Решение № 173 от 08.11.2021, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. ХАСКОВО, 05.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ж.Р. Х. като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Въззивно гражданско дело № 20215600500441 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.А.С. от АК- Стара Загора, в качеството й на процесуален представител на ответниците З.С.А. и К.М.С., против Решение №260012/26.05.2021г. на РС- Ивайловград, постановено по гр.д.№121/2020г. по описа на съда, в частта с която е:

- признато за установено по отношение на ответниците З. С. А. и К. М.

С., че С. Г. Г. е собственик на 1/2 идеална част от поземлен имот №*** от кв.***, за който са отредени УПИ І-200, УПИ ІІ-200 и УПИ Х-199, 200 в съсобственост с имот *** по плана на с.***, общ.***, утвърден със Заповед №2637/30.04.1958г., с площ на имота 725 кв.м., при граници: улица и от две страни- път, заедно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 85 кв.м., по силата на изтекла петгодишна придобивна давност през периода 06.11.2012г. - 06.11.2017г., на основание чл.79 ал.2 от ЗС.

- отменен, на основание чл.537 ал.2 от ГПК, Нотариален Акт № *** г., том.***, рег.№ ***, дело №***г. на Нотариус Наталия Нойкова с рег. №782 на НК, по силата на който З. С. А. е призната за собственик по наследство и давностно владение на 1/2 идеална част от поземлен имот № *** от кв.***, за който са отредени УПИ І-200, УПИ ІІ-200 и УПИ Х-199, 200 в съсобственост 1 с имот *** по плана на с.***, общ.***, утвърден със Заповед №2637/30.04.1958г., с площ на имота 725 кв.м., при граници: улица и от две страни- път, заедно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 85 кв.м.

- са осъдени З. С. А. и К. М. С. да заплатят на С. Г. Г. сумата от 860 лева съдебно деловодни разноски.

В жалбата са развити доводи за неправилност на постановения съдебен акт на РС- Ивайловград.

На първо място, твърди, че първоинстационният съд е направил неправилен извод, като е приел, че наследодателите на ответницата З.А. са станали собственици на процесния недвижим имот, тъй като са го владели повече от 10 години в режим на бездялова съпружеска имуществена общност.

Счита, че наследодателят на ответницата З. Т. Н. и неин баща- С.Д.К. приживе не е придобил по давност ½ идеална част от процесния недвижим имот, доколкото същият не е направил изрично изявление в този смисъл. В подкрепа цитира практика на ВКС в тази насока.

На второ място, намира, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че сключеният между ищцата и ответницата Договор за продажба на наследство от 06.11.2012г. е произвел вещнотранслативен ефект по отношение ½ идеална част от процесния недвижим имот, доколкото наследодателят на ответницата С.Д.К. не е придобил собствеността върху същия, поради изложените в първата част на въззивната жалба аргументи.

Намира така направения от съда извод за неправилен и в хипотезата, при която наследодателят на ответницата евентуално би могъл да приет за собственик на съответната ½ идеална част от процесния недвижим имот, тъй като ответницата З.А. след смъртта на баща си е придобила в наследство само 1/6 идеална част от него. Намира, че само тази идеална част от имота би могла да бъде предмет на договора за продажба на наследството, останало от С.Д.К.

Отделно от това, счита, че сключеният между ищцата и ответницата по делото Договор за продажба на наследство не може да бъде противопоставен на ответника К.С., доколкото не е бил надлежно вписан, съгласно разпоредбата на чл.212 ал.3 ЗЗД.

На последно място излага аргументи за това, че ищцата не е осъществявала добросъвестно владение върху имота в периода от 06.11.2012г. до 06.11.2017г. В тази насока се анализират показанията на 2 разпитаните в хода на първоинстанционното производство свидетели и поведението на страните по делото във връзка със стопанисването на имота.

Прави извод, че въпросната ½ идеална част от процесния недвижим имот е придобита на оригинерно основание- придобивна давност именно от ответницата по делото З.А..

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения от ищцата иск. Претендират се сторените разноски за двете съдебни инстанции.

В законоустановения за това срок е депозиран писмен отговор от адв.А.М., в качеството му на процесуален представител на ищцата С. Г. Г., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се конкретни доводи във връзка с направените оплаквания във въззивната жалба. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е приел, че доколкото наследодателят на ответницата С.Д. К. е станал собственик по давностно владение на ½ част от процесния недвижим имот, то представеният по делото Договор за продажба на наследство от 06.11.2012г. е породил прехвърлителен вещноправен ефект по отношение ищцата. В подкрепа на този извод се цитира практика на ВКС в противоположен смисъл на посочената във въззивната жалба. Счита, че Договорът за продажба на наследство между ищцата и ответницата по делото е сключен в законоустановената за това писмена форма с нотариална заверка на подписите и като такъв е годен да положи началото на добросъвестното давностно владение, упражнявано от купувача безпрепятствено и неоспорвано в продължение на пет години.

Намира така направения извод за подкрепен и от свидетелските показания, събрани в хода на първоинстанционното производство. Моли съда да потвърди решението на РС- Ивайловград, като правилно и законосъобразно.

Претендират се разноски за настоящата инстанция, в това число и за адвокатско възнаграждение.

В откритото съдебно заседание, проведено пред въззивния съд, страните поддържат процесуалните си позиции, заявени на етапа размяна на книжа. Не се правят искания за събиране на нови доказателства.

Въззивният съд, като взе предвид становищата на страните, и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

3

Въззивната жалба е допустима като подадена от надлежна страна по делото, в законоустановения срок по чл.259 ал.1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване, валидно и допустимо решение на районния съд.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по изложените в нея доводи.

РС- Ивайловград е сезиран с установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.2 ЗС, подаден от ищцата С. Г. Г., за установяване правото й на собственост, по отношение на ответниците З. С. А. и К. М. С., върху 1/2 идеална част от поземлен имот № *** от кв.***, за който са отредени УПИ І200, УПИ ІІ-200 и УПИ Х-199, 200 в съсобственост с имот *** по плана на с.***, общ.***, утвърден със Заповед №2637/30.04.1958г., с площ на имота 725 кв.м., при граници: улица и от две страни- път, заедно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 85 кв.м., по силата на изтекла петгодишна придобивна давност през периода 06.11.2012г. 06.11.2017г.. С исковата молба е предявен и обективно съединен иск по чл.537 ал.2 ГПК за отмяна на Нотариален Акт № ***г., том.***, рег. № ***, дело № ***г. на нотариус Наталия Нойкова, с рег. №782 от НК, по силата на който ответницата З. С. А. е призната за собственик по наследство и давностно владение на 1/2 идеална част от процесния недвижим имот.

В мотивната част на своя акт първоинстанцинният съд приема, че основните спорни въпроси между страните по делото са свързани с това дали наследодателят на ответницата С.Д.К. /починал на 28.08.1986г./ е придобил по давност правото на собственост върху ½ идеална част от процесния недвижим имот, дали ищцата е придобила правото на собственост върху тази идеална част от имота след сключването на Договора за продажба на наследство от 06.11.2012г. и дали същата е владяла добросъвестно имота в продължение на пет години.

По първия от така поставените на разглеждане въпроси първоинстанционният, след като обсъдил и анализирал събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания, приел, че Договор за продажба на недвижим имот, сключен на 25.03.1957г. между Г.Н.Я. като продавач и С. Д. К. като купувач, с предмет „празно място в землището на с.***, местността *** край селото, при граници от три страни път, от 500 кв.м.“ е породил вещноправен ефект по отношение наследодателя на 4 ответницата З.А.. По този начин съдът достигнал до извод, че за последната е възникнало право след смъртта на баща си, да сключи Договор за продажба на наследството, останало й от него, включващо и съответната идеална част имота и къщата, построена през 1958г. в него.

По втория въпрос, РС-Ивайловград също формирал положителен отговор, като приел, че вещнотранслативният ефект на Договорът за продажба на наследство от 06.11.2012г. е настъпил със сключването му в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните, които изчерпвали фактическия му състав, въпреки липсата на вписване по реда на чл.212 ал.3 ЗЗД.

Най-накрая, при обсъждане основния предмет на спора, съдът след като анализирал подробно показанията на свидетелите на двете страни и дадените от последните обяснения, достигнал до извод, че ищцата е придобила право на собственост върху ½ идеална част от процесния недвижим имот като добросъвестен негов владелец през периода 06.11.2012г.- 06.11.2017г.. В следствие на това съдът постановил и отмяна, на основание чл.537 ал.2 от ГПК, на Нотариален Акт № ***г., том.***, рег.

№***, дело № ***г. на Нотариус Наталия Нойкова с рег. №782 на НК, по силата на който З. С. А. е призната за собственик по наследство и давностно владение на 1/2 идеална част от процесния недвижим имот.

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички относими, допустими и необходими доказателства. Въззивният съд от своя страна намира за частично правилно произнасянето на РСИвайловград.

Действително преди да бъде решен основният спор между страните, касаещ приложението на разпоредбата на чл.79 ал.2 ЗС по отношение ищцата и придобиването въз основа на давностно владение от нея на ½ идеална част от процесния недвижим, следва да бъде даден отговор на въпросите, свързани с правото на собственост върху същия на праводателите С.Д.К. и З. С. А.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 25.03.1957г. между Г.Н. Я.- като продавач и С.Д.К.- като купувач е подписан Договор за продажба на недвижими имоти с предмет „празно място в землището на с.***, в местността *** край селото, при граници от три странипът, от 500 кв.м.“ за сумата от 2000 лева, платени в брой. Договорът е 5 сключен в писмена форма, пред председателя на местния Народен съвет на с.***- И.Н.И. и в присъствието на трима свидетели. Същият е вписан в регистър под №***г., без да е била спазена изискуемата и към онзи момент нотариална форма за валидност.

Видно от приобщено по делото Удостоверение за търпимост на строеж №***/31.10.2019г. в горепосочения поземлен имот през 1958г. е построена двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 85 кв.м..

От приложеното по делото Удостоверение за наследници на С.Д.К. се установява, че същият е починал на 28.08.1986г., а съпругата му- М.Д.К. на 29.01.1994г., като техни наследници по закон са дъщеря им /ответницата по делото/- З.С. К. и синът им- Д.С.К.

От обясненията на ответницата З.А., дадени в хода на съдебното дирене пред първата инстанция, се установява, че нейните родители са живели до смъртта си в процесния недвижим имот. Действително, пред РСИвайловград не са представени доказателства за това приживе родителите на ответницата З.А. да са предприели действия по изразяване на воля за придобиване право на собственост по давност на процесния недвижим имот, доколкото Договорът за продажба на същия от 25.03.1957г. не е бил сключен във валидната за това нотариална форма. Снабдяването с констативен нотариален акт е способ за позоваването от страна на владелеца на изтеклата в негова полза придобивна давност, но същевременно позоваването на давността не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС, а само процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. Отделно от това, обективно съществува възможността да бъде придобито правото на собственост върху недвижим имот на основание чл.79 ЗС от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си, и неговите права да се признаят на неговите наследници в съдебен процес по спор за собственост. Така направените изводи са относими както за поземления имот, предмет на Договора за продажба от 25.03.1957г., така и за построената през 1958г. от наследодателите на ответницата двуетажна масивна сграда, доколкото по силата на приращението с трайното прикрепване на една вещ към земята, тя автоматично става собственост на собственика на земята.