Решение № 34 от 22.01.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Бургас, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

П. К. Георгиева Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от П. К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20252100501406 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба с вх.№ 16963/15.04.2025г., предявена от В. Н. Д., В. Т. С. и П. Ж. М., чрез адвокат Маргарита Александрова, от БАК, срещу Решение № 557/14.03.2025г., постановено по гр.д.№ 7178/2022г. по описа на БРС, в частта, с която е осъдил В. Н. Д. да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на В.Ц.К. да упражнява правото си на собственост върху самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр.

Бургас, като премахне оградата, поставена източно от жилищната сграда с идентификатор ***, която огражда ползваното от нея обособено дворно пространство пред собствения й апартамент с идентификатор ***, представляващо зелена площ № 1 в поземлен имот с идентификатор ***. по КККР на гр. Бургас; е осъдил П.

Ж. М. да преустанови неоснователните се действия, с които пречи на В.Ц.К. да упражнява правото си на собственост върху самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, като премахне оградите, поставени западно и южно от жилищната сграда с идентификатор ***, които ограждат ползваното от нея обособено дворно пространство пред собствения й апартамент с идентификатор ***, представляващо зелена площ № 2 в поземлен имот с идентификатор ***. по КККР на гр. Бургас и е осъдил В. Т. С. да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на В.Ц.К. да упражнява правото си на собственост върху самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, като премахне оградата, поставена западно от жилищната сграда с идентификатор ***, която огражда ползваното от него обособено дворно пространство пред собствения му апартамент с идентификатор ***, представляващо зелена площ № 3 в поземлен имот с идентификатор ***. по КККР на гр. Бургас.Заявява твърдения за неправилност на решението в обжалваните части,както и че е постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.На първо място твърди, че процесните огради са частично премахнати, че е осигурен достъп до 1 фасадата, като за установяване на тези новонастъпили обстоятелства подновяват искането си да бъде допуснат разпит на един свидетел в режим на довеждане и извършването на експертиза със задачи, поставени във въззивната жалба. На трето място сочи липса на доказателства за това, че тримата ответници са извършили конкретни действия/бездействия, с които да са попречили на ищцата да ползва собствеността си, както и терена в рамките на необходимото за пълноценно ползване на сградата според нейното предназначение, включително за поддръжка и текущ ремонт, нито, че ищцата, както в миналото, така и към датата на предявяване на исковата молба е била възпрепятствани по какъвто и да било начин да ползва собствеността си, да извършва ремонти по сградата, да преминава през поземления имот, за да достига до входа на сградата и т.н.На четвърто място се противопоставя на доводите на БРС затова, че изграждането на оградите, отделящи обособените зелени площи, представлява неоснователно действие по смисъла на чл.109 от ЗС, с което собствениците, които реално ползват обособените дворни места, пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост върху жилищния й обект в сградата, тъй като не се твърди в исковата молба, а и не се събрали доказателства, че ищцата е предприела ремонт на фасадата, че е искала да сложи скеле например и че някой от ответниците е препятствал по някакъв начин тези нейни действия.На пето място изтъква, че не били налице предпоставките за уважаване на иск по чл.109 ЗС тъй като ищцата била собственик на самостоятелен обект в построената в имота жилищна сграда, без да притежава собствеността върху дворното място съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗС,като това й давало право да се ползва от земята, но само доколкото това е необходимо за използването на собствения й самостоятелен обект според неговото предназначение.По тази причина не била налице една от кумулативно изискуемите предпоставки на иска по чл. 109 от ЗСправото на собственост върху земята, върху която е изградена сградата, за да е основателен предявеният иск по чл. 109 ЗС.На шесто място заявяват, че никой от ответниците не бил извършвал каквито и да било действия, с които някога да е пречел на ищцата да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Установило се по делото, че ищцата никога не е изразявала пред ответниците необходимост от съдействие за какъвто и да било ремонт по общите части, нито е предприемала каквито и да било действия за подобни ремонти, още помалко по фасадата на сградата.Моли отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на решение за отхвърляне на исковите претенции. Моли за присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски.В съдебно заседание пред БОС въззивниците –ответници В. Д., В. С. и П. М. не се явяват, представляват се от адв.

Маргарита Александрова, същата процесуален представител и за въззиваемото дружество „Елит строй 3“ ООД.

Постъпил е писмен отговор с вх.№ 22494/22.05.2025г. от Х. К. и Д. Г., правоприемници на починалата в хода на първоинстанционното производство ищца В.Ц.К., починала 26.03.2025г. и наследниците й конституирани с определение № 2295/16.04.2025г. на БРС,писмения отговор предявен чрез адв. Теодор Шейков, в който се заявява становище за неоснователност на въззивната жалба;за това, че от ответниците не се оспорвало изграждане на стена, която представлявало неоснователно действие по чл.109 ЗС.Сочи се, че предвид продължителността на делото и твърдението за частично премахване на оградата от ответниците същите следвало да установят това си твърдение пред БРС.Не се заявява становище по доказателствените искания на въззивницет.Моли се потвърждаване на решението в обжалваните части и присъждане на разноските по делото.В съдебно заседание въззивниците Х. К. и Д. Г. се представляват от адв. Теодор Шейков Предявена е насрещна въззивна жалба с вх.№ 22492822.05.2025г.,доуточнена съгласно указанията на БРС с нарочна писмена молба от 11.06.2025г.- л. 37, предявена от Х.

К. и Д. Г. чрез адв. Теодор Шейков, срещу Решение №557/14.03.2025г. по гр.д.№ 7178/2022г. на БРС в частта, с която е отхвърлен иска за определяне съгласно Наредба №7/2023г. на прилежащата площ към жилищната сграда в гр. *** кв. *** ул. *** № **, сграда * Заявява се, че искът по Наредба № 7/ 2003г. нямал самостоятелен характер, а той бил обхванат от иска по чл, 109 от ЗС.При условие, че искът по чл. 109 от ЗС е уважен, искът по Наредба № 7/ 2003г. е подаден при условията на евентуалност, като страната нямала правен интерес да 2 го предяви при условие, че главния иск по чл. 109 е разгледан и уважен.По тези съображения бил неправилен извода на първоинстанцнонният съд, че искът по Наредба № 7/ 2003г. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Ако се приемела тезата, че искът по Наредба № 7/2003 г. има самостоятелен правен характер извън този по чл. 109 от ЗС., то тогава той не бил насочен срещу конкретно поведение на отделен ответник;имал обективно установителен характер и касаел общ устройствен режим. При такъв иск страните следвало да са в положението на обикновени процесуални другари, а не на типични ответници и не можело да се ангажира отговорност за разноски поотделно на всяка страна.По тези съображения сочи, че решението било неправилно в частта , в която на В. Н. Д., В. Т. С. и П.

Ж. М. се присъждали разноски заради факта, че искът по Наредба 7/2003 г. е отхвърлен.

Постъпил е писмен отговор с вх.№ 32525/23.07.2025г., предявен от Н. А. и Д. А. чрез адв. Веселина Балбазанова, срещу насрещната въззивна жалба.Заявява, че в настоящия случай Наредба № 7/ 2003г. за определяне на прилежаща площ към сградата бил неприложима.Само някои от етажните собственици притежавали освен самостоятелни обекти в сградата и собствеността върху земята, други от етажните собственици притежавали единствено самостоятелни обекти в сградата, в която самостоятелен обект притежават жалбоподателите, а трети от етажните собственици притежавали самостоятелни обекти в другата, изградена в поземления имот сграда, в която жалбоподателите не притежавали право на собственост. В тези хипотези не можело да се приеме, че е налице прилежаща площ към сградата от гледна точка на суперфициарите, както и поради обстоятелството, че в процесния поземления имот имало изградена и друга жилищна сграда, дворищната инфраструктура била изградена общо за двете сгради.Намира за неоснователно направеното от жалбоподателите възражение за прекомерност на договореното, заплатено и присъдено в полза на доверителите й адвокатско възнаграждение, за което излага подробни съображения.Моли отхвърляне на насрещната въззивна жалба, потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на разноските по делото.В съдебно заседание въззиваемите Н. А. и Д. А. се представляват от адв.Балбазанова.

Постъпил е писмен отговор по насрещната въззивна жалба,предявен от В. Н. Д., В.

Т. С. и П. Ж. М. чрез адвокат Маргарита Александрова, в който се заявяват съображения срещу доводите, изтъкнати в насрещната въззивна жалба.Намира за неоснователни съображенията за несамостоятелния характер на иска за определяне на прилежаща площ, както и че същият иск бил обхванат от иска по чл.109 ЗС.Счита, че БРС правилно счел, че в настоящия случай Наредба № 7/2003г. за определяне на прилежаща площ била неприложима, тъй като само някои от етажните собственици притежавали и собствеността върху земята, докато други от етажните собственици притежавали единствено самостоятелни обекти от сградата (трансформиращо се ех lege право на строеж). В тези хипотези не можело да приемат, че е налице прилежаща площ от гледна точка на суперфициарите.Сочи се съдебна практика по приложението на чл. 38, ал. 1 ЗС, обективирана в Решение № 481/25.05.2011 г. по гр. д. № 979/2009 г. на ВКС, І-во г. о., Решение Ш 28/01.02.2012 г. по гр. д. № 331/2011 г. на ВКС, IІ г. о., Решение № 71/25.05.2017 г. по гр. д. № 3936/2016 г. на ВКС, I г. о., Решение № 124/20.10.2014 г. по гр. д. № 2054/2014 г. на ВКС, II г. о. Според сочената практика ползването на дворното място следвало да бъде разпределено по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС, тъй като била налице обикновена съсобственост.Цитираната Наредба № 7 от 2003г. и методиката по предвидения в чл. 22, ал.

7 ЗУТ ред за определяне на прилежащите площи, а именно Приложение №1 към чл.21 от Наредба № 7 от 2003г., издадена на осн. чл.13, ал.1 и nap. 18, ал.1 от ЗР на ЗУТ, били неприложими, тъй като се отнасяли към хипотезата на определяне на прилежащия терен /урегулиран поземлен имот/ на съществуващи сгради при преструктуриране на жилищни и курортни комплекси. Определената в Приложение №1 към чл.21 от Наредба № 7 от 2003г. методика за определяне на прилежащия терен (урегулиран поземлен имот) на съществуващи сгради се отнасяла само за случаите, в които се извършва преструктуриране на жилищни и курортни комплекси. Извън посоченото по-горе следвало да се има предвид, че когато земята принадлежи само на някой от собствениците на самостоятелни обекти в сградата, както е в настоящия случай, било недопустимо определянето на прилежаща площ.В 3 настоящия случай не можело да се определи прилежаща площ и поради обстоятелството, че в процесния поземления имот има изградена и друга жилищна сграда, дворищната инфраструктура е изградена общо за двете сгради.Заявени са съображения и досежно оплакванията в насрещната въззивна жалба за присъденото адв. възнаграждение.Моли се постановяване на съдебен акт, с който насрещната въззивна жалба не бъде уважена.

Постъпил е писмен отговор с вх.№ 32358/22.07.2025г. по насрещната въззивна жалба от адвокат Деян Стойков, пълномощник и процесуален представител на М. Д. Т., В. Я. Т., Д.