддържал отношения с майка си, ходил й на гости и й помагал финансово. След смъртта на майка си страните са се срещнали, за да уреждат отношенията си по повод наследството. В присъствието на св.О. ответницата предложила на ищеца 4000 лева, за да наплати неговия дял от процесния апартамент, но той не се съгласил, тъй като цената била твърде ниска.

Съдът не кредитира показанията на св.О., че през 90-те години на миналия век родителите на страните живели в делбения апартамент, но К. не живеела там и че св.О. заедно с Р. и негови приятели са се събирали в апартамента през 90-те години. Това противоречи на показанията на св.Х., кредитирани от съда, тъй като тя познава Р. от 30 години, живяла е с него на семейни начала и нейните показания кореспондират и на събраните по делото писмени доказателства. Според показанията на св.Х. и писмените доказателства по делото родителите на страните са се развели в края на 80-те години на миналия век, тъй като са завели дело за съдебна делба на имущество придобито в режим на СИО, прекратена с развода им.

Производството е приключило първа фаза с решение по допускането й на 10.07.1990г. Съответно от края на края на 80-те години на миналия век родилите на страните не живеят заедно като К. е останала да живее с майка си в делбения апартамент, а Р. е останал да живее с баща си. Поради това противоречи на установеното по делото твърдението на св.О., че през 90-те години на миналия век родителите на страните живели в делбения апартамент, К. не живяла там, защото била омъжена и живяла при съпруга си и св.О. се е събирал в процесното жилище с Р..

От показанията на св.В., които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че той живее в жилище, намиращо се в съседна улица в непосредствена близост срещу процесното жилище. Св.В. не знаел, че К. има брат и не го е виждал в процесното жилище. Той е виждал в жилището само К., съпруга й Г. и майката на К.. Възможно е Р. да е влизал във входа и в процесното жилище, но тъй като св.В. не го познава не може да каже.

От показанията на св.Т., които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, 5 че той е ремонтирал процесното жилище преди около 8 години. Той бил повикан от К. и съпруга й Г. за ремонта. В жилището тогава живеела само майката на К.. Била сменена дограмата в кухнята и хола, била остъклена терасата с ПВЦ дограма, което св.Т. не правил. Той извършвал довършителните дейности там – обръщане на прозорци, шпакловане, лепене на плочки. Г. купувал материалите и той му заплащал за ремонтите дейности.

По време на ремонтите Р. не е посещавал апартамента и св.Т. не знае дали той е участвал по някакъв начин в заплащането на ремонта. Св.Т. е възприел К. и Г. като приятели, на които помага и които са го извикали да прави ремонт в апартамента на майката на К..

От приетата по делото СОЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена се установява, че пазарната наемна цена за процесния апартамент е в размер на 220 лева месечно, от които за ½ ид.ч. пазарния наем е в размер на 110 лева месечно.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл.69 ЗН за делба на АПАРТАМЕНТ № 18, находящ се в гр. ****, ул. „****“ № 5, бл.1, ет.1, вх.Б. с площ от 70.80 кв.м. състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с избено помещение № 3 с площ от 6.84 кв.м., както и 3,0968% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място, съставляващо парцел I-ЖК, кв. 36 по плана на гр. ****, одобрен със Заповед 3440/11.12.1979 год.

Искане по чл.344, ал.2 от ГПК за осъждане на ответницата да заплаща на ищеца обезщетение за еднолично ползване на делбения АПАРТАМЕНТ № 18, находящ се в гр. ****, ул. „****“ № 5, бл.1, ет.1, вх.Б. с площ от 70.80кв.м. състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с избено помещение № 3 с площ от 6.84 кв.м., както и 3,0968% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място, съставляващо парцел I-ЖК, кв. 36 по плана на гр. ****, одобрен със Заповед 3440/11.12.1979 год. в размер на 120 лева месечно до окончателното приключване на делбата.