Решение № 456 от 04.04.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 456 гр. София, 31.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги И.

Димитър Мирчев при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20211000503048 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение 264417 от 02.07.2021 г. по гр.д. 11523/2020 г. по описа на СГС, I-30 състав, съдът е осъдил „Юробанк България” АД с ЕИК 000694749 да заплати на Е. Н. И. с ЕГН ********** и К. И. И. с ЕГН: **********, и двамата от гр. *** следните суми на основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД: 28 355,71 лв., представляваща платена без основание сума поради валутната разлика между швейцарски франк и лева за периода 11.05.2015 г. 03.03.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 12.05.2020 г. до окончателното плащане, 2 366,49 лв., представляваща платена без основание сума за месечни вноски за лихви за периода от 11.05.2015 г. - 03.03.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 12.05.2020 г. до окончателното плащане и 370,58 лв., представляваща платена без основание такса за управление на кредита за периода от 11.05.2015 г. 03.03.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 12.05.2020 г. до окончателното плащане, както и е признал за установено в отношенията между страните, че на основание чл. 146 ЗЗП, във връзка чл. 143 ЗЗП са нищожни клаузите на сключения между тях договор за кредит за покупка на недвижим имот HL37564/2008 г., както следва: на чл. 1, ал. 1 от в частта "банката предоставя на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове по курс "купува" за швейцарския франк към лева/евро на Юробанк И Еф Джи България АД в деня на усвояване на кредита", чл. 1, ал. 3, чл. 2, ал. 1, чл. 2, ал. 3, чл. 3, ал. 1 1 в частта "валиден за съответния период на начисляване на лихвата", а в останалата част и отхвърлен установителният иск за нищожност на клаузи от договора, а именно - за чл. 3, ал.

5, чл. 6, ал. 2, 8, ал. 2, чл. 12, ал. 1, чл. 23, ал. 1 и чл.23, ал.2.

В резултат на горния изход от делото, банката е осъдена да заплати на ищците съдебно-деловодни разноски в общ размер от 6 058.89 лв.

Първоинстанционното решение е атакувано с редовна и допустима въззивна жалба от „Юробанк България” АД, с която се иска от САС да се отмени решението на СГС изцяло поради следните съображения: погрешно възприемане от съда, че клаузите не били индивидуално договорени; че ищците имали друг кредит в лева в същата банка, то това било индиция за това, че волята на страните за валутата по процесния договор за кредит била, той да е в швейцарски франкове, а не в лева; погрешно било заключението на съда, че банката разполагала с информация за бъдещото движение на валутните курсове, което не предоставила на кредитополучателя; че единствената информация, с която е разполагала банката е съобщена на кредитополучателя в чл. 23 от процесния договор; че валутният риск бил прехвърлен на потребителя /с този извод на СГС дружеството-въззивник не се съгласява/; че чл. 23 е израз на добросъвестност и на намерение да се изясни на кредитополучателя какъв е валутният риск от ползване на кредит във франкове; неправилен бил изводът на съда, че липсвал равновесие, защото в договора не било предвидено, че банката носи риска от поевтиняването на франка спрямо еврото/лева; не били верни изводите на съда, че валутата швейцарски франк реално не била уговаряна и поради това, била нищожна и уговорката за погасяване на кредита в същата валута – швейцарски франк; нямало неравноправен елемент в уговорката задължението по кредита е уговорено да се погасява на вноски в швейцарски франкове; неправилно било осъждането на „Юробанк България“ АД да заплаща сумите от 28 355.71 лв., представляваща валутни разлики за исковия период и за сумата в размер на 2 366.49 лв., представляваща увеличения размер на лихвата за същия период; несъгласие за прогласяване като нищожна на клаузата на чл. 12 от договора за кредит; неправилно прилагане на материалния закон с позоваване на правна норма, която не е съществувала към момента на сключване на сделката, а именно на чл. 8, ал. 2, уреждаща такса за предсрочно погасяване; неправилност на изводите на СГС относно неравноправността на клаузите, касаещи увеличението на лихвения процент по кредита и липса на аргументи във връзка с уважаване на иска за заплатени в повече такси за управление на кредита в размер на 37.058 лв. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Насрещната страна /ищците Е. и К. И./ е подала писмен отговор на въззивната жалба, с който намира същата за неоснователна и също претендира направените разноски.

Пред апелативния съд нови доказателства не са искани и не са събирани.

Производството в първата инстанция е образувано по искова молба от Е. Н. И. и К. И. И. против „Юробанк България” АД. Те твърдят, че на 13.03.2008 г. са сключили 2 договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 33882/2008 г. с посочената банка, по силата на който получили от банката кредит в размер на 193 100 лева. Погасяването на кредита следвало да се извършва на месечни анюитетни вноски. С договор, обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 32, том II, рег.№ 1731, дело № 225 от 2008 г. по описа на М. Н., нотариус с район на действие СРС, ищците ипотекирали следния свой собствен недвижим имот: апартамент № 6, в степен на завършеност „груб строеж“, находящ се на 2 етаж, във вх. 3 на жилищна сграда „Е“, ведно със съответните идеални части от общите части и идеални части от УПИ, находящ се в гр.София, СО, район Панчарево.

Въпреки, че кредитът бил отпуснат и усвоен в лева, ищците твърдят, че през целия период на договора били задължавани от банката да плащат месечните анюитетни вноски в швейцарски франкове. Освен това, въпреки изрично уговореното в чл.3 от договора, че лихвата е сбор от базов лихвен процент в размер на 4,5 % и надбавка от 1.15 пункта, банката-ответник многократно увеличавала лихвата, а от там и месечната анюитетна вноска по кредита. Ищците твърдят, че за увеличаване на лихвения процент не били уведомявани по никакъв начин. С оглед предходното, тъй като до края на срока на договора ищците щели да заплатят на банката сума, която многократно надвишавала размера на усвоената от тях главница, извършили две частични предсрочни погасявания - на 21.12.2012 г. със сумата от 33 900 швейцарски франка, за което бил сключен анекс от същата дата и на 27.03.2013 г. със сумата от 18 080 швейцарски франка. След това продължили да заплащат точно завишените и едностранно определени от банката месечни анюитетни вноски, като на 03.03.2020 г. кредитът бил окончателно погасен.

В исковата молба ищците излагат доводи за две групи неравноправни, въз основа на което – нищожни, клаузи от процесния договор за кредит, попадащи в приложното поле на ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета. В първата група сочат тези, които касаят преизчисляването на размера на кредита и на месечните анюитетни вноски по курса на швейцарския франк. С оглед предходното се навеждат доводи за неравноправност на разпоредбите на чл.1, ал.1 и 3, чл.2, ал.1 и ал.3, чл.6, ал.2 и чл.23, ал.1 и 2 от процесния договор. Поддържа се, че същите не съответстват на императивни разпоредби на закона, тъй като, банката си е запазила правото да събира вземанията си, както в швейцарски франкове, така и в друга валута, като не е предвидено кореспондиращо право на кредитополучателите да погасяват в избрана от тях валута. Сочи се още, че цитираните клаузи попадат в приложното поле на чл.143, т.2, т.6, т.10, т.11, т.13, т.14 и т.18 ЗЗП. Поддържа се още, че при сключване на договора за кредит и учредяване на ипотеката няма яснота относно размера на кредита в швейцарски франкове, същият не само е неопределен, но е и неопределяем, тъй като е поставен в зависимост единствено от волята на банката, която едностранно определя валутния курс към всеки бъдещ момент на непредвидени в договора основания. Ето защо, ищците изразяват становище, че договорът за кредит е сключен при липса на съгласие от тяхна страна относно размера на кредита в швейцарски франкове по смисъла на чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД.

Като втора група неравноправни клаузи се сочат тези относно недължимо заплатените суми, въз основа на едностранното увеличение на лихвата от страна на банката - чл.3, ал.1 и 5, 3 чл.8, ал.2 и чл.12, ал.1 от договора за кредит. Сочи се, че съгласно чл.3, ал.5 от процесния договор действащият БЛП на банката за швейцарски франкове не подлежи на договаряне, което е доказателство за едностранния характер на клаузите от договора. Развиват се доводи, че посочените клаузи попадат в приложното поле на чл.143, т.10 и т.12 ЗЗП и са неравноправни по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП, тъй като не са индивидуално договорени.

Излагат се съображения, че банката не само не е имала основание да повишава месечната анюитетна вноска, но и има основание да я намали. Ето защо, ищците считат, че са заплатили на банката ответник суми, които не дължат, като липса основание още при самото им престиране от тяхна страна. По изложените в исковата молба и молба с вх.№ 5060930/27.05.2020 г. доводи и съображения ищците молят съда да постанови решение, е което: 1/ да обяви за нищожни клаузите на чл.1, ал.1 и 3, чл.2, ал.1 и ал.3, чл.3, ал.1 и 5, чл.6, ал.2, чл.8, ал.2, чл.12, ал.1 и чл.23, ал. 1 и 2 от договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 33882/2008 г., тъй като са неравноправни; 2. да осъди ответника да заплати на ищците следните суми, съгласно допуснатото увеличение на размера на исковете в съдебно заседание от 06.10.2020г. : 2.1. сумата от 28 355,71 лв., представляваща платена без основание сума поради валутната разлика между швейцарски франк и лева за периода 11.05.2015 г. - 03.03.2020 г. ; 2.2. сумата от 2 366,49 лв., представляваща платена без основание сума за месечни вноски за лихви за периода от 11.05.2015 г. - 03.03.2020 г.; 2.3. сумата от 370,58 лв., представляваща платена без основание такса за управление на кредита за периода от 11.05.2015 г. - 03.03.2020 г. Претендира се законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до оканчателното изплащане, както и разноски. Искането е сумите да бъдат присъдени при активна солидарност, евентуално при разделност. В условията на евентуалност ищците искат: ответникът да бъде осъден да им заплати сумата по т.2.2. в швейцарски франкове по курса на франка към лева, валиден към датата на исковата молба. Евентуално молят, при отхвърляне на иска по т.2.2. сумата да им бъде присъдена на основание надплатено, поради неправилно изчисляване на лихвата от банката – ответник.

Ответникът е оспорил исковете изцяло като неоснователни, а първоинстанционното решение е постановено при събиране на множество писмени доказателства, както и изслушване на вещи лица по приети съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ и съдебно-почеркова експертиза.

От фактическа страна, съдът установи следното:

На 13.03.2008 г. е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 33882 между ищците и „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД – предишното наименование на ответника-въззивник, по силата на който банката предоставила на ищците кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 193 000, по курс "купува" за щвейцарски франк към лева/евро на банката в деня на усвояване на кредита, както следва: равностойността в швейцарски франкове на 92 000 лева по курс "купува" за швейцарския франк към лева/евро на банката в деня на усвояване на кредита за покупка на описан в договора недвижим имот и равностойността в 4 швейцарски франкове на 101 100 лева по курс "купува" за швейцарския франк към лева/евро в деня на усвояване на кредита - за други разплащания. Съгласно чл. 1, ал. 3 в деня на усвояване на кредита страните подписват приложение № 1, неразделна част от договора, в което посочват приложимия към същата дата курс "купува" за швейцарския франк.