Решение № 4 от 14.01.2024, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№4 гр. гр. Червен бряг, 14.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря ВЕСЕЛКА ИВ. ВЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20224440100913 по описа за 2022 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.236, ал.2 и чл.86 от Закона за задълженията и договорите

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от „................“ ЕООД с ЕИК ................, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „................“, ул. „................“ №42, представлявано от управителя В.Ц. чрез процесуалния си представител адв. В. П. Г. САК със съдебен адрес гр. София, бул. Б. №81, вх.В, ет.8 против Р. Е. К. с ЕГН **********, адрес гр.

Ч****, ул. „М.П.“ №6, с която се иска от съда да постанови решение и осъди ответника да заплати на ищеца, сумата от 2580.00 /две хиляди петстотин и осемдесет/ лева, като частична от общата дължима сума в размер на 6739.15 лв. /шест хиляди седемстотин тридесет и девет лева и петнадесет стотинки/, представляваща падежирали и незаплатени вноски по договор за наем на автомобил от 03.09.2021 г. за периода от 18.09.2021 г. до 18.11.2021 г. ведно със законна лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба както и да бъде осъден ответника да предаде на „................“ ЕООД държането върху предоставеният му, по силата на договор за наем от 03.09.2021 г. лек автомобил марка „Рено Лагуна“ с рег. № ***, с номер на шаси ****, номер на двигателя ****, както и направените в настоящето производство съдебно деловодни разноски. Приложени са писмени доказателства - договор за наем на автомобил от 03.09.2021 г., копие от СУМПС на ответника и адвокатско пълномощно.

Съдът е изпратил исковата молба на ответника и е дал едномесечен срок за отговор /чл.131 от ГПК/. В указания срок е постъпил такъв, с който се оспорва иска по основание и 1 размер. Заявява, че такъв договор не е подписвал, като подробни доводи ще изложи в о.с.з.

ИЩЕЦА редовно призован. Не се явява, за него адв. И*** от САК, който заявява, че към датата на провеждане на о.с.з. процесното МПС е върнато на собственика, чрез други държавни правоохранителни органи и оттегля иска си в тази му част, като от името на доверителя си поддържа иска, като го намира за основателен и доказан в пълен размер. Не претендира разноски.

ОТВЕТНИКА – редовно призован се явява лично. Заявява, че подписа под договора е негов, но е помагал на сина на свой приятел да си купи кола. Мислел, че я купили, но само след час момчето я продало и тогава разбрал, че е измамен от него.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан. Условие за допустимост на иска е да са налице надлежни страни и да има правен интерес от воденето му. Процесуална легитимация страните притежават от приложения договор за наем. С оглед материалната и териториална подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен съд – гр.Червен бряг поради което съдът счита, че искът се явява допустим.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА: Съгласно чл.232, ал.2 от ЗЗД – наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползуването на вещта. В настоящето производство предмет на спора на първо място е дали между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на договор за наем на МПС, както се твърди в исковата молба, и ако е така, дължима ли е сумата по исковата претенция и в какъв размер.

От приложения по делото договор за наем на МПС от 03.09.2021 г. г. се установява, че между страните е сключен договор за наем /лист 6 и 7 от делото/, т.е възникнало е валидно облигационно правоотношение. По делото не беше оспорено от ответника твърдението в исковата молба, че претендираните суми не са платени. От страна на ищеца, чрез дадените от ответника отговори на въпроси по реда на чл.176 от ГПК, се установява че в края последния е подписъл договора за наем на МПС, като се е предоверил на сина свой близък, който го е измамил.

При така установената от съда фактическа обстановка, за съда се налага извод, че предявените искове са основателни.

По иска с правно основание чл.236, ал.2, пр.1 ЗЗД: За уважаване на осъдителния иск по чл.236, ал.2 ЗЗД е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно възникнало наемно правоотношение между страните и неизпълнение на задължението за заплащане на наемната цена.

По делото се доказа, че на 03.09.2021 г. между страните е сключен валиден договор за наем на лек автомобил по правилата на ЗЗД. Съгласно чл.232, ал.2 от ЗЗД наемателят е длъжен заплаща наемната цена за наетата от него вещ. По делото не се установи изпълнение на това задължение от страна на наемателя за процесния период – 18.09.2021 г. до 18.11.2021 г. г. При това положение за съда се налага извод, че при наличието на валидно 2 наемно правоотношение за имота и неоспорено от ответника, то последния дължи наемната цена за ползването на веща. В производството по делото същия не ангажира никакви доказателства, свързани с валидността на договора, предоставянето на вещта или плащане на задълженията си, поради което за съда се налага извод, че иска е доказан по основание и по размер за очертания с исковата молба период.

По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД: Предвид уважаването на главния иск, основателен се явява и иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. По делото се установи, че са налице предпоставките за уважаването на този иск. Установи се неизпълнение от страна на ответника на парично задължение по смисъла на чл.86, ал.1 ЗЗД, което обосновава основателност на претенцията за осъждането му да заплати законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.04.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.

По изложените съображения съдът намира, че така предявените обективно съединени искове от ищеца, с правно основание чл.236, ал.2 и чл.86 от ЗЗД се явяват основателни и доказани в пълен размер и като такива следва да се уважат, като ответницата бъде осъдена да им заплати претендираните суми.

По разноските: Съгласно чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Отговорността за разноските е право на едната страна да иска и задължение на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. Тази отговорност е винаги с акцесорен характер и макар да зависи от изхода на делото, тя възниква при кумулативното наличие на няколко предпоставки: 1./искане, 2./размерът на разноските да е определен и 3./разноските да са действително направени. В конкретния случай искът е уважен изцяло и по тази причина и на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноските се дължат на ищеца в пълен размер, доколкото са налице доказателства, че те са действително направени.

По делото ищеца е направил разноски в размер на 102.50 лв. държавна такса за образуване на делото, като е направил изявление за отказ от разноските за адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.236, ал.2 и чл.86 от ЗЗД Р. Е. К. с ЕГН **********, адрес гр.

Ч****, ул. „М.П.“ №6 ДА ЗАПЛАТИ на „................“ ЕООД с ЕИК ................, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „................“, ул. „................“ №42, представлявано от управителя В.Ц. чрез процесуалния си представител адв. В. П. Г. САК със съдебен адрес гр.

София, бул. Б. №81, вх.В, ет.8 сумата от 2580.00 /две хиляди петстотин и осемдесет/ лева, като частична от общата дължима сума в размер на 6739.15 лв. /шест хиляди седемстотин тридесет и девет лева и петнадесет стотинки/, представляваща падежирали и незаплатени вноски по договор за наем на автомобил от 03.09.2021 г. за периода от 18.09.2021 г. до 3

18.11.2021 г. ведно със законна лихва за забава, считано от 13.04.2022 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Р. Е. К. с ЕГН **********, адрес гр. Ч****, ул. „М.П.“ №6 ДА ЗАПЛАТИ на „................“ ЕООД с ЕИК ................, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.

„................“, ул. „................“ №42, представлявано от управителя В.Ц. чрез процесуалния си представител адв. В. П. Г. САК със съдебен адрес гр. София, бул. Б. №81, вх.В, ет.8 на основание чл.78, ал.1 от ГПК направени по делото разноски в размер на 102.50 /сто и два лева и петдесет стотинки/.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено пред ПлОС.

Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________

4