Решение № 448 от 25.10.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 448 гр. Варна, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело № 20223100900582 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша, ул.Околовръстен път №260 , срещу М. Л. С. и П. С. Х., и двамата от гр.Варна, с която са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.415 ГПК вр. чл.430 ТЗ за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД следните суми както следва: сумата от 202727,14лв, представляваща главница по договор за банков кредит № HL73601 от 24.11.15г., ведно със законната лихва от 20.05.22г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 6645,66лв, представляваща възнагр.лихва за периода 20.01.21г. 14.04.22г.; сумата от 3504,59лв, представляваща лихва за забава за периода от 20.07.20г. 16.05.22г.; сумата от 263,50лв, представляваща такси по договора за периода от 19.07.20г. 16.05.22г.; сумата от 474,80лв, представляваща обезщетение за заплатени имуществени застраховки за периода 10.09.20г. до 16.05.22г.; сумата от 240лв – разноски по изпълнението, за които вземания по ч.гр.д.№6435/2022г. по описа на ВРС, е издадена заповед №3182/23.05.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.

Ищецът твърди, че между него и ответниците като кредитополучатели, е сключен Договор за банков кредит №HL73601 от 24.11.15г., по силата на който банката се задължила да предостави кредит от 291200лв, от които 281200лв за целите на предсрочно погасяване на задълженията по договор за кредит №HL40457 и 10000лв за други разплащания. Излага, че на 26.11.15г. кредитополучателите подали искане до банката за удължаване срока за усвояване на кредита, като с допълн.споразумение от 01.12.15г. срокът бил удължен до 30.12.15г. Твърди, че на 15.12.15г. е усвоен кредит в размер на 279929,22лв, 1 като от тази сума 269929,22лв била използвана целево за погасяване на дължима главница по договор за кредит за покупка на недв.имот №HL40457 от 04.08.08г., която възлизала към тази дата на 149049,82шв.франка, а останалите 10000лв от усвоения кредитпослужили за погасяване на публични задължения на кредитополучателя П.Х.. Сочи, че по силата на т.5 от приложение №1 към договора банката опростила задължение в размер на 61144,40лв, представляваща просрочия по договор за кредит №HL40457. Излага, че за обезпечаване на вземанията на банката по процесния договор е учредена договорна ипотека с НА №98/15г.

Твърди, че по силата на допълн.споразумение от 15.12.15г. банката била оправомощена да преведе суми на НАП за погасяване задължения на отв.Х.. Сочи, че между страните е подписан и договор за опрощаване от 15.12.15г., с който банката е опростила на кредитополучателя сума в размер на 61144,40лв, представляваща сбор от просрочия по договор за кредит №HL40457. Излага, че на осн. чл.3, ал.1 от договора кредитополучателите не дължали възнагр.лихва за първите 60 месеца от срока, а такава се дължала след изтичането им, т.е. от м.01.21г., като лихвата включвала референтен лихвен процент 6месечен индекс СОФИБОР плюс догов.надбавка от 3,019%. Твърди, че на осн. чл.4 от договора ответниците дължали при просрочие лихва за забава за времето на забавата като размерът й бил равен на размера на законната лихва. Излага, че на осн. чл.6, ал.1 от договора кредитополучателите дължали ежемесечно такси по договора за обслужване на разпл.сметка, по която се обслужва кредита. Сочи, че съгласно чл.16, ал.1 от договора ответниците са длъжни да направят застраховка на имота, като съгл. чл.16, ал.7 вр. с ал.8 когато банката плаща за тяхна сметка дължима застр.премия, те й дължат обезщетение в размер на така платената премия. Излага, че на осн. чл.78 ЗЗД ответниците дължали разноски по изпълнението в размер на 240лв, включващи заплатени от ищеца такси в полза на ЧСИ за извършени връчвания на уведомления за предсрочна изискуемост. Твърди, че ответниците са допуснали просрочие в плащането на погас.вноски, като банката упражнила потестативното си право по чл.19, ал.1 от договора и обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 14.04.22г. Излага, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, по което била издадена заповед за изпълнение и изп.лист по ч.гр.дело №6435/2022г. на ВРС срещу длъжниците, срещу която последните възразили.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците М. Л. С. и П. С. Х., и двамата от гр.Варна, чрез адв.Б.Л., са депозирали писмен отговор, с който оспорват исковете като неоснователни. Твърди, че страните са сключили договор за кредит №HL40457 от 04.08.08г., с която е предоставен кредит от 166200лв, към който са сключени допълн.споразумения.

Излага, че е било заведено гр.д.№46371/13г. на СРС за връщане на надплатени суми, по което е извършен отказ от иск предвид сключена извънсъдебна спогодба. Твърди, че на 24.11.15г. е сключен договор за кредит № HL73601 от 24.11.15г., главницата от 291200лв по който оспорва да е усвоена. Счита, че договор №HL73601 не е отделен договор, а спогодба по чл.365 ЗЗД, тъй като имал взаимни отстъпки и воля да уреди занапред старо задължение.

Намира тази спогодба за нищожна, тъй като размерът на задължението бил определен въз основа на неравноправни клаузи, съдържащи се в договор №HL40457, въз основа на които банката на непредвидено основание сама можела да променя лихвен процент, както и потребителят да носи валутния риск и превалутиране / чл.3, чл.6, чл.13 и чл.24 от договора/.

На същото основание счита за нищожни допълн.споразумения от 01.04.09г., 06.07.10г., 21.07.11г. и 28.08.12г. Счита, че със спогодбата № HL73601 се капитализира лихва, което съставлявало анатоцизъм. Намира за нищожна и клаузата на чл.35 от спогодбата, тъй като съгласно чл.3, ал.2 ЗЗП отказът от права, предоставени на потребителите бил 2 недействителен. Счита за нищожен и сключения към спогодбата договор за опрощаване на задължения. Намира исковете за неоснователни, тъй като заявеното основание била нищожната спогодба. Евентуално счита, че първоначалният договор има действие между страните относно размера на възнагр.лихва и падежите на погас.вноски. Счита, че изявлението на банката за обявяване на предсрочна изискуемост не е произвело действие и тя не е настъпила, тъй като задълженията са погасени чрез плащане.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното по делото ч.гр.д.№6435/22г. на ВРС по подадено от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД заявление е издадена заповед №3182/23.05.22г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, като е разпоредено длъжниците М. Л. С. и П. С. Х. да заплатят на заявителя солидарно както следва: сумата от 202727,14лв-главница по договор за банков кредит № HL73601 от 24.11.15г., изм. с допълн.споразумение от 15.12.15г. и договор за опрощаване от 15.12.15г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 20.05.2022г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 6645,66лввъзнаградителна лихва за периода 20.07.20г. - 14.04.22г.; сумата от 3504,59лв- мораторна лихва за периода 20.07.20г. - 16.05.22г.; сумата от 263,50лв- такси за периода 19.07.20г.16.05.22г., сумата от 474,80лв- имуществени застраховки за периода 10.09.20г.-16.05.22г. и сумата от 240лв - разноски за уведомяване, както и сторените разноски по делото, а именно 4277,11лв- д.т. и 4402,27лв-адв.възнаграждение.

Срещу така издадената заповед от длъжниците по делото са постъпили възражения по реда на чл.414 ГПК, които настоящият състав намира, че са подадени в срока по чл.414, ал.2 от ГПК.

Видно от приложения по делото договор за кредит за покупка на недв.имот HL40457/04.08.08г., сключен между ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, М. Л. С. и П. С. Х., банката е предоставила на кредитополучателите кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 166200лв както следва: равностойността в швейцарски франкове на 47800лв по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита за покупка на недв.имот, и равностойността в швейцарски франкове на 118400лв по курс „купува“ за швейцарския франк към лева в деня на усвояване на кредита за други разплащания, със срок на издължаване 360 месеца от датата на откриване на сметката по кредита.

Съгласно договор за банков кредит HL73601/24.11.15г., между ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, М. Л. С. и П. С. Х., страните са постигнали съгласие във връзка с горецитирания договор за жилищен кредит да сключат настоящия договор, с който да рефинансират и превалутират задължението на кредитополучателите. По силата на този договор на последните е предоставен кредит, обезпечен с ипотека върху недв.имот, в размер на 291200лв, от които 281200лв-за целите на пълно предсрочно погасяване на задълженията 3 по договор за кредит HL40457/04.08.08г., и 10000лв-за други разплащания. Посочен е срок за усвояване на суми по кредита до 15.11.15г. Договорен е срок на договора 277 месеца.

Договорено е в чл.3, ал.1 от договора, че за ползвания кредит кредитополучателят не дължи за първите 60 месеца лихва, а от 61-я месец заплаща на банката променлива годишна лихва, формирана от 6 месечения Софибор плюс надбавка в размер на 3,019%, като към момента на договора приложимия лихвен индекс бил 0,981%, или към датата на договора приложимия лихвен процент бил 4%. В чл.4 от договора е уговорено още, че при просрочие на вноски по кредита и при обявяването му за предсрочно изискуем върху просрочените суми за времето на забавата кредитополучателят дължал лихва в размер на законната лихва.

Изрично в чл.6 от договора е предвидено и задължението на кредитополучателите да заплащат съответните такси, свързани с договора, сред които такса за обслужване на разпл.сметка, а в чл.16 от договора е предвидено и задължението на кредитополучателите да заплащат съответните премии за сключената имущ.застраховка. С допълн.споразумение от 01.12.15г. страните са променили срокът за усвояване на суми по кредита като са удължили същият до 30.12.15г.

Представено е и приложение №1/15.12.15г. към договор HL73601/24.11.15г., с което страните удостоверяват, че към датата на откриване на заемната сметка задълженията по договор за кредит HL40457/04.08.08г. са 149049,82 шв.франка, а размерът на предоставения кредит е 279929,22лв., както и че банката е опростила сума в размер на 61144,40лв., като за последното е приложен и договор за опрощаване от 15.12.15г.

С допълн.споразумение от 15.12.15г. кредитополучателите са оправомощили банката да преведе сума в общ размер на 10000лв на ТД на НАП с цел погасяване на задължения на П.Х. по ДОО, ЗО и УПФ.

От гореизложеното се установява, че договорът от 24.11.15г. съставлява съглашение, което включва установителна част с характера на спогодба по размера на текущия дълг по кредита по първоначалния договор от 04.08.08г. и съответно уговорки за изменение на условията за погасяване с новационен характер по превалутиране и погасяване на вече усвоена главница. Не се установява обаче да е постигнато общо съгласие и воля за изцяло ново кредитиране, а страните са изразили съгласие за преуреждане на своите правоотношения чрез преструктуриране на поетите от ответниците задължения като същите занапред се погасяват в друга валута и при нов погасителен план. Предвид това договорът от 24.11.15г. следва да се разглежда във връзка с предхождащото го съглашение, това от 04.08.2008г., каквато зависимост е изведима и от преамбюла на самия договор.

От ответната страна са наведени възражения за неравноправност на клаузи от договора от 04.08.08г. и допълн.споразумения, касаещи начина на формиране на дължимата лихва и превалутирането.