Решение № 5352 от 23.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5352 гр. София, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана Ж. Троянова при участието на секретаря Антоанета Н. С.а като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Гражданско дело № 20221100112795 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.49 вр. чл. 45 о т Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) от М. С. С. /ищец/ срещу „Столичен автотранспорт“ ЕАД /ответник/, както следва: иск по чл.49 вр.чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 35000.00 лева за причинени неимуществени вреди – болки и страдания от травматично увреждане, причинено на 11.12.2017г. в гр.София, поради виновното и противоправно поведение на служител на ответника-водач на автобус, пътуващ по линия № 111, който рязко задействал спирачната система на превозното средство, в резултат на което пътуващият в автобуса ищец загубил равновесие и получил счупване на дясна раменна става, ведно със законната лихва от датата на деликта - 11.12.2017г., до окончателното плащане; иск по чл.49 вр.чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от деликта в размер на 1311.50 лева – разходи за лечение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.12.2022г., до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че е претърпял вреди при инцидент на 11.12.2017 г., около 8.308.40 ч., в гр.София, при който, докато пътувал в автобус по линия № 111, който се движел по ул. „Добринова скала“ в посока от бул. „Царица Йоанна“ към бул. „Захари С.“, получил многофрагментарно счупване на големия трохантерен масив на дясната раменна кост с предно долно изкълчване на дясна раменна става, тъй като водачът на автобуса предприел рязко намаляване на скоростта на движение, в резултат на което ищецът изгубил равновесие, залитнал напред по посока на движението и се подпрял с дясна ръка на левия ред стъкла на превозното средство, при който натиск било получено увреждането. Пояснява, че непосредствено след инцидента бил отведен от колега в болнично заведение в кв. „Ботунец“, а оттам бил насочен към ВМА, където бил приет за лечение. Твърди, че на 13.12.2017г. счупването било наместено по 1 оперативен път с поставяне на тубуларна плака с два винта и бил изписан на 15.12.2017г. Заявява, че след зарастване на счупването провеждал продължителна рехабилитация, но близо 11 месеца не бил трудоспособен, през което време се нуждаел от чужда помощ при посрещане на ежедневните си нужди, а това се отразило неблагоприятно на психическото и емоционалното му състояние. Счита, че отговорност за обезщетяване на вредите носи ответника като работодател на виновния водач на автобуса, който предприел поведение, което е застрашило здравето и живота на пътниците и в пряк резултат от което поведение ищецът е претърпял увреда.

Предвид изложеното, предявява иск за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесното увреждане в размер на 35000.00 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането, както и обезщетение за нанесени имуществени вреди в размер на 1311.50 лева – разходи за лечение. Претендира разноски.

Ответникът оспорва механизма на получаване на увреждането, като акцентира, че това счупване може да е резултат и от друг инцидент, тъй като няма данни, че е следствие на виновно и противоправно поведение на водач на автобус № 111, нито има данни, че пострадалият е пътувал именно в автобус по тази линия в деня на инцидента.

Евентуално поддържа, че вредите са били обезщетени по реда на чл.200 КТ от работодателя на ищеца, ако увреждането е било прието за трудова злополука, или по реда на КЗ, ако е била заведена щета пред застраховател или Гаранционен фонд (ГФ).

В хода на устните състезания заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца с твърдение, че същият не се е държал за предназначените за това осигурителни тръби и места за захващане в автобуса, което е и причина за загуба на равновесие. Възражението е направено извън срока по чл.131 ГПК, поради което не може да бъде част от предмета на делото. Претендира разноски.

При проверка на материалите по делото, съдът намира следното от фактическа страна:

Доказва се от приложена епикриза от Клиниката по ортопедия и травматология при ВМА – София, че ищецът е постъпил по спешност за лечение на 11.12.2017г., като на 13.12.2017г. е било извършено оперативно наместване на счупен туберкулум с поставяне на тубуларна плака с два броя винтове, а на 15.12.2017г. е бил изписан от болничното заведение с предписание за последваща медикаментозна терапия, във връзка с което по делото са представени рецепти от 15.12.2017г. и от 05.01.2018г.

От приети 10 броя болнични листове и 3 броя експертни решения се установява, че М. С. е бил нетрудоспособен в периода 11.12.2017г. – 31.10.2018г., като посочената в документите диагноза и в този смисъл причина за констатираната нетрудоспособност е именно счупването на дясната раменна кост.

От приложено експертно решение от 24.07.2020г. е видно, че ищецът е с трайно намалена работоспособност, поради счупване на горния край на раменната става, а също и поради ендопротезиране на лявата раменна става, което от друг инцидент.

Видно от приложени постановления на прокурор при СРП от 14.02.2018г. и от 08.08.2019г., по случая е било образувано досъдебно производство № 11065/2018г. на СРТП-ОР-СДВР, пр.пр.№ 7822/2018г. на СРП, за извършено транспортно 2 престъпление, което е било спряно, поради неустановяване на извършителя.

За доказване на обстоятелството, че ищецът е пътувал в автобус № 111 на столичния градски транспорт е приложена абонаментна карта и касов бон за заплащане на превоз по тази линия за периода 27.11.2017г. – 26.12.2017г.

За изясняване на факти и обстоятелства относно инцидента по делото е приобщена преписката, образувана по отправено искане на ищеца до Гаранционен фонд (ГФ) за обезщетяване на вреди от деликт, изразяващ се в рязко спиране на автобуса от водача му в нарушение на правилата за движение по пътищата.

Претенцията е основана на твърдението, че деликвент е водач на неустановено превозно средство – автобус. Видно от писмо на „Столичен автотранспорт“ ЕАД до ГФ, в диапазона 08.30-9.00ч. по линия на автобус № 111, са се движили шест автобуса, които са индивидуализирани с регистрационен номер, като за всеки от тях към 11.12.2017г. е бил валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. За инцидента не е имало подаден сигнал, съответно съставен акт за транспортна злополука – така в писмо на ответника до ГФ от 27.08.2019г., към което е приложено сведение за работата на масовия градски транспорт от 11.12.2017г. В подкрепа на твърдението са представени и застрахователните полици. Видно от писмо отговор на ГФ до ищеца от 15.10.2019г., ГФ е отказал удовлетворяване на претенцията, като се е позовал на това, че между собственика на автобусите, обслужващи линията „Столичен автотранспорт“ ЕАД, и „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД, са били сключени договори ГО, поради което пострадалият няма основание да търси репариране на вредите от Фонда.

Видно от приетите съдебни решения, претенцията на М. С. срещу ГФ е била отхвърлена като неоснователна с решение по гр.д.№ 330/2020г. на СГС, потвърдено с решение по в.гр.д.№ 1363/2021г. на САС. Въззивното решение не е било допуснато до касационно обжалване съгласно определение по т.д.№ 731/2022г. на ВКС, поради което съдебният акт е влязъл в сила на 16.11.2022г.

За доказване на имуществените вреди са приети като доказателства разходни документи на обща стойност 1311.50 лева за закупени лекарства, медицински консумативи, изследвания, потребителски такси и престой в болнични заведения.

Във връзка с възраженията на ответника, че ищецът вече е бил обезщетен за вредата от работодателя си, ако същата е била приета за трудова злополука, респ. от застраховател по валиден договор за застраховка „Трудова злополука“, по която е застраховано лице, по делото са представени: писма от Софийския районен съд и от Софийския градски съд относно липса на образувани съдебни дела със страни ищеца и работодателя му „С.-**“ ЕООД, съответно „Б.“ ООД, както и разпореждане по чл.55 КСО, видно от което за ищеца е декларирана само една трудова злополука, която е от 2010г., т.е. не е свързана с процесното събитие.

3

Разпитан е свидетеля И.Т., който е заявил, че в деня на инцидента е чакал ищеца в близост до автобусната спирка на автобус № 111 в ж.к. „Люлин“, откъдето заедно пътували с личния автомобил на свидетеля до работата им в кв. „Кремиковци“. Сочи, че когато М. С. се качил в колата се оплакал от болки в рамото, които се засилвали, поради което го закарал в поликлиниката на кв. „Ботунец“, от където ищецът бил изпратен в друга болница. Пояснява, че от М. знае, че е паднал в автобуса, защото водачът натиснал рязко спирачка. Признава, че обективно не е било възможно да е очевидец на падането, както и че не е видял нищо необичайно, докато е чакал автобуса.

Разпитан е свидетеля К.В. – майка на ищеца, която е посочила, че намерила сина си във ВМА, тъй като той й се обадил, че е пострадал, докато е пътувал в автобус по линия № 111, при което тръгвайки към вратата за слизане, шофьорът натиснал рязко спирачка и сина й се подпрял на стъклото на автобуса в опит да се задържи. Посочва, че когато видяла сина си, той бил пребледнял, изпитвал болки, дори колабирал, заради което го превеждала в болницата с инвалидна количка. Заявява, че при преглед било установено счупване и било взето решение да бъде опериран. Сочи, че след операцията е ходила всеки ден при него да го обслужва, тъй като не можел да се обгрижва сам около три месеца, след което започнал рехабилитация и въпреки това и до днес се оплаквал от болка в засегнатото място.

Приета е съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която е приел, че непосредствено преди инцидента водачът на автобуса се е движел със скорост около 30 км/ч, като преминавайки по бул. „Добринова скала“ в посока от бул. „Царица Йоанна“ към бул. „Захари С.“ и в района на бл.350 в ж.к. „Люлин“ по неизвестни причини е предприел аварийно спиране със спирачно закъснение, по-голямо от необходимото за комфортното превозване на пътниците, т.нар. комфортабилно спиране, при което ищецът, като пътник, е загубил равновесие и в опит да предотврати падане се е подпрял с дясната си ръка в интериора на автобуса. Така приетия механизъм е на база твърденията на ищеца. Експертът е обосновал извод, че няма технически причини за инцидента, а същият се дължи на субективните действия на водача на автобуса и на самия пътник, тъй като водачът е можел да спре плавно, съответно пътникът е можел да се държи за обособено място за захващане в автобуса, което би препятствало извеждането му от равновесие дори и при рязко спиране при установената скорост от 30 км/ч.

Приета е съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която, след преглед на медицинската документация и след извършен личен преглед, е дал заключение, че при пострадалия било установено счупване на големия трохантерен масив на дясната раменна кост с предно-долно изкълчване на дясната раменна става, наложило имобилизация за 4-5 седмици и последващ възстановителен режим при липса на натоварване на крайника за 11 месеца при обичаен срок за възстановяване от такава 4 травма 3-4 месеца. Към настоящия момент вещото лице посочва, че ищецът е напълно възстановен, че не е свален остеосинтезния материал и че са налице субективни оплаквания от болки при натоварване и при промяна на времето. Уточнява, че движенията на дясната раменна става се осъществяват в пълен обем, както и че е налице белег от хирургичната операция, който е видим. Съгласно заключението, травма от такъв характер може да настъпи по начина, описан в исковата молба, а приеманите медикаменти, извършените изследвания и възстановителни процедури са в причинно-следствена връзка с увреждането и необходими за възстановяването.

Съдът, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, прави следните правни изводи: