Решение № 7629 от 15.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7629 гр. София, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20251100509167 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на П. К. У. срещу Решение № 9620/23.05.2025 г., постановено по гр. дело № 44395/2024 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 83-ти състав, което се обжалва в частта, в която е уважена подадената срещу него от Р. Е. Д. –У.а (с фамилно име след развода – Д.) молба за защита по реда на Закон за защита от домашно насилие (ЗЗДН).

В жалбата са развити оплаквания за недопустимост на обжалвания първоинстанционен акт, поради постановяването му от местно некомпетентен съд и е отправено искане за обезсилване на последното в атакувана негова част, а делото да бъде изпратено на местно компетентния съд. При условията на евентуалност са развити съображения за неправилност на първоинстанционното решение в атакуваната му част, поради необоснованост и немотивираност. Сочи се, че събраните по делото доказателства са превратно, непълно и неточно обсъдени, без да е отчетена и вероятната 1 заинтересованост на св.Ненчев, като въз основа на тях е направен и неправилен извод за доказаност на процесните актове на домашно насилие.

Затова моли решението да бъде отменено като неправилно в атакуваната му част и постановено друго, с което да се отхвърли молбата на Р. Е. Д. –У.а за защита по реда на Закон за защита от домашно насилие (ЗЗДН). Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН въззиваемата страна не е депозирала отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание застъпва становище за нейната неоснователност и излага съображенията си за това. Претендира разноски.

По допустимостта на производството въззивният съд приема следното:

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259 ГПК от страна в първоинстанционното производство, притежаваща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване, по силата на чл. 258 ГПК съдебен акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната част.

Неоснователно е становището на въззивника, че решението по делото е недопустимо в обжалваната негова част, поради разглеждането на спора от местно некомпетентен съд, въпреки своевременно въведеното възражение на ответника и при липса на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на молбата за защита.

Съгласно чл. 7 от ЗЗДН в приложимата редакция към ДВ,бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г., компетентен да наложи мярка за защита е районният съд, в района на който пострадалото лице фактически пребивава към момента на подаване на молбата. С тази разпоредба се въвежда специална местна подсъдност, различна от общите правила за местната подсъдност, регламентирани в чл. 105 и следващите от ГПК. Нормата е създадена в интерес и за улеснение на пострадалото лице, на което е предоставена възможност по да поиска защита в най-удобния за него съд. В случая по делото е установено, включително и от показанията на свидетелите С.Н. и П.Н., че към момента на завеждането на молбата за защита пред Софийски районен съд молителят и въззивама страна в производството фактически е пребивавала в гр.София, ул.**** на адреса по местоживеене на нейния баща, където е живяла до към средата на месец август 2024 г., след което се е върнала в гр.Пазарджик със сина си М. У. и двамата са се установили да 2 живеят отделно от въззивника и ответник по делото. При това положение и с оглед разпоредбата на чл.7 от ЗЗДН, в приложимата редакция към ДВ,бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г., Софийски районен съд е местно и родово компетентен да се произнесе по молбата на Р. Е. Д. –У.а съд.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с молба вх.№ 243684/26.07.2024 г., подадена от Р. Е. Д. –У.а, с която последната търси защита от домашно насилие за себе си и за малолетния си син М. П. У. срещу П. К. У. и М.М. У.а, подробно описано в молбата и уточнителните молби към нея.

На 31.07.2024 г. СРС е издал, на основание чл.18, ал.1 ЗЗДН, заповед за незабавна защита в полза на Р. Е. Д. –У.а и малолетния М. П. У. срещу П. К. У. и М.М. У.а, с мярката по чл.5, ал.1 от ЗЗДН.

С решението от 23.05.2025 г., поправено с решение от 28.08.2025 г., постановени по гр.д. № 44395/2024 г. СРС, ГО, 83 състав, е издал заповед за защита в полза на Р. Е. Д. –У.а срещу П. К. У., като на основание чл. 5, ал. 1, т.1 от ЗЗДН е задължил У. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Д. –У.а; на основание чл.5, ал.1 т. 3 от ЗЗДН е забранил на У. да приближава, извън определеното му с влязло в сила решение по гр.д. № 3189/2024 г. на РС-Пазарджик, време за лични контакти с детето М. П. У., Р.

Е. Д.-У., жилището й, местоработата и местата за социални контакти и отдих на последната, на разстояние не по - малко от 300 метра, за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за защита, от който срок е приспаднат срока на действие на ЗНЗ № 267/31.07.2024 г.; на основание чл.5, ал.1, т.4 от ЗЗДН е забранил на П. К. У. да осъществява извън времето, определено с влязло в сила решение по гр.д. № 3189/2024 г. на РСПазарджик, за лични контакти с детето М. П. У.,, контакт с Р. Е. Д. – У.а под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за защита, който който срок е приспаднат срока на действие на ЗНЗ № 267/31.07.2024 г.; задължил е на основание чл.5, ал.1, т.6 от ЗЗДН П. К. У. да посещава специализирани програми към Фонд за превенция на престъпността – ИГА, с адрес: гр. Пазарджик 4400, бул. ****, считано от дата на издаване на 3 заповедта за защита; указал е на П. К. У. последиците от неизпълнението на заповедта за защита, и е осъдил последния да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 лева. С решението от 23.05.2025 г., поправено с решение от 28.08.2025 г., постановени по гр.д. № 44395/2024 г. СРС, ГО, 83 състав, е отказал да издаде заповед за защита от домашно насилие срещу М.М.

У.а в полза на Р. Е. Д.-У. и малолетния М. П. У., като е отказал да издаде заповед за защита от домашно насилие в полза на малолетния М. П. У. срещу неговия баща П. К. У..

Първоинстанционното решение като необжалвано от страните е влязло в сила в съответните части, в които е отказано издаването на заповед за защита срещу М.М. У.а в полза на Р. Е. Д.-У. и малолетния М. П. У., като издаването на заповед за защита в полза на малолетния М. П. У. срещу неговия баща П. К.

У., поради което и не е предмет на настоящото въззивно обжалване.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

На първо място следва да бъде посочено безспорно установеното по делото обстоятелството, че въззивникът и въззиваемата са бивши съпрузи, като от прекратения им брат е роден малолетния М. У., т.е въззиваемата (с фамилно име след развода –Д.) попада в кръга на лица по чл. 3 ЗЗДН и е легитимирана да търси защита по този закон срещу въззивника. Наред с това следва да бъде отбелязано, че сезиращата районният съд молба е допустима, като подадена в срока по чл.10, ал.1 ЗЗДН и правилно районният съд я е разгледал по същество.

Неоснователни са доводите в жалбата за неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото за доказаност на твърдяното насилие.

Противно на твърдяното в жалбата изводите на първоинстанционния съд за упражнено от въззивника домашно насилие спрямо въззиваемата на датите - 15.05.2024 г., 23.07.2024 г., 29.11.2024 г., 02.01.2025 г. и на 09.01.2025 4 г. се подкрепят от събраните по делото доказателства.

Настоящият въззивен състав напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи, а препраща към тях (чл. 272 от ГПК, вр. с §1 от ДР на ЗЗДН). С оглед наведените в жалбата на У. доводи намира за необходимо да отбележи, че районният съд правилно е анализирал и оценил събраните по делото доказателства. Правилно районният съд е ценил доказателствената стойност на представените по делото декларации по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Приетите от районния съд декларации представляват годно доказателствено средство, съгласно чл.13, ал.3, т.3 ЗЗДН за установяване на твърдяното от молителя насилие на посочените по –горе пет дати, три от които са последващи датата на издаване на заповедта за незабавна защита. Декларациите изхождат лично от пострадалото лице и съдържат всички индивидуализиращи белези на процесните актове на домашно психическо насилие от 15.05.2024 г., 23.07.2024 г., 29.11.2024 г., 02.01.2025 г. и на 09.01.2025 г. – описано е насилието по време, място и начин на извършване, посочен е автора на деянието и в каква връзка се намира с пострадалата. Доказателствената стойност на декларациите не е оборена от останалите събрани по делото доказателства. Точно обратното – изложеното в тях досежно събитията от 15.05.2024 г., 29.11.2024 г., 02.01.2025 г. и на 09.01.2025 г. кореспондира и се допълва от неоспорените заверени копия на психологическа-експертна оценка относно състоянието на молителя и въззиваема страна в производството, изготвена от психолог във Фондация "Център Отворена врата", на направление за ползване на социални услуги, с което ДСП-Димитровград насочва детето и/или родителя му Р. Д.-У.а до Фондация "АСОЦИАЦИЯ АНИМУС", респ. Кризисен център, със срок от 6 месеца и до 10.07.2025 г., на социален доклад - предложение за ползване на социални услуги, на становище и уведомление от Фондация "Асоциация Анимус" – доказателствени средства в производството, съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2, т.1 и т.2 ЗЗДН, а акта на психическо насилие от 23.07.2024 г. извършено под формата на продължително проследяване в гр.Пазарджик, а след това и от гр.Пазарджик до гр.София, създаващ чувство за постоянна заплаха, нарушаващ личното пространство и част от психологическия контрол, който жертвата изпитва, се установява и от показанията на св.П.Н.. Районният съд е обсъдил и преценил 5 всички относими по делото доказателства, в това число и събраните по делото гласни доказателства

(поотделно и в тяхната съвкупност), относно релевантните за спора факти, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Въззивният съд, анализирайки събраните в първата инстанция доказателства, в частност свидетелските показания на П.Н. и С.Н., намира, че последните не водят до изводи, различни от вече формулираните от първостепенния съд. Правилно районният съд е приел, че в производството не са събрани доказателства, които да са противоречащи на декларациите, да са по-убедителни или пък да подлагат под съмнения отразеното в тях, поради което и тяхната материална доказателствена сила не е оборена.

Във връзка с възраженията в жалбата следва да бъде отбелязано, че не се твърди и установява свидетелят на молителя и въззиваема страна в производството да се намира в изброените в разпоредбата на чл.172 ГПК връзки със страна в производството и това обстоятелство да не е било съобразено от първоинстанционния съд. Като възможни заинтересовани свидетели разпоредбата определя и всяко лице, които има интерес от постановяване на решението в полза или във вреда на една от страните. Тук се причисляват хипотезите на евентуална симпатия/антипатия спрямо някоя от страните, отношения на власт и подчинение, на финансова или друга зависимост и пр. Във всички случаи свидетелят се явява заинтересован, ако в резултат на показанията му за него или негови роднини и близки би възникнала определена облага или отговорност. В случая поведението на свидетеля С.Н. не предполага мотивиран извод за заинтересованост и предварителната предубеденост, които да са повлияли на достоверността на показанията му, въпреки твърдението, че свидетелят като работник във фирмата на бащата на въззиваемата е финансово зависим от последния, респ. показанията му да обслужват благоприятен за въззиваемата изход от делото. В тази връзка следва да се посочи, че евентуалните данни за заинтересованост на свидетел от изхода на спора не са основание за дискредитиране на показанията му единствено на това основание, а само за съвкупна и критична преценка на изнесеното от него. Не съществува забрана въз основа на показания на свидетели, при които се установява заинтересованост, да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страната 6