Решение № 49 от 29.04.2021, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Русе , 28.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Петър Балков

Росица Радославова

Александър Иванов при участието на секретаря Вероника Якимова в присъствието на прокурора Мирослав Минчев Маринов (ОП-Русе) като разгледа докладваното от Петър Балков Въззивно административно наказателно дело № 20214500600071 по описа за 2021 година Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.

С решение № 260210/17.11.2020 год., постановено по АНД № 1712/2020 год., РРС-ІV-ти нак. състав е ПРИЗНАЛ обв. И. И. З. от гр. Русе, за НЕВИННА в това, че на 28.01.2018 год. в гр. Русе, като родител е оставила лица, намиращи се под родителски грижи, а именно - децата си Н.К.Т., родена на 25.06.2000 год., И.К.Т., родена на 19.09.2003 год., М.К.Т., родена на 17.01.2008 год., К.К.Т., роден на 14.08.2009 год., М.К.Т., родена на 08.08.2010 год., В.К.Т., роден на 01.08.2012 год., Б.К.Т., роден на 01.08.2012 год., Н.К.Т., роден на 16.08.2013 год., М.К.Т., роден на 04.09.2014 год., Н.К.Т., родена на 12.12.2015 год., без надзор и достатъчна грижа и с това създала опасност за тяхното физическо развитие, поради което и и на основание чл.378 ал.4 т.2 от НПК я ОПРАВДАЛ по обвинението по чл. 182, ал. 1 от НК.

Недоволен от него е останал представителят на Районна прокуратура, го протестира в законния срок и навежда довода за необоснованост на същото, поради което моли решението да бъде отменено и вместо него да постанови ново такова с което да признае обвиняемата за 1 виновна и осъдена по повдигнатото обвинение, като на основание чл. 78а от НК да бъде освободена от наказателна отговорност и да й бъде наложено административно наказание глоба в развмер на 1000 лв.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Русе счита, че протеста е основателен, а решението за неправилно и незаконосъобразно, поради което настоява същото да бъде отменено и обвиняемата да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение и да й бъде наложено съответно наказание.

Обвиняемата И. И. З. от гр. Русе, чрез нейният договорен защитник адв. П.Н. от ВнАК счита протеста за неоснователен, а решението за правилно и законосъобразно, поради което настоява същото да бъде потвръдено.

Въззивната инстанция, след като взе предвид доказателствата по делото, наведените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, след служебна проверка на присъдата по реда чл. 314 ал. 1 от НПК, намира, че

ВЪЗЗИВНИЯТ ПРОТЕСТ Е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Отменителното основание по чл. 336 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от НПК не е налице.

Първостепенният съд е събрал доказателствения материал, който е необходим за обективно, всестранно и пълно изясняване на действителната фактическа обстановка. Същият е взел под внимание всички относими по делото доказателства и след задълбочен анализ на установените по несъмнен и категоричен начин, фактически положения, обосновано е достигнал до своите изводи относно липсата на съставомерност на извършеното от обв. З. престъпление по смисъла на чл. 182 ал. 1 от НК.

Въззивната инстанция счита, че в хода на делото не са допуснати инвокираните съществени процесуални нарушения на принципните разпоредби, предвидени в чл. 13, чл. 14 от НПК във връзка с правилата по чл.

102, чл. 107, чл. 301, чл. 303 и чл. 305 ал.3 от НПК, които да са довели до неправилен анализ на събраните по делото доказателства и начина на постановяване на съдебния акт. Съобразил е всички относими факти и 2 обстоятелства и след задълбочен анализ на установените по несъмнен и категоричен начин фактически положения, обосновано е достигнал до своите изводи относно фактологията и доказателствата по делото. По съществото си наведените в протеста доводи за необоснованост на постановеното решение не се споделят от настоящата инстанция. След като подложи на задълбочена преценка събраните и проверени от районния съд доказателства, намира, че възприетите фактически констатации изцяло съответстват на събраните доказателства, а също така и на изведените обосновани правни изводи.

Обвиняемата И. И. З. е българска гражданка, с основно образование, неомъжена, не работи, неосъждана, ЕГН **********.

Обвиняемата живеела на фактически семейни начала със св. К.Т.Т., заедно с родените от съвместното им съжителство общо 10 деца - И.К.Т., родена на 19.09.2003 год., С.К.Т., роден на 02.03.2005 год., М.К.Т., родена на 17. 01.2008 год., К.К.Т., роден на 14.08.2009 год., М.К.Т., родена на 08.08.2010 год., В.К.Т., роден на 01.08.2012 год., Б.К.Т., роден на 01.08.2012 год., Н.К.Т., роден на 16.08.2013 год., М.К.Т., роден на 04.09.2014 год., и Н.К.Т., родена на 12.12.2015 год. Най-голямата им дъщеря Н.К.Т., родена на 25.06.2000 год., била настанена в Кризисен център и периодично посещавала дома на семейството си.

След проведена тръжна процедура, по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот от 06.06.2016год. на ЧСИ И.Х., вписан под № *** в регистъра на ЧСИ, с район на действие Окръжен съд - гр.Русе, св.

М.И.И. придобила собствеността на недвижим имот, представляващ дворно място с площ 620 кв.м, ведно с попадащите в него сгради,находящ се в гр.

Русе, ул. "Екзарх Йосиф" № 14. В имота били построени следните постройки:

1) масивна двуетажна жилищна постройка, частично над изба, на първия етаж на която били разположени две стаи и хол с преход между тях с обща площ 45.10 кв.м; 2) към сградата била пристроена полумасивна постройка с обща площ 47.60 кв.м, състояща се от кухня, перално помещение, антре и санитарен възел, баня с площ 4 кв.м; над полумасивната постройка бил изграден втори масивен етаж, състоящ се от две стаи, кухня, коридор и клозет с обща площ 49.30 кв.м; 3) външно складово помещение с площ 7.50 кв.м; 4) полумасивен гараж със застроена площ 20.60 кв.м и 5) метален сглобяем 3 гараж с площ 17 кв.м. Описаните жилищни постройки били с общ покрив с друга едноетажна жилищна сграда със застроена площ 57.40 кв.м (построена на калкан), към която принадлежал двор с площ 202 кв.м. На практика сградите били ситуирани в едно дворно пространство, но били със самостоятелни входове. Втората сграда се състояла от две стаи, антре и кухня с помощно сервизно помещение. Последно описания имот бил собственост на св. О.Г.Г., но отдаден под наем на св. А.О.О. и дъщеря й А.О.Х.. С договор за наем на недвижим имот от 27.02.2017 год. св. И. предоставила на св. Т. и семейството му ползването на първия етаж на масивната двуетажна постройка и помещенията в пристройката. Сградата не била топлофицирана и/или газифицирана. По тази причина в кухнята била поставена печка на твърдо гориво тип "камина", а в средното от преходните помещения (предпоследното) - печка тип "чудо".

Безспорно е установено, че на 28.01.2018 год. около 14.00 часа обв.

З. и всички деца се намирали в жилището, като единствено св. С. Т. бил излязъл да се види с приятели, а св. Т. бил на работа в с. Бъзън, обл. Русенска.

По това време помещенията били отоплявани от камината като всички врати били отворени, за да може въздуха да циркулира свободно. Обвиняемата готвела в кухнята в присъствието на св. Н. Т.а и най-малките деца М. и Н. Т.и.

В първата от преходните стаи се намирали децата М., И., М., и К. Т.и и гледали телевизия. В., Б. и Н. Т.и незабелязано от другите влезли в найвътрешната стая от преходните (стаята на момичетата). Оставени без надзор, тримата започнали да си играят с неустановен източник на открит огън (кибрит или запалка), вследствие на което предизвикали пожар, който първоначално обхванал двуетажното легло, на което стояли. Уплашили се и отишли в кухнята при майка си без да казват нищо. Междувременно св. К. Т. усетил мирис на пушек и влязъл в стаята на момичетата, видял издигащия се от леглото огън, уплашил се и изтичал при обвиняемата, за да й каже, че стаята горяла. Междувременно пожарът се насочил от леглото към тавана и покривната конструкция на помещението, както към другите стаи в жилищната сграда. Обвиняемата евакуирала всички деца на двора, а впоследствие съседите ги прибрали. Постепенно пожара обхванал останалите помещения и цялата покривна конструкция. Свидетелката О. усетила мириса на дим и виждайки пожара в съседната сграда сигнализирала на ЕЕН 112. На 4 мястото били изпратени два екипа на Първа РСПБЗН при ОД МВР - гр. Русе, а впоследствие и един екип на Втора РСПБЗН при ОД МВР - гр. Русе.

Въпреки незабавно предприетите действия на служителите, вследствие на пожара изгоряла напълно общата покривна конструкция на жилищните сгради с обща площ 90кв.м, както и таваните на помещенията в тях, фасадите били опушени, а вследствие на извършените гасителните действия всички помещения били наводнени. Същата вечер семейството на обвиняемата било настанено временно в сграда, собственост на работодателя на св. Т. "Бакник" ЕООД, намираща се в с. Бъзън, обл. Русенска. Видно от заключението на изготвената пожаро- техническа експертиза, първоначалното огнище на пожара било възникнало в най-южната (последната) преходна стая (подробно описана в протокола за оглед на местопроизшествие).

В хода на разследването според заключението на вещото лице, причината за възникване на пожара била детска игра с източници на запалване с открит пламък - клечка кибрит, запалка и др. Скоростта на разпространение на пожара била в границите на 0.5 - 0.8 m/min, като посоката на разпространение била север - север североизток - към останалите помещения игоримата покривна конструкция. От приложения по делото социален доклад на Д "Социално подпомагане" - Русе с изх. № СЛ/Д-Р/465031/14.06.2018 год. се установява, че ОЗД при ДСП - Русе било запознат с историята на семейството на обвиняемата от 2013 год. Във връзка с две от децата - близнаците Б. и В. Т.и, когато била проведена социална работа по посока превенция на изоставянето. От съвместното си съжителство обв. З. и св. Т. имали общо 13 живородени деца от 12 раждания. Две от децата в семейството били починали: М.К.Т., роден на 14.09.2011 год., починал на 15.06.2014 год. след битов инцидент, и Л.К. Т.а, родена на 30.11.2016 год., починала на 14.01.2017 год. След леталния изход на последното дете от ОЗД при ДСП - Русе била предприета мярка за закрила на децата извън семейството, по повод на което някои от децата били настанени в приемна семейства, а по-големите - в социална услуга от резидентен тип на територията на гр. Русе.

В хода на проведената работа по случаите и след изготвяне на оценка на детските потребности и възможността на родителите да ги задоволяват в периода м. март 2017 год. - м. юли 2017 год. децата били 5 реинтегрирани в биологичното им семейство и спрямо тях били предприети мерки за закрила в семейна среда чрез предоставяне на социални услуги в общността. Със семейството работили съвместно четири институции и три екипа на доставчици на социални услуги - Център за обществена подкрепа (ЦОП) към Комплекса за социални услуги за деца и семейства (КСУДС) Русе, ЦОП "Том Сойер" - Русе и Център за работа с деца на улицата (ЦРДУ) към Областен съвет на БЧК - Русе, но родителите отказвали да съдействат на екипите, поради което последните срещали затруднения в работа си. Били изчерпани всички възможности за подкрепа на семейството с цел превенция на изоставянето и риска за нормалното физическо, психическо, нравствено и социално развитие. Обвиняемата била консултирана относно правилния подход за отглеждане на децата, за да може да контролира поведението на помалките от тях. Било й обръщано внимание относно хигиената в жилището, както и че не бивало да оставя децата сами в къщи, но не бил постигнат особен резултат. В последните няколко месеци било установено, че обвиняемата не можела да контролира поведението на децата си. По-малките деца били деструктивни в къщи, съзнателно рушели, късали и чупели всичко, което им хрумне. Това било придружено със смях, случвало се почти на игра, за удоволствие на децата и някакъв вид детски дрязги. Това поведение не се повлиявало от редките забележки, които понякога обвиняемата отправяха към тях. Служителите в екипите на социалните услуги преценявали тези ситуации като потенциално рискови някое дете да бъде несъзнателно ударено, което се случвало нееднократно. В присъствието на повече деца обвиняемата не можела да обхване всички с поглед и нужното внимание, настъпвала врява, глъч, което разплаквало най-малкото дете Н.. В разговорите си с нея за отношенията в семейството, тя прехвърляла вината и отговорността за изпълнението на една или друга дейност върху децата, като не коментираха взаимоотношения или трудности в съпружеската двойка. За всички проблеми намирала оправдания във външни фактори. В доклада се съдържат данни и относно друг случай, в който децата са играли с източници на запалване с открит пламък, а именно - при посещение на социалните работници на 08.02.2018 год. в дома на семейството в с. Бъзън, обл.Русенска, две от децата били заварени да си играят с открит пламък пред отворената врата на горящата печка, късайки хартийки от старата тетрадка, докато обвиняемата говорела по телефона в другата стая с най-малкото дете на ръце. Последното 6 сочело на извод, че инцидента на 28.01.2018год. не касае изолиран случай, в който децата в семейството са били оставяне без надзор и са имали достъп до източници на открит пламък в отсъствието на възрастните членове на семейството. От анализа на приложените социални доклади за децата от Д "СП" - Русе и Д "СП" - Две години се установява, че обвиняемата системно неглижирала задълженията си като родител да полага грижи за физическото развитие на децата си и да осигурява постоянен надзор върху поведението им въпреки оказаната й подкрепа от ангажираните институции.