Акт от 09.11.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21037 гр. София, 09.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110150971 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени от М. Й. А. срещу „Кредисимо“ ЕАД (първи ответник) са главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 вр. чл. 22 ЗПК, евентуално съединен с установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК, обективно кумулативно съединени с частичен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК, а срещу „Ай Тръст“ ЕООД (втори ответник) - установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД.

Ищцата М. Й. А. твърди, че на 31.01.2023 г. сключила с първия ответник „Кредисимо“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 2717257 за сумата от 1 022,58 евро (2 000 лв.), със срок на погасяване 18 месеца, обща сума за връщане 1 196,05 евро (2 339,28 лв.), с посочен ГПР от 21,94% и ГЛП от 20%.

Поддържа, че от съдържанието на договора не става ясно кои точно разходи са включени в общия размер на ГПР, както и че в него не е включено възнаграждението за поръчителство. Счита, че ако в ГПР се включи това възнаграждение, то действителният му размер би надхвърлил максималния такъв по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Дори и да не го надхвърли, неясното посочване на ГПР е достатъчно основание за нищожност на целия договор за потребителски кредит. На следващо място, твърди, че в договора липсва посочване на дневен лихвен процент съгласно чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, което е отделно основание за нищожност на целия договор. В условията на евентуалност - в случай че 1 главният иск за нищожност на целия договор бъде отхвърлен, счита за нищожна клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора, с която в тежест на заемополучателя е уговорено осигуряването на едно измежду изброените обезпечения, поради поставянето на неизпълними от заемополучателя изисквания и насочването му към единствената форма на обезпечение, а именно сключване на договор за поръчителство с одобрено от заемодателя дружество, което е свързано лице с последния. Ищцата твърди, че на 31.01.2023 г. сключила с втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е първият ответник, договор за предоставяне на поръчителство с уговорено възнаграждение в размер на 991,15 евро (1 938,53 лв.). Излага, че договорът за поръчителство е нищожен поради противоречие със закона, както и поради накърняване на добрите нрави, тъй като по същество представлява скрито оскъпяване на кредита и надхвърля законовия праг на размера на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК чрез последващо разпределяне на печалба в полза на свързаното дружество. Излага, че въз основа на нищожните договори е заплатила на първия ответник „Кредисимо“ ЕАД сумата от 2 983,35 лв. (1 525,36 евро), включваща пет вноски през EasyPay на обща стойност от 1 314,15 лв. (671,91 евро), както и сумата от 1 669,20 лв.

(853,45 евро), с която кредитът е бил рефинансиран с нов Договор за заем № 2809862/24.07.2023 г. По изложените съображения ищцата отправя искане към съда да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № 2717257/31.01.2023 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, поради противоречие с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 ЗПК, евентуално да прогласи нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, сключен с „Кредисимо“ ЕАД, въвеждаща задължение за предоставяне на обезпечение, поради противоречие със закона, и да осъди „Кредисимо“ ЕАД за сумата от 100 лв. (51,13 евро) – част от вземане за сумата от 983,35 лв.

(502,78 евро), дадена без основание по нищожен договор, представляваща разликата над усвоената главница от 2 000 лв. (1 022,58 евро) до пълния размер на извършеното от ищцата плащане по договора. По изложените съображения ищцата отправя искане към съда да прогласи нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 31.01.2023 г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, поради противоречие със закона и поради накърняване на добрите нрави.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците не са подали отговори на исковата молба. В подадено становище ответникът „Кредисимо“ ЕАД оспорва, че възнаграждението по договора за поръчителство с втория ответник не следва да се включва в общия размер на ГПР по договора за потребителски кредит. Оспорва общия размер на извършените от ищцата плащания по договора за кредит. Твърди, че те са в общ размер на 1 525,36 2 евро, от които 1 022,58 евро са разпределени за погасяване на главницата, а останалите 502,78 евро – за погасяване на останалите вземания на „Кредисимо“ ЕАД по процесния кредит. В подадено становище ответникът „Ай Тръст“ ЕООД релевира идентични оспорвания.

Първоначално с исковата молба ищцата М. Й. А. е предявила срещу първия ответник „Кредисимо“ ЕАД частичен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 51,13 евро (100 лв.), представляваща частична претенция от общо вземане в размер на 502,78 евро (983,35 лв.), получено от кредитора без правно основание. С писмена молба-становище с вх. дата 16.10.2026 г., депозирана преди проведеното на 19.10.2026 г. първо открито съдебно заседание, ищцата, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е направила изрично заявление за увеличение размера на осъдителния иск от частичния размер от 51,13 евро (100 лв.) на пълния му размер от 502,78 евро (983,35 лв.), като е поискала искът да се счита за предявен и да се разгледа като цялостен (пълен). В откритото съдебно заседание, проведено на 19.10.2026 г., съдът процесуално е докладвал постъпилата молба-становище от 16.10.2026 г. с направеното в нея искане за увеличение размера на иска по чл. 214, ал. 1 ГПК. Съдът обаче е пропуснал да обективира в съдебния протокол отделно определение, с което изрично да допусне изменение размера на иска, след което е обявил доклада за окончателен, приел е писмените доказателства, приключил е съдебното дирене и е дал ход на устните състезания. Съдът намира, че този пропуск не съставлява пречка спорът да бъде разрешен по същество в пълния увеличен размер на претенцията от 502,78 евро, въз основа на следните съображения:

Разпоредбата на чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК допуска изменение на размера на предявения иск във всеки момент до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. Заявлението на ищцата е депозирано и докладвано по делото преди приключване на съдебното дирене, поради което е упражнено изцяло в законоустановения преклузивен срок.

В случая за чисто количествено увеличение на първоначално заявената парична претенция по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Увеличението запазва изцяло страните, правопораждащите факти, спорното правоотношение и вида на търсената съдебна защита, без да въвежда нови фактически основания или различен иск (в този смисъл Решение № 87 от 14.07.2011 г. по т. д. № 688/2010 г. на ВКС, I т. о.).

Направеното увеличение е заявено писмено и докладвано в открито съдебно заседание, поради което ответникът е имал пълната процесуална възможност да се запознае с точния му размер и да упражни правото си на защита. Заявлението не налага събиране на нови доказателства или даване на допълнителни срокове.

3

За предявеното увеличение не се дължи довнасяне на допълнителна държавна такса, тъй като първоначално внесената държавна такса в размер на 113,05 евро (221,11 лв.) покрива законоустановения минимален размер за искове с цена до 1 250 лв. съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

От изложеното следва, че формалният пропуск на съда да обективира в съдебния протокол отделно определение за допускане на изменението не игнорира своевременно упражненото от ищцата субективно процесуално право. Доколкото претенцията е редовно и своевременно въведена в процеса и е известна на страните, произнасянето по целия й размер от 502,78 евро не съставлява произнасяне свръхпетитум по чл. 270, ал. 3 ГПК, а представлява изпълнение на правораздавателния ред за пълно разрешаване на висящия спор.

С оглед на изложеното, съдът констатира редовността и допустимостта на направеното увеличение по чл. 214, ал. 1 ГПК и в настоящото решение ще разгледа осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в неговия пълен увеличен от ищцата размер от 502,78 евро (983,35 лв.). получена без основание (над размера на усвоената главница от 1 022,58 евро / 2 000 лв.) сума, поради нищожност на договора.

Настоящият съдебен състав съобрази и, че към момента на постановяване на настоящото решение валутата на Република България е еврото, съгласно чл. 3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 г., поради което всички суми се присъждат в евро при курс 1,95583 лв. за 1 евро и при спазване правилата за закръгляване по чл. 13 от ЗВЕ.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По установителните искове за прогласяване на нищожност на договора за потребителски кредит и договора за предоставяне на поръчителство:

В тежест на ищцата по предявените срещу двамата ответници искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 вр. чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните са възникнали облигационни правоотношения по Договор за потребителски кредит № 2717257/31.01.2023 г. и Договор за предоставяне на поръчителство от 31.01.2023 г. към него с твърдяното в 4 исковата молба съдържание; че договорите са нищожни на заявените с исковата молба основания, а именно поради нарушение на императивни норми на закона, накърняване на добрите нрави.

Съобразявайки становището на ответниците, съдът приема за безспорни между страните следните обстоятелства: между „Кредисимо“ ЕАД и ищцата е сключен Договор за потребителски кредит № 2717257/31.01.2023 г., по силата на който на ищцата е предоставена парична сума в размер на 2 000 лв.

(1 022,58 евро) при фиксиран лихвен процент от 20% и ГПР от 21,94%, която сума е усвоена изцяло от кредитополучателя; между „Ай Тръст“ ЕООД и ищцата е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 31.01.2023 г., по силата на който задълженията на ищцата по договора за потребителски кредит са обезпечени с поръчителството на „Ай Тръст“ ЕООД срещу възнаграждение в размер на 1 938,53 лв.; уговореното възнаграждение за поръчителство не е част от формирания ГПР по договора за потребителски кредит; включването на възнаграждението за поръчител при формирането на ГПР би довело до превишаване на максимално допустимия в закона размер; ищцата е заплатила в полза на ответника „Кредисимо“ ЕАД сумата в общ размер от 2 983,35 лв. (1 525,36 евро).

Гореизложените обстоятелства се установяват и от приетите по делото Договор за потребителски кредит № 2717257/31.01.2023 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, и Договор за предоставяне на поръчителство от 31.01.2023 г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД. Към всеки от тях е приложено Приложение № 1 с обективиран погасителен план. Приобщени по делото са и приложимите Общи условия за предоставяне на кредити и Стандартен европейски формуляр.

Процесните договори са потребителски, доколкото страни по него са „потребител“ по см. на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – „търговец“ по см. на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е свързана с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за потребителски кредит, са използвани за цели, стоящи извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор по своята правна същност представлява договор за потребителски кредит по см.