Решение № 30 от 19.02.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Сливница, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Маркова при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно наказателно дело № 20231890200310 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ц. И. Т., с ЕГН **********, с адрес в с. ......................, чрез адв. И. от САК, срещу наказателно постановление № 42-0005746 от 16.03.2023 г., издадено от Ч.А.К. – директор на РД „Автомобилна администрация“ – София, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл.2, ал.1, пр.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ, за това, че на 15.02.2023 г., около 15:07 часа, на автомагистрала „Европа“, 16-ти км. в посока гр. София управлява товарен автомобил марка „Скания П93МЛ“ с рег. № ............., като извършва обществен превоз на товари (в момента на проверката е празен) на територията на Р България по маршрут гр. Драгоман – с. Кривина, видно от пътен лист № 359642/15.02.2023 г. като няма валидна карта за квалификация на водача видно от карта с № Р198014 (валидна до 15.12.2022 г.), и на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвПр му е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лева.

Жалбоподателят твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като при издаването му са допуснати нарушения на процесуалните правила. На първо място посочва, че НП е издадено след предвидения в закона едномесечен срок. Счита, че описаното в НП деяние е нарушение само в случаите, в които се извършва превоз. На последно място изтъква, че следва да намери приложение чл.28 ЗАНН. При тези съображения моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

1

Н а 15.02.2023 г. жалбоподателят Ц. И. Т. управлявал товарен автомобил марка „Скания П93МЛ“ с рег. № ............., по АМ Европа . Около 15:07 ч. на 16-ти км. той бил спрян за проверка от свидетелите Г. Л. Н. и Г. Г. Д. - главни инспектори в РД“АА“ - София, които установили, че жалбоподателят Т. управлява превозното средство без карта за квалификация на водача. Ето защо свидетелят Д. съставил АУАН № 00187/15.02.2023 г., връчен на жалбоподателя на същата дата, в който гореописаните фактически констатации били квалифицирани като нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 година. На 16.03.2023 г. въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното НП, връчено на жалбоподателя на 26.06.2023 година.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Б.Г.Н. и А.Р.Д., както и от приложените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – НП № 42-0005746 от 16.03.2023 г., издадено от Ч.К. – Директор на РД „АА“ София, АУАН № 00187/15.02.2023 г., пътен лист, заповед № РД – 08 – 30/24.02.2020 г. на Министъра на транспорта и съобщенията.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно процесуално легитимирана страна - наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срещу подлежащо на обжалване НП.

По същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление отговарят на изискванията на закона и съдържат всички реквизити, изискващи се от него. АУАН е съставен от компетентен актосъставител с доказана материална компетентност, спазени са изискванията на чл.42 от ЗАНН, подписан е и е надлежно връчен на жалбоподателя, като е осигурено правото на последния по чл.44 от ЗАНН. Предявените факти, за които на жалбоподателя са наложени наказания, съставляват административно нарушение и наказващият орган при спазване на закона е издал наказателното постановление за реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. При издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на материалния закон. То е обосновано и не е постановено при непълнота на доказателствата.

При служебно извършената проверка за правилното приложение на процесуалния и материалния закон, съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи чл. 92, ал. 1 и 2 от ЗАвтП, в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 92, ал. 3 от ЗАвт П, вр. чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно, но по правило това обастоятелство има значение единствено към началото на срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят Т.

2 на 15.02.2023 г. е извършвал обществен превоз на пътници по смиъсла на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвт П. Към тази дата обаче жалбоподателят не е имал издадена карта за квалификация на водач. С това си деяние той е извършил нарушение на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвт П, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 година. Нормата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП се отнася до случаите, в които водачът на моторно превозно средство извършва обществен превоз /или превоз за собствена сметка/ на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, за разлика от чл. 93, ал. 2 ЗАвтП, която санкционира непредставянето в момента на проверката на вече издаден лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Жалбоподателят е извършвал обществен превоз на товари без издадена към този момент карта за квалификация на водача в нарушение на изискването на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г., поради което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, тъй като законът не допука водачите, извършващи превоз на пътници и товари, да вършат това без съответен лиценз, разрешение, правоспособност или квалификация. Изискването за притежаване на карта за квалификация е въведено с чл. 2 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на Министъра на транспорта, която наредба е издадена на основание чл. 7б, ал. 5 и чл. 7г, ал. 4 о т Закона за автомобилните превози и въвежда изискванията на Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 г. относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на Съвета (ОВ, L 226/2003 г.).

Карта за квалификация на водача следва да притежават водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози или превози за собствена сметка /арг. чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/2008 г./. Ето защо изискването за притежание на такава карта е свързано с две кумулативно изискуеми предпоставки - категорията на самото управлявано МПС и обичайната дейност, която се извършва с него. Притежаване на такава карта, на първо място, се изисква при управлението на МПС от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E. Установено е, че като водач на товарен автомобил жалбоподателят обичайно е извършвал обществен превоз на товари. Товарният автомобил, управляван от жалбоподателя, попада сред категориите, посочени по - горе, което е едно от условията водачът да притежава карта за квалификация на водача. Второто условие е с превозното средство да се извършва обществен превоз, което изискване също е било налице в конкретния случай.

Съдът счита, че извършеното от жалбоподателя административно нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН (ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н.

3 д. № 1/2007 г. , ОСНК на ВКС), поради което същият не следва да бъде освободен от административнонаказателна отговорност. Това е така, тъй като нарушението е типично за вида си - липса на документ, изискван от подзаконов нормативен акт, приет на основание ЗАвтП. Този документ удостоверява преминаването през задължителна периодична квалификация на водачите, осъществяващи обществен превоз на пътници и товари, което е важно изискване с оглед сигурността на последните и на транспорта, като цяло. Именно с тази цел е създадена и нормативната регламентация, предвиждаща издаването и носенето от водача на МПС на редица документи, имащи отношение към условията за извършване на дейността и контрола върху последната.

Административното наказание по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвт П, касаещо нарушението на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/2008 г., е правилно наложено.

Санкцията е наложена на основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтП, съгласно която разпоредба водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2 000 лв. - при първо нарушение. Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ е издадена в приложение на точно този нормативен акт. В този случай нито АНО, нито съдът могат да наложат по - ниска санкция, поради забраната, въведена в чл. 27, ал.5 от ЗАНН. Законовата разпоредба не предвижда дори граници за индивидуализация на наказанието, то е фиксирано като вид и размер.

Административно наказателно отговорен субект е водачът на МПС, не превозвачът. Именно водачът, като физическо лице, се санкционира с глоба.

Административнонаказзващият орган не е заявил претенция за разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

По изложените съображения съдът приема, че НП следва да бъде потвърдено като правилно.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 42-0005746 от 16.03.2023 г., издадено от Ч.А.К. – директор на РД „Автомобилна администрация“ – София, с което на Ц.

И. Т., с ЕГН **********, с адрес в с. ......................, представляван от адв. И. от САК, за нарушение на на чл.2, ал.1, пр.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ, и на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвПр му е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София област на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

4

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________

5