Решение № 151 от 18.06.2025, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Козлодуй, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Адриана Г. Добрева при участието на секретаря Деница Ол. Лихарска като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело № 20241440101098 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от Петър Петров - Изпълнителен директор и Милена Ценова Председател на Управителния съвет, чрез процесуален представител Ф. И., с която е предявен против В. И. Божанова, ЕГН:**********, с адрес: гр. ............... иск за признаване за установено, че като потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот с адрес: гр. София, п.к. 1517, обл. София, общ. Подуяне, ж.к. „Сухата река“, бл.21, вх. А, ег.10, ап.53, дължи да заплати сума в общ размер на от 3 255,51 лева, от които 2867,39 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението на 16.05.2023г. до изплащане на вземането; 321,95 лева - мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 26.04.2023г., както и суми за дялово разпределение 55,56 лева - главница за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението на 16.05.2023г. до окончателното изплащане и 10,61 лева - лихва за периода от 16.07.2020г. до 26.04.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 743/202023г. по описа на РС Козлодуй. Претендират разноските направени в заповедното производство и в исковото производство.

Ищецът поддържа, че ответникът е клиент на доставената в процесния имот през процесния период топлинна енергия, ползвал е доставената до имота топлинна енергия за битови нужди в количества, качество и на стойност, за които са предявени исковете, и не е заплатил стойността, вкл. и стойността на извършената през процесния период услуга дялово разпределение на топлинната енергия, като е изпаднал в забава за плащане на посочените суми за главници. Ищецът претендира установяване на 1 вземанията му, както и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебни заседания за ищеца не се явява пълномощник. Депозирани са писмени становища, в които се поддържа иска.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника, който е редовно призован не е постъпил писмен отговор на исковата молба.

В съдебни заседания от ответника са получени писмени становища, с които оспорва иска по размер като завишен без да излага конкретни възражения.

В спора като трето лице помагач на ищеца участва дружеството топлинен счетоводител „Техем сървисис“ ЕООД, което представя подробни документи за реда и начина на отчитане и извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия в сградата етажна собственост, където се намира жилището на ответника.

От събраните по делото писмени доказателства се установява от фактическа страна следното:

Със заявление от 16.05.2023 г. (получено по подсъдност от Районен съд Козлодуй) „Топлофикация София“ ЕАД е сезирала съда с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника В. И. Божанова за: сумата 2 867.39 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 321.95 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2021 г. – 26.04.2023 г.; сумата 55.56 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.09.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 10.61 лв. мораторна лихва върху нея за периода 16.07.2020 г. –26.04.2023 г.. С разпореждане от 05.07.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер на 65.11 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника В. Божанова, която в срок е подала редовно възражение и след указание на съда в срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване съществуването на вземанията му към В. Божанова, предмет на заповедта за изпълнение, по исков ред.

По делото е безспорно и ответника не спори, че е собственик на имот с адрес: гр. ................ Видно от писмо от Столична община изх. № 68-00552/07.05.2015г., .... се намира в сграда в режим на етажна собственост.

Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София от м.09.2002 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Техем Сървисис“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

Представен е договор, сключен между „Топлофикация София“ ЕАД – 2 възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Представени са документи за главен отчет за исковия период, съставени от „Техем сървисис“ ЕООД, от които се установява, че за исковия период дяловото разпределение в имота е извършвано от посоченото дружество и с мобилно устройство. Посочени са подробно доставеното количество топлинна енергия и неговата стойност правилно изчислени по реда на действащото законодателство

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, оспорена от длъжника.

Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и 3 титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

По делото няма спор, че ответника е собственик на .... находящ се в сграда в режим на етажна собственост. От качеството на ответника на съсобственик на процесния имот произтича качеството й на клиент на топлинна енергия за битови нужди за исковия период. Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК. С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно правоотношение с ищцовото дружество през исковия период.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването. В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

В случая не се спори между страните, че процесният имот е топлоснабден и е аб. № 308155. От представените от топлинния счетоводител документи, представляващи годни писмени доказателства, които не се оспорват от ответника се установява, че за исковия период м.05.2020 г. – м.04.2022 г. до същия е доставяна топлинна енергия на стойност 2867.39 лв., за 4 която ответника отговаря. Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т. е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия заотчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед изложеното, в полза на ищеца е налице вземане за мораторна лихва в размер на сумата 321.95 лв. за периода 15.09.2021 г. – 26.04.2023 г. По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. В чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.