Решение № 193 от 02.07.2025, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Нови пазар, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Николова при участието на секретаря Диана В. Славова като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело № 20243620101472 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Предявена е искова молба, съдържаща обективно съединени искове с правно основание по чл.415, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № ***г. на НПРС срещу ответника за сумите: 6470 лв.- главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението, както и 2197,75 лв. лихва за забава за периода от *** г. до *** г., конкретно: 1/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 6470 лв.- главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – *** г.; 2/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 2197,75 лв. лихва за забава за периода от *** г. до *** г.

Общия размер на предявените вземания е 8 67,75 лв.

Ищецът „Деско комерс-Славов“ ЕООД гр. Ш., представляван от Д.И.Х., твърди че на *** г. е бил сключен между него и ответника Р. И. В. от с. П., договор за паричен заем, съгласно който ищецът е предоставил на ответника като заемател сумата от 6 470 лв.

Съгласно договора същата е следвало да бъде върната в срок до *** г.

Поради това, че заемателят не бил изпълнил задължението си в срок, ищецът бил подал заявление за издаване на заповед за изпълнение. Издадена била заповед № *** г., която е връчена чрез залепване на уведомление.

Предвид на горното, ищецът моли съда да признае спрямо ответника, че вземанията 1 по издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № *** г., по ч.гр.д. № ***г за сумите 6470 лв.- главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението, както и 2197,75 лв. лихва за забава за периода от *** г. до *** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – *** г., съществуват.

Ответникът се представлява от особен представител по делото, адв. А. А. от *АК.

Особеният представител е подал писмен отговор по исковете и ги оспорва по основание и размер. Сочи, че не е установено сключването на договора, предоставянето на заемната сума в посочения размер от заемодателя.

Предвид на горното, ответникът моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани.

Оспорва претенцията за адвокатско възнаграждение като прекомерно.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:

Настоящето дело е предшествано от проведено заповедно производство по ч.гр.д. № *** г. на НПРС, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК № *** г. на НПРС.

Със заповедта в полза на ищеца са присъдени следните суми 6 470 лв. главница, ведно със законната лихва от *** г. и 2197,75 лв. обезщетение за забава за периода от *** г. до *** г.

Заповедта не е била връчена на заявителя, а съобщение за нея е залепено по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК по постоянния му адрес.

Поради това и на основание чл. 415 ГПК, ищецът е предявил установителни искове за съществуването на вземанията си по издадената заповед за изпълнение.

Във връзка с предявените установителни искове, съдът установи следните факти:

По делото е приложен договор за паричен заем от *** г. между ищецът „Деско комерс-Славов“ ЕООД гр. Ш., представляван от Д.И.Х., в качеството на заемодател и Р. И.

В. от с. П., в качеството на заемател, договор за паричен заем, съгласно който ищецът е предоставил на ответника като заемател сумата от 6 470 лв.

Съгласно договора заетата сума следва да бъде върната в срок до *** г.

Съгласно приложения по делото разходен касов ордер (РКО) № 3/*** г. управителя на ищцовото дружество е изплатило на ответника сумата от 6470 лв.

В самия РКО е посочено, че е „взето зърно“ на стойност 6 470 лв.

По делото е представен детайлен регистър по записи по сметка „други дебитори“, в 2 която е посочено основание „фактура №1/*** г.“ с обороти 6470 лв. Самата фактура не е представена по делото. Доколкото исковата претенция се основава на представения договор за паричен заем, то предмета на доказване е в рамките на него, а не наличието или не на изпълнение по договор за продажба на зърно, каквато най – вероятно е била извършена между страните на същата стойност, на която е и предоставения заем. Това съответства на приложеното на л. 6 от делото, от ищеца извлечение от ТР за предмета на дейност на фирмата, „покупка на стоки с цел продажба в първоначален, преработен или обработен вид; производство и търговия със селскостопанска продукция; складови и складови и транспортни сделки“.

По делото не са представени от страните по делото доказателства за връщане изцяло или отчасти на паричния заем.

От горното съдът намира, че ответникът не е изпълнил задължението си да върне заетата парична сума.

По правото:

Съгласно чл. 240, ал.1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Посочено е в ал. 2, изр. 1-во, че заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено.

Съгласно чл. 79, ал.1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.

Предвид на това, че срокът за връщане на предоставената в заем парична сума е изтекъл на *** г., то вземането на ищеца е станало ликвидно и изискуемо, поради което предявения от него установителен иск е основателен и доказан за размера на претендираната главница.

Относно претендираната от ищеца лихва, в чл. 9, ал. 1 от договора е посочено, че заемателят е длъжен да върне полученото по договора, ведно с уговорената лихва. Съгласно чл. 11, ал.1 от договора, при виновно неизпълнение на задълженията от страна на заемателя, той дължи неустойка в размер на ОЛП към момента на неизпълнение на задължението.

Съдът приема, въз основа на цялостното тълкуване на разпоредбите по договора за заем, че уговорената лихва е в размер на ОЛП към момента на неизпълнение на задължението. Поради това, че датата на изпълнение на паричното задължение е определена, съгл.чл. 3 от договора – не по – късно от *** г., то съгласно чл. 84, ал.1 ЗЗД, длъжникът по договора е изпаднал в забава след тази дата, считано от *** г. С ПМС № 426 на МС от 18.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г. за определяне размера на законната лихва по 3 просрочени парични задължения е определен този размер в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Предвид на това, че ОЛП на БНБ момента на сключване на договора е бил 0, 00 % и до настоящия момент е в същия процент, то нормата уговорената между страните лихва е в размер на 10%.

По делото е приложено извлечение от електронен калкулатор за изчислената законна лихва върху дължимата сума за периода от датата на нейната изискуемост – *** г. до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – *** г., съгласно което тя е в размер на 2197,75 лв.

Предвид на горното, съдът приема че е налице неизпълнение по смисъла на чл. 79, ал.1 ЗЗД на договорното задължение от страна на ответника и същия дължи присъдените по заповедното производство суми за главница и лихва.

Предвид на горното, съдът намира, че установителните искове по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 6470 лв.- главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – *** г. и по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 2197,75 лв. лихва за забава за периода от *** г. до *** г., са основателни и доказани и следва да се уважат, като се признае спрямо ответника, че вземането на ищеца по издадената заповед за изпълнение на парично задължение, съществуват.

Относно разноските по чл. 81 от ГПК:

Относно разноските в исковото производство.

По делото ищецът е направил разноски в размер на 173,35 лв. за ДТ, 1170 лв. за адвокатски хонорар, съгласно приложеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие, л. 5 от делото и 1166,78 лв. за особен представител на ответника.

Общо направените по настоящето дело разноски са в размер на 2510,13 лв.

С оглед изхода на процеса, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК поради пълното уважаване на исковете, то искането за разноски следва да се уважи изцяло и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2510,13 лв.

Във връзка с направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът намира, че такова не е налице, според защитавания материален интерес се дължи минимално възнаграждение от 1166,78 лв., а платеното по делото от ищеца е в размер на 1170 лв., като надвишаването на минималния размер е с 3,22лв.

Поради горното, съдът намира, дължимото от ответника възнаграждение за адвокатски хонорар следва да се уважи изцяло и същия да бъде осъден да заплати на ищеца 4 сумата от 2510,13 лв.

Относно разноските в заповедното производство.

Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС претенцията на ищеца за присъждане на разноските по заповедното производство, които са в общ размер на 173,36 лв. за ДТ, следва да се уважи.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, по отношение на по отношение на Р. И. В. с ЕГН ********** от с. П., общ. Н., обл. Ш., че вземането на „Деско комерс-Славов“ ЕООД с ЕИК 205041540 със седалище гр. Ш., представляван от Д.И.Х., ЗА СУМАТА от 6470 лв. (шест хиляди четиристотин и седемдесет лева) главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – *** г., за която е издадена Заповед за изпълнение № *** г. на НПРС по ч.гр.д.

№ *** г. на НПРС, СЪЩЕСТВУВА.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД, по отношение на по отношение на Р. И. В. с ЕГН ********** от с. П., общ. Н., обл. Ш., че вземането на „Деско комерс-Славов“ ЕООД с ЕИК 205041540 със седалище гр. Ш., представляван от Д.И.Х., ЗА СУМАТА от 2197,75 лв. (две хиляди сто деветдесет и седем лева седемдесет и пет ст.) лихва за забава за периода от *** г. до *** г., за която е издадена Заповед за изпълнение № *** г. на НПРС по ч.гр.д. № *** г. на НПРС, СЪЩЕСТВУВА.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, Р. И. В. с ЕГН ********** от с. П., общ. Н., обл.

Ш., ДА ЗАПЛАТИ НА „Деско комерс-Славов“ ЕООД с ЕИК 205041540 със седалище гр.

Ш., представляван от Д.И.Х., по сметка BG*** BIC: *** Банка ДСК ЕАД, направените по делото разноски в размер на 2 485,31 лв. (две хиляди четиристотин осемдесет и пет лева тридесет и една ст.).

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Р. И. В. с ЕГН ********** от с. П., общ. Н., обл. Ш., ДА ЗАПЛАТИ НА „Деско комерс-Славов“ ЕООД с ЕИК 205041540 със седалище гр. Ш., представляван от Д.И.Х., по сметка BG*** BIC: *** Банка ДСК ЕАД, присъдените по Заповед за изпълнение № *** г. на НПРС по ч.гр.д. № *** г. на НПРС, разноски в размер на 5

173,36 лв. (сто седемдесет и три лева тридесет и шест стотинки).

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.