Решение № 23055 от 18.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23055 гр. София, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20241110160347 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на ТС” ЕАД, ЕИК *******, срещу В.

Ж. Ц. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: ************ с искане да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца сумата в размер на 2 799,61 лв., от които 2 247,41 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от 05.08.2024г. до изплащане на вземането, и 509,54 лева - мораторна лихва за забава от 15.08.2021г. до 30.07.2024г., както и суми за дялово разпределение: 34,00 лева - главница за периода от м.07.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от 05.08.2024г. до окончателното изплащане на вземането, и 8,66 лева - лихва за периода от 15.09.2021г. до 30.07.2024г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 47533/2024 г. на СРС, 46 състав.

Посочен е адрес на топлоснабдения имот: ************, аб. № *********/ инст.№ **********, ИД номер: *******.

Ищецът твърди, че ответникът , в качеството им на собственик на процесния топлоснабден имот е клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл.

153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ТС“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите, като ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 1 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „ТС“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.

Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.

2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството- ищец ТЕ през процесния период и към настоящия момент задължението не е погасено.

Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответниците, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „Н“ АД.

Прилагат се писмени доказателства.

Иска се да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, вещото лице, специалист топлотехник, след като прегледа наличната документация в „ТС“ ЕАД и ФГР за абонатен № ********* и материалите по делото да даде заключение по посочени въпроси.

Иска се да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, и вещото лице счетоводител, след запознаване с документацията в счетоводството на дружеството, да отговори на посочени въпроси.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Прави се позоваване на преходно образувано гр.д. № 50865/2023г., по описа на СРС, ГО, 159 състав, по което дружеството е поискало В. Ж. Ц., да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 272,97 лв., от които 230,02 лв., мораторна лихва за забава от 03.03.2020г. до 31.12.2021 г. върху главница за незаплатена топлинна енергия /ТЕ/“ за периода 01.07.2019 г. до 30.06.2021г., както и главница за дялово разпределение в размер на 35,98 лв. за периода м.

07.2019г.- м. 04.2021г ., както и мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 06.07 лв. за периода 31.08.2020г. - 15.03.2022г., ведно със „законните лихви върху двете главници“ от датата на ИМ до изплащане на вземането и направените по делото разноски.С Решение №

10752 от 05.06.2024г. съдът е отхвърлил предявените искове и осъдил ищеца за разноски

Прави се позоваване и на предходно заповедно и исково производство- ч.гр.д. № 15497/2022г., по описа на СРС ГО 53 състав и гр.д. № 34877/2022г., по описа на СРС, ГО 53 състав, по които исковото производство е било прекратено.

Прави се възражение за погасяване на вземанията преди м. август 2021 г. по давност.

Оспорва се дължимостта на лихви за забава. Сочи се, че по делото не са представени доказателства за датата на публикуване на изравнителните сметки за процесния период за имота на ответника.

Оспорват се претенциите за суми за дялово разпределение. Твърди се, че ищецът не сочи доказателства за активната си материална легитимация по иска, а именно основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена от трето лице услуга.

2

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.

На 05.08.2024 г. „ТС“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу В. Ж. Ц. за сумите: 2247.41 лева (две хиляди двеста четтиридесет и седем лева и четиридесет и една стотинки) главница, представляваща неизпълнено задължение за доставена топлоенергия за м. 05.2020 г. – 04.2023 г. за обект, находящ се ***********, инсталация **********/аб.№*********, ведно със сумата о т 509.54 лева (петстотин и девет лева и петдесет и четири стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата, начислена от 15.08.2021г. до 30.07.2024г., сумата от 34 лева (тридесет и четири) главница, представляваща неизпълнено задължение за дялово разпределение за периода от м. 07.2021 г. до м. 04.2023г., ведно със сумата от 8.66 лева (осем лева и шестдесет и шест стотинки) представляваща мораторна лихва върху главницата, начислена от ведно със законната лихва върху вземането за главници от датата на подаване на заявлението – 05.008.2024 г. до окончателното му изплащане- дължими суми доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в г*****************, инсталация **********/аб.№*********.

С разпореждане от 12.08.2024 г. по ч. гр. д. № 47533 /2024 г. по описа на СРС, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 55.99 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение

Заповедта е връчена на ответника и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано писмено възражение от длъжника, намирайки вземането – предмет на заповедта, за недължимо, като на основание чл. 415, ал. 1, т.1 на ищеца са дадени указания за предявяване на установителен иск. В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

*************************

Видно от представения протокол от проведено на 22.08.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в г***************, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Н **“ ООД, което дружество да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.

Представен е договор между „Н ****“ ООД, и етажната собственост с адрес: ******, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия.

Ангажиран е договор, сключен между „ТС“ ЕАД – възложител и „Н“ АД, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че абонатната 3 станция топлозахранва един вход - вход Е. Общия топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал” се снема показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители за отопление /имот и сградна инсталация/ и БГВ. Същите са изчислявани за всеки месец по реда на чл.58, ал.2 от Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г. Изчисленията са направени съгласно методика и формули в приложение към чл.61, ал.1, т.4.1. приложени в Наредба№ 16-334. Отоплението в процесията сграда е спряно преди процеси пя период но решение на СЕС и в сградата е ползвана само ТЕ за БГВ. В процесния имот е има монтирани два броя водомери за топла вода. Водомерите са отчетени на 24.05.2021г., 14.06.2022г. и 15.05.2023г., като отчетните формуляри с подпис на потребител са представени на в.л. Отчетените стойности за 21/22г. са коригирани /намалени/ общо 3.00куб.м., тъй като отчета на водомерите е извършен през м.юни. Количеството на топлата вода - отчетено и въведено в изравнителните сметки. СТЕ счита, че изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с действащата Наредба Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.

Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ за БГВ е в размер на 2449.26 лева.

Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е използвало документи, неналични по делото или такИ., осчетоводени в счетоводството на ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.