Решение № 228 от 15.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. София , 15.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20201000502794 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение № 36 от 09.03.2020г., поправено с решение № 40 от 10.03.2020г., постановени по т.дело № 67/2019г. на Врачанския окръжен съд, ТО, ЗАД „Алианц България” АД е осъдено да плати на Ю. С. К. по посочена по делото банкова сметка сумата 40 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 29.10.2018г., изразяващи се във физически болки, страдания и неудобства, ведно със законната лихва, считано от 26.02.2019г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над присъдените 40 000 лева до претендираните 125 000 лева;

ЗАД „Алианц България” АД е осъдено да плати на Ю. С. К. по посочена по делото банкова сметка и сумата 1 324,19 лева, като обезщетение за имуществени вреди, вследствие на ПТП от 29.10.2018г., изразяващи се в разходи за лечението му, лекарства, потребителски такси, закупуване на помощни средства за придвижване, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.02.2019г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над присъдените 1324,19 лева до претендираните 2 648,38 лева; на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв, ЗАД „Алианц България” АД е осъдено да плати на адв. И. Ж. от САК адвокатско възнаграждение в размер 2582,69 лева; ЗАД „Алианц България” АД е осъдено да плати на Ю.К. разноски по делото в размер 33, 41 лева, сърадмерно уважената част от исковете, а Ю. С. К. е осъден да плати на застрахователното дружество разноски по делото в размер 551,15 лева, съразмерно отхвърлената част от исковете; на основание чл. 78, ал.6 ГПК, ЗАД „Алианц България” АД е осъдено да плати по сметка на Окръжен съд – Враца държавна такса в размер 1 652,96 лева и сумата 550 лева - разноски за вещи лица, платени от бюджета на съда.

Въззивна жаба срещу решението в отхвърлителните части е подадена от Ю.К., 1 чрез пълномощника адв. И. Ж.. Жалбоподателят сочи, че при определяне размера на обезщетението съдът е нарушил материалния закон-правилото на чл. 52 ЗЗД, като не е съобразил броя и вида на причинените при ПТП травматични увреждания, вида и продължителността на проведеното лечение, както и влошеното психическо състояние на пострадалия след инцидента. Оспорва извода на съда, че пострадалият е допринесъл с 50% за настъпването на вредите, нарушавайки правилото на чл. 71 от ЗДвП, като смята, че приносът му следва да бъде определен на 20%, доколкото правилото на чл. 20 ЗДвП въвежда по-голяма отговорност на водачите на МПС за осигуряване безопасността на движението. Предвид изложеното, жалбоподателят иска да бъде отменено решението в обжалваните части и вместо това да бъдат уважени предявените искове до сумата 100 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди и до сумата 2 118,70 лева-обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 26.02.2019г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Въззивна жалба е постъпила и от ЗАД „Алианц България” АД срещу решението на ОС-Враца в осъдителните части. Този жалбоподател смята, че по делото не са установени предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл. 432 КЗ. Сочи, че съвкупният анализ на събраните доказателства и най-вече заключенията на САТЕ, води до извод, че по отношение на водача на автомобила е налице случайно деяние, по смисъла на чл. 15 НК, тъй като процесната каруца е попаднала в опасната зона за спиране на товарния автомобил, чийто водач, към момента на ПТП е управлявал МПС със значително по-ниска от максимално допустимата за пътния участък скорост.

Смята, че е категорично установено по делото, че единствената причина за настъпването на инцидента са неправилните действия на водача на каруцата, който е управлявал превозното средство с животинска тяга, без светлоотразители и осветително тяло, като по този начин е поставил водача на товарния автомобил в невъзможност да го възприеме своевременно. Жалбоподателят оспорва извода на съда, че водачът на товарния автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата и поконкретно правилото на чл. 20, ал.2 ЗДвП. Оспорва и приетия от съда размер на приноса на пострадалия за настъпването на вредите, като смята, че същият следва да бъде определен на поне 80 %. Смята, че посоченият от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерно завишен. Иска да бъде отменено решението в обжалваните части и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК страните не са взели становище по въззивната жалба на насрещната страна.

Въззивните жалби са допустими-подадени са в предвидения в процесуалния закон срок от легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Врачанският окръжен съд е бил сезиран с искова молба от Ю. С. К., с която против ЗАД „Алианц България” АД са предявени искове с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 125 000 лева и за имуществени вреди в размер 2 648,38 лева, причинени при ПТП на 29.10.2018г., ведно със законната лихва, считано от 26.02.2019г.-датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция, до окончателното 2 плащане.

В исковата молба се твърди, че на 29.10.2018г. около 18,00 часа на път III-101 между селата Бутан и Гложене е настъпило ПТП с участието на пътно превозно средство с животинска тяга, управлявано от ищеца К. и л.а. „Тойота Хайлукс” с peг. № ***, управляван от Т. А. Т., вследствие на което на К. били приченин тежки телесни увреждания. Сочи се, че вина за настъпването на инцидента имал водачът на товарния автомобил, който се движил попътно на каруцата, зад нея, с несъобразена и превишена скорост, поради което застигайки я, я ударил отзад. Сочи се, че във връзка с ПТП било образувано ДП №647/2018г. по описа на РУ-Козлодуй, пр.пр. № 1328/2018 г. по описа на РП – Козлодуй, което все още е висящо.

Ищецът твърди, че вследствие на ПТП получил подробно описаните в исковата молба тежки телесни увреждания, като някой от тях му причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота. Сочи, че след инцидента бил настанен за лечение в МБАЛ „Христо Ботев” - Враца, като след множество извършени изследвания било взето решение да бъде опериран в УМБАЛ „Софиямед”ООД, където бил транспортиран и на 07.11.2018г. в „Софиямед” била извършена оперативна интервенция, като на фрактурите на тазовите кости била поставена остеосинтеза със съответните импланти; на 14.11.2018г. бил изписан от лечебното заведение с препоръки за провеждане на рехабилитационни процедури, медикаментозно лечение и при движение да използва помощни средства. Твърди, че от получените травми изпитвал изключително силни по интензитет физически болки и страдания; че около месец след ПТП, бил неподвижен, на легло, нуждаел се от чужда помощ за ежедневни, елементарни действия; че с цел постепенното му връщане към нормалния житейски ритъм, той осъществявал рехабилитационно лечение, раздвижвал се, доколкото това е възможно. Сочи, че от загубата на съзнание, изпитва главоболие и световъртеж, поради което и до момента приема обезболяващи и противовъзпалителни медикаменти. Твърди, че във връзка с причинените травми направил разходи за лечение – за извършената оперативна интервенция и поставянето на остеосинтезни импланти платил 1817 лева, а за медицински консумативи, за продължителното медикаментозно лечение, за прегледи, рентгенови изследвания и потребителски такси платил 831,38 лева, или общо направил разходи в размер 2648,38 лева.

В исковата молба се твърди, че към 29.10.2018г. за т.а. „Тойота Хай лукс” с peг.

№ *** е имало валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно дружество със срок на действие от 25.07.2018г. до 24.07.2019г. и с писмо от 26.11.2018г. ищецът предявил претенция към ответника за заплащане на обезщетения за причинените при ПТП вреди, като с писмо от 05.12.2018г. ответното дружество изискало да бъдат представени редица допълнителни документи. Предвид всичко изложеното ищецът иска да бъде осъден ответникът да му плати претендираните обезщетения, ведно със законната лихва, както и разноските по делото.

В срока за отговор на исковата молба ответникът ЗАД „Алианц България” АД оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва твърдението за наличие на валидно застрахователно правоотношенние към датата на ПТП по застраховка ГО за т.а. „Тойота Хайлукс” с рег. № ***, но смята, че не са налице останалите предпоставки за ангажиране отговорността. Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП; наличието на причинна връзка между инцидента и уврежданията, получени от ищеца.

Твърди, че описаните увреждания не са последица на виновно поведение на водача на застрахования „Тойота Хайлукс”, тъй като същият бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на инцидента, че не е нарушил виновно правилата за движение и 3 за него събитието е случайно. Сочи, че ударът между двете превозни средства е настъпил в опасната зона за спиране на водача на автомобила, като същият не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП. Смята, че в случая, застрахованият не е отговорен за възникване на произшествието, поради което не може да бъде ангажирана и отговорността на неговият застраховател. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като твърди, че той е нарушил правилото на чл. 71 ЗДвП, задължаващо водачите на подобно превозно средства да оборудват същото с два бели или жълти светлоотразители отпред, два червени светлоотразители отзад. Сочи, че каруцата не е била регистрирана от Службите за контрол, определени от кметовете на общините в нарушение на изискванията на чл. 167, ал. 2, т. 4 ЗДвП, поради което не е следвало да бъде управлявана на мястото на настъпване на произшествието. Смята, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е силно завишено по размер. Оспорва и претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, както по основание, така и по размер. Оспорва изцяло претенциите за заплащане на лихви върху претендираните обезщетения.

Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че на 29.10.2018г. около 18,00ч. на път III-101 между селата Бутан и Гложене е настъпило ПТП между пътно превозно средство с животинска тяга, управлявано от Ю.К. и л.а. „Тойота Хайлукс” с peг. № ***, управляван от Т. А. Т., вследствие на което на К. са причинени телесни увреждания.

От събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства констативен протокол с рег. № 288р-11389 от 29.10.2018г. за ПТП с пострадали лица, протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум към него, материалите от ДП № 647/2018г. по описа на РУ Козлодуй, пр.пр. № 1328/2018г. по описа на РП-Козлодуй и от изготвените въз основа на тях заключения на САТЕ-основно и допълнително на вещото лице инж. В. П., САС намира за установен следния механизъм на ПТП: на 29.10.2018г. в тъмната част на денононището - около 18,05 часа, по третокласен път III-103 в дясната пътна лента в посока от с.Бутан към с.Гложене се движи т.а. „Тойота Хайлукс” с рег.№***, управляван от Т. Т.. В същото време пред автомобила попътно се движи каруца, теглена от конски впряг със скорост около 3,6 км/ч и управлявана от ищеца К.. На около 1700 метра, след табелата край с.Бутан товарният автомобил се блъска челно в задната част на каруцата, като в резултат на удара, водачът на каруцата под въздействието на инерционните сили пада от нея и се установява на банкета вдясно от платното за движение, а товарният автомобил се преобръща няколко пъти и напуска пътното платно в дясно. Вещото лице инж. П. е установило, че в участъка на ПТП пътната настилка е била от дребнозърнест асфалт, без неравности и препятствия по нея; участъкът от пътя е бил прав без завои, като движението се осъществява двупосочно, пътното платно е разделено на две ленти с прекъсната бяла линия – всяка пътна лента с ширина 3,30 метра; от дясната страна на пътя се намира банкет с ширина 1,50 метра с дребнозърнест чакъл, като вдясно не е изградена канавка; от лявата страна банкета е с ширина 1,50 м, с дребен чакъл. Експертът е установил, че движението е било интензивно и водачът на товарния автомобил се е движел с включени къси светлини на фаровете, като непосредствено преди удара с каруцата се е разминал с насрещно движещо се МПС. Установено е също, че ППС с животинска тяга не е било оборудвано за движение през тъмната част на денонощието със светлоотразители и отзад, не е имало в ляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима 4 светлина. Вещото лице е посочило, че водачът на товарния автомобил е възприел конската каруца в непосредствена близост и не е могъл да избегне удара с аварийно спиране и отклонение на автомобила от дясната в лявата лента на платното за движение по посока на движението си. Инж. П. е посочил че ударът е настъпил в дясната пътна лента за движение и е изчислил, че мястото на удара между двете превозни средства е на около 36 метра от ориентира по дължината на пътното платно, а по ширината на около 0,25-1,25 метра вляво от десния ръб. Изчислено е също, че преди удара товарният автомобил се е движил със скорост около 57 км/час, като опасната зона за спиране на товарния автомобил при тази скорост е 68 метра. Според вещото лице, причината за настъпването на инцидента е неправилното движение по дясната лента на платното за движение на каруцата, теглена от конски впряг, която не е била оборудвана за движение през тъмната част на денонощието със светлоотразители и отзад и в ляво със светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина, както и несъобразената скорост на товарния автомобил с разстоянието на видимост при движение на автомобила с включени къси светлини при разминаване с насрещно движещо се МПС. Изчислено е, че при липса на светлинна сигнализация на каруцата, тя е попаднала в опасната зона за спиране на товарния автомобил при движение със скорост 57 км/час. Експертът е обяснил, че ако каруцата е била оборудвана с необходимите светлоотразителни знаци и светлинни сигнали, при нормални пътни условия би била видима от техническа гледна точка от разстояние около 150 метра. Според вещото лице, в конкретната пътнотранспортна обстановка при възникналата опасност водачът на товарния автомобил е трябвало да предприеме аварийно спиране без да напуска дясната половина на платното за движение.