Решение № 91 от 20.02.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Пазарджик, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20235220201340 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалбата от Б04 ЕИК: ********* , представляван от В.

В. Д. срещу eлектронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата № **********, издадено от А (А), с което на жалбоподателя на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за административно нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.

В депозираната жалба се излагат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на атакувания ЕФ, поради което се иска неговата отмяна.

В проведените открити съдебни заседания жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата.

Претендира разноски.

В съдебно заседание въззиваемата страна – А се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. Претендира 1 юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи за безспорно установени следните факти:

ППС товарен автомобил Мерцедес 609 Д с рег. № PА7954ВР било собственост на дружеството - жалбоподател. То било с технически допустима максимална маса 5600, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 0.

На 01.07.2021 г., в 14,30 часа, ППС било управлявано в общ.

Пазарджик, по път I-8, км 196+643, в посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от закона по пътищата /ЗП/. За посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението било установено с устройство № 10402, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път I-8 км 196+643.

Жалбоподателят като собственик на процесното ППС бил санкциониран с обжалвания ЕФ за нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП, като му била наложена имуществена санкция на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева. Той не се бил възползвал от правото си по чл.189е, ал. 3 от ЗДвП да заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в 14-дневен срок от връчване на фиша.

ЕФ бил връчен на дружеството - жалбоподател на 13.03.2023 год. по пощата, видно от известието за доставяне на л.6 в делото. Последвана била процедура за анулиране на ЕФ, завършила с отказ. Жалбата била подадена в РС – Пазарджик в законоустановения 14 – дневен срок след отказа за анулиране на ЕФ. При това положение жалбата е процесуално допустима като подадена в законовия срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, тъй като противоречи на принципа за пропорционалност/съразмерност.

Безспорно установените факти по делото, релевантни за казуса са 2 следните:

На 01.07.2021 г., ППС - товарен автомобил Мерцедес 609 Д с рег. № PА7954ВР собственост на дружеството – жалбоподател се движело в общ.

Пазарджик, по път I-8, в обхвата на платена пътна мрежа.

ППС ВЛЕКАЧ товарен автомобил Мерцедес 609 Д с рег. № PА7954ВР, било оборудвано с бордово устройство. Устройството било предоставено от Интелигентни трафик системи /ИТС/ - доставчика на електронната услуга, свързана със събиране на пътните такси по чл.10, ал.1 от ЗП, с когото жалбоподателя имал договорна обвързаност. Договорът бил тристранен, със страни жалбоподателя, ИТС АД и мобилния оператор А1 България ЕАД.

Бордовото устройство имало предназначение, когато е включено да събира данни за геолокация и посредством вградената в него сим карта да предава данните за геолокация към системата на ИТС за обработка и генериране на тол декларации.

От приетото като писмено доказателство становище от отдел УИСИ към НТУ се установява, че за датата на нарушението за процесното ППС няма получени тол декларации, от което следва извод че бордовото устройство, асоциирано към ППС с рег. № PА7954ВР, на 01.07.2021 г. в 14,30 часа не е било включено. Установява се също така, че причина за това е неплатена в срок фактура към мобилния оператор А 1 България ЕАД, поради което услугата била преустановена. Точно по тази причина, доколкото дължимата пътна такса за сегмент № 1000808796 не е платена, нарушението по чл. 102, ал.2 от ЗДвП е факт.

Доколкото обаче дължимата тол такса за сегмент № 1000808796 и за процесното ППС се равнява на 0,09 лв. /изчислена съгласно общодостъпната Тарифа на таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа/, то съдът намира, че в настоящия казус не е спазен принципа за пропорционалност/съразмерност, който е задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на правото на Европейския съюз. В тази връзка следва да се посочи, че съдът е обвързан от фактическата и правна рамка на обвинението в ЕФ, а то е единствено и само за сегмент № 1000808796, км 196+643 от път I-8.

Съгласно трайната практика на Съда на Европейския съюз, държавите 3 членки имат законен интерес да вземат подходящите мерки за защита на своите интереси. С Решение на този съд от 9 февруари 2012 г. по дело M. U., C-210/10, т. 23 и цитираната там съдебна практика е установено, че: "при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите- членки са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи. Те, въпреки това, са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалността." Тоест, правна уредба по правото на Съюза препраща по този въпрос към националните разпоредби, но с член 4, § 3 от ДФЕС относно принципа за лоялното сътрудничество, където е предвидено държавите - членки да вземат всички мерки, които са годни да гарантират обхвата и ефективното действие на правото на Съюза, като за тази цел, запазвайки дискреционната си власт по отношение на избора на такива мерки, те трябва да гарантират, че при всички положения придават на санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ характер (Решение от 7 октомври 2010 г, дело S. M. S., C-382/09, т. 44 и цитираната в същото съдебна практика). В т. 24 от цитирано решение по делото M. U. - т. 24 и цитираната съдебна практика, е посочено, че когато по правото на Съюза не се съдържат по-точни правила за определянето на националните санкции - тъй като не предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността на подобни санкции, "санкционните мерки по национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели". В Решение на Общия съд, VІІІ, 17 март 2016 година по дело T-817/14, в т. 50 отново се застъпва становището, че " Във връзка с това следва да се напомни, че принципът на пропорционалност, който е част от общите принципи на правото на Съюза и е възпроизведен в член 5, параграф 4 ДЕС, изисква актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели, преследвани от разглежданата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко 4 подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели. Следователно не става дума да се установи дали приетите от законодателя на Съюза мерки са единствените или най-добрите възможни, а дали те са явно неподходящи по отношение на преследваната цел (вж. решение ATC и др., т. 31 по-горе, EU: T: 2013: 451, т. 98 и 99 и цитираната съдебна практика). Така, при приложение на принципа на пропорционалност и посочените критерии за преценката му по правото на Съюза, следва да се има предвид преследваната цел с реализиране на създадените с ЕФ неблагоприятни за нарушителя последици – а тя е защита на регулираните обществени отношения. В случая това са обществените отношения, свързани с ползването на пътя, което рефлектира и върху безопасността на движението.

Неплатена в случая е прието, че е такса за изминато разстояние, което не е посочено в км, но пък е наличен в ЕФ размер на таксата – 48 лева, изчислена по правилото на чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата. Както вече се посочи, съгласно Тарифата на таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, актуална към 01.07.2021 год., размера на дължимата такса за процесното ППС за сегмент 1000808796 възлиза на сумата от 0,09 лева, който размер е реалния, с който е ощетен държавния бюджет, като се има предвид повдигнатото с ЕФ обвинение. Това само по себе си директно обуславя изводът за несъразмерността на наложената на жалбоподателя имуществена санкция, която е в размер на 2 500 лева. Тази несъразмерност е самостоятелно основание за отмяна на ЕФ.

Предвид изхода на спора, в полза на дружеството жалбоподател следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Възражението за прекомерност не е основателно, тъй като договорения адвокатски хонорар е дори под размера на минимално предвидения от

Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер, определен в чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.2.

По горните съображения, РС – Пазарджик и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН,

РЕШИ:

5

ОТМЕНЯ Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, издаден от А, с който на Б04 ЕИК: *********, представляван от В. В. Д., за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание на чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, като незаконосъобразен.

ОСЪЖДА А - С да заплати на Б04 ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: 4400, област Пазарджик, община Пазарджик, гр.Пазарджик, улица „Пловдивска“ № 8, направените по делото разноски за един адвокат в размер на 500 /петстотин / лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съдПазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 6