Решение № 3709 от 26.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3709 гр. С. 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110121861 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответното дружество е издател на електронно издание „Б.“, публикувано в интернет сайта www..., както и собственик на домейна http://www.... Посочва се, че ищецът е имал качеството на политик и народен представител в ... Н. с. Р.Б.. На ..г. в интернет сайта на ответника била публикувана статия със заглавие „П. В.В.!“. Към статията била публикувана снимка на ищеца, която несъмнено индивидуализирала личността на ищеца като обект на публикуваната статия. Ищецът посочва цитати от публикуваната статия, в които твърди, че са поместени клеветнически твърдения и обидни изрази, като излага обстойни тълкувателни доводи относно клеветническото съдържание и обидния характер на изложените твърдения и използваните изразни средства в статията. Посочва, че посредством използваните изразни средства и квалификации били засегнати доброто име, честта и достойнството на ищеца, с което било нарушени правото на неприкосновеност на личния живот, правото на чест и достойнство на личността. Публикуваната статия се отклонявала от пределите на упражняване на правото на свобода на словото и разпространение на информацията, доколкото журналистите не следвало да използват правото за свободно разпространение на информация, за да нанасят обиди и да клеветят.

Посочва, че в процесния случай бил нарушен баланса между свободата на словото и правото на защита на доброто име на личността. Ищецът посочва, че процесната статия станала достояние на неограничен кръг читатели, като вследствие на публикуването й ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на психическото му здраве, личен дискомфорт, засягане на общественото му положение, честта и достойнството на личността, накърняване на доброто му име и професионална репутация. В резултат на публикуваната статия ищецът изпитвал силен емоционален стрес и психическо напрежение, нарушения в съня, тревожност, страх от публичност, понижено самочувствие и притеснение, настъпили негативни промени в отношенията с близките му, а личността на ищеца станала предмет на негативни реакции в социалните мрежи и в обществото. Ищецът допълва, че вследствие на публикуването на процесната статия била засегната професионалната репутация и общественото му положение, като негативните последици се изразявали във възникнало съмнение в професионалните му качества, ограничаване на професионалните възможности, отказ за участие в обществени и политически инициативи. Въз основа на така изложените твърдения ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 6 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие 1 на публикувана на ..г. статия на интернет страницата на ответника, съдържаща клеветнически твърдения и обидни квалификации по отношение на личността на ищеца, ведно със законната лихва от 15.04.2025г. до окончателното плащане. Ищецът претендира за осъждане на ответника да премахне от интернет страницата на електронното издание „Б.“ процесната статия. Претендира за сторените съдебни разноски в настоящото производство.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който излага становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове. Ответникът оспорва авторството на процесната статия, като посочва, че журналистическият материал бил препубликуван от изданието на в. „У.“, което обстоятелството било отразено в съдържанието на процесната статия. От тук ответникът обосновава доводи за недоказаност на факта на възлагане на изготвянето и разпространението на процесната статия, съответно за липсата на основание за ангажиране на отговорността му. Ответникът оспорва като неоснователни твърденията на ищеца, че в статията са употребени клеветнически и позорящи изрази, които да накърняват правото на чест, достойнство и добро име на ищеца, както и неговата публична репутация, като излага обстойни доводи в отговора на исковата молба. Излагат се аргументи, че сочените от ищеца внушения, създадени посредством процесната статия, не съставляват обида или клевета, поради което ответното дружество не следва да носи отговорност за тях. Въз основа на изложеното ответникът моли за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и претендира за сторените съдебни разноски в производство.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С обявения за окончателен доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че на ..г. на интернет страницата на онлайн изданието „Б.“ - http://www..., е публикувана статия със заглавие „П. В.В.!“ с посоченото в исковата молба съдържание.

Страните не спорят, а съдът приема за установено, че ответното дружество Информационна а.Б.“ ЕООД е издател на информационната страница в интернет, която се идентифицира с интернет адреса http://www.blitz.bg.

По делото е представена и приета като писмено доказателство разпечатка на онлайн статия със заглавие „П. В.В.!“, публикувана на ..г. на страницата на онлайн изданието „Б.“.

По делото е представена и приета като писмено доказателство разпечатка на статия със заглавие „С. по време на преговорите на А. с Г... И. К. бутал любовника си В. Т. за зам..истър.“, публикувана в печатно издание на в. У., брой .. ...

По делото е представена и приета като писмено доказателство разпечатка на онлайн статия със заглавие „П. В.В.!“, публикувана на 05.06.2025г. на страницата на онлайн изданието „С.“.

По делото е прието като писмено доказателства психологическо становище за .ето В. Т., изготвено от психотерапевт Д. И.а, от съдържанието на което се установява, че при извършена психологическа консултация на ищеца същият споделя за изпитан психоемоционален стрес вследствие на публикация в издание ... В изготвеното заключение се посочва, че при ищеца се наблюдава психоемоционален дистрес, изразяващ се в емоционална травма, тревожно-депресивни симптоми, силно понижено самочувствие и социална изолация, като описаното състояние съответства на остра стресова реакция, пре.ала в продължителна тревожно-депресивна симптоматика.

В дадените пред съда показания, свидетелят Е. заявява, че се намира в приятелски отношения с ищеца. Ищецът споделял, че вследствие на публикуването на статия в онлайн изданието „Б.“ започнал за изпитва тревожност и притеснение, появили се проблеми във взаимоотношенията със съпругата му. Ищецът изпитвал притеснения, че процесната статия може да достигне до знанието на дъщеря му и да стане повод за отправяне на подигравки от нейни връстници. Споделените притеснения от ищеца се основавали на съдържащите се в статията вулгарни изрази, насочени срещу личността му. Свидетелят посочва, че от общи приятели узнал, че ищецът изпитвал проблеми с постигането на концентрация по време на работа. При проведена среща между свидетеля и ищеца след публикуването на статията ищецът изглеждал видимо притеснен. Свидетелят посочва, че ищецът започнал да посещава психолог, като и към датата на разпита продължавал ди изпитва притеснения вследствие на процесната публикация. Посочва, че ищецът не предприел действия за опровергаване на 2 твърденията, изнесени в процесната статия. Свидетелят посочва, че е прочел статията, поместена в изданието „Б.“.

В изслушаните показания на свидетеля Б. се посочва, че свидетелят заема длъжността заместник главен редактор на А.Б.“. Заявява, че публикуваната новина във връзка с разкрития по отношение на ищеца В. Т. и В. В. била препубликувана на интернет сайта на агенцията, като първоизточник на новината е в. „У.“. Посочва, че при публикуване на новината не е бил на смяна в агенцията. Сочи като обичайна практика на медията при препубликуване на новина същата да преписва дословно оригиналната новина. Свидетелят допълва, че в случай че публикувана от агенцията статия не съдържа разкрития, интервюта или твърдения, направени от медията, първоизточникът на информация не се проверява.

Заявява, че в връзка със публикуваната статия не е отправено искане за предоставяне на право на отговор от засегнати .а. В съдържанието на статията изрично се посочвало, че същата е препубликувана от в. „У.“. Свидетелят заявява, че не е виждал оригиналната статия преди да бъде публикувана в изданието При наличие на нецензурни изрази в оригиналната статия агенцията извършвала редакция. Заявява, че в процесната статия не са използвани обидни изрази или квалификации. При извършване на разследване от изданието медията изрично се посочвала като автор на публикацията. При препубликуване първоизточникът се посочвал в заглавието и в края на статията, а понякога и в самото съдържание. При предявяване на процесната статия свидетелят заявява, че заглавието е поставено от дежурния редактор на медията. Свидетелят уточнява, че при препубликуване не е на.е задължение за изданието да поставя идентично заглавие с това на статията първоизточник, стига заглавието да съответства на съдържанието на новината.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предмет на спора е претенция за обезщетение за неимуществени вреди, за които се твърди да са настъпили в резултат от непозволено увреждане.

Твърди се, че вредите са били причинени вследствие разпространяването на неверни твърдения, възприети от ищеца лично, като обидни и накърняващи честта и достойнството му, а също и като клеветнически, понеже засягали и доброто му име като общественик.

Предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност при основния състав на непозволеното увреждане, са уредени в чл. 45 от ЗЗД и изискват да се установи: първо осъществяване на поведение, което противоречи на конкретно нормативно задължение или на общата забрана да се вреди другиму, второ - настъпване на конкретния твърдян в исковата молба вредоносен резултат и трето- да се установи наличието на пряка причинноследствена връзка между настъпването на вредата и поведението на делинквента.

Допълнителни предпоставки за основателност на иска за реализиране на отговорност на възложителя/ издателя са онези, които определят възникването на гаранционнообезпечителна отговорност при условията на чл. 49 от ЗЗД, а именно – прекият причинител на вредата да е осъществил увреждащите действия при или по повод на възложената му от издателя работа, при изготвяне на съдържанието на публикацията. Споменатите материални предпоставки в своята съвкупност определят надлежната пасивна материална легитимация на онзи, срещу когото е предявен иска за деликтна отговорност. Настъпването на твърдените вредоносни последици, конкретният обем на вредите, за които се претендира обезщетение, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между неправомерното поведение и настъпването на вредоносния резултат, също са в доказателствена тежест на ищеца, който е длъжен да ги установи надлежно.

Събраните в хода на съдебното дирене и приети без оспорване доказателства, установяват неоспореното от ответника твърдение, че именно ответното дружество е издател на страницата на електронното издание "Б.", която се идентифицира с интернет адреса https:// ...

На следващо място от показанията на разпитаните двама свидетели, които сочат, че са възприели лично публикация с описаното от ищеца съдържание, се установява, че на ..г. на страницата на електронното издание "Б.“ е публикувана статия със заглавие „П. В.В.!“.

Съдържанието на публикацията се установява от приложената към исковата молба извадка от страницата на интернет адреса http://..//p..-razkritiya-za-p..a-..l-z..o-...-v...-new..html, което не бе оспорено като доказателство при приемането му, както и от показанията на разпитаните свидетели Е. и Б..