Решение № 1387 от 05.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1387 гр. София, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20231000501835 по описа за 2023 година при участието на секретар Павлина Христова и взе предвид следното:

С Решение № 260672/28.04.2023 г. по гр.д. № 13893/2017 г. на СГС, І-5 състав М. В. К. е осъден да заплати на „Юробанк България“ АД, на основание чл. 430, ал.1 от ТЗ, вр. чл.99 от ЗЗД, сумата от 28 562.26 швейцарски франка /главница, дължима по договор за кредит за покупка на недвижим имот H L 27864/12.10.2007 г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2017 г. до окончателното изплащане, като искът в останалата част, в която се претендира главница за сумата над 28 562.26 швейцарски франка до 55 081.28 швейцарски франка, е отхвърлен като неоснователен.

Със същото решение са отхвърлени предявените от „Юробанк България“ АД, искове с правно основание чл. 430, ал.2 от ТЗ, вр чл.99 от ЗЗД, за сумата от 6662.07 швейцарски франка /възнаградителна лихва за периода 08.07.2015 г. – 14.06.2017 г. , дължима по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 27864/12.10.2007 г./ и 3275.72 швейцарски франка/мораторна лихва за периода 08.07.2015 г. – 19.09.2017 г., дължима по същия договор и предявения от банката иск с правно основание чл.430, ал.1 от ТЗ, вр.79, ал.1 от ЗЗД, вр чл.99 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати заемни такси в размер на 385.13 швейцарски франка, дължими по чл.4 от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 27864/12.10.2007г. за периода 10.07.2015 г. – 19.09.2017 г.

С посоченото решение М. В. К. е осъден и да заплати на „Юробанк България“ АД, на основание чл. 430, ал.1 от ТЗ, вр чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.99 от ЗЗД , сумата от 145.63 швейцарски франка /направени разноски за застраховки за недвижим имот, служещ за обезпечение на кредит, дължими на основание чл.14 от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 27864/12.10.2007г., по застрахователн и сертификати от 26.10.2015 г. и от 02.11.2016 г./ и на основание чл. 430, ал.1 от ТЗ, вр чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.99 от ЗЗД/ сумата от 567.35 лв. –разноски за нотариална такса за подновяване на ипотека, като иска в останалата част, до пълния предявен размер от 630.05 лв., в която се претендират разноски за нотариална такса за връчване на нотариална покана, искът е отхвърлен като неоснователен.

1

Ответникът М. В. К. е депозирал въззивна жалба против решението на СГС в неговата осъдителна част с твърдения, че същото е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно.

Конкретно се сочи, че СГС неправилно приел, че договор за кредит за покупка на недвижим имот HL27864/12.10.2007 г. не е развален поради виновно неизпълнение от страна на ищеца.

Налице било неизпълнение от страна на банката на задължението й да актуализира лихвата след обявяване нищожността на клаузите, касаещи същата (чл. 3, ал. 3 и ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12, ал. 1 от договора), както и да възстанови надплатените суми въз основа на това банката не изпълнявала договора и като начислявала и събирала вноски в недължима валута – швейцарски франкове въпреки реалното усвояване в тази валута и обявените за неравноправни клаузи от договора от КЗП. Ищецът поканил банката, като й дал 14-дневен срок за доброволно изпълнение с покана вх. № 9300/0492/08.06.2015 г., но тя не изпълнила задълженията си, поради което договорът за кредит бил развален по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД.

На следващо място се поддържа, че първоинстанстанционният съд неправилно присъдил падежирали вноски, въпреки че е установил, че към датата на исковата молба ответникът нямал задължения, съответно, че не е настъпила предсрочна изискуемост. В случая не било приложимо Тълкувателно решение по тълк.д. № 8/2017 г. на ОСГТК, тъй като то се прилагало само ако банката преди делото била обявила предсрочна изискуемост.

По делото овен това било доказано, че ответникът не дължи претендираните застраховки (бил заявил на банката, която правела застраховка при необосновано висока застрахователна стойност), че не желае да се подновява застраховката без негово съгласие, а такси не се предвиждали като задължение по договора.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, чрез адв. В. В., надлежно упълномощена. Държавната такса е внесена.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба на ответника от „Юробанк България“ АД, в който се изразява становище за нейната неоснователност.

Страните не са направили доказателствени искания.

С определението си за насрочване съдът е уведомил страните, че съгласно правилото на чл.

7, ал. 3 ГПК следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договор с потребител и че ще се произнесе относно неравноправността клаузата на чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал. 1 и ал. 3 и чл. 6, ал. 2 от договора за кредит и относно неравноправността на клаузата за обявяване на предсрочна изискуемост при съобразяване на Решение № 82/07.07.2022 г. по т.д. № 871/2021 г. на ВКС, I т.о., както и е дал допълнителна възможност за становище по наличието на такава неравноправност и за представяне на доказателства във връзка с това становище.

Относно неравноправността на клаузите на чл. 3, ал. 3 и ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12, ал. 1 от договора съдът е обвързан от постановеното по този въпрос и влязло в сила решение по гр.д.

№ 38034/2011 г. на СРС, 36 състав и в.гр.д. № 9907/2013 г. на СГС, IIв състав.

Страните са се възползвали от дадената им възможност в становище на банката чрез адв. Ю.

Г. от 17.08.2023 г. и в становище от въззивния жалбоподател чрез адв. В. В. на 22.08.2023 г.

Съдът е назначил служебно съдебно-счетоводна експертиза със задачи 1. Вещото лице да изготви погасителен план в швейцарски франкове за целия период на кредита, при използване само на първоначално уговорения лихвен процент; 2. Вещото лице да посочи какви вноски са правени от ответника по процесния кредит и след като ги преизчисли в швейцарски франкове по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на „Юробанк България“ АД към момента на усвояване на кредита, да посочи към 14.03.2018 г. какви са били изискуемите и непогасени задължения по договора за кредит в швейцарски франкове (за главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва и такси) при съобразяване на изготвения по т. 1 погасителен план или съответно какви надплащания има към тази дата; 3.

Ако към 14.03.2018 г. има непогасени задължения, вещото лице да изчисли размера на цялата дължима главница по кредита, като приеме, че е обявена предсрочна изискуемост на посочената дата, както и дължимата възнаградителна лихва за периода 08.07.2015 г. – 14.06.2017 г. и дължимата мораторна лихва за периода 08.07.2015 г. – 19.09.2017 г. Да 2 посочи и какви са останалите задължения по договора за кредит към настоящия момент (за застраховки и такси по чл. 4 за периода 10.07.2015 г. – 19.09.2017 г. и др. такси). 4.Ако към 14.03.2018 г. вещото лице не установи неплатени задължения на ответника, при съобразяване на отговорите на въпроси 1 и 2, да посочи кои вноски от първоначалния погасителен план и в какъв размер, съответно какви такси и застраховки дължи М. К. към датата на изготвяне на заключението. 5.

Вещото лице да даде отговор на въпроси 3 и 4 по отношение на възнаградителната лихва и във вариант, при който извади от изчисления от него размер сумата 2 406.33 шв. франка.

Решението не се обжалва в частта, в която съдът е отхвърлил исковете за заплащане на възнаградителна и мораторна лихва, заемни такси и частично за разноски за нотариални такси.

Страните в съдебно заседание, а въззивният жалбоподател и в писмена защита от 16.11.2023 г., поддържат изложените до момента позиции.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Предявени са искове за реално изпълнение на договорни задължения от ответника, породени от договор за банков кредит HL 27864/12.10.2007 г., искове с правно основание чл.430 от ТЗ вр. чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД. В исковата молба банката-ищец е заявила, че страните са обвързани от договор за банков кредит, че кредитът е усвоен, но поради неизпълнение на задължението на ответника да погасява кредита на вноски кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 14.06.2017 г. Другите твърдения в исковата молба да, че кредитът е предоставен в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 52 619 евро по курс “купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, а ответникът поел задължение да върне кредита при условията на договора. С договор за цесия от 06.12.2007 г. банката прехвърлила своите вземания по процесния договор на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД. С последващ договор за цесия от 07.03.2012 г.

„Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД прехвърлило обратно на ищеца вземанията по процесния договор за банков кредит. Поради забава на плащанията на 24 вноски за договорни лихви и главница, дължими за периода 08.07.2015 г. - 08.06.2017 г., банката обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 14.06.2017 г., на основание чл.18, ал.1 от договора, като на ответника с нотариална покана от 30.06.2017 г. бил даден 7-дневен срок за погасяване на вземанията, но той не изпълнил задълженията си. Искането към съда е да осъди ответника да заплати сумата от 55 081.28 швейцарски франка/главница/, 6662.07 швейцарски франка /възнаградителна лихва за периода 08.07.2015 г. – 14.06.2017г./, 3275.72 швейцарски франка /мораторна лихва за периода 08.07.2015 г. – 19.09.2017 г./, 385.13 швейцарски франка /такси по чл.4 от договора за кредит, дължими за периода 10.07.2015 г. – 19.09.2017 г./, 145.63 швейцарски франка /направени разноски за застраховки за недвижим имот, служещ за обезпечение на кредита, дължими на основание чл.14 от договора, по застрахователен сертификат от 26.10.2015 г. и от 02.11.2016 г./ и 630.05 лв. - нотариални такси за подновяване на ипотека и за нотариална покана, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба /26.10.2017 г./ до окончателното изплащане.

Възраженията на ответника в отговора на исковата молба са, че договорът между страните е развален със заявление от 03.08.2015 г. поради виновно неизпълнение на задължения на банката. Поканата за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не била връчена на ответника. Банката без основание едностранно начислила лихва по кредита над 5.45% , тъй като клаузите на чл.З, ал.1 и ал. 5, чл. 6, ал.З, чл.12, ал.1 от договора били обявени за нищожни с влязло в сила решение; кредитът не бил усвоен в швейцарски франкове, поради което нямало основание да бъде връщан в тази валута за периода от 12.10.2007 г. до датата на развалянето на договора; неравноправни били чл.1, ал.1 и ал.З, чл.2, ал.1 и ал.З, чл.6, ал.2 от договора, на основание чл.143 и чл.146 от ЗЗП; оспорва претенцията за такси и 3 застраховки - банката неправомерно подновила служебно застраховката върху недвижимото имущество, представляващо обезпечение по кредита, върху необосновано висока застрахователна стойност, определена едностранно от банката, макар ищецът изрично да я уведомил, че не желае да бъде подновявана застраховката по жилищния кредит, без негово писмено съгласие; липсвало основание за начисляване на такси.

Срещу възприемането на фактите от СГС няма въззивни оплаквания. Няма доводи във връзка с действието спрямо длъжника на договорите за цесия. Фактическата обстановка, описана в обжалваното решение, следва да се допълни със заключението на ССЕ, прието от настоящата инстанция, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, срещу което страните не са възразили. Според това заключение към деня на получаване на исковата молба – 14.03.2018 г. няма дължими вноски за главница, възнаградителна лихва и годишни такси с настъпил падеж при изчисляване на задълженията на ответника по курс „купува“ на швейцарския франк към лева на „Юробанк България“ АД към момента на усвояване на кредита и при съобразяване на първоначалния погасителен план. Надплатената сума към 14.03.2018 г. е в размер на 3 534,98 CH F. С нея се погасяват: лихвите от вноски с падеж от 08.04.2018 г. до 08.08.2018 г. - общо 755.96 CHF; главници от месечни вноски 08.04.2018г. до 08.08.2018 г. - общо 2 779.02 CHF. В случай, че от преизчисления размер на извършените плащания се изключи сумата от 2 406.33 шф.ранкове, тази сума е по малка от посочената надплатена сума в размер на 3 534 .98 CHF., поради което не се променя погасяването до дата 14.03.2018 г. Т.е., и при изключване на сумата от 2 406.33 CHF, вноските с настъпил падеж до 14.03.2018г. са изцяло погасени по главница, възнаградителна лихва и годишна такса за управление. Няма дължими мораторни лихви и такси за просрочие на вноски. Надплатената сума е в размер на 1128.65 CHF, с която се погасяват лихвите от вноски с падеж 08.04.2018 г. и 08.05.2018 г., общо в размер на 290.57 CHF, главницата от вноска с падеж 08.04.2018 г. в размер на 563.75 CHF и част от главницата от вноска № 126 с падеж 08.05.2018 г. - 274.33 CHF. Общо главница - 838.08 CHF. Остатъкът от главница по първоначалния погасителен план е 33 077.88 CHF и обхваща вноски с падеж от 08.08.2018 г.