Решение № 15194 от 05.08.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 15194 гр. София, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20221110131955 по описа за 2022 година

Предявен е иск по чл. 220, ал.1 от КТ.

Ищецът „..........“ ЕООД („.........“ ЕООД-предишно наименование) твърди, че ответника е работил при него на длъжност „Младши Специалист Подбор“, като по негово искане трудовия му договор е прекратен на основание чл. 327, ал. 1, т. 6 КТ - продължаване образованието в учебно заведение на редовно обучение или постъпване на редовна докторантура, т.е. без предизвестие. Заявява, че ответника веднага е започнал работа при друг работодател. Поддържа, че не продължаване на обучението е била причината за прекратяване на трудовото правоотношение със „.........“ ЕООД, а започване на нова работа при друг работодател. Претендира сумата от 3200 лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяването на трудовия договор.

Ответникът Е. И. И. е получил препис от исковата молба и в едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е подал писмен отговор. Заявява, че трудовия договор е прекратен на основание чл. 327, ал. 1, т. 6 КТ - продължаване образованието в учебно заведение на редовно обучение, като същия е студент редовно обучение в специалност „Международни икономически отношения“ при УНСС. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С Трудов договор № 7984/09.06.2021 г. ответникът е назначен на длъжността „Младши Специалист Подбор“. Договорът е сключен със срок на изпитване от шест месеца уговорен в полза на работодателя, като след изтичане на този срок, трудовият договор се 1 счита за сключен за неопределено време.

Със Заявление за напускане (вх. № 146/01.04.2022 г.) ответникът е пискал трудовото му правоотношение да бъде прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 6 КТ, поради невъзможността да съчетава университет и работа.

По делото е представена Заповед № 9420/01.04.2022 г., с която работодателят е уважил искането на служителя и е прекратил на основание чл. 327, ал. 1, т. 6 КТ трудовия договор на Е. И., считано от 02.04.2022 г.

От приложените по делото Уверение № 154/08.11.2022 г. и Уверение № 155/08.11.2022 г., издадени от Факултет - Международна икономика и политика към Университет за национално и световно стопанство /УНСС/ се установява, че ответникът е записан през 2022/2023 учебна година в първи семестър на втори курс, редовно обучение за висше образование по специалност: международни икономически отношения, образователноквалификационна степен - магистър.

От представената Справка за трудови договори на ответника е видно, че от 14.04.2022 г. до 30.01.2023 г. същият е бил в трудови правоотношения с трето за спора лице.

От показания на свидетеля Е. С. С., се установява, че същата заема длъжността старши-специалист, подбор на персонал при ищеца. Посочва, че познава Е. И., запознала се с нея в гр. София по време на първоначалното си обучение, след което са работили заедно в един и същи отдел до напускането й. Твърди, че ответницата е споменавала, че посещава висше учебно заведение, но не е коментирала за трудности в образованието си. Разказа, че е напуснала на 01.04.2022 г., като преди това е поискала повисока заплата. Сочи, че от страна на работодателя е стартирана процедура по промяна на възнаграждението на ответника, като е подготвен Анекс за нея с дата 01.04.2022 г. за повишаване на заплатата, както и промяна на длъжността от „младши специалист подбор на персонал“ в „специалист подбор на персонал“. Твърди, че с И. е трябвало да изготвят обява, която е за вътрешна позиция със срок до края на деня в петък, като малко преди изтичане на този срок, последната пуснала имейл, че не може да довърши самата обява, няма кога да работи, последвал имейл с предаване на задълженията, които не е приключила и финален такъв до нея и част от мениджмънта, че благодари за съвместната работа и това е последният й ден. Посочва, че от началото на 2022 г. до месец 06.2022 г. е имало и други трима служители от екипа на Е. напуснали фирмата и четвърти такъв, който сменил работата.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 220, ал. 1 КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.

За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже, че трудовия му договор е 2 прекратен от ответника на някое от основанията, за които се изисква отправяне на предизвестие, без да е спазен срокът на предизвестието, уговорен между страните. В съдебната практика се приема, че предизвестието по естеството си представлява уведомление, отправено от едната страна в трудовото правоотношение към другата, съдържащо решението на първата да упражни потестативното си право за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, като то съдържа и посочване на срок - датата, от която започва да тече предизвестието, или срокът, след изтичане на който трудовият договор ще бъде прекратен. Случаите, в които страната може да прекрати трудово правоотношение с отправяне на предизвестие са предвидени в закона - чл. 326, чл. 328 и чл.

334 КТ. В съдебната практика се приема, че с уговорки в трудовия договор страните не може да дерогират императивната разпоредба на чл. 220, ал. 1 КТ, в текста на която ясно са очертани хипотезите, при които се дължи обезщетение - тогава, когато се прекратява трудовото правоотношение на някое от основанията, за които законът предвижда отправяне на предизвестие. Предвид тази разпоредба обезщетение за неспазено предизвестие се дължи само когато трудовото правоотношение е прекратено на някое от изрично предвидените в закона основания за прекратяване с предизвестие (в този смисъл- Решение № 133/25.10.2018 г. по гражданско дело № 3458/2017 г., на III ГО при ВКС).

Тези обстоятелства в настоящия случай обаче, не са налице. Процесният трудов договор е прекратен на специалното основание по чл. 327, ал. 1, т. 6 КТ, даващ правото на работника да прекрати трудовият договор без предизвестие, защото продължава образованието си в учебно заведение на редовно обучение или постъпва на редовна докторантура. Видно от приложените по делото Уверение № 154/08.11.2022 г. и Уверение № 155/08.11.2022 г., издадени от Факултет - Международна икономика и политика към Университет за национално и световно стопанство /УНСС/ е че към датата на прекратяване на трудовия договор (02.04.2022 г.), ответникът е продължавал образованието си във втори летен семестър (от 31.01.2022 г. до 05.06.2022 г.) на първи курс, а през 2022/2023 учебна година в първи семестър на втори курс, редовно обучение за висше образование по специалност: международни икономически отношения, образователно-квалификационна степен - магистър. Това обстоятелство е единственото и достатъчно изискване на законодателя да предостави възможността на работника да прекрати трудовия си договор без да дължи предизвестие, ако счита, че това затруднява обучението му. В случая без правно значение за валидността на прекратяването на трудовото правоотношение на посоченото в заповедта основание е фактът, че след това работникът е сключил нов трудов договор. Този факт за законодателя е ирелевантен, тъй като причините за сключването на последващия договор могат да са различни, в това число и ако работникът прецени, че работата при новия работодател ще бъде по-лесна за съвместяване с обучението.

С оглед изложеното и доколкото процесният трудов договор е прекратен на основание, което не изисква отправянето на предизвестие от страна на работника, то не са налице условията на чл. 220, ал. 1 КТ. За ищеца не е възниквало вземане за обезщетение за неспазено предизвестие, поради което предявеният иск се явява неоснователен и като такъв 3 следва да бъде отхвърлен изцяло.

По разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника сумата от 600 лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „..........“ ЕООД („.........“ ЕООД-предишно наименование), ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, ет. 3, срещу Е. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Студентски град“, бл. 51, ап.

2А, иск с правно основание чл. 220 КТ, за сумата 3200 лева, представляваща обезщетение за неспазен от работника срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед № 9420/01.04.2022 г.

ОСЪЖДА „..........“ ЕООД („.........“ ЕООД-предишно наименование), ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, ет. 3, да заплати на Е. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Студентски град“, бл. 51, ап. 2А, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 600 лева, представляваща разноски.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4