Определение № 3824 от 14.08.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3824 гр. Варна, 14.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно частно гражданско дело № 20253100501657 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 396 ГПК, вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 64182/17.07.2025 г., подадена от Л. Л. А., ЕГН **********, чрез нейния процесуален представител, срещу определение № 9451/10.07.2025 г. по ЧГД № 8973/2025 г. по описа на ВРС в частта, с която поисканото обезпечение на бъдещи искове е допуснато при условията на парична гаранция в общ размер на 4000 лв. – по 2000 лв. за всеки от бъдещите искове.

Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на постановеното от първоинстанционния съд определение в обжалваната част. Намира, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК и съдът неправилно е допуснал поисканото обезпечение при условието, че бъде внесена гаранция в определен от съда размер. Моли за отмяна на обжалваното определение в тази част. В условията на евентуалност моли да бъде намален размерът на определената гаранция.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

По основателността на частната жалба съдът намира следното:

Производството пред ВРС е образувано по молба на Л. Л. А., подадена чрез процесуален представител, за допускане на обезпечение на бъдещи искове с правно основание чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД за осъждане на И. Г. К., ЕГН **********, и Т. Д. К., ЕГН **********, да заплатят на Л. Л. А. суми от по 20 000 лв., представляващи двойния размер на полученото капаро по прекратен предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 11.04.2025 г., сключен между Т. Д. К. и И. Г. К., като продавачи, и Л. Л. А., като купувач, чрез налагане на възбрана върху притежавания от ответниците 1 поземлен имот с идентификатор ***.4003 по КК и КР, одобрени със заповед № РД 18- 92.14.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, с площ 546 кв. метра, находящ се в гр. Варна, район „Приморски“, жк. „ИЗГРЕВ-1“, при граници на поземления имот : ПИ № ***.5506, ***.1349, ***.5079, ***.5200 и ***.1356, и на построената в този имот едноетажна жилищна сграда с идентификатор ***.4003.1 с площ 18 кв. метра.

В молбата по чл. 390, ал. 1 ГПК се твърди, че на 11.04.2025 г. страните са сключили предварителен договор за покупко – продажба на гореописания имот. По този повод молителят е заплатил капаро (задатък) в размер на 20 000 лв., от които 10 000 лв. на И. К. и 10 000 лв. на Т. К.. В чл. 1 от договора е уговорено, че същият служи като разписка за получените от продавачите суми.

В чл. 2 от договора страните са се задължили да сключат окончателен договор в срок до 30.04.2025 г. В чл. 4 от договора продавачите са декларирали, че са единствени собственици на имота, както и че той е обременен с вещни тежести: учредено на Тодор Валентинов Кърмазов и Юлия Владимирова К. безвъзмездно и безсрочно право на преминаване, както и вписана възбрана. Продавачите са поели задължение до сключването на окончателен договор да представят документ, от който да е видно, че сервитутът и възбраната са заличени.

Твърди се, че в срок до 30.04.2025 г. продавачите не изпълнили тези условия, поради което с анекс от 07.05.2025 г. страните удължили срока за сключване на окончателен договор до 30.05.2025 г.

На 02.06.2025 г. молителят уведомил И. К. и Т. К., че ги кани на 20.06.2025 г. в 10 часа в офиса на нотариус Орлин Стефанов за сключване на окончателен договор. На 13.06.2025 г. молителят получил известие от Калоян Димитров Димов, представил се за пълномощник на продавачите, с което поканил молителя да се яви на 20.06.2025 г. в 11 часа в офиса на нотариус Людмила Тренчева за сключване на окончателен договор.

На 20.06.2025 г. нотариус Тренчева съставила констативен протокол, от който се установявало, че пълномощникът на продавачите заявил, че те желаят да сключат договора за продажба с наличната тежест върху имота – учредения сервитут (междувременно възбраната била заличена), а купувачът Л. А. заявила, че предвид обстоятелството, че върху имота все още има тежест, е налице неизпълнение на сключения между страните предварителен договор и иска платеното от нея капаро (задатък) да й бъде върнато от продавачите в двоен размер.

Молителят поискал обезпечение чрез налагане на възбрана на гореописания имот, тъй като е намерил, че удовлетворяването на вземанията му по едно бъдещо осъдително решение би било съществено затруднено без обезпечение на бъдещите искове. С определение № 9451/10.07.2025 г. по ЧГД № 8973/2025 г. по описа на ВРС поисканото обезпечение на бъдещи искове е допуснато при условията на парична гаранция в общ размер на 4000 лв. – по 2000 лв. за всеки от бъдещите искове.

Първоинстанционният съд правилно е преценил, че са налице предпоставките за допускане на обезпечение на така заявените бъдещи искове. Те са допустими, подкрепени са с убедителни писмени доказателства, налице е обезпечителна нужда и поисканата обезпечителна мярка е 2 подходяща.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че наличието на убедителни писмени доказателства изключва необходимостта от представянето на гаранция. В чл. 391, ал. 2 ГПК изрично е регламентирано, че съдът може да задължи ищеца да представи парична или имотна гаранция в определен от него размер и в хипотезата по чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК (когато искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства). Предвид сериозното ограничение, което обезпечителната мярка ще създаде по отношение на възможността на ответника да се разпорежда с процесния имот, настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките на чл. 391, ал. 2 ГПК за определяне на парична гаранция. В допълнение, правилно съдът е преценил, че допускането на обезпечение срещу гаранция ще гарантира правата на ответниците по бъдещите осъдителни искове в случай че те претърпят вреди вследствие на неоснователно допуснато обезпечение при частично или пълно отхвърляне на заявените претенции, както и при непредявяване на исковете в дадения от съда срок.

Въпреки това следва да бъде уважено искането, отправено до съда в условията на евентуалност, за намаляване размера на определената гаранция.

Предвид представените убедителни писмени доказателства към молбата за допускане на обезпечение на бъдещи искове, справедлив размер на гаранцията се явява 5 % (пет процента). Следователно определението на първоинстанционния съд следва да бъде изменено, като бъде намалена определената от съда гаранция от общ размер на 4000 лв. – по 2000 лв. за всеки от бъдещите искове, на 2000 лв. – по 1000 лв. за всеки от бъдещите искове.

По този начин допуснатото обезпечение срещу представяне на гаранция в размер на 5 % (пет процента) осигурява справедлив баланс в интересите на страните, като от една страна допуснатото обезпечение гарантира интереса на ищеца при евентуално осъдително решение, а от друга осигурява защита на засегнатите от обезпечението ответници за евентуални вреди, които могат да понесат, предвид сериозното ограничение, което обезпечителната мярка внася в правните им сфери.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ определение № 9451/10.07.2025 г. по ЧГД № 8973/2025 г. по описа на ВРС в частта, с която поисканото обезпечение е допуснато срещу представяне на гаранция – залог на парична сума в размер на 4000 лв. – по 2000 лв. за всеки от исковете, като НАМАЛЯВА определената от първоинстанционния съд гаранция на 2000 лв. – по 1000 лв. за всеки от исковете.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4