Определение № 598 от 17.06.2025, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 433/2025
- Вид
- Определение № 598
- Подписан
- 17.06.2025
- В сила
- 17.06.2025
- Състав
- ДЕЛЯНА СТОЙЧЕВА ПЕЙКОВА, ГЕОРГИ КОСТАДИНОВ МИЛКОТЕВ, ГЕОРГИ ГОЧЕВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 ал. 1 пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 598 гр. ХАСКОВО, 17.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20255600500433 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 248, ал.
3 от ГПК.
С Определение № 246/11.04.2025 г., постановено по чл. 248 от ГПК, Районен съд – Харманли е допълнил Решение № 226/23.12.2024 г., постановено по гр.д. № 467/2024 г. по описа на съда в частта за разноските, като е осъдил на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, да заплати на Д. Н. К. от гр. ***, ул. **********, ЕГН **********, сумата от 631.04 лева, представляваща платена държавна такса по делото, изчислена спрямо уважената част от исковете, както и 2 730,68 лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение, изчислено спрямо уважената част от исковете.
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД обжалва горното определение в частта на присъденото адвокатско възнаграждение като неправилно с искане за отмяната му и присъждане на възнаграждение на адвоката в размер на 200 лв., като излага доводи за неговата прекомерност и недължимост на ДДС.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от страна на А. Д., като пълномощник на Д. Н. К.. Същият счита частната жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за неоснователна и излага аргументи в тази насока.
1
Частната жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок, и е насочени срещу подлежащ на обжалване акт, съгласно нормата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК. Пред първата инстанция са установени всички относими към предмета на произнасянето по чл. 248 от ГПК обстоятелства по надлежен ред.
Първоинстанционното производство е завършило с Решение № 226/23.12.2024 г., с което съдът е прогласил за недействителен Договор за потребителски кредит № ***********, сключен на 25.11.2022 г. между Д. Н.
К. от гр. ***, ул. **********, ЕГН ********** и „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Средец, ж.к. Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД - поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави.
С Решението съдът е осъдил „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да заплати на Д. Н. К., ЕГН **********, сумата от 3 448,47 лева, платена без основание на ответното дружество по Договор за потребителски кредит № ***********, сключен на 25.11.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 09.05.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.
С Решението съдът е отхвърлил предявения иск от Д. Н. К. против „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за сумата над 3 448,47 лева до пълния предявен размер от 6 897,65, като недоказан.
Постъпила е молба от ищцата Д. Н. К., чрез нейния пълномощник адв.
А. Д., за допълване на Решение № 226/23.12.2024 г., постановено по гр.д. № 467/2024 г. по описа на РС - Харманли в частта за разноските. В молбата е наведено искане ответникът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да бъде осъден да заплати на Д. Н. К. сумата в размер на 700 лв. – заплатена държавна такса, както и да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение на адв. Д. за осъществена процесуална защита при условията на чл. 38 ЗАдв.
По молбата е постановено обжалваното Определение №
246/11.04.2025 г. по гр.д № 467/2024 г. по описа на Районен съд – Харманли.
Според разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната 2 му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС. По аргумент от чл. 278, ал. 4 от ГПК доколкото в този раздел няма особени правила, за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията, тоест приложение намира и разпоредбата на чл. 269 от ГПК.
Процесуалните предпоставки за присъждане на разноски на ищеца в исковото производство се извеждат от нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК, според която същите се понасят от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Процесуалният закон не поставя други изисквания за осъждане на ответника за разноски.
На основание чл. 38, ал. 1 от ЗАдв адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. В посочените хипотези по аргумент от ал. 2 от същата разпоредба ако в съответното производство насрещната страна (в конкретния случай ответникът) е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Трайната практика на ВКС приема, че адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА се присъжда директно на процесуалния представител на страната, като по отношение на неговото присъждане се прилагат процедурните правила по чл. 78 и сл. от ГПК, респ. правилата по чл. 248 от ГПК.
С молбата по чл. 248 от ГПК е наведено изрично искане ответникът да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца – адв. Д.. С обжалваното определение обаче първоинстанционният съд е присъдил разноски за адвокатски хонорар в полза на ищеца Д. Н. К.. Последната не е сторила разноски за адвокатски хонорар в производството, доколкото безспорно се установява, че в случая и е предоставена безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв.
Тоест разноски следва да се присъдят на процесуалния представител на ищцата адв. Д..
3
Извън това съдът е обсъдил всички относими обстоятелства за определяне на адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ, но е достигнал до неправилния извод, че не са налице основания за определяне на възнаграждение под минимума, предвиден в Наредбата. Делото е приключило в едно съдебно заседание, в които не е присъствал пълномощникът на ищеца адв. Д.. Същият е изготвил писмени молби и становище по делото. Последното не е с фактическа и правна сложност, установена е трайна и непротиворечива съдебна практика по спорните въпроси по делото.
Не се спори и относно това, че между същите страни в РС - Хасково са били образувани множество еднотипни дела, при които единствената разлика е в размера на исковете и договора, сключен между страните. Доколкото се касае за еднотипни дела, които не са с фактическа и правна сложност, с оглед практиката на СЕС /Решение на съда на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С438/22/, настоящият съдебен състав намира, че възнаграждението за оказаната безплатна правна помощ следва да бъде определено под минимума, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - в размер на 240 лв. с ДДС за всеки от уважените искове, или общо в размер на 480 лв. с ДДС.
С оглед на изложеното постановеното определение следва да се отмени в частта, в която съдът е осъдил на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752 да заплати на Д. Н.
К., ЕГН **********, сумата от 2 730,68 лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение, изчислено спрямо уважената част от исковете, като адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС се присъди на процесуалния представител на ищцата адв. Д..
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 246/11.04.2025 г., постановено по гр.д. № 467/2024 г. по описа на РС Харманли в частта, в която съдът е осъдил „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, да заплати на Д. Н. К. от гр. ***, ул. **********, ЕГН **********, сумата от 2 730,68 лева с 4
ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение, уважената част от исковете, вместо което постановява: изчислено спрямо
ДОПЪЛВА Решение № 226/23.12.2024 г., постановено по гр.д. № 467/2024 г. по описа на РС - Харманли в частта за разноските, като ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, да заплати на адв. А. Д., член на САК, личен № 1000768210, с адрес гр. ***, район ***, ж.к. „***“, ул. „***“ № *******, сумата в размер на 480 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по реда на чл.
38 от ЗАдв.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5