Решение № 187 от 20.08.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Разлог, 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галена Н. Манова-Узунова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Галена Манова-Узунова, Адм. нак. дело № 20241240200705 по описа за 2024 година

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на жалба, подадена от С.Б.В., ЕГН*, ч/з адв. Й.К.Л., вписана в АК-Х. с адрес: *, против ЕФ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП, с №* от 21.09.2023 г. издаден от А„ПИ“, с който на жалбоподателя е наложено адм. наказание:

,,.глоба” от 1`800.00 лв., за нарушение на чл.139, ал.7 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП, вр. с чл.187а. ал.5 от ЗДвП.

С жалбата се иска ЕФ да бъде отменен поради това, че същият е неправилен и незаконосъобразен, издаден при нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че ЕФ е издаден в нарушение на принципа за пропорционалност на европейското право.

Наложената санкция не съответства на тежестта и хар-ра на нарушението. Същата е явно несъразмерна на хар-ра и последиците от нарушението, което е в противоречие с принципите на справедливост и пропорционалност.

В СЗ жалбоподателят - редовно призован, не се явява. Не се явява и пълномощника му - адв.

Й.К.Л.. Депозирано е писмено становище от адв. Л., с което заявява, че поддържа жалбата и излага становище по хода на делото. Претендира разноски.

НО - А„ПИ“ - редовно призован, не се явява законен представител, не изпраща и упълномощен представител. Депозирано е писмено становище от юрк. А., с което заявява, че оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Намира ЕФ за правилен и законосъобразен и моли да бъде потвърден. Излага становище по хода на делото. Прави възражение за прекомерност на пратендираните разноски от жалбоподателя. Претендира юрк. възнаграждение.

РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище.

Съдът след като служ. провери обжалваното НП, доводите на страните и събраните по делото док-ства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 21.09.2023 г., в 15:40 часа било установено нарушение №*, с ППС В.В.., с рег.№*, с технически допустима максимална маса 20000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО5, състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в о.Р., за движение по път 19 км 30+320 с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, тъй като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за посоченото МПС няма 1 валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с у-во №* представляващо елемент от ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път 19 км 30+320.

За извършеното адм. нарушение е генериран доказателствен запис (доклад) от ЕС по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, който заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представлява док-ство за отразените в него обстоятелства относно ППС, неговата табела с рег.№, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на ТС (контролно у-во с идентификатор №*) - част от системата.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата по повод на която е образувано настоящото производство, е процесуално допустима, тъй като е насочена с/у акт, подлежащ на съд. контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради което атакуваният с нея ЕФ следва да бъде отменен.

Жалбоподателят е наказан за нарушение по чл.139, ал.7 и на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП, който предвижда наказание за водач на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, който е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.

Съгласно чл.167а, ал.1 от ЗДвП, А„ПИ“ осъществява контрол в/у заплащането на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, ч/з ЕССПТ, а според чл.167а, ал.2, т.7 и т.8 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на УС на А„ПИ“ длъжностни лица проверяват създадените записи по ал.3 и на тяхна основа съставят АУАН при спазване на разпоредбите на чл.189е и чл.189ж; съставят и връчват АУАН и връчват ЕФ за нарушения по чл.179, ал.3-3в. Следователно допустимо е съставянето на АУАН или издаване на ЕФ за такова по вид адм. нарушение, но следва да се спазват разпоредбите на чл.189е (уреждащ процедурата по съставяне на АУАН и НП за такова нарушение) и чл.189ж от ЗДвП, (уреждащ процедурата по съставяне на ЕФ за същото по вид нарушение).

Съгласно разпоредбите на чл.187а, ал.1, ал.4 и ал.5 от ЗДвП, при установяване на нарушения по чл.179, ал.3-3б от ЗДвП, в отсъствие на нарушителя се счита, че ППС е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на ППС е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че ППС е управлявано от трето лице.

Нормата на чл.179, ал.3а от ЗДвП, гласи, че водач, който управлява ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на ППС, се наказва с глоба от 1`800.00 лв., каквато именно е била наложена на жалбоподателя.

Съдът намира, че е налице неяснота и при самото описание на нарушението, тъй като не става ясно какъв е бил размерът на дължимата пътна такса и как е бил определен този размер. Според чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, - "за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории ППС и такси на база време и на база изминато разстояние: такса за изминато разстояние - тол такса за ППС по чл.10б, ал.3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно ППС да измине разстояние м/у 2 точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното ППС е навлязло, а дължимите 2 такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите хар-ристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на ППС, броя на осите и от екологичните му хар-ристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък". В случая не е ясна формулата, по която е изчислена дължимата такса и какво е било взето предвид при определянето й - товароносимост, брой оси, екологични хар-ристики на ПС, какви са били техническите хар-ристики на пътя или пътния участък и т.н., за да се направи преценка, дали правилно е била определена и в крайна сметка какъв е бил размерът й. Тези обстоятелства никъде не са посочени в атакувания ЕФ, което пък съществено нарушава правото на защита на наказаното лице и възможността му да разбере какъв е бил размерът на дължимата такса, която се твърди да не е заплатило и как е бил определен този размер.

Посочената неяснота при описанието в крайна сметка препятства и съда да извърши дължимия съд. контрол за законосъобразност на издадения ЕФ вр. с тези обстоятелства и евентуалното приложение на чл.28 от ЗАНН.

Следва да бъде посочено, че при издаване на ЕФ е бил нарушен и принципът на пропорционалност на наложената санкция, което е самостоятелно основание за отмяната му.

Съгласно §.16 от ПЗР към ЗИД на ЗП се въвеждат изискванията на Директива 1999/62/ЕС на ЕП и С. относно заплащането на такси от т. а. за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2006/38/EC на ЕП и С.. Следователно и към разглежданите в настоящото производство обществени отношения намира приложение общият принцип на правото на ЕС за пропорционалност. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.9а от цитираната директива, според която е делегирано на държавите членки да установяват съответен контрол и определят с-ма от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, като установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. на СЕС, се налага изводът, че оспореният ЕФ е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на ЕП и С. от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от т.т. а. за използване на определени инфраструктури.

Размерът на наложената имуществена санкция е в противоречие с чл.9а от Директивата, поради липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености, като изминато разстояние без заплатена такса, причините за допуснатото нарушение, степента на вината - умисъл или непредпазливост или други обстоятелства от техническо естество. Налагането на имуществена санкция на дееца в нарушение на принципа за пропорционалност се приема за основание за отмяна на санкционния акт по чл.58д от ЗАНН, и в съдебната практика на касационната инстанция така Решение №953 от 06.02.2025 г. по к. а. н. д. №1286/2024 г. по описа на АС-Х..С оглед гореизложеното, обжалваният ЕФ е незаконосъобразен и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, следва да бъде отменен.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и адм. съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, като същите се регламентират от нормата на чл.143 от АПК, именована „Отговорност за разноски“. Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор м/у адвоката или адвоката от ЕС и клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по нисък от предвидения в наредба на ВАдвС размер за съответния вид работа.

Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено своевременно, като последният има право на такива предвид 3 изхода на спора - отмяна на обжалваното НП. От съдържанието на приложения по делото договор за правна помощ се установява, че жалбоподателят С.В. е заплатила в брой на адв.

Л. адв. възнаграждение от 306.78 €.

Делото не се отличава с фактическа и правна сложност и е приключило с провеждането на едно СЗ. С оглед на това, съдът намира, че на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адв. възнаграждение от 204.52 € /400.00 лева/, вместо претендирания размер от 306.78 €, съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адв. работа, действаща към момента на сключване на представения договор за правна помощ.

Поради изложеното, и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ ЕФ с №* от 21.09.2023 г., за налагане на глоба за нарушение, установено от ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП, издаден от А„ПИ“, с който на основание чл.179, ал.3. вр. с чл.187а, ал.1 от ЗДвП, на С.Б.В., ЕГН*, с адрес: *, е наложено адм. наказание ,,глоба” от 1`800.00 лв., за нарушение на чл.139, ал.7 от ЗДвП.

ОСЪЖДА А„ПИ“-С., да заплати на С.Б.В., ЕГН*, сумата от 204.52 € /400.00 лева/ направени разноски за възнаграждение за 1 адвокат.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Бл.АС в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4