Решение № 430 от 13.05.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 430 гр. Бургас, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20232100501717 по описа за 2023 година

С Решение № 1672/26.07.2023г., постановено по гр. дело № 1330/2023г. по описа на Районен съд - Бургас е отхвърлен предявения от П. М.

Я. против „Агенция за събиране на вземания“ EАД със седалище гр. София иск за установяване в отношенията между страните, че на основание чл. 439, ал. 1 от ГПК ищцата не дължи на ответната страна сумата от 1 897, 93 лева – главница по договор за кредит № **-** от 17.07.2007г., ведно със законната лихва от 23.03.2009г., сумата от 454, 27 лева, представляваща договорна лихва за периода 17.12.2007г. – 17.07.2009г., сумата от 1 103, 46 лева, представляваща главница по договор за кредит № **-** от 17.07.2007г., ведно със законната лихва, считано от 23.03.2009г., сумата от 294, 14 лева, представляваща договорна лихва за периода 17.12.2007г. – 17.07.2009г., сумата от 62, 40 лева, представляваща застрахователна премия до изплащане на вземането и сумата от 176 лева, представляваща разноски по делото, за които суми е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по частно гр. дело № 16773/2009г. по описа на Районен съд - София.

С цитираното решение, съдът е оставил без разглеждане искането 1 на ищцата П. М. Я. за прекратяване на производството по изп. дело № 222/2012г. по описа на ЧСИ Н. Г., поради настъпила перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и е прекратил производството в тази му част като недопустимо.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от П. М. Я. от гр. Ч., Община С., с която се претендира да бъде отменено постановеното първоинстанционно решение и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде уважен.

С жалбата се изразява недоволство от постановеното решение на районния съд, като се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на същото. В жалбата се посочва, че правилно първоинстанционния съд е констатирал, че давността започва да тече от стабилизирането на заповедта за изпълнение и видно от събраните по делото доказателства се установява, че въз основа на издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, е образувано изпълнително дело № 222/2009г. по описа на ЧСИ Н. Г..

Посочва се, че в хода на изпълнителното производство – на 11.09.2015г. е постъпило частично плащане и след тази дата не са извършвани каквито и да било изпълнителни действия, които да са засегнали правната сфера на длъжника – всичко, което е извършвано по делото не са действия, които реално да са прекъснали давността, тъй като не са същински изпълнителни действия по смисъла на чл. 116, буква „в“ от ЗЗД. В жалбата се посочва, че районния съд неправилно е обсъдил събраните доказателства, вследствие на което е постановил неправилен съдебен акт, тъй като от приетите доказателства е видно, че след дата 11.09.2015г. не са наложени никакви действия в патримониума на длъжника по изпълнителното дело, поради което съдът неправилно е констатирал, че давността е прекъсвана седем пъти.

Сочи се, че искът е следвало да бъде уважен, както поради изтекла обща пет годишна давност, така и поради настъпила перемпция.

Посочва се, че неправилно съдът е отхвърлил искането на ищцата за прекратяване на изпълнителното производство като недопустимо, като се твърди, че съдебния изпълнител действително е компетентен да се произнесе 2 по този въпрос, но в случаите, в които той не е прекратил изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК длъжникът има право да предяви отрицателен установителен иск към съда и именно това си право е упражнила ищцата в случая.

Твърди се, че в конкретния случай перемпция е настъпила още на 14.02.2013г., тъй като в продължение на две години не са извършвани каквито и да е изпълнителни действия, алтернативно перемпция е настъпила и на 29.03.2018г., тъй като са изтекли две години от реално извършени действия по молба на взискателя.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Претендира се присъждане на сторените по делото пред въззивната инстанция разноски.

В съдебно заседание въззивната страна чрез своя процесуален представител поддържа жалбата и счита, че следва да бъде отменена.

В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна – „Агенция за събиране на вземания“ EАД, с който същата се оспорва изцяло. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 116, б. ,,в“ от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане действия за принудително изпълнение на вземането, като се сочи и съдебна практика в този смисъл. В писмения отговор на въззивната жалба се излага становище във връзка с правната природа на погасителната давност, представляваща санкция за бездействието на кредитора в определен срок. Твърди се, че след образуване на изпълнителното дело, въззиваемият, в качеството си на взискател, не е бездействал, като в сравнително неголям интервал от време, отправял искане до съдебния изпълнител за извършване на действия по принудително събиране на вземанията.

Навеждат се доводи относно предпоставките за прекъсване на давността.

В депозирания писмен отговор се оспорват наведените във въззивната жалба доводи за настъпила перемпция на изпълнителното дело.

Заявява се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че погасителната давност за вземанията не била изтекла в периода от 11.09.2015г. - 02.03.2023г.

3

- датата на входиране на исковата молба в съда, тъй като същата е била многократно прекъсвана (на 29.03.2016г. - с извършване на опис на недвижимия имот, с наложения запор на 20.12.2016г. върху трудовото възнаграждение на длъжника от работодателя ,,Енте“ ООД; наложени запори върху банковите сметки на длъжника в „ПИБ“ АД и ,,Уникредит Булбанк“ АД - на 23.05.2018г. и 14.06.2018г.; извършен опис на движими вещи от 22.08.2019г., запор на банковите сметки на длъжника от 29.08.2019г. в ,,Банка ДСК“ АД, запор върху трудовото възнаграждение на 23.08.2021г. при работодателя О. С.).

С отговора се претендира да бъде потвърдено атакуваното първоинстанционно решение и да бъде оставена без уважение въззивната жалба като неоснователна.

При условията на евентуалност – в случай, че въззивната страна отправи искане за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за адвокат на основание чл. 38 от ЗА, то ответната страна отравя искане да бъдат събрани доказателства относно имущественото състояние на въззивната страна.

Отправя се искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски в първоинстанционното производство в пълен размер.

Отправя се искане в случай, че съдът осъди „Агенция за събиране на вземания” EАД за заплащане на разноски на въззивната страна, то да бъде извършено служебно прихващане на присъдените разноски, а в случай, че съдът не извърши такова, се претендира съдът да даде указания на насрещната страна, да предостави банкова сметка, по която да бъдат изплатени присъдените по делото разноски.

В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба депозира писмено становище, в което оспорва жалбата и счита, че следва първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от П. М. Я. от гр. Ч., Община С. против „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД със седалище гр. София, с който се претендира 4 да бъде прието за установено по отношение на ответната страна, че ищцата П.

Я. не дължи на дружеството следните вземания:

- 1 897, 93 лева – главница по договор за кредит № **-** от 17.07.2007г., ведно със законната лихва от 23.03.2009г., сумата от 454, 27 лева, представляваща договорна лихва за периода 17.12.2007г. – 17.07.2009г.;

- сумата от 1 103, 46 лева, представляваща главница по договор за кредит № **-** от 17.07.2007г., ведно със законната лихва, считано от 23.03.2009г., сумата от 294, 14 лева, представляваща договорна лихва за периода 17.12.2007г. – 17.07.2009г.;

- сумата от 62, 40 лева, представляваща застрахователна премия до изплащане на вземането и сумата от 176 лева, представляваща разноски по делото, за които суми е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по частно гр. дело № 16773/2009г. по описа на Районен съд - София.

В исковата молба се посочва, че през 2009г. е образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ Н. Г. с район на действие – Окръжен съд – Бургас, а през 2012г. ищцата е уведомена за сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземането от страна на нейния кредитор на „Агенция за събиране на вземанията“ ООД. В исковата молба се твърди, че от датата на образуване на изпълнителното дело от „Кредибул“ ЕАД до продажбата на дълга на „Агенция за събиране на вземанията“ ООД не са извършвани изпълнителни действия от ЧСИ Н. Димов за принудително събиране на дълга, а през периода от 2013г. до 11.09.2015г. по банковата сметка на съдебния изпълнител доброволно са превеждани периодично суми по дълга на ищцата към „Агенция за събиране на вземанията“ ООД и общо е заплатена сумата от 1 777, 38 лева.

В исковата молба се посочва, че от 11.09.2015г. до предявяването на иска не е извършено реално принудително плащане чрез запор от трудовото възнаграждение или доброволното превеждане на суми по банковата сметка на взискателя и тъй като от този момент са изминали повече от седем години през които съдебния изпълнител не е извършил изпълнително действие и предвид бездействието на взискателя – ответник вземането му следва да се приеме, че е погасено по давност.

Ответната страна – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД със 5 седалище гр. София депозира по делото пред първоинстанционния съд писмен отговор, в който посочва, че оспорва претенцията и посочва конкретни изпълнителни действия, които са поискани от страна на дружеството в качеството му на взискател в изпълнителното производство.

За да отхвърли предявения иск, първоинстанционният съд е посочил, че погасителната давност не е изтекла за вземанията в периода от 11.09.2015г. до 02.03.2023г. – датата на входиране на исковата молба в съда, тъй като същата е била многократно прекъсвана – на 29.03.2016г. – с извършване на опис на недвижимия имот, с наложен запор на 20.12.2016г. върху трудовото възнаграждение на ищцата, наложените запори върху банковите сметки на длъжника през 2018г. и извършен опис на движими вещи през 2021г. Съдът е приел, че погасителната давност е била прекъсвана седем пъти с осъществяването на посочените изпълнителни действия и не е изтекла нито в периода между отделните изпълнителни действия, нито за периода от 11.09.2015г. до 02.03.2023г.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти.

В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим.

Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, поради което съдът следва да постанови съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция доказателства, като след преценката им и съобразно изложените съображения във въззивната жалба, съдът намира следното:

По отношение на установената от районния съд фактическа обстановка във въззивната жалба не са изложени възражения и настоящата инстанция на основание чл. 272 от ГПК препраща към изложеното в мотивите на обжалваното решение. В жалбата се сочи, че съдът неправилно е обсъдил 6 събраните доказателства вследствие на което е постановил неправилен съдебен акт – тоест – оплакванията са свързани с тълкуването на фактите, което е направил районния съд и с преценката на съда за правните последици от тези факти, като се сочи, че изпълнителните действия, които са предприети в изпълнителното производство не са могли да прекъснат давността.