Акт от 12.12.2019, Административен съд - Велико Търново

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 483 град

Велико Търново, 12.12.2019 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-град Велико

Търново, VІІІ-ми състав, в съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова и участието на секретаря П.И.разгледа докладваното от съдия Костова административно дело № 585/2019 година по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба, подадена *** С. от САК като пълномощник на Р.Е.Д., срещу Заповед рег.

№ Л-3954/03.09.2019 г., издадена от ВПД главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която, на основание чл. 13, ал. 2, т. 9, пр. второ и чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), вр. чл. 204, т. 3, чл. 194, ал. 2, т.

2, чл. 197, ал. 1, т. 3, вр. чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. първо от ЗМВР, на държавния служител Р.Д. е наложено дисциплинарно наказание „порицание за срок от девет месеца“. Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и липса на доказаност на заявените дисциплинарни нарушения. Като конкретни пороци изтъква обстоятелствата, че жалбоподателят не е бил уведомен за образуваното срещу него дисциплинарно производство, за правата му в хода на същото и не е било обсъдено възражението му, с което е нарушено правото му на защита. Счита, че е налице противоречие между описаните като нарушение факти и дадената им правна квалификация. Като процесуално нарушение изтъква това, че за няколко установени нарушения е наложено едно общо наказание, без да е спазена разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР. За жалбоподателя не става ясно дали му се вменяват нарушения, изразяващи се в неизпълнение на подзаконов нормативен акт по чл. 194, ал. 2, т.

1 от ЗМР, или –неизпълнение на служебни задължения по смисъла на чл. 194, ал.

2, т. 2 от ЗМВР. Възразява, че доказателствата са превратно и неправилно ценени, което е довело до непълно и неясно описание на фактическата обстановка.

Поддържа, че нарушението не е установено по безспорен начин. На последно място твърди, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, доколкото при определяне на вида и размера на наказанието не са съобразени тежестта на нарушението, настъпилите последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител. По тези съображения моли съда да отмени обжалваната заповед и претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа жалба, а аргументите за отмяна доразвива в представени по делото писмени бележки и допълнение към тях.

Ответната страна по жалбата, ВПД главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София, към Министерство на правосъдието, чрез процесуалния си представител ***О., оспорва жалбата като неоснователна по съображения, развити в съдебно заседание и моли същата да бъде отхвърлена. Излага доводи, че заповедта е издадена от компетентен орган, след изясняване на фактическата обстановка и при спазване на материалноправните и процесуалните изисквания. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните не се спори, а от доказателствата по делото се установява, че на 31.05.2019 г. около 16:30 часа в Затвора – гр. София, І-ва категория, в спалното помещение, където са настанени лишени от свобода „чужда делегация“ (от други затвори), лишени от свобода лица са извършили физическа саморазправа над Е.И.от затвора в Ловеч. Според Докладна записка от 31.05.2019 г. на мл. инспектор Л.Л., осъществявайки задълженията си на постови, последният е чул виковете на И.и след проверка е установил, че лишеният от свобода е бил бит от друго лице от същото отделение – Ю.М.от затвора в Пазарджик. Ситуацията е докладвана на началника на сектора Р.Д., който е разпоредил малтретираното лице да бъде конвоирано за медицински преглед, а останалите лишени от свобода да бъдат настанени в буферна зона.

Според Сведение от 31.05.2019 г. д-р Т. е извършила преглед на И.и е установила травматично увреждане – зачервявания, охлузвания, повърхностни кръвонасядания, хематом, като от снетата анамнеза става ясно, че същите са резултат от побой с кожен колан и с ритници, нанесени на затворника от почти всички останали съкилийници, чиито имена не се споменават. Останалите лица от чуждата делегация – А.С., Ю.М., К.К., М.Д.и Д.Т., са дали обяснения в деня на инцидента, които потвърждават нанесения побой с „колан, канче за храна, шутове и тупаници по цялото тяло на пребития Е.“. Установява се, че насилието е било съпроводено и с обидни и нецензурни изрази на етническа основа, тъй като само битият мъж е от български произход, а останалите – от ромски. Докладни записки са изготвени и от служителите в Затвора – гр. София – Д.Д., М.М.и Л.Л.. Според дадените от тях сведения около 17:30 часа началникът на сектора Д. е разпоредил свободните надзиратели да изведат от спалното помещение участвалите в побоя лица и да ги разпределят в отделни помещения, за да снемат писмените им обяснения. Всички затворнически инспектори са декларирали, че при изпълнението на тази задача не са използвали физическа сила и помощни средства спрямо лишените от свобода. От разпита на свидетеля по делото Д.Д. се потвърждават изложените по-горе факти. За извънредната ситуация е изготвено Съобщение № 2949/31.05.2019 г. до ГДИН, до Софийска градска прокуратура и до ГД „Национална полиция“.

Със Заповед №

Л-2811/18.06.2019 г. на главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ (за която няма данни да е връчена на Д.) е разпоредено извършването на проверка по предварителни данни, че на 31.05.2019 г. служителите от Затвора – гр. София са използвали физическа сила и помощни средства над лишените от свобода, които са се саморазправяли с Е. И.. Въпросната проверката е приключила със съставянето от назначената комисия на Справка № 7008/25.07.2019 г., с която са констатирани извършени от Д. нарушения, квалифицирани като такива на служебната дисциплина. Резултатите от проверката са оспорени от Д. като необосновани, неправилни и недоказани, за което служителят е депозирал Възражение вх. № 9388/26.07.2019 г. До Р.Д. е адресирана Покана рег. № 7860/16.08.2019 г. на ВПД главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ за даване в тридневен срок на писмени обяснения по случая и представяне на доказателства. Поканата е връчена на 22.08.2019 г. Д. е спазил срока и е представил Писмен отговор вх. № 4501/26.08.2019 г., с който поддържа заявената вече позиция, че вменените му нарушения не са извършени. Без да са изложени мотиви защо възраженията на Д. не са зачетени, е последвало съставянето на процесната Заповед № Л-3954/03.09.2019 г. от ВПД главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията“. С тази заповед дословно са възприети констатациите и изводите на извършената проверка.

Недоволен от наложеното му дисциплинарно наказание Д. е подал жалба директно до Административен съд – София град, която е входирана там на 12.09.2019 г. С Разпореждане от 13.09.2019 г. на затворническата администрация са дадени изрични указания за комплектуване на преписката.

Доколкото жалбоподателят е с постоянен адрес в гр. Свищов, на основание чл.

133, ал. 1 от АПК съдебното производство пред АССГ е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Велико Търново. С разпореждането за насрочване настоящият състав повторно изиска конкретни доказателства от ответната страна.

Съдът намира, че жалбата е допустима като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:

Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 3 от ЗМВР и предвид Заповед № ЧР-05-206/01.08.2019 г. на министъра на правосъдието.

Същата е съставена в предвидената от закона писмена форма и формално съдържа реквизитите по чл.

210, ал. 1 от ЗМВР, но в нея липсват същински мотиви. Въпреки, че изложените са пространствени, бланкетното им и объркано съдържание възпрепятства наказаното лице и съда да разберат в какво точно се състои извършеното нарушение. На първо място в заповедта е вписано, че инспектор Д. не е докладвал употребата на физическа сила и помощни средства от организираната от него група надзиратели срещу лишените от свобода М.Д.и Д.Т., квалифицирано като нарушение на чл. 118, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗИНЗС; чл. 293, т. 2 от ППЗИНЗС; чл. 314, ал. 4 от ППЗИНЗС и чл. 318 от ППЗИНЗС. На второ място, Д. е обвинен, че не е осигурил незабавен достъп до медицински специалист на лишените от свобода М.Д.и Д.Т., за които се твърди, че при завръщането им в Затвора – гр. Белене, са установени травматични увреждания – нарушение на чл. 119г от ППЗИНЗС. На трето място, Д. е упрекнат, че за изнасянето на багажа на лишения от свобода И.от спалното помещение за чужда делегация немотивирано е събрал група от дванадесет надзиратели, с което е допуснал нарушение на Раздел V, т. 6 от Длъжностната си характеристика.

Изложеното е обобщено като „неизпълнение на служебни задължения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2, вр. чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, изразяващо се в неизпълнение на служебни задължения“.

Настоящият състав намира, че дисциплинарно разследващият орган не е изпълнил в пълнота задълженията си по чл. 207, ал. 3 от ЗМВР да извърши всички необходими процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение и всъщност вменените на Д. деяния не са доказани. За съставянето на заповедта и констатирането на нарушенията се установяват две групи доказателства. Първата група доказателства са приложените по делото, представени с административната преписка и към жалбата писмени доказателства – писмените обяснения на лишените от свобода и на затворническите служители, медицинската документация от прегледа на лишения от свобода И.и съобщението за инцидента от 31.05.2019 г.

Тук спадат и събраните в хода на делото свидетелски показания на инсп. Д.. От всички изброени доказателствени средства не се установява извършване на каквото и да било нарушение на служебната дисциплина от инспектор Д., включително организиране на група за употреба на физическа сила от страна на надзирателите срещу лишените от свобода Д. и Т.. Дисциплинарната отговорност на жалбоподателя е ангажирана въз основа на втората група доказателства, които само се споменават в заповедта, без да са приложени към преписката, въпреки неколкократните указания на съда. Това са обяснения на лишените от свобода М.Д., Д.Т. и К.К., за които се твърди, че съдържат данни за саморазправа и отказана медицинска помощ. Същите са в крайно противоречие с наличните по делото писмени обяснения на същите лица. Твърдението, че след връщането на лишените от свобода в затвора в гр. Белене, на същите са установени травматични увреждания, не може да се вмени в отговорност на жалбоподателя, тъй като според Постановление от 02.09.2019 г. на Софийска районна прокуратура, това се е случили приблизително 4 дни по-късно и не може еднозначно да се обвърже със събитията от 31.05.2019 г., разиграли се в затвора в гр. София. В същото прокурорско постановление е посочено, че не може да се приеме, че получените синини по Т. и Д. са в следствие на нанесени удари от служители на ГДИН, което се подкрепя и от писмените обяснения, дадени от самите тези лица. С тези мотиви е отказано образуването на наказателно производство. Липсват безспорни доказателства за това кога и при какви обстоятелства са получени травматичните увреждания на лишените от свобода, както и че към 31.05.2019 г. над същите е упражнена физическа сила от затворническите служители и те са имали нужда от лекарска помощ, искали са такава и тя им е отказана. При липса на доказателства, документална необоснованост и вътрешно противоречие между твърденията в заповедта и административната преписка, съдът намира за недоказана съставомерността на приписаните на Д. деяния – че не е докладвал употребата на физическа сила и помощни средства и че не е осигурил незабавен достъп до медицински специалист на лишените от свобода.