Решение № 24 от 20.01.2026, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. София, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

В. Р. Стоилова при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от В. Р. Стоилова Въззивно гражданско дело № 20251800500728 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 155 от 09.05.2025 г., постановено по гр.д. № 1713/2024 г. по описа на Районен съд – Ботевград е признато за установено по предявения от Ц. Д. Х. иск с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на Община Ботевград, че ищецът е собственик на недвижим имот, с идентификатор № ***, съгласно Заповед РД-1849/14.10.2011 г. на ИД на АГКК, посл. изм. от 29.04.2024 г., с адрес: гр. Ботевград, ул. „Междуречна“, площ от 328 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, номер по предходен план 691, кв. 4, при съседи: ***, ***,

***, придобит на основание давностно владение – чл. 79, ал. 1 ЗС.

Със същото решение е разпределена и отговорността за разноски между страните, като на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Община Ботевград е осъдена да заплати на Ц. Д. Х. сумата от 1960 лв., представляваща сторените по делото разноски.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника – Община Ботевград с оплаквания за незаконосъобразност, предпоставена от нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички сторени от ответника възражения по делото, а решението е постановено при несъответствие на фактическите и правни изводи, със събраните по делото доказателства. Поддържа, че процесният имот не може да бъде придобит по давност, доколкото е отреден за „озеленяване“. В тази 1 връзка намира, че първоинстанционният съд не е съобразил императивните разпоредби от ЗОС, ЗС и ЗУТ, които цитира подробно, съобразно които „озеленените площи“ са публична общинска собственост, които намира, че са приложими по настоящото дело. Счита, че по силата на посочените законовите разпоредби, недвижимите имоти, чието предназначение е „за озеленяване“ са публична общинска собственост. Намира, че в случая не е спорен по делото въпроса за владението на процесния имот, а това дали последният би могъл да бъде придобит по давност. Намира, че безспорно от събраните по делото доказателства, в това число СТЕ и писмени такива, се установява, че процесния имот е отреден „за озеленяване“, като това му отреждане не е променяно от 1964 г., съгласно Заповед № 2103/27.07.1964 г., издадена от зам. председателя на ИК на Окръжен народен съвет, въз основа на която е одобрена улична и дворищна регулация на кв. 4, в.з. „Зелин“, което е видно и от одобрената през 2011 г. КК и КР на процесния имот. Позоваването от страна на първоинстанционния съд на чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ /отм./, намира за ирелевантно, доколкото от събраните по делото доказателства не се установява процесния имот изобщо някога да е бил собственост на частни лица, напротив от представените по делото скици и разписен лист, не са налице данни за предишни собственици. Счита, че в случая не се установява да е изтекъл период от 10 години, за да бъде придобит процесния имот по давност от ищеца, доколкото съобразно допуснатото изменение на иска последния се позовава на изтекла придобивна давност за периода от 23.04.2005 г. до настоящия момент, който към датата на проведеното открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд, когато е допуснато изменението на иска /11.03.2025 г./ не е изтекъл. Този си извод прави, като се позовава действащия мораториум за придобиването по давност на имоти държавна и общинска собственост. С оглед на изложеното, отправя искане решението на първоинстанционния съд да бъде отменено, а предявения иск – отхвърлен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Ц. Д. Х., чрез адв. Г. Д., в който се излагат подробни доводи за нейната неоснователност. Отправя искане същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – да бъде потвърдено изцяло.

Претендира разноски.

Софийският окръжен съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и при спазване на чл. 269, изр. 2 ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в процесуално - преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна 2 материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, като по направените във въззивната жалба оплаквания относно неговата правилност, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Ц. Д. Х. с установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗС предявени срещу Община Ботевград, с искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на недвижим имот, с идентификатор № ***, съгласно Заповед РД-1849/14.10.2011 г. на ИД на АГКК, посл. изм. от 29.04.2024 г., с адрес: гр. Ботевград, ул. „Междуречна“, площ от 328 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, номер по предходен план 691, кв. 4, при съседи: ***, ***,

***, на първо място на основание изтекла в полза на праводателите му придобивна давност в периода от 1975 г. до 23.04.2005 г. и наследствено правоприемство и в условията на евентуалност на основание изтекла в негова полза придобивна давност в периода 23.04.2005 г. до настоящия момент.

В проведеното пред първоинстанционния съд първо открито съдебно заседание по делото на 11.03.2025 г. е допуснато изменение на предявения иск на осн. чл. 214 ГПК, основаващ се на изтекла в полза на ищеца давност, като последния следва да се счита предявен за периода 23.04.2005 г. до настоящия момент. По този начин по мнение на настоящия съдебен състав е сторено единствено изменение на иска, доколкото ищецът не е оттеглил, респ. не се е отказал от иска основан на изтекла в полза на праводателите му придобивна давност в периода 1975 г. до 23.04.2005 г. и наследствено правоприемство, тъй като това е самостоятелно основание за придобиване на процесния имот и е недопустимо, чрез изменение на иска да бъде променян предмета на делото, доколкото в случая, ищецът не е заявил вола за оттегляне/отказ от иска по реда съответно на чл. 232 и чл. 233 ГПК.

За да уважи иска първоинстанционният съд, анализирайки събраните по делото свидетелски показания и писмени доказателства, е приел, че не са налице пречки за придобиване на имота по давност и са доказани твърденията на ищеца за установеното от него владение върху процесния имот, което е с траен характер, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерението вещта да се държи като своя, което обстоятелство не е оспорено от ответника.

По делото е представен акт за женитба № 89 от 06.11.1968 г., видно от к о й т о Д.В. Х. е сключил граждански брак с Н.Ц.В.. По отношение имуществените отношения между страните по делото е приложим отменения СК (в сила от 22.05.1968 г.), като по силата на чл. 13 от същия недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството.

По делото не се спори, а и от представеното Удостоверение за наследници № 189/19.06.2024 г. на Община Ботевград /л. 10 от гр.д.

№1713/2024 г./ е видно, че Д.В. Х. е починал на 23.04.2005 г. и е оставил за 3 свои наследници съпругата си Н.Ц. Х.а, починала на 21.02.2018 г., и двамата си синове - ищецът Ц. Д. Х. и В. Д. Х.. От своя страна В. Д. Х. е починал на 02.02.2016 г., без да е оставил други наследници освен майка си Н.Ц. Х.а и брат си Ц. Д. Х.. След смъртта на Н.Ц. Х.а, починала на 21.08.2018 г., единственият й наследник по закон е ищецът Ц. Д. Х..

Със Заповед № 2103/27.06.1964 г. на Държавна комитет по строителство и архитектура, издадена на основание § 60 от Правилника за прилагането на ЗПИНМ (отм.), е одобрен регулационен план на к. „Зелин“, в който процесния недвижим имот фигурира с кадастрален № 691, кв. 4 и по силата на който регулационен план е отреден за „озеленяване“.

По делото е представена комбинирана скица от 19.04.2024 г. за имота, от която следва, че процесния имот с идентификатор *** бил отреден за озеленяване съгласно действащия регулационен план на к. „Зелин“.

По делото е представен АПОС № 6100/29.04.2025 г. на кмета на Община Ботевград, по силата на който процесният недвижим имот е бил актуван като общинска собственост на основание чл. 59 ЗОС, във вр. с чл. 61 ЗУТ.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Пешев, от която се установява, че процесният недвижим имот е с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Ботевград от 2011 г., а по предходен кадастрален и регулационен план на същ. гр., к. „Зелин“ от 1964 г. – с кадастрален № 691, кв. 4. Вещото лице е посочило, че границите му са междуречието на реките Ечемишка и Червена киселица, УПИ I-693 и ул.

„Двадесета“ о. т. 28 до о. т. 29, с площ 434 кв. м. Също е посочил, че ПИ е включен в кадастралната карта като „урбанизирана територия“ от 2011 г. В разписания лист към плана от 1964 г., е отбелязано, че той е за „озеленяване“, макар че на самия план к. „Зелин“ този ПИ не е бил означен със знака за „озеленяване“. Приема, че от 1964 г., когато е одобрен и влязъл в сила кадастралният регулационен план на к. „Зелин“ планът не е изменян в частта на процесния недвижим имот, с кадастрален № 691, като едва през 2011 г. този план е отменен и заменен с новоизработената кадастрална карта. Вещото лице посочва, че процесният недвижим имот е с идентификатор *** по настоящем 328 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, за трайно ползване: за друг вид озеленени площи, при съседи: ПИ с идентификатор ***, 1044 (р. Ечемишка), 1080 (улица). Вещото лице е уточнило, че имотът не е застроен и няма отбелязани данни за собственост.

От 1975 г. досега ПИ е със статут на урбанизирана територия, видно от приложената комбинирана скица от Общ. Ботевград. При оглед на място вещото лице е установило, че имотът е изчистен, обработен и изоран, като е заграден с ограда и няма никаква растителност по него.

За успешното провеждане на положителния установителен иск по чл.

124, ал. 1 ГПК за установяване на право на собственост ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване твърденията си, че е титуляр на правото на собственост по отношение на спорния недвижим имот на твърдяното придобивно основание. Доколкото в случая от ищецът се твърди оригинерно придобивно основание – давностно владение, фактът на 4 упражняваната фактическа власт от ищецът за посочения в исковата молба период следва да бъде установен по несъмнен и категоричен начин.

Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост - способ за придобиване на право на собственост или ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на това право след изтичане на определен в закона период от време. Нормата на чл. 79, ал. 1 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС.

Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя. За да е налице обаче фактът на владение е необходимо в обективната действителност да са се породили и неговите допълнителни елементи, а именно: 1) да е постоянно – т. е. фактическата власт върху вещта и държането й като своя да нямат случаен характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на други лица; 2) да е непрекъснато – в смисъл да не е било прекъсвано за период по-дълъг от шест месеца – чл. 81 ЗС; 3) да е несъмнено – да няма съмнение, че владелецът държи вещта, като и за това, че я държи за себе си; 4) да е спокойно – такова е, когато не е установено с насилие; 5) да е явно – владението е явно, когато фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това, да не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец.