Определение № 701 от 09.07.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 701 гр. София, 04.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: К. Иванов

Членове:

Владимир Астарджиев

Величка Цанова като разгледа докладваното от К. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20241000600805 по описа за 2024 година материалите по досъдебно производство №614/2022 година по описа на СО-СГП,пр.пр.№16299/2022 година по описа на Софийска градска прокуратура,постановление за прекратяване на наказателно производство от 29.03.2024 година на СГП с изх.№16299/2022 година от 03.04.2024 година и Определение №1302/25.04.2024 година на Софийски градски съд,постановено по н.ч.д.№2208/2024 година по описа на съда,за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.243 ал.8 вр.ал.7 НПК,като е образувано по:

-частна жалба,вх.№ 51528/07.05.2024 година на обвиняемия В. К. Б.,с установена самоличност,ЕГН **********,чрез защитника му адв.К.М. от САК,с посочен съдебен адрес,

-частна жалба вх.№51102/02.05.2024 година на обвиняемия Г. Л. Б. с установена самоличност,ЕГН **********,чрез защитника му адв.С. В. М. от САК,с посочен съдебен адрес,

-частна жалба вх.№ 51101/02.05.2024 година на обвиняемия С. Г. М. с установена самоличност,ЕГН **********,чрез защитника му адв.С. В. М. от САК,с посочен съдебен адрес против Определение №1302/25.04.2024 година на Софийски градски съд,постановено по н.ч.д.№2208/2024 година по описа на съда.

С атакуваното определение е

1 потвърдено като законосъобразно постановление за прекратяване на наказателно производство от 29.03.2024 година на СГП,изх.№16299/2022 година от 03.04.2024 година,образувано и водено против тримата обвиняеми за извършено престъпление по чл.321 ал.3,пр.2,т.2 вр.ал.2 НК.

В частните жалби /идентични по своето съдържание/,подадени от адв.С.

В. М. като защитник на обвиняемите Г. Л. Б.,ЕГН ********** и С. Г. М.,ЕГН ********** са сторени оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт,като са развити няколко насоки.

Сочи се,че първият съд не е обсъдил наведени от защитата оплаквания от него срещу постановеното прекратително постановление и не е направил анализ на събраните по делото доказателства,съобразно правото си да кредитира или не определени доказателствени източници и да приеме една или друга теза.В тази връзка се твърди от защитата,че лаконично и обобщително първият съд е отхвърлил становището на защитата за липса на осъществено от обвиняемите Б. и М. престъпно деяние.Сочат се отделни фактически изводи в прекратителното постановление,които,според защитата,дават основание да се приложи нормата на чл.24 ал.1,т.1 НПК.Пак в тази връзка е сторено оплакване,че „….няма никакви изложени доводи от съда за деянието,за извършителя,за доказаността….“,с оглед искането на защитата да се измени основанието за прекратяване от 243 ал.1 вр.чл.24 ал.1 ,т.1 НПК.

Твърди се,че е некоректна констатацията на първия съд,свързана с невъзможността съда самостоятелно да приеме фактическа обстановка,различна от описаната в прекратителното постановление.Поддържа,че дължимата от съда оценка на обосноваността на постановлението на СГП следва да се развие,все пак,на основата на „оскъдните факти,съдържащи се в него“.

Сочи се,че съдът не е сторил преценка дали в хода на наказателното производство са събрани всички възможни доказателствени източници,позволяващи обосновани изводи на държавното обвинение,поради което съдът необосновано и немотивирано е приел правния извод на Прокуратурата,касателно правното основание за прекратяване на наказателното производство.

На тази основа се иска да се отмени атакуваното определение на първия съд и и вместо това се постанови съдебен акт,с който се измени 2 постановление за прекратяване на наказателно производство от 29.03.2024 година на СГП,изх.№16299/2022 година от 03.04.2024 година, касателно основанието за прекратяване на наказателното производство,като се приеме такова по чл.243 ал.1,т.1 вр.чл.24 ал.1,т.1 НПК.

В частната жалба,подадени от адв.К.М.,защитник на обвиняемия В. К.

Б.,ЕГН ********** са сторени оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт.Твърди,че с атакуваният съдебен акт превратно са тълкувани съдържанието и достоверността на събраните в наказателното производство доказателствени източници,поради което необосновано е отказано изменяне основанието за прекратяване на наказателното производство,описано в прекратителното постановление.

На тази основа е сторено искане за отмяна,като незаконосъобразно,на определението на Софийски градски съд,с което е потвърдено прекратителното постановление на СГП и се постанови съдебен акт,с който по реда на чл.243 ал.6,т.2 НПК се измени основанието за прекратяване на наказателното производство по чл.24 ал.1,т.1 НПК.

Като прецени оплакванията,изложени в частните жалби до Софийски апелативен съд,като провери атакуваното определение и направи анализ на материалите по делото,настоящият съд приема следното:

По досъдебно производство №614/2022 година по описа на СОСГП,пр.пр.№16299/2022 година по описа на Софийска градска прокуратура като обвиняеми лица,по реда на чл.219 НПК, са привлечени като обвиняеми лица жалбоподателите В. К. Б.,с установена самоличност,ЕГН **********,Г.

Л. Б. с установена самоличност,ЕГН ********** и С. Г. М. с установена самоличност,ЕГН ********** за престъпление по чл.321 ал.3,пр.2,т.2 вр.ал.2 НК,затова,че в периода от 2012 година до 28.05.2020 година на територията на Република България /гр.София/ са участвали в организирана престъпна група по смисъла на чл.93 т.20 НК - структурирано трайно сдружение на три лица с ръководител В. К. Б.,ЕГН ********** и участници Г. Л. Б.,ЕГН **********,А.

Г. М.,ЕГН **********,В. К. Б.,ЕГН ********** и С. Г. М.,ЕГН ********** с цел да върши съгласувано в страната престъпления по чл.116 НК,чл.152 НК и чл.143 НК,за които е предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от три години,като групата е създадена с користна цел.

След проведеното разследване и анализ на събрания доказателствен 3 обем,прокурори от СГП са се произнесли с постановление за прекратяване на наказателно производство от 29.03.2024 година на СГП,изх.№16299/2022 година от 03.04.2024 година,като е прекратено наказателното производство по отношение на тримата обвиняеми-жалбоподатели,понастоящем.

Прието е да са налице условията на чл.199 вр.чл.243 ал.1,т.2 НПК.

За да се постанови цитирания прокурорски акт,представителите на държавното обвинение приемат,от една страна,че в хода на проведеното досъдебно производство фактите са установени еднозначно,а събраните по делото доказателства и доказателствени средства не подкрепят извод за извършено престъпление по чл.321 НК и обвинението не е доказано.

Това постановление е обжалвано пред първоинстанционен съд от адв.С.

М., защитник на обвиняемите Г. Л. Б.,ЕГН ********** и С. Г. М.,ЕГН ********** /и адв.Л.Р. за обв.С. М./,и от адв.К.М., защитник на обвиняемия В. К. Б.,ЕГН **********.

Подробни съображения,касателно допустимостта на подадените жалби са изложени от проверявания съд.

С Определение №1302/25.04.2024 година на Софийски градски съд,постановено по н.ч.д.№2208/2024 година по описа на съда постановлението на СГП е потвърдено.

За да потвърди атакуваното пред него постановление,първият съд е пристъпил към преценка обосноваността и законосъобразността на обжалвания прокурорски акт,като макар и изрично да не е декларирал това,е сторил във възможните предели ясно дефиниране на предмета на съдебен контрол в производството по реда на чл.243 ал.5 НПК.

Безспорно при преценка обосноваността на обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство,първият съд дължи отговор на въпросите:

1. извършено ли е пълно, всеобхватно и обективно разследване, съгласно стандартите на чл. 14 ал.1 НПК,т.е. съдържа ли се в делото потенциал за събиране на нови доказателства или всички възможни и необходими за конкретния случай вече са събрани и проверени,

2.от установените доказателства изведени ли са верните фактически изводи,т е. съответства ли приетата от органа на досъдебното производство 4 фактическа обстановка на събрания и проверен по делото доказателствен материал или е допусната логическа грешка при анализа и оценката на същата /изопачаване, пренебрегване, превратно интерпретиране/, довела до грешка в извода за фактите на държавното обвинение,

3.допуснато ли е съществено процесуално нарушение при оценката на доказателствата- игнориране на част от тях,не констатиране,респективно необсъждане на съществуващи противоречия между определени доказателствени източници,позоваване на доказателствени материали,които не са налични в делото или не са установени по предвидения в НПК съответен ред.Контролиращият съд не може да установява нова,своя фактическа обстановка,чрез собствена интерпретация на събраните и проверени в хода на досъдебното производство доказателства /Р № 60/2003 година на I-во н. о.ВКС.

Преценката за законосъобразност обхваща обстоятелството съответства ли акта на прокуратурата на нормите на материалния и процесуалния закон.В рамките на тази преценка съдът преценява дали е допуснато съществено процесуално нарушение,което е отстранимо и което е довело по някакъв начин до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия,на неговия защитник или на пострадалото лице.Такива нарушения,водещи до нарушаване правата на страните в процеса са напр.неправилно приложена или неприложена норма на процесуалния закон,нарушение при събиране и проверка на доказателствения обем,нарушение при изготвяне на прокурорския акт,липса на фактически констатации,липса на мотиви.Няма спор по изключителното правомощие на прокурора да разреши въпроса дали да започне наказателно преследване,респективно да извърши привличане към наказателна отговорност,срещу кого и за какво престъпление-Р№ 1/14.01.1999 г. на КС,Р№ 249/2002 г. на ВКС,Р № 348/2003 г. на първо н. о. ВКС,Решение № 60/2003 година на първо н.о. ВКС,Решение № 54/2012 г.,второ н. о. ВКС.

На основа на това принципно разбиране настоящият съд акцентира част от изложените доводи от първия съд,които в голяма степен дават отговор на поставените от обжалвалите страни въпроси.

Видно е,че по същество,без да е очертано изрично нито от държавното обвинение,нито от първия съд,с оглед изключително посочените факти към предмета на доказване,следва да се приеме,че проведено пълно,всеобхватно и 5 обективно разследване,а и заинтересованите страни не твърдят необходимост от събиране и проверка на допълнителни доказателствени източници.Това се обуславя и от генералното искане,отправено към първия съд.Първият съд е намерил,излагайки лаконични мотиви/при липса на правна възможност да разпростре разсъжденията си по фактите/,че в делото не се открива потенциал за събиране на нови доказателства,а са събрани възможните по наказателноправния спор,касателно това обвинение против тримата обвиняеми.

Първият съд е подложил на анализ изключително лаконичните факти и обстоятелства, описани в коментирания прокурорски акт.Ясно е очертал виждането си,касателно процесуалната допустимост на подадените пред него жалби от заинтересованите лица и сроковете,в които е сторено това.Посочил е повдигнатите против обжалвалите обвиняеми престъпните състави, вменени им по реда на чл.219 НПК/акцентирани и в прекратителното постановление/.

Анализирал е във възможната степен събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпитите на свидетелите,проведени в хода на досъдебното производство.Именно поради „оскъдните факти“ първият съд е основал фактически изводи на основата на сторените разпити/подчертани и в прокурорския акт/ на св.М. Н.на проведените разпити на св. Ц. Н. на 05.02.2020 година,на 11.03.2020 година,разпита пред съдия на този свидетел от 26.03.2020 година и 30.06.2020 година,от заявеното при разпит пред съдия от св. Б. Н. от 27.05.2020 година и 30.06.2020 година,от заявеното при разпита на свидетел с идентификационен номер 532/с постановление на Специализирана прокуратура от 26.10.2020 година защитата по отношение на този свидетел е снета и той е разпитан като явен свидетел,вж. протокол за разпит на св.И. С. от 27.02.2020 година и разпита му пред съдия от 05.11.2020 година.Първият съд,съобразявайки и описаното от държавното обвинение е приел,че „В наличните свидетелски показания не се установяват категорични твърдения за наличие на организирана престъпна група със сочените в нея ръководител и участници“.