Решение № 13 от 02.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Пловдив, 02.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20235330108929 по описа за 2023 година

Предмет на делото са искове по чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 ЗПК и чл. 10, ал.2 и чл. 11, ал.2 ЗПК;

Ищец И. Х. Г. чрез адв. К. иска осъждането на ответник „Вива Кредит“ ООД с ЕИК 201995287 да заплати следните суми:

688,85 лева, която представлява недължимо платена сума по клауза за неустойка по договор за заем №*******.

1887 лева, която представлява недължимо платена сума по клауза за такса експресно разглеждане на заявка за отпускане на заем по договор № *******г.;

595,99 лева, която представлява недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за потребителски заем № ********. ведно със законната лихва за забава върху сумите считано от датата на подаването на исковата молба – 24.06.2022г. до окончателното й изплащане.

Поддържа се в исковата молба, че между страните е сключен договор за заем от 23.09.2022г., който е недействителен на специалните основания както следва: нарушение на чл. 11, ал.1, т.9 ЗПК – не са посочени условията за прилагане на ГЛП; нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК – не е посочен начинът на изчисляване на ГПР; нарушение на чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК – не е посочено в погасителния план разпределение на вноските; нарушение на чл. 11, ал.2 ЗПК – страниците към ОУ към договора не са подписани; Вън от горното се поддържа и 1 че клаузата за договорната лихва е нищожна поради протИ.речието й с добрите нрави – надвишава трикратния размер на законната лихва; Поддържа се и че неустойката нищожна като заобикаляща изискването на чл. 19, ал.4 ЗПК; Поддържа се и че таксата за експресно разглеждане е нищожна като протИ.речаща на чл. 10, ал.2 ЗПК.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответник „Вива Кредит“ ООД с ЕИК 201995287 чрез адв. А.Н. не оспорва факта, че е бил сключен с ищеца процесния договор за паричен кредит по силата на който е отпуснат кредит в размер на 3000 лева като ищецът се е задължил да върне заема на 30 равни месечни вноски, всяка в размер на 188.72 лева като кредит е погасен от ищеца.

Не се оспорва и качеството на ищеца на потребител.

Оспорват се твърденията на ищцата затова, че клаузите на договора са в протИ.речие със ЗЗП и ЗПК. ГПР по договора е в размер на 49,37%

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № ********за сумата от 3000 лева, Срок на кредита: 60 седмици, брой погасителни вноски - 30, лихвен процент по кредита 40.32 %, годишен процент на разходите по кредита: 49,37%.

Съгласно чл. 5, ал.3 вр. с ал. 1 от договора и следващи, заемът е следвало да бъде обезпечен в 3-дневен срок с банкова гаранция или поръчителство на две физически лица.

При неизпълнение на това задължение, се начислява неустойка от 1257,90 лева.

Видно от справка погасителен план за процесния заем е начислена неустойка от 1257,90 лева, такса за експресно разглеждане от 1 887 лева и договорна лихва от 774, 60 лева.

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до 2 настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение.

В договора не е записана общата дължима сума, а такава е посочена в погасителния план към договора. Ако се приеме, че тази обща сума е в размер на банковата гаранция и следва да включва главницата и лихвата, то тя не е реално дължимата сума, защото в нея не са включени допълнителните плащания, които потребителят ще понесе заради уговорката по чл. 5, ал.3 вр. с ал.1 предвиждаща неустойка. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното.

Непредставянето на обезпечението самостоятелно не води до някакви вреди за кредитора, а такива биха възникнали чак при неизпълнение на задължението и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя. Този риск следва да се съобрази от кредитора към момента на сключването на договора и да намери отражение при вземането на решението за отпускането на заема и параметрите, при които да стане това. Вместо това обаче предварително е уговорена неустойка, която от самото начало е разсрочена и включена в месечните погасителни вноски, в погасителния план без да може да компенсира повишения риск. По този начин, неустойката реално увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава още едно допълнително възнаграждение. Така и ГПР от 48,70 % не отговаря на действителните такива, защото е без сумата за неустойка.

Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Посочването в договора за кредит на по- нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, 3 че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита.

Обсъдената по- горе неустойка е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Както вече се посочи, задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му.

Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, съдът намира за установено в разрез с добрите нрави. Това е така, тъй като по този начин се цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение на кредитора, извън установения ГПР. В този случай следва да намери приложение нормата на чл. 19 ал. 5 от ЗПК, която установява, че клаузи, установяващи задължения за заплащане на разходи над така установеното ограничение, са недействителни.

Оттук и искът се явява основателен, като ответникът следва да бъде осъден да възстанови всички суми които е получил извън чистата стойност на главницата, а именно претендираните сумите както следва:

688,85 лева, която представлява недължимо платена сума по клауза за неустойка по договор за заем № *********г.

1887 лева, която представлява недължимо платена сума по клауза за такса експресно разглеждане на заявка за отпускане на заем по договор № *********г.;

595,99 лева, която представлява недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за потребителски заем № ********г. ведно със законната лихва за забава върху сумите считано от датата на подаването на исковата молба – 24.06.2022г. до окончателното й изплащане

На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят 149,15 лева заплатена държавна такса, а в полза на адв. К. К. сума в размер на 1288,70 лева – минимално адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата за процесуално представителство и защита по делото, която сума е в минимален размер съгласно Наредба № 1/2004 за минималните адвокатски възнаграждения;

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД с ЕИК 207343548 с представляващ Свилен Петков ДА ЗАПЛАТИ в полза на И. Х. Г. следните суми, които са получени от дружество при изначална липса на правно основание по чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД поради нищожността на 4 сключения между страните договор за потребителски кредит № ********. на основание чл.11, ал.1, т.10 ЗПК вр. с чл. 22 ЗПК както следва:

688,85 лева, която представлява недължимо платена сума по клауза за неустойка;

1887 лева, която представлява недължимо платена сума по клауза за такса експресно разглеждане на заявка за отпускане на заем;

595,99 лева, която представлява недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва ведно със законната лихва за забава върху сумите считано от датата на подаването на исковата молба – 24.06.2022г. до окончателното й изплащане

КАКТО и разноските по гр.д. № 8929/2023г. по описа на РС - Пловдив. в размер на сумата от общо 149,15 лева;

ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД с ЕИК 207343548 с представляващ С. П. ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата в полза на адв. К. К. с адрес: гр. ********** сумата от 1288,70 лева, която представлява адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, съдействие по гр.д. № 8929/2023г. по описа на РС – Пловдив;

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________

5