Решение № 377 от 22.11.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 377 гр. Стара Загора, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20235500500783 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на ЗАД „Г.ф.“ чрез юриск. К. Я. против постановление от 06.10.2023 г. на ЧСИ К.А., рег.№ 766, с район на действие ОС - Стара Загора за разноските по изп. д. № 743/2023 г., с което се намалява размера на приетия по делото адв. хонорар до размера на сумата от 362.50 лв. и дължимата пропорционална такса по т.26 от Тарифата за ТРЗЧСИ до размера на сумата от 621лв.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното действие на ЧСИ е незаконосъобразно, като излага съображения. Моли съдът да отмени обжалваното действие - постановление за разноски като незаконосъобразно и да намали адв. възнаграждение на 200 лв., съгласно чл.10 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения.

Ответникът по жалбата, З. П. К. не взема становище по жалбата.

Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК, по делото са приложени мотиви на ЧСИ К.А., в които се взема становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436 от ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ и е редовна.

Съдът, като обсъди направените оплаквания в жалбата, становището на ЧСИ и като прецени приложените по служебно изготвената преписка по 1 изпълнително дело № 743/2023 г. по описа на ЧСИ К.А., рег.№ 766, с район на действие ОС- Стара Загора, писмени доказателства, намира за установено следното:

Производството по изпълнително дело № 743/2023г. по описа на ЧСИ А., с рег.№ 766 на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС- Стара Загора е образувано по молба, подадена на 08.09.2023 г. от З. П. К., чрез адв. Д. С., въз основа на изпълнителен лист от 07.09.2023 г., издаден по т. д. № 107/2020г. по описа на Окръжен съд - Хасково. Към молбата за образуване на изпълнително дело е приложено адвокатско пълномощно на адвокат С. и договор за правна защита и съдействие от 08.09.2023 г. Вземането е за присъдено обезщетение за разноски в размер на 7150 лв. С разпореждане от 08.09.2023 г. ЧСИ е приел разноски на взискателя за възнаграждение на адвокат 725 лв. и такси - 72 лв. и допълнителни разноски - 6 лв. Изготвил е сметка по чл. 79 от ЗЧСИ № 032633 от същата дата. На 13.09.2023 г. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника по изпълнителното дело. На 21.09.2023 г. длъжникът е наредил плащане в размер на 8733 лв. - колкото е общото задължение по изпълнителното дело към 08.09.2023 г., така както е посочено в показана за доброволно изпълнение.

На 25.09.2023г. длъжникът е подал възражение до ЧСИ К.А., с което е поискал намаляване на размера на адв. възнаграждение на взискателя до 200 лв., както и намаляване на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. С обжалваното постановление от 06.10.2023 г. ЧСИ намалява размера на приетия по делото адв. хонорар на 362.50 лв., тъй като в становището си по възражението процесуалният представител на взискателя е поискал възнаграждението му да бъде намалено с 50%. Със същото постановление е намалена и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

При така установената фактическа обстановка, съдът, от правна страна, намира следното:

Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК предвижда възможност, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално определения размер, съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл.36 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.

Съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл.10, т.1 и т.2 за образуване на изпълнително дело предвиденият минимален размер на адвокатското възнаграждение е 200 лв., а за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от наредбата.

В случая съдът намира, че адвокатското възнаграждение на взискателя 2 следва да бъде намалено до размера на 200 лв. Това е така, защото освен молбата за образуване на изп. дело от 08.09.2023 г., не е налице друго действие по реално изпълнение, извършено по делото от пълномощника на взискателя преди плащане на задължението на длъжника, което видно от приложеното изп. д. е станало в срока за доброволно изпълнение.

Ето защо съдът намира, че подадената жалба е основателна.

Обжалваното постановление следва да бъде отменено, като вместо това се намали адв. възнаграждение на взискателя на 200 лв.

Основателна е жалбата и в частта относно дължимата пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, която следва да бъде намалена съразмерно на събраната сума, след намаляване на адв. възнаграждение на 200 лв. В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи, че изложените в жалбата възражения относно таксата по т.26 ТТРЗЧСИ са неоснователни. В т.26 от тарифата е посочено, че за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума съобразно интереса, а не само върху главницата по изпълнителния лист. С други думи, направените от взискателя разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, се включват както в понятието „материален интерес“ по смисъла на чл.83, ал.1 ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума“ по смисъла на т.26 от ТТРЗЧСИ.

Затова тези разноски следва да се включат в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т.26, в определения с това решение размер.

В настоящото производство съдът намира, че страните нямат право на разноски, тъй като макар производството да има самостоятелен характер, то съставлява своеобразно продължение по конкретното изпълнително дело и в него само се изменя постановлението на съдебния изпълнител относно разноските при направено искане от страната. Изходът от това производство не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. С други думи, в производството относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл.81 ГПК не намира приложение. В този смисъл 0-254-2020, I т.о.; О-489-2017 г., IV г.о.; О-3932018г., IV г.о.; 0-78-2022 г., II г.о.

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Г.ф., със седалище и адрес на управление в гр. С., ***, ЕИК ***5, представлявано от изпълнителните директори М.К. и С.С., чрез юриск. К. Я., постановление от 06.10.2023 г., постановено по изп. д. № 743/2023 г. по описа на ЧСИ К.А., с рег. № 766, с район на действие ОС- Стара Загора, в частта, с която не е намалено адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя по делото над сумата от 200 лв. до размера на сумата от 362.50 лв., и в частта с която е намалена 3 пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК заплатеното от З. П. К. взискател по изп. дело № 743/2023 г., адвокатско възнаграждение на адвокат Д. С. от 362.50 лв. на 200 лв., както и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, съразмерно на събраната сума и намаленото с това решение адв. възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4